Кога едно дете трябва да се запознае с парите ( и как)

  • 2 662
  • 45
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 700
Първият сблъсък на дъщеря ми с парите беше около 3-4 годишна възраст. Решихме всеки път, когато ни връщат по левче да го пускаме в семейна касичка и със събраните пари да купим нещо "за семейството" по избор на дъщеря ми. След време купихме домашно кино с тях и дъщеря ми беше много доволна от постигнатото (на нея й давахме левчетата да ги пуска в касичката).
Реалният сблъсък беше след детската градина, преди да започне първи клас (трябваше да ходи по детски лагери и й се налагаше да има джобни, с които да разполага). От тогава насам получава в началото на седмицата определена сума, която разпределя по свое усмотрение. Като цяло не злоупотребява и се оправя добре.
Касичка има, в която събира остатъците от седмичната си дажба + ресто от баби. Неприкосновена е - с тях ни купува подаръци за РД или ги ползва за някоя екстра (някое развлечение, което иска да повтори, но сме й отказали).

Вече не помня кога и какво съм говорила, но според мен децата трябва от малки да разберат, както вече беше казано, че парите не са даденост, че се изкарват с труд и че се харчат с мярка.

# 31
  • Мнения: 68
На почти 16г. съм. Нямам малки братя и сестри, тоест напълно възможно е мнението ми да е грешно и/или некомпетентно. #Crazy
По темата също мога да отговоря точно и ясно. Искам да кажа, че зависи от детето.
Според мен това с касичките и даването на джобни от малки не е много правилно. Мисля, че детето първо трябва да се научи, че пари се изкарват, а не са даденост и това, че днес имаш не значи, че утре също ще имаш. Пример - даваш на детенце стотинките от рестото от магазина за 'неговата' касичка ... и така то свиква, че въпросните стотинки са си 'негови' и винаги си ги иска/търси, а примерно родителите може вече да нямат възможност да му дават всички стотинки.
Хубаво е да имаш касичка и да си спестяваш, но някак си да знаеш, че тези пари не са точно твои, защото не си ги изкарал сам. В смисъл, ако от малки децата ви свикнат, че си имат техни си пари  и вече като по-големи искат да си купят нещо, което вие не одобрявате, те ще почнат да се тръшкат, че няма да им го купите вие, а те ще си го купят с тяхни пари.(което е същото, защото вие сте им дали техните пари) Говоря по скоро за нормални семейства, а не за по богатите, защото примерно за тях няма да е проблем да купуват каквото и когато поискат децата им. НЕ казвам, че богатите са разглезени. Пак ще дам пример - нормално не богато семейство с 2 деца ученици - семейството ще ходи на почивка лятото, но и 2те деца имат лагери/екскурзии от училище и семейството не може да си позволи да плати всичко наведнъж(попринцип примерно може, но точно този месец не може да отдели много пари наведнъж). Ето тогава децата да си вземат от 'техните' пари за лагери, а не да мислят, че родителите им са длъжни да им платят лагерите, а да искат с техните си пари да си купят касетофон(примерно). Много хипотетичен пример  Joy
Май нещо не можах да обясня както трябва. Както казах съм малка, пък и доста икономична, тъй че е много вероятно да не ме разберете или да не съм права. Както и да е Rolling Eyes Thinking

# 32
  • Мнения: 8 999
Не се е налагало специално да разяснявам що е това пари, откъде идват и за какво е добре да се харчат. Децата постепенно опознаха тази материя, като ме гледат да пазарувам, да плащам сметките, да им отговарям, че не мога в момента да им купя нещо, защото е много скъпо и нямам достатъчно пари в себе си. И понеже са любопитковци - винаги питат с "ето тази стотинка" какво може да се купи, колко такива парички са нужни, за да си вземем нова кола и т.н. Събират си парички от сурвакане, от рождени и именни дни, от феята на зъбчетата, от ресто /необходим подкуп, за да ги изпратя до магазина или до кафенето в градинката/. Дъщеря ми вече е на 7 г. и води стриктно счетоводство за своите финанси /дори понякога ми дава на заем, но после ме преследва като империалист, докато не й върна парите/ и знае точно за какво ще ги похарчи - търпеливо чака да събере сумата. Синът ми е ларж - когато някой му даде пари, той винаги ми ги връчва и ми казва да си купя нещо с тях /миличкото/. Беше решил да събира за гараж, но усети, че това ще трябва да го прави до края на живота си поради ниския си доход, та отложи покупката за като порасне. Такива ми ти работи. С усвояването на математиката започват да ценят и парите.

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Запознаването с парите става постепенно. Не помня кога съм започнала да им обяснявам за парите. Но те знаят, че за да има пари човек, то той трябва да работи. Май това е първото, което са научили за парите. Не им говоря кое колко струва и кое е скъпо или не. По този въпрос съм на мнението на Isa. Други са характеристиките, които искам да считат за важни.

Имат касичка от 4-5 години. Аз пускам стотинките в нея и те нямат право да ги разпределят. Аз вадя, когато преценя, харчат се парите само за тях. От тази година Наталия сама се оборудва с касичка /втора/, по своя инициатива и тя си пуска вътре разни спестявания от седмичните пари. Какво пуска, колко събира, кога вади, за какво ги харчи понятие си нямам. Не съм проявила интерес. Във всеки случай крупни суми не заделя. Тя има от тази година седмична "издръжка". Давам й пари, с които тя прави каквото прецени. Обикновено спестява и след това, когато сумата стане сериозна я помита за час. Купува подаръци за който свари. Сега уж събира за колело, но тя не е спестовен тип девойка, така че колело от собствени спестявания ще види след навършване на пълнолетие според мен. Но не коментирам, оставила съм я да "спестява".

Не им давам лични пари, докато не навършат 8 г., т.е във втори клас. Не са им необходими просто. Дебитни карти на този етап и през ум не ми е минало да им откривам, за кредитни пък съвсем. Абсолютен противник съм да им давам пари срещу някаква свършена работа, която е тяхно задължение, а за постижения в учлище пък съвсем.

# 34
  • Мнения: 2 270
Когато дъщеря ми стана в 1 клас/ големият ми син беше в 6клас/започнах да им давам" месечна заплата".На всяко първо число от месеца те получават една сума пари с която всеки ден си купуват закуски в училище и останалите използват кой за каквото желае.През тези 4 години /вече/ми се е случвало няколко пъти да им дам допълнително,защото не са успяли да си направят добре сметката и са си изхарчили парите предварително.Случвало се е и да ходят гладни на училище,или да притичват до баба си за да хапнат там,но пък следващия месец си правят по добре сметката и даже им остава.Аз лично съм много доволна от резултата.
Относно даването на пари за свършване на някаква работа ,аз съм на друго мнение.Давала съм пари на децата си за да свършат нещо ,което не им влиза в задълженията.Например-дадох 10лева на сина си,за да ми направи нова конфигурацияна компютъра в това число да ми инсталира всички нужни програми и тн.Тези пари щах да ги дам на друг,а така хем синът ми доволен,че съм му имала доверие,хем видя,че за да получиш пари трябва и да се потрудиш.Дадохме пари и на дъщеря ми за да научи баща си да плува-поради същите причини.Аз мисля,че българина не е научен,че всеки един труд трябва да се заплаща и затова интелектуалния труд не се заплаща по достойнство ,а и много други.
Давам пари и за различни постижения-било то в у-ще или в други .Например за всяка шестица дъщеря ми получава по 50ст,съответно за всяка четворка трябва тя да ми даде/при баткото е малко по различно-според възможностите все пак/той за всяка петица и шестица получава 50ст,а за двойка връща/Тази година в бележника на щерката имаше 84 шестици и 4 петици.Паричките и дадохме накрая на срока и тя е доволна,че се е потрудила за тях и сега ще си ги изхарчи с кеф.Това определено действа стимулиращо на батко и той се стреми да учи повече.

# 35
  • Мнения: 967

6.   Взимайте децата с вас на пазар и им показвайте цените на това, което купувате като ги сравнявате с размера на техните джобни пари. Също тъка изтъквайте разликата в цените на един и същ продукт в различните магазини и им обяснете как като спестят тази разлика, те ще могат да си позволят друга покупка в бъдеще.



Ние навремето всичко в сладоледи "Ескимо" измервахме. 1лв=4 сладоледа  Grinning

Дъщеря ми още на около 3 години разбра за какво служат парите. За купуване на неща. Когато искаше играчка, ми се е случвало да кажа, че нямам пари. Отговора - ами вземи от банкомата. Дълго трая осмислянето на факта, че тати и мама работят, веднъж на месец парите отиват от работата в банката, а оттам в банкомата.  Във втори клас, веднага като взеха изваждане с трицифрени числа и показах домашния бюджет и за какво отиват парите (наем, ток, телефон, храна, бензин, застраховка на колата....) и видяхме и сумата, която остава на месец за свободно харчене. От тогава е доста скромна в желанията си  Wink.

Собствените пари дойдоха сравнително рано. При сурвакането на Коледа, детето получаваше пари от роднини и си ги харчеше доста бързо за глупости. От 2-3 години насам си ги събира. Когато не пожелая да закупя някаква "глупост" според мен, тя има право да си ги купи със собствени пари. Да видите, как премисля всяка покупка по 100 пъти и изведнъж не й е толкова важно да си купи поредната дрънкулка. Когато все пак се реши да купи нещо от спестяванията, това нещо се гледа като писано яйце, не се подарява, не се губи или чупи.....Докато другите вещи.... вятър ги вее на бял кон, а най-често липсата ги хваща.

Джобните пари бяха определени по следния начин. 1 клас - 1лв. на седмица, 2 клас - 2 лв. и т.н. Първият път като купихме нещо със спестени пари беше в 1 клас - огромен плюшен лъв на Nici (още спи с него). Та той струваше 160 лв. Аз казах, че ако тя си дава 1 лв. на седмица, аз ще додавам 9 лв. и така докато съберем парите. 16 седмици, тя чинно ми даваше лева и после тържествено купихме лъва. Не си спомням да се е радвала толкова на нещо досега. Лъвът се казва Никол  Laughing

Преди 3 месеца й направих спестовна книжка (исках дебитна карта, но ми казаха, че може само на мое име с лимит - може би като порасне още малко). И внесохме всички пари от касичката (550 лв.). Понякога в края на месеца, когато парите в семейството са на свършване, тя гордо казва " Ако искате мога да ви дам на заем от моите пари?" Mr. Green

# 36
  • Мнения: 7 362
                          Чета,чета и нещо хич не ми се връзва  Mr. Green То това спестяване и тази касичка ми заприличват на скъперничество.Не ми се иска още от сега детето да се превърне в калкулатор - кое,колко и как.Имам големи дъщери и явно добре съм се справила със задачката  Laughing Парите за тях не са идол и самоцел.И съм ги научила,че най-хубавото им е количеството  Mr. GreenРаботят от ученици и сега знаят да си отстояват правата и интереса в работата.Мисля,че това е по-важно.

# 37
  • Мнения: 6 167
                          Имам големи дъщери и явно добре съм се справила със задачката  Laughing .....Мисля,че това е по-важно.

поздравления!  но не каза как си постигнала тези чудни резултати... мисля, че това е по-важно  Laughing

Последна редакция: нд, 01 юли 2007, 13:26 от Lennie

# 38
  • Мнения: 1 640
 Имаме касичка,но тя е за украса-моето/ все още ненавършило 3 г./дете не спестява,защото още няма свои джобни.Отиваме до магазина и аз предлагам да си избере какво иска да 'и купя.Подчертавам,че ще купим само 1 или 2 от избраните стоки.Показвам  'и портмонето,съобщавам ,че наличните парички са малко и ще стигнат само за тези или онези стоки.Оттам детето прави своя избор.Естествено,в началото чувах само:"Сите искам!И това,и това,сите!",но постепенно се поорентира детето,то и продавачките понякога 'и разясняваха,че нейната паричка не стига за шоколад ,примерно,а само за 5 карамелени бонбона.
  Един ден сигурно ще спестява,но и аз не зная кога точно ще стане това,с времето ще се види кога е готова за това.

# 39
  • Мнения: 7 362
                          Имам големи дъщери и явно добре съм се справила със задачката  Laughing .....Мисля,че това е по-важно.

поздравления!  но не каза как си постигнала тези чудни резултати... мисля, че това е по-важно  Laughing
  Lennie, и на мен ми е трудно да определя точно как  Embarassed Знам само,че когато сме ги учили не са съществували разговори от типа - дали можем да си купим .......Вашата задачка сега май е доста по-трудна  Rolling Eyes Ние обяснявахме защо не купуваме дадено нещо и никога причината не беше , че   няма пари. Сега децата питат - имаш ли пари за да купиш.........а при мен беше - купи ми.....и защо не искаш да купиш......Малка разлика,но......
                Не знам дали ще ме разбереш,но не ми се иска децата от толкова малки да се травмират ,ако щеш само от чуването на думата - пари.Затруднена съм да обясня защо Х може да си купи  шоколад, а аз - не ..... нали родителите и на двамата работят  newsm78 newsm78 newsm78  bouquet
                

# 40
  • Мнения: 1 470
Ми моята дъщеря вече си има джобни - 50 стотинки на ден.
  Когато големите бяха малки,и ние стигнахме до извода че трябва да имат лимит на харчене,и свои си пари.Иначе все се получаваше че искат още и още...И един дан когато случайно ги сметнах,излезе че на месец харчим по минимум 120лв,за сокчета,карти на юги о,и др.много наложителни детски харчове-по средно два лева на дете на ден=120лв.Тогава се разбрахме така-по1лв на ден на дете,и то решава какво да прави с тях.Още бяха в ДГ,и първите дни се оказа че големият купувал на приятелите си заледени сокчета,и учителките бяха пропищяли Laughing!!!Но след това им обяснихме,че ако не ги харчат за глупости,на края на седмицата ще имат общо 14лв,и ще можем с тях да купим някоя хубава игра,строител,писта или др.Да ви кажа разбраха го.Когато им трябваха още парички сме им додавали,когато на нас са ни свършвали сме им обръщали касичките,но смятам че така разбраха какво е пари,и че те не са всичко на този свят.Когато имаш купуваш,когато нямаш не купуваш,когато се налага и можеш да помогнеш на мама и тати,помагаш,но знаеш че и те ще ти помогнат.Тази година бяха първи и втори клас.Сами си се оправяха децата по цял ден.Пак имаха по своето левче,и никога не съм им правила забележка за какво ги харчат.В началото купуваха всички глупости от лафката,но на края на годината бяха започнали да ги събират,при това заедно...Дори си бяха платили без да знам кувертите за сладкарниците по случай последният учебен ден,и за дипломите и бележниците...Смятам че е възпитателно децата да разполагат с определена сума пари.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 105
Темата е интересна. Аз обяснявам на моя син, че паричките не растат по дърветата, а се изкарват с труд и за това аз и баща му ходим на работа. Като си взема заплатата му давам редовно някакви къси пари (2-3 лева) да си ги слага в джоба и като сме някъде навън да си купи сам нещо, голям кеф. Понякога ги забравя, но аз не, и като закъсам му ги прибирам Mr. Green. Иначе за касичка не съм се и замисляла, защото доста често закъсваме и не ми се ще да му разбиваме на детето спестяванията.  Blush

# 42
  • В офиса
  • Мнения: 3 995
От една страна броенето на парите е полезно упражнение по математика. Все още най-често ги брои 1, 2, 3...., а не 10, 11, 13... Показвам й, но тя бързо се отегчава. От друга - тя е най-спестовната вкъщи. Има касичка и редовно обира всички паднали от джобовете стотинки. Събира за мини прахосмукачка http://www.technomarket.bg/product_detail.php?product_id=09009372
Понякога й даваме и левчета от рестото. Сещам се, че скоро трябва да преброим колко пари наистина има в касичката и достатъчни ли са за тази пуста прахосмукачка (която задължително трябва да е в розово, обаче  Crazy)

# 43
  • Мнения: 705
"Татко, защо ходиш на работа, като можеш да изкарваш пари от банкомата?" Това каза 3-годишното дете на едни познати  Mr. Green

Хубава тема   bouquet

# 44
  • Plovdiv->Toronto
  • Мнения: 1 361
Моя е много отвлечен и нематериален, не знам дали забелязва че давам нещо в магазина в замяна на покупките  Tired, не го интересува как става, важното е да се прибираме с мляко, бисквити и шоколад  Laughing, а и аз не го занимавам с финикийската концепция засега ... Имаме същото правило обаче, едно нещо от магазина, ако иска знаменце, ако иска балонче, ако иска - бонбони ... Понякога имам неблагоразумието да мина покрай близалки и чипс, но после се загубват из къщи, незнам как става  Whistling ...

Общи условия

Активация на акаунт