Кога едно дете трябва да се запознае с парите ( и как)

много интересна тема 
 за съжаление не мога да помогна, още бебо е малък бебо. Но ще следя с голям интерес.

Ща не ща я вдъвеждам в темата пари, защото от едно известно време всеки втори въпрос е "Това колко стлува?" 
Обясних й и за касичката и тя е доста въодушевена, та скоро ще купим 

                 Май не се налага да се обяснява много. Те , дечицата , още докато почнат да ходят и да говорят  все слушат разговори кое колко струва,каква марка е,ток ,вода и бла,бла още сто неща.Така ,че около 2 годишни почват да си искат "Паи" за да си купят нещичко.Не познават стойността на парите и изобщо нищо не знаят НО знаят със сигурност,че ВСИЧКО се купува с "паички". Виж за касичката въпроса е по-труден.Лесно е да събират,но много често я намират празна - къде каки и батковци я опразнили  къде мама и тати  Та се питам дали е най-добре да ги уча да спестяват,то май и аз съм доста редкопръста. Що получа - все изтича.
                  Хич не ми се ще децата ми да бъдат много пресметливи и все да пестят.Повече ми харесва варианта да имат и да харчат.   

Темата за парите въведох , когато Лорена се тръшкаше, че не иска да ходим на работа с баща й, а да си стоим при нея. Така започнах да обяснявам за първи път ролята на парите- мама и тати ходят на работа, за да изкарват пари, за да можем да купуваме сладолед, когато сме на разходка, за да можем на отидем на море...
Лорена има касичка.От време на време , като идва с мен до кварталния магазин й давам по някоя стотинка и тя си я слага в касичката. касичката пее различни мелодийки. Иначе не познава стойността на парите- скъпо-евтино. Например ония ден: "Искам сладолед, имам си пари " и ми показва една монета от една стотинка...

Не мислите ли че е правилно да се запознае първо как се изкарват парите и едва тогава да го учите на спестовност или как да ги управлява?
Т.е детето да участва в изкарването на тези пари, които ще постави в касичката си. Не харесвам идеята със изсипания буркан в банката и откриването на сметка. Това е нормална практика в Щатите, кадето по-голямата част от населението така и не знаят как да си управляват парите за да не затъват в кредити ( нещо от което ще си патим в следващите години и ние в БГ ).
Не знам ... на мен не ми се ще парите и боравенето с тях да стават неусетно и етапно в ежедневието, а не като "нарочни уроци" касички, продаване на лимонада и т.н ...

Ми моята дъщеря вече си има джобни - 50 стотинки на ден. Като излизаме от яслата й ги давам и тя си решава какво да ги  прави - дали да си купи бонбонки, дали да се  вози на онези играчки дето се слагат пари или нещо друго. Наложи се да й давам джобни,защото по едно време ми беше писнало само да иска това,онова. А сега вече като й свършат паричките знае,че  утре пак ще има и не се тръшка. Още е малка за спестяване, но скоро ще  говорим за касичка;)

Все още нямам свое дете, но скоро очаквам и него.
По темата с парите - занимавам се с различни обучения на възрастни. Едно от тях включва интегрирането на начални икономически знания сред учениците в начален курс.
Има специален урок за парите, който е изключително интересен и полезен. Ако някой прояви интерес евентуално мога да му го изпратя - макар че трябват доста разяснения. )))

И моето като дъщерята на Нати, все пита, това колко струва и онова, колко струва. Вече знае, че всичко струва пари и не може да влезе в магазина, да награби, каквото й душа поиска и да си тръгне . Когато иска да й купя нещо, идва и иска пари. Като й дам, казвам, че ще й върнат парички. И тя стои и чака ..., когато съм й давала точни пари, пак стои и чака, чака, докато се врътне, дойде при мен притеснена и казва: "Не ми върнаха парички!".
Та мога да кажа, че е запозната с парите, доста време ми трябваше, за да я запозная с тях и да разбере за тези хартийки, които ги искат навсякъде.
За касичка е добра идея, но не мисля, че сега ще й е особено полезна. Защото ще пуска вътре и след 5 мин. ще реве да й я отворим. Сигурна съм в това.
Може би, като тръгне на ДГ и й просветне още малко мозъчето...

Приятелката ти е постъпила гадно, спрямо детето си. Все пак, той си е събирал тези пари. Сега няма да има мотивация да го прави. И ще е разочарован.
Взела му парите.... Еее..., много гадно.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=53698.0

Не одобрявам твърде ранното даване на пари на детето. Не виждам какво му е положителното и възпитателното, дори напротив... AG е права - детето първо трябва да се научи как се изкарват парите /дори и само на теория/, да разбере, че те не са даденост и да започне да ги уважава и цени /както и тези, които ги печелят/ и чак след това самостоятелно да решаваш как и за какво да ги харчи. За мен е абсурдно деца под 5 - 6 г да разполагат със "собствени" пари, освен в случаите, когато те са им били подарени /което също не одобрявам/. Когато тръгнат на училище, тогава могат да разполагат с известна сума за закуска. Ако си заделят от нея, евент. могат и да си купят нещо по свой избор.
Дъщеря ми е почти на 7 г. Няма джобни. Каквото иска и преценя, че е подходящо, купувам /или й давам пари да купи сама, като й обяснявам колко струва, какво ресто ще получи и т.н/. Общо взето е доста задоволено дате и най-вероятно това е причината да не се впечетлява много от парите. Периодично има свои спестявания /дадени пари от роднини, ресто/, но най-често ги забравя. Понякога аз трябва да я подсещам да ги похарчи. Никога не съм си позволявала да взимам от тях без да я питам, а тя винаги ги е давала с готовност. Предлагала съм да ги върна, но тя не държи на това. Общо взето съзнава, че те не са изкарани от нея и съответно не държи на тях. Съвсем друго беше с наградата й от един конкурс по рисуване - 1 кг. шоколадови изделия. Тях й оставих когато и както иска да яде/раздава. Определено беше много горда - черпеше, хапваше в продължение на седмици по малко, все си ги разглеждаше. А 20-те лв. дадени й от дядо й, бяха забравени почти веднага.

 В първия случай майката е постъпила доста необмислено, а във втория доста правилно, според мен.
Сина ми получава 3Е на месец (8 годишен е) , тези пари може да управлява както иска.
Те не са за храна и дрехи, това е наше задължение.

Мерси за линка, позволявам си да копирам първия постинг, за да го прочетат повече хора, може да е полезен:

Девет начина да въведете своите деца в света на парите
Много родители забравят да дадат на своите деца финансово „образование”. Тук са изложени няколко идеи целящи да създадат правилните навици в подрастващото поколение.
Първото нещо, което трябва да имате предвид е, че финансовото възпитание на децата се отнася повече до спестяването (за това колко важно е да спестяваме и да градим добри навици), отколкото до това те да знаят разликата между ЕТ и ООД.

Възрастта на детето трябва да се има предвид при различните подходи: за една възраст част от съветите ще са по-сполучливи в сравнение с друга възраст. В основата са семейните ценности и отношението към парите, които трябва да са ви пътеводител към това как ще образовате финансово вашите деца.

„The Halifax”, чието проучване показа, че много родители не учат своите деца на спестовност, предлага 9 съвета към родители, които желаят да въведат успешно своите деца в света на парите:

1.   Отделете седмичен джобен бюджет за всяко едно от вашите деца, дори ако можете да си позволите скромна сума, и им го предоставяйте на точно определен ден всяка седмица. Говорете с вашите деца за какво те възнамеряват да похарчат парите си. Отделете време да обясните ценноста на парите с примери, които те ще разберат. Например: „Парите ти за една седмица ще са достатъчни за новия брой на списанието с комикси, но ако искаш нова играчка, тогава ще ти трябват 3 седмични бюджета”.

2.   Ако джобните пари надвишават реалните нужди на вашите деца, окуражете ги да спестяват „излишъка” в касичка и им обяснете, че тези спестени сега пари ще им помогнат да си купят в бъдеще играчка, дрешка или друга любима вещ.

3.   Ако ваши роднини или приятели дадат на вашето дете значителна сума, отидете с него до банка и му открийте спестовна сметка на негово име. Със спестовна сметка на тяхно име децата се чувстват по-независими и развиват чувство за постижение всеки път когато правят депозит.

4.   Създайте игри и развийте цели със спестяванията на вашите деца. Ако те успеят да спестят този месец, окуражете ги да спестят повече следващия. Ако те наистина успеят да го направят, ги поощрете като им дадете малка сума, която да добавят към заделените им пари.

5.   С порастването на децата, можете да ги накарате да отделят точно определена част от джобните им пари за изпълнението на определени къщни мероприятия. Например: пари за харчене през уикенда или ваканциите, или за покупката на нова видео-игра или по-скъпи вещи.

6.   Взимайте децата с вас на пазар и им показвайте цените на това, което купувате като ги сравнявате с размера на техните джобни пари. Също тъка изтъквайте разликата в цените на един и същ продукт в различните магазини и им обяснете как като спестят тази разлика, те ще могат да си позволят друга покупка в бъдеще.

7.   Тинейджърите все повече се сравняват със своите връстници, което както повечето родители знаят от опит може да бъде много скъпо. Това, обаче, е възможност родителите да наблегнат на спестяването като начин тяхното дете-тинейджър да има „като” маратонките или плейстейшъна на своите приятели. Затова насърчавайте вашия тинейджър редовно да спестява.

8.   „Заемите” също са много добра възможност да научите своите деца на спестовност. Ако те искат сега „онези” маратонки, то вие им ги купете, но им ограничете или дори отрежете джобните пари с цел „погасяване” на заема. Друга възможност е да им искате определена част от парите, които те изкарват от почасови ангажименти през ваканциите. Този съвет не е към всички родители, а идеята да избягат от връщане на заема лесно се придобива от младежите. Така че тук се изисква силна воля.

9.   Децата се учат чрез своя опит. Затова ги включвайте в разговорите за или в изпълнението на големи покупки като скъпа ваканция за цялото семейство или кола. По такъв начин децата ще се уверят, че финансовите идеи, които им поднасяте са реални и важат в света на възрастните. Ако те видят, че това което ги карате да правят е същото, което вие правите, тогава те ше осъзнаят, че това не са онези правила, които родителите налагат само защото са родители и срещу които децата обичат да въстават!

Превод на bobimame от Forbes.com

Харесат ми Форбс, споделям написаното в голяма степен.
Иначе, аз не мисля, че децата трябва да се запознават с това ' как се изкарват парите" преди да спестяват.
подозирам риск от изнудване. ( " дай ми 2 лева и ще направя еди какво си")

Нямах предвид това. Не бих дала пари на детето си защото е направило нещо. По-скоро смятам, че детето трябва да знае, че пари не растат в протомонетата на мама и татко, че за да ги има те трябва да ходят на работа, където правят това и това за което им плащат и респ. тези парички трябва да стигнат за всичко - храна, ток, вода, дрехи и т.н

Разбира се, но иди го обясни това на едно две-три годишно дете. Мисля,че  това с обясняването и раазбирането,че парите не растат по дърветата е в  един малко по -късен етап - в училище например.

Така е. И едва след този етап следва даването на пари на ръка... Това, което ти правиш с 50-те стотинки, аз го правих по друг начин. Примерно казвах, че днес има право на едно забавление /въртележка, батут и т.н/ и нещо от следните неща /напр. корни, солети, вафла/. Върши същата работа и не е нужно да се намесват пряко пари.

много ценно, харесва ми.
но имам въпрос:
а защо не намесваш парите? не е ли същото, тоест, ти го запознаваш с това, че има ограничен ресурс  и то така или иначе трябва да избере. как обясняваш какво поражда нуждата от този избор, защо не може да има и едното и другото, защо трябва да избира.

в единия случай ( парите) избора е породен от лимита пари, които се изкарват с работа от родителите и обяснението изглежда по-лесно ( татко и мама работят за тези парички , но те не са много и затова трябва да мислим, и да правим избор и тн...)

малко объркано май го обясних..

И аз правя така.    Дъщеря ми има право на 'едно' - каквото тя си избере.
Аз съм малко крайна и не говоря пред дъщеря ми нито за пари, нито за това кое колко струва, нито че нещо е скъпо или евтино... Казвам - това мога, това не мога да ти купя - причини не изтъквам. Касичка няма, пари по никаква причина не й се дават.

Честно казано не мисля, че постъпвам много правилно и може би трябва да започна да променям нещата, но идея нямам как. За това и ще следя темата.

Моите родители ми даваха месечна сума от 1-ви клас насетне и от мен зависеше как и за какво да ги харча.

Lennie, сега ги намесвам, но когато дъщеря ми беше на 2-3 г., колкото е голямо детето на  Petrova_ не го правих. И самата тя пише, че:


И в такъв случай ми се губи смисала защо дава на детето си по 50 ст. на ден след ясла, след като сама признава, че парите са все още абстрактно понятие за 2 - 3 годишните.

Isa и аз не обяснявам много. И не мисля, че има нужда. Случвало се е да казвам, че когато порасне и сама изкарва пари, тогава ще решава какво да се купи. Не смятам, че родителят дължи непремено обяснение защо не може/не иска да купи нещо.

Аз го правя основно по друга причина: Не искам дъщеря ми да определя "нещата" по цените им. Някак си искам за нея да са важни другите характеристики, а не дали едно нещо е скъпо или евтино... Смятам и че на децата не им трябват пари.

Засега знае само, че с тях купуваме всичко и тате ходи на работа, за да имаме парички. Нямам намерение скоро да купувам касичка, не ми допада идеята да си събира пари. Ние с татко ще преценяваме от какво има нужда и ще го купуваме!

Искала е парички единствено за люлки

..когато говоря за работата си изтъквам какво правя,колко ми харесва и пр;не работя по никой на1ин само за пари и не искам децата да мислят така..не работя, за да ядат те сладолед и ходя на работа защото ми харесва,а не за да има пари за въртележки..
*
..мисля 4е дете под 5 години не може да разбере концепцията пари,у дома и за това не се говори по принцип,пари като пари по4ти не ползаме (карти само) и затова сме "назад с материала";
 не купувам неща не защото струват пари,а защото имат много,няма повод,не е "добра храна", имаме вода в колата и пр,т.е друга при1ина изтъквам;
*
не намирам за правилно поощряване с пари преди пред-тиин възраст(4е и след това откровено казано)
*
джобни-след 1 клас ; каси4ка у дома имам аз
*
бях свидетел на 5 и малко год. мома която от цялото ходене в зоопарка запомни само ходенето на магазина към него,защото имала 2 долара и искала да си ги похар1и-не ми намрави приятно впе4атление и това за мен реши пъзела "децата и парите" поне към момента..

Аз пък много често казвам, че именно пари няма /което обаче рядко е така/. Искам детето ми да научи, че парите не са даденост - може да ги има, а може и да ги няма. Рано или късно ще разбере, че винаги има хора с повече пари от нас /него/. Нека се научи да го приема нормално. А и искам да живее като повечето си връстници, а не с мисълта, че можем да си позволим повече /но няма повод, не е полезно и т.н./.
Относно работата - държа да знае, че тя е преди всичко източник на препитание. Ако се съчетае и с любимото хоби е прекрасно, но не винаги става..

Смисълът е в това, че като й дам  50стотинки й казвам, че това са си нейните парички и да си купи каквто иска и след като го направи тя не ми търси - тоест това са й джобните,които задължително са си нейни   и не ми търси пак  за щяло и нещяло. За събиране на парички мисля,че е още рано. Като ходим да пазаруваме в големия магазин й давам да плати тя - оттам знае, че й хартийките са пари. Като й давам пари тя го голяма степен съзнава, че парите не са неизчерпаеми. Понякога като си изхарчи нейните иска още от мен, но аз й казвам,че парите за днес са свършили и тя го осъзнава и не ми търси.Принципът е следния - имаш джобни,харчиш ги както намериш за добре. Свършат ли знаеш, че няма и това е.Аз мисля, че так постепенно ще се научи да си управлява  парите като порастне. Колкото по -рано се запознае с парите,толкова по -бързо ще се научи как да борави с тях. Практиката е най - добрия учител.

Спестовността у децата трябва да се развива непрекъснато, а запознаването с парите става постепенно, но не по-рано от момента, в който се запознават с числата.
Това е на теория, а на практика децата се запознават с парите когато проявят желание и когато родителите ги запознаят с тях. Колкото по-рано - толкова по-добре, за да се научат, че всяко нещо се заплаща.

Купих на дъщеря си касичка когато един ден ми каза, че като нямаме пари може да идем до банката и да си вземем от там. Обясних й, че за да вземем от банката, трябва първо да ги сме внесли там. Детето ме гледаше умно и не разбра защо трябва да носим пък после да вземаме. Тя ме е виждала само като тегля пари. Тогава й купих касичка и й казах, че когато баба, дядо или ние й дадем парички може да си ги събира в касичката и след време ще може да си купи нещо с тях. Един вид тя /касичката/ е банката. Когато й се съберат повече пари ходим двете до по-голямата касичка /банката/ и й ги внасяме на нейно име. Тогава пък се появи огромното й желание да пълни касичката. Всеки ден ни обираше стотинките от портмонетата за да "внася". Наложи се да обяснявам, че това не е начина, че тези пари са примерно за сладолед, от който сега тя трябва да се лиши или да ги извади от касичката за да си купи (а на нея хич ни й се дава). Проумя все пак, че в касичката се слагат само нейните пари, получени с или без повод, но и без изнудване.

не мисля, че е време да се запознава с парите на възраст 3 години. знае, че любимите му забавления работят с 50 ст или 1 лв 
получава по 2 парички на излизане и сам си избира за какво да ги даде- кончета, батут, клатушка, влакче...

много ми харесва подходът на лекси  и го споделям напълно! 
и аз се стремя да постъпвам по същия начин, но имаме противоречие с баща им /и/ по този въпрос.

Категорично не смятам да давам задълбочени познания на сина ми за паричната система, поне докато не тръгне на училище. В момента знае, че: -> когато човек ходи на работа, получава парички; -> когато има парички можем да си купуваме разни неща; -> когато няма парички, не си купуваме разни неща.
Нямам намерение да му давам джобни и да го уча на спестовност - поне до първи клас.

А към касичките изпитвам истинско отвращение - преди много години (бях тийнейджърка още) прочетох един разказ за едно момиченце, на което подариха касичка и то така се вманиачи да си събира парички, че попадна в лапите на съседа-педофил, като правеше какви ли не гадории само за да получи от него заветните парички. Толкова ме впечатли този разказ, толкова добре беше написан, че и до днес като видя касичка ме втриса. Моля не ме нападайте, не правя никакви обощения или алюзии, просто споделям.

Първият сблъсък на дъщеря ми с парите беше около 3-4 годишна възраст. Решихме всеки път, когато ни връщат по левче да го пускаме в семейна касичка и със събраните пари да купим нещо "за семейството" по избор на дъщеря ми. След време купихме домашно кино с тях и дъщеря ми беше много доволна от постигнатото (на нея й давахме левчетата да ги пуска в касичката).
Реалният сблъсък беше след детската градина, преди да започне първи клас (трябваше да ходи по детски лагери и й се налагаше да има джобни, с които да разполага). От тогава насам получава в началото на седмицата определена сума, която разпределя по свое усмотрение. Като цяло не злоупотребява и се оправя добре.
Касичка има, в която събира остатъците от седмичната си дажба + ресто от баби. Неприкосновена е - с тях ни купува подаръци за РД или ги ползва за някоя екстра (някое развлечение, което иска да повтори, но сме й отказали).

Вече не помня кога и какво съм говорила, но според мен децата трябва от малки да разберат, както вече беше казано, че парите не са даденост, че се изкарват с труд и че се харчат с мярка.

На почти 16г. съм. Нямам малки братя и сестри, тоест напълно възможно е мнението ми да е грешно и/или некомпетентно.
По темата също мога да отговоря точно и ясно. Искам да кажа, че зависи от детето.
Според мен това с касичките и даването на джобни от малки не е много правилно. Мисля, че детето първо трябва да се научи, че пари се изкарват, а не са даденост и това, че днес имаш не значи, че утре също ще имаш. Пример - даваш на детенце стотинките от рестото от магазина за 'неговата' касичка ... и така то свиква, че въпросните стотинки са си 'негови' и винаги си ги иска/търси, а примерно родителите може вече да нямат възможност да му дават всички стотинки.
Хубаво е да имаш касичка и да си спестяваш, но някак си да знаеш, че тези пари не са точно твои, защото не си ги изкарал сам. В смисъл, ако от малки децата ви свикнат, че си имат техни си пари  и вече като по-големи искат да си купят нещо, което вие не одобрявате, те ще почнат да се тръшкат, че няма да им го купите вие, а те ще си го купят с тяхни пари.(което е същото, защото вие сте им дали техните пари) Говоря по скоро за нормални семейства, а не за по богатите, защото примерно за тях няма да е проблем да купуват каквото и когато поискат децата им. НЕ казвам, че богатите са разглезени. Пак ще дам пример - нормално не богато семейство с 2 деца ученици - семейството ще ходи на почивка лятото, но и 2те деца имат лагери/екскурзии от училище и семейството не може да си позволи да плати всичко наведнъж(попринцип примерно може, но точно този месец не може да отдели много пари наведнъж). Ето тогава децата да си вземат от 'техните' пари за лагери, а не да мислят, че родителите им са длъжни да им платят лагерите, а да искат с техните си пари да си купят касетофон(примерно). Много хипотетичен пример 
Май нещо не можах да обясня както трябва. Както казах съм малка, пък и доста икономична, тъй че е много вероятно да не ме разберете или да не съм права. Както и да е

Не се е налагало специално да разяснявам що е това пари, откъде идват и за какво е добре да се харчат. Децата постепенно опознаха тази материя, като ме гледат да пазарувам, да плащам сметките, да им отговарям, че не мога в момента да им купя нещо, защото е много скъпо и нямам достатъчно пари в себе си. И понеже са любопитковци - винаги питат с "ето тази стотинка" какво може да се купи, колко такива парички са нужни, за да си вземем нова кола и т.н. Събират си парички от сурвакане, от рождени и именни дни, от феята на зъбчетата, от ресто /необходим подкуп, за да ги изпратя до магазина или до кафенето в градинката/. Дъщеря ми вече е на 7 г. и води стриктно счетоводство за своите финанси /дори понякога ми дава на заем, но после ме преследва като империалист, докато не й върна парите/ и знае точно за какво ще ги похарчи - търпеливо чака да събере сумата. Синът ми е ларж - когато някой му даде пари, той винаги ми ги връчва и ми казва да си купя нещо с тях /миличкото/. Беше решил да събира за гараж, но усети, че това ще трябва да го прави до края на живота си поради ниския си доход, та отложи покупката за като порасне. Такива ми ти работи. С усвояването на математиката започват да ценят и парите.

Запознаването с парите става постепенно. Не помня кога съм започнала да им обяснявам за парите. Но те знаят, че за да има пари човек, то той трябва да работи. Май това е първото, което са научили за парите. Не им говоря кое колко струва и кое е скъпо или не. По този въпрос съм на мнението на Isa. Други са характеристиките, които искам да считат за важни.

Имат касичка от 4-5 години. Аз пускам стотинките в нея и те нямат право да ги разпределят. Аз вадя, когато преценя, харчат се парите само за тях. От тази година Наталия сама се оборудва с касичка /втора/, по своя инициатива и тя си пуска вътре разни спестявания от седмичните пари. Какво пуска, колко събира, кога вади, за какво ги харчи понятие си нямам. Не съм проявила интерес. Във всеки случай крупни суми не заделя. Тя има от тази година седмична "издръжка". Давам й пари, с които тя прави каквото прецени. Обикновено спестява и след това, когато сумата стане сериозна я помита за час. Купува подаръци за който свари. Сега уж събира за колело, но тя не е спестовен тип девойка, така че колело от собствени спестявания ще види след навършване на пълнолетие според мен. Но не коментирам, оставила съм я да "спестява".

Не им давам лични пари, докато не навършат 8 г., т.е във втори клас. Не са им необходими просто. Дебитни карти на този етап и през ум не ми е минало да им откривам, за кредитни пък съвсем. Абсолютен противник съм да им давам пари срещу някаква свършена работа, която е тяхно задължение, а за постижения в учлище пък съвсем.

Когато дъщеря ми стана в 1 клас/ големият ми син беше в 6клас/започнах да им давам" месечна заплата".На всяко първо число от месеца те получават една сума пари с която всеки ден си купуват закуски в училище и останалите използват кой за каквото желае.През тези 4 години /вече/ми се е случвало няколко пъти да им дам допълнително,защото не са успяли да си направят добре сметката и са си изхарчили парите предварително.Случвало се е и да ходят гладни на училище,или да притичват до баба си за да хапнат там,но пък следващия месец си правят по добре сметката и даже им остава.Аз лично съм много доволна от резултата.
Относно даването на пари за свършване на някаква работа ,аз съм на друго мнение.Давала съм пари на децата си за да свършат нещо ,което не им влиза в задълженията.Например-дадох 10лева на сина си,за да ми направи нова конфигурацияна компютъра в това число да ми инсталира всички нужни програми и тн.Тези пари щах да ги дам на друг,а така хем синът ми доволен,че съм му имала доверие,хем видя,че за да получиш пари трябва и да се потрудиш.Дадохме пари и на дъщеря ми за да научи баща си да плува-поради същите причини.Аз мисля,че българина не е научен,че всеки един труд трябва да се заплаща и затова интелектуалния труд не се заплаща по достойнство ,а и много други.
Давам пари и за различни постижения-било то в у-ще или в други .Например за всяка шестица дъщеря ми получава по 50ст,съответно за всяка четворка трябва тя да ми даде/при баткото е малко по различно-според възможностите все пак/той за всяка петица и шестица получава 50ст,а за двойка връща/Тази година в бележника на щерката имаше 84 шестици и 4 петици.Паричките и дадохме накрая на срока и тя е доволна,че се е потрудила за тях и сега ще си ги изхарчи с кеф.Това определено действа стимулиращо на батко и той се стреми да учи повече.

Ние навремето всичко в сладоледи "Ескимо" измервахме. 1лв=4 сладоледа 

Дъщеря ми още на около 3 години разбра за какво служат парите. За купуване на неща. Когато искаше играчка, ми се е случвало да кажа, че нямам пари. Отговора - ами вземи от банкомата. Дълго трая осмислянето на факта, че тати и мама работят, веднъж на месец парите отиват от работата в банката, а оттам в банкомата.  Във втори клас, веднага като взеха изваждане с трицифрени числа и показах домашния бюджет и за какво отиват парите (наем, ток, телефон, храна, бензин, застраховка на колата....) и видяхме и сумата, която остава на месец за свободно харчене. От тогава е доста скромна в желанията си  .

Собствените пари дойдоха сравнително рано. При сурвакането на Коледа, детето получаваше пари от роднини и си ги харчеше доста бързо за глупости. От 2-3 години насам си ги събира. Когато не пожелая да закупя някаква "глупост" според мен, тя има право да си ги купи със собствени пари. Да видите, как премисля всяка покупка по 100 пъти и изведнъж не й е толкова важно да си купи поредната дрънкулка. Когато все пак се реши да купи нещо от спестяванията, това нещо се гледа като писано яйце, не се подарява, не се губи или чупи.....Докато другите вещи.... вятър ги вее на бял кон, а най-често липсата ги хваща.

Джобните пари бяха определени по следния начин. 1 клас - 1лв. на седмица, 2 клас - 2 лв. и т.н. Първият път като купихме нещо със спестени пари беше в 1 клас - огромен плюшен лъв на Nici (още спи с него). Та той струваше 160 лв. Аз казах, че ако тя си дава 1 лв. на седмица, аз ще додавам 9 лв. и така докато съберем парите. 16 седмици, тя чинно ми даваше лева и после тържествено купихме лъва. Не си спомням да се е радвала толкова на нещо досега. Лъвът се казва Никол 

Преди 3 месеца й направих спестовна книжка (исках дебитна карта, но ми казаха, че може само на мое име с лимит - може би като порасне още малко). И внесохме всички пари от касичката (550 лв.). Понякога в края на месеца, когато парите в семейството са на свършване, тя гордо казва " Ако искате мога да ви дам на заем от моите пари?"

                          Чета,чета и нещо хич не ми се връзва  То това спестяване и тази касичка ми заприличват на скъперничество.Не ми се иска още от сега детето да се превърне в калкулатор - кое,колко и как.Имам големи дъщери и явно добре съм се справила със задачката  Парите за тях не са идол и самоцел.И съм ги научила,че най-хубавото им е количеството  Работят от ученици и сега знаят да си отстояват правата и интереса в работата.Мисля,че това е по-важно.

поздравления!  но не каза как си постигнала тези чудни резултати... мисля, че това е по-важно 

 Имаме касичка,но тя е за украса-моето/ все още ненавършило 3 г./дете не спестява,защото още няма свои джобни.Отиваме до магазина и аз предлагам да си избере какво иска да 'и купя.Подчертавам,че ще купим само 1 или 2 от избраните стоки.Показвам  'и портмонето,съобщавам ,че наличните парички са малко и ще стигнат само за тези или онези стоки.Оттам детето прави своя избор.Естествено,в началото чувах само:"Сите искам!И това,и това,сите!",но постепенно се поорентира детето,то и продавачките понякога 'и разясняваха,че нейната паричка не стига за шоколад ,примерно,а само за 5 карамелени бонбона.
  Един ден сигурно ще спестява,но и аз не зная кога точно ще стане това,с времето ще се види кога е готова за това.

  Lennie, и на мен ми е трудно да определя точно как   Знам само,че когато сме ги учили не са съществували разговори от типа - дали можем да си купим .......Вашата задачка сега май е доста по-трудна   Ние обяснявахме защо не купуваме дадено нещо и никога причината не беше , че   няма пари. Сега децата питат - имаш ли пари за да купиш.........а при мен беше - купи ми.....и защо не искаш да купиш......Малка разлика,но......
                Не знам дали ще ме разбереш,но не ми се иска децата от толкова малки да се травмират ,ако щеш само от чуването на думата - пари.Затруднена съм да обясня защо Х може да си купи  шоколад, а аз - не ..... нали родителите и на двамата работят   
                

  Когато големите бяха малки,и ние стигнахме до извода че трябва да имат лимит на харчене,и свои си пари.Иначе все се получаваше че искат още и още...И един дан когато случайно ги сметнах,излезе че на месец харчим по минимум 120лв,за сокчета,карти на юги о,и др.много наложителни детски харчове-по средно два лева на дете на ден=120лв.Тогава се разбрахме така-по1лв на ден на дете,и то решава какво да прави с тях.Още бяха в ДГ,и първите дни се оказа че големият купувал на приятелите си заледени сокчета,и учителките бяха пропищяли !!!Но след това им обяснихме,че ако не ги харчат за глупости,на края на седмицата ще имат общо 14лв,и ще можем с тях да купим някоя хубава игра,строител,писта или др.Да ви кажа разбраха го.Когато им трябваха още парички сме им додавали,когато на нас са ни свършвали сме им обръщали касичките,но смятам че така разбраха какво е пари,и че те не са всичко на този свят.Когато имаш купуваш,когато нямаш не купуваш,когато се налага и можеш да помогнеш на мама и тати,помагаш,но знаеш че и те ще ти помогнат.Тази година бяха първи и втори клас.Сами си се оправяха децата по цял ден.Пак имаха по своето левче,и никога не съм им правила забележка за какво ги харчат.В началото купуваха всички глупости от лафката,но на края на годината бяха започнали да ги събират,при това заедно...Дори си бяха платили без да знам кувертите за сладкарниците по случай последният учебен ден,и за дипломите и бележниците...Смятам че е възпитателно децата да разполагат с определена сума пари.

Темата е интересна. Аз обяснявам на моя син, че паричките не растат по дърветата, а се изкарват с труд и за това аз и баща му ходим на работа. Като си взема заплатата му давам редовно някакви къси пари (2-3 лева) да си ги слага в джоба и като сме някъде навън да си купи сам нещо, голям кеф. Понякога ги забравя, но аз не, и като закъсам му ги прибирам . Иначе за касичка не съм се и замисляла, защото доста често закъсваме и не ми се ще да му разбиваме на детето спестяванията. 

От една страна броенето на парите е полезно упражнение по математика. Все още най-често ги брои 1, 2, 3...., а не 10, 11, 13... Показвам й, но тя бързо се отегчава. От друга - тя е най-спестовната вкъщи. Има касичка и редовно обира всички паднали от джобовете стотинки. Събира за мини прахосмукачка http://www.technomarket.bg/product_detail.php?product_id=09009372
Понякога й даваме и левчета от рестото. Сещам се, че скоро трябва да преброим колко пари наистина има в касичката и достатъчни ли са за тази пуста прахосмукачка (която задължително трябва да е в розово, обаче  )

"Татко, защо ходиш на работа, като можеш да изкарваш пари от банкомата?" Това каза 3-годишното дете на едни познати 

Хубава тема   

Моя е много отвлечен и нематериален, не знам дали забелязва че давам нещо в магазина в замяна на покупките  , не го интересува как става, важното е да се прибираме с мляко, бисквити и шоколад  , а и аз не го занимавам с финикийската концепция засега ... Имаме същото правило обаче, едно нещо от магазина, ако иска знаменце, ако иска балонче, ако иска - бонбони ... Понякога имам неблагоразумието да мина покрай близалки и чипс, но после се загубват из къщи, незнам как става  ...

Lennie   ,поздравления за темата. 

Ще я следя с интерес.

Тошко все още няма касичка,но знае за какво служи.
Казала съм ,че ще му купя тогава когато поиска.До момента не е проявил интерес.

А що се отнася до парите...той е на ясно защо мама и тати ходят на работа.

А иначе по някога ми казва .." мамо дай ми парички ...аз ще си ги пазя за да си купя дъвка."