Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Дано някой не ме разбере погрешно . Питам с най- приятно чувство към всички вас,но ето някои от вас са осиновили детенце на 2-3 години. Синът ми е на три и преживява всичко много дълбоко, та се чудех как се адаптираха децата Ви след като ги осиновихте. Предполагам бързо, защото това е средата която им е липсвала. А вие как променихте ритъма си на живот. Моля споделете. Very Happy
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Цитат на: yosarian
Дано някой не ме разбере погрешно . Питам с най- приятно чувство към всички вас,но ето някои от вас са осиновили детенце на 2-3 години. Синът ми е на три и преживява всичко много дълбоко, та се чудех как се адаптираха децата Ви след като ги осиновихте. Предполагам бързо, защото това е средата която им е липсвала. А вие как променихте ритъма си на живот. Моля споаделете. Very Happy


По принцип едно дете колкото и да е малко то си го изживява по негов си начин.Например Боби беше на годинка но си личеше объркването му нямаше познати лица и въобще като обстановка всичко различно.Но бързо свикна и днес съм повече от сигурна че вече е забаравил всичко.
А за това как ние родителите сме се адаптирали.Ще излъжа ако кажа че е лесно.Изведнъж взимаш дете и в първите няколко дни ти не можеш да осъзнаеш какво се иска от теб.Отначало всичко е доста объркано докато свикнеш че ти си майка.
Именно затова майка ми на която от сърце благодаря беше в първите два три месеца плътно до мен.Но малко по малко нещата започнаха да си влизат сами в релсите.

свикнах да ставам във 6,00часа всяка сутрин
свикнах че не мога да ходя на кафе когато ми скимне на вън
свикнах безупречно да сменям памперси
свикнах да го обличам за отрицателно време а не за часове
свикнах да го храня без да се цапаме
свикнах да ставам вечер по- няколко пъти за да го завивам
свикнах да разбирам дали има температура
свикнах да съм винаги на нокти когато е болен
свикнах да го разбирам когато е объркан
свикнах да знам във всеки един момент какво иска той
Но най важното е че го обичаме и заради тази невероятна и безкрайна обич си заслужава да се свиква със всичко. Smile
Цитирай


Мнения: 901
Аз имам наблюдения и за бебе и малко дете .
За бебето почти не коментирам -освен, че свикна с нас и като ни види грее.  Има си брат че - един вид ГОЛЯМА играчка, ама не може да я вземе Smile .  За хранене няма да се оплаквам - храни се добре . Опитва се да проговаря "мама" "тати"  

За гаменчето Smile  Беше по различно . На 3 години и половина лисваха много думи, много неща не беше виждал,  беше го страх от животните , най-много го беше страх от Баба Меца . Незнам с какво ги плашиха , но щом чуеше шум крещеше " МАмо Баба Меца"  и плачеше Sad.  Но постепенно  свикна с животните  - благодарение на съпруга ми  Love , който не спря да го води в Зоопарка и да му разказва и да обяснява за животните.
Резултат : НАЙ-НАЙ ама НАй-любимото ни е Баба Меца сега и ако може , ама по цял ДЕН да е при нея Smile   Тръгна и на детска градина, много му хареса лудее там .  Почна да приказва много по добре , научи се да изговаря думи правило , започна да забелязва бебе -то Smile Имаше и ревност в началото , но сега вече обича сестра си .
 Адаптация на родители . Хмм моята е, че сутрин  освен кафето  правя и закуска , мляко , сменям памперси , не спирам да говоря (което е уморяващо) и възпитавам де .
За татко - пушенето след като си легнат децата Smile или в в коридора на стълбите  Laughing
Цитирай

Пловдив, "Кършиака"

Мнения: 550
Предполагам, че въпроса се отнася за по-големи дечица, при тях има нужда от адаптиране. Дъщеря ми я осиновихме новородена, на три дни, така че........ Сега е на четири месеца, чувства се прекрасно, личи й по растежа и настроението. Едно малко слънчице, всички деца са такива. Да са ни живи и здрави.
Цитирай

София

Мнения: 707
Цитат на: bigoni
Предполагам, че въпроса се отнася за по-големи дечица, при тях има нужда от адаптиране. Дъщеря ми я осиновихме новородена, на три дни, така че........ Сега е на четири месеца, чувства се прекрасно, личи й по растежа и настроението. Едно малко слънчице, всички деца са такива. Да са ни живи и здрави.


при мен беше подобно положението..детенце беше на 3мес...плака 30мин. след това заспа и като се събуди й беше много интересно и забавно...въртеше очички и се усмихваше..
беше страхотно..а ние така се бяхме стреснали..леле като се сетя..
Цитирай


Мнения: 470
Ами при нас май аз бях тази която се нуждаеше от адаптация, защото когато осиновихме синчето ни, той беше на 17 дни, а аз разбрах, че ще ставам мама едва 5 дни по-рано.
Няма да ти казвам какво стана първата нощ ooooh! Понеже два дни не спрях да питам всички познати и приятели какво трябва да правя, се бях настроила цяла нощ да има ревове, хранене, смяна на памперси и т.н., а то милото като заспа се събуди чак в 6 сутринта, но за сметка на това аз не мигнах. Няма да ти казвам колко хубаво беше да гледам цяла нощ личицето му и сънят въобще не ми липсваше.
Охх, размечтах се, и без друго от известно време се замислям дали да не си осиновим още едно детенце
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
#angel БЯХМЕ НА 7то небе докато свърши процедурата по осиновяването.Искахме момиченце - имаше само едно с уредени документи,но на почти 5 г.,нищо че изглеждаше на 3г,като толкова голяма говореше,тежеше и ядеше.Имаше странна прилика между нас двете/и сега я има/.Още на първата разходка ми каза плахо"мамо,мамо виж.."Неуписуемо е чувството!Привърза се много бързо към нас и батковците.Но какъв инат имаше и го има още,но в малко по-омекотена форма!При нея инстинктът за самосъхранение и оцеляване беше вече много развит!Който е посещавал дом за деца от 3г. до 7г. знае за какво говоря! Тя до скоро като ядеше с лявата ръка все "си обгръщаше чинията"По е трудно с голямо дете-не е като да си вземеш бебе!Все още ми съсипва нервите но ДА НИ Е ЖИВА И ЗДРАВА "човек убивам заради нея"!Не ги разбирам тия жени дето си оставят децата а неподписват отказ от тях и ги лишават от навременно осиновяване! Какво още за адаптирането и - МНОГО ЛЮБОВ,НЕРВИ И ТЪРПЕНИЕ-НО ПЪК СИ ЗАСЛУЖАВА Razz Сега съм и казала в интернет да се регистрира с рожденното си име,такъв да и е ника! Заедно се ровим из сайтовете помагам и в чата ,писмата-навърши 13г скоро!   1dating  ЖЕЛАЯ МНОГО ЛЮБОВ И  1crib ДЕЦА НА ВСИЧКИ ВАС!!!  party006
Цитирай


Мнения: 160
as vseh resenieto sama da si osinovia detenze.
blagodarenie na in vitro  2 pati sabreminiavah no v na4aloto na 6m si sagubih bebenzata.
saprugat mi iskase oste vednas da opitame,no as niamah sili.psihi4eski biah na danoto.
kasah mu sa resenieto si i toi stresnat se saglasi.as biah gotova na vsi4ko.bes detenze ne mojeh da jiveia.
uspiah blagodarenie na priateli i roditeli sled 3m da 4uia bebeskiat pla4 i da darsa v razeti si edno malko sakroviste.
niamase 2kg i 500 i as biah resila da stavam na 2 4asa da go hrania,no se sabudih na sutrinta.ot prejivianoto biah istustena.
obviniavah se,no moeto mislenze bese i si e mnogo krotak i goliam san4o.
toi a i nie sviknahme mnogo barso.sega e na 22m.
mnogo kasno tragnahme na 1g i 9m,no manika e nedonosen.
satova go vodihme na fisioterapia i tam rasbrah,4e edna bremenost ostava mnogo sledi.
as si spomniam v na4aloto kak detenzeto mi vsiakas iskase da se skrie.bese mnogo tih sa edno bebe.
fisioter. bese i psiholojka i kasa 4e v otrobata bebetata usestat dali sa jelani ili ne i tova dava otrajenie v isgrajdaneto na haraktera.
vie kakvo mislite vasmojno li e?
nie sega niamame nikakvi problemi,biagame katerime se i po4ti ne padame.
ako triabva da obobstia nie sme staslivi i se nadiavam i detenzeto ni da raste jiv sdrav i stasliv.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
smile3501 Браво на вас!Хубаво е че сте си осиновили това слънчице,вместо да продължавате агонията от очакване и разочарование.Да възможно е детето да усеща дали е желано докато е в утробата на майка си, но с вашата любов всичко ще е наред!Много са случаите , когато след като си осинови детенце двойка като вас и настъпи психическо спокойствие,изчезне безпокойствието-майката забременява!ДАЙ БОЖЕ ДА ИЗПИТАШ И ТОВА ЩАСТИЕ! 1stroller  1crib  newsm10
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.