Здравейте! Дайте ми някакъв съвет относно конкретен случай. Със сигурност на някой ще му се стори тъпо, безсмислено дори и смешно, но за мен е важно, заради "изграждането" на детето ми като характер.
Голямата ми дъщеричка е на 6 и половина, днес на обяд беше при баба си /свекърва ми/ и когато ми доведе, пред блока си играели деца, сред които едно момиченце - по-голямо от Мишито /моето/. От доста време насам, когато излизаме забелязвам, че колкото пъти Мишито поздрави това момиченце /с което са си играли заедно не много, но се познават/, а аз така съм я възпитавала, да си поздравява децата, които познава, толкова пъти това момиченце не й отговаря и се прави, че не я чува. Аз не реагирах, защото мисля, че те трябва да се разберат по детски. Но Мишито винаги споделя с мен и я усещам, че й става много обидно като се държат така с нея без причина. Питах я дали случайно не е обидила момиченцето с нещо, че затова да се държи така, тя казва - не. А тя ми е много тиха, кротка, скромна и едва ли ще ще я е обидила или пък ударила. В къщи се инати и ми отговаря, на сред децата не е така. Та да се върна на случая - когато баба й я водила насам, Мишито решила да не поздрави въпросното дете и го подминала, а то в отговор на това й казало - "Друг път ме поздравяваш, а, а сега не! Следващия път, ако не ме поздравиш, ще ти счупя зъбките!" А баба й при тези думи нищо не направила и Мишито се връща в къщи отново разстроена, че дори и уплашена
. Споделя с мен, а на мен така ми кипна, че ми идваше още на момента да сляза и да му обърша два шамара 
. Когато е с мен не й говори такива неща. Казах на дъщеря си, че ще поговоря с детето, на което явно възпитанието му не е на ниво или по характер си е заядливо, но кое според вас е по-правилно: да поговоря с детето, като защитя дъщеря си и да му дам да разбере, че не бива да се дразни с нея или да оставя нещата така, т.е. те да си решат проблема. В първия случай детето ми ще знае, че ще съм винаги зад него и ще го защитя, но рискувам да направя така, че тя да чака винаги мама да й решава проблемите, а във втория случай ще си затворя очите, детето ми ще се страхува като я срещне сама и може и да изяде някой друг шамар, понеже по-голямото дете със сигурност я превъзхожда по сила, а и Мишито никога не посяга да удря или да обижда.
Моля ви, как да постъпя? Не искам дъщеря ми да се страхува и да се чувства унизена. За мен е важно да знам как се чувства, какво не възприема за нормално в другите деца и как да я науча да се справя сама в такива ситуации.
Ще съм ви благодарна за съвети от всякакъв род, които да подхождат на момиченце /не с бой
/.
Май се олях с писането, извинявайте!!!
Голямата ми дъщеричка е на 6 и половина, днес на обяд беше при баба си /свекърва ми/ и когато ми доведе, пред блока си играели деца, сред които едно момиченце - по-голямо от Мишито /моето/. От доста време насам, когато излизаме забелязвам, че колкото пъти Мишито поздрави това момиченце /с което са си играли заедно не много, но се познават/, а аз така съм я възпитавала, да си поздравява децата, които познава, толкова пъти това момиченце не й отговаря и се прави, че не я чува. Аз не реагирах, защото мисля, че те трябва да се разберат по детски. Но Мишито винаги споделя с мен и я усещам, че й става много обидно като се държат така с нея без причина. Питах я дали случайно не е обидила момиченцето с нещо, че затова да се държи така, тя казва - не. А тя ми е много тиха, кротка, скромна и едва ли ще ще я е обидила или пък ударила. В къщи се инати и ми отговаря, на сред децата не е така. Та да се върна на случая - когато баба й я водила насам, Мишито решила да не поздрави въпросното дете и го подминала, а то в отговор на това й казало - "Друг път ме поздравяваш, а, а сега не! Следващия път, ако не ме поздравиш, ще ти счупя зъбките!" А баба й при тези думи нищо не направила и Мишито се връща в къщи отново разстроена, че дори и уплашена
. Споделя с мен, а на мен така ми кипна, че ми идваше още на момента да сляза и да му обърша два шамара . Когато е с мен не й говори такива неща. Казах на дъщеря си, че ще поговоря с детето, на което явно възпитанието му не е на ниво или по характер си е заядливо, но кое според вас е по-правилно: да поговоря с детето, като защитя дъщеря си и да му дам да разбере, че не бива да се дразни с нея или да оставя нещата така, т.е. те да си решат проблема. В първия случай детето ми ще знае, че ще съм винаги зад него и ще го защитя, но рискувам да направя така, че тя да чака винаги мама да й решава проблемите, а във втория случай ще си затворя очите, детето ми ще се страхува като я срещне сама и може и да изяде някой друг шамар, понеже по-голямото дете със сигурност я превъзхожда по сила, а и Мишито никога не посяга да удря или да обижда. Моля ви, как да постъпя? Не искам дъщеря ми да се страхува и да се чувства унизена. За мен е важно да знам как се чувства, какво не възприема за нормално в другите деца и как да я науча да се справя сама в такива ситуации.
Ще съм ви благодарна за съвети от всякакъв род, които да подхождат на момиченце /не с бой
/.Май се олях с писането, извинявайте!!!
Поне това разбрах от неистовите крясъци. 
