Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора

София

Мнения: 808
Причината да пусна тази тема са моите лични впечатления и прочетеното във форума в различни теми, които макар и не пряко касаят този проблем. Не зная дали ще се получи диалог, но дори и като монолог искам да споделя своите наблюдения и опит. На част от пишещите тук са млади жени, които по един или друг начин изпитват това на гърба си, може и да помогне да се справят със ситуацията.
Родителите-манипулатори са странна порода хора. Безспорно те обичат децата си, но обикновено са болезнено егоцентрични и убедени в своята правота независимо от ситуацията.
Ще ви дам един прост пример. Детето излиза да се забавлява с приятели. Нормалният родител казва усмихнат „приятно прекарване” и добавя обичайните в този случай – внимавай, умната и подобни заръки. Родителят-манипулатор има широка гама от реплики и действия с които може да ти скапе вечерта и да те накара да стоиш на тръни. От тежката въздишка, поглед на ранено животно и търсене на лекарството „за да му е под ръка”,  до изказвания от рода „къде ще ходиш точно сега, исках да си поговорим само двете”, „иди ама си ела навреме, че нещо не ми е добре”, „излез, няма като мен да се затвориш между 4 стени и да полудяваш”. Родителят манипулатор винаги се опитва да наложи мнението си не с разумни доводи, а като вменява на детето си чувство за вина и предизвиква съчувствие.
Поне в 5-6 теми прочетох неща от рода „не мога да й кажа това и това, защото веднага й става лошо, тя е много болна”, „не искам да й противореча защото се сърди и не ми говори” и разни подобни, което означава, че  пишещите това са жертви на чиста проба родителска манипулация.
Родителят-манипулатор има най-различни методи, зависещи от интелекта и  възрастта му, но целта е винаги една и съща – да владее положението и да налага мнението си възползвайки се от обичта на детето. Не винаги осъзнава, че с това вреди на собственото си дете и ако не му се противопоставиш навреме може да ти съсипе и живота. Затова моят съвет е – никога не се оставяйте да ви манипулират и да злоупотребяват с обичта ви към тях. Не пренебрегвайте желанията на децата и партньорите си, за да угодите на родителите си. Правете компромиси в рамките на разумното само ако това няма да създаде на вашето младо семейство дискомфорт и няма да е причина за неприятности между вас и човекът до вас.

Цитирай


Мнения: 2 538
Бабче ,кефиш! 
Майка ми е от описаната порода.Това винаги ме е дразнело. Противопоставям се доколкото мога.
И искрено се надявам да не стана като нея.
Цитирай
Да, бабче!
Чувството за вина е най-силното оръжие на манипулатора.  Laughing

Откакто се отървах от него, знаеш ли колко съм добре? Направо супер!  Cool Cool

Темата може да се обобщи за манипулаторите като цяло, били те родители или ревниви половинки.  Peace
Цитирай

Иринополис

Мнения: 467
И моята майка е такава, но явно има доста по-тежки случаи от нея, както се уверявам. Много ми е гадно, че се опитва да ми вменява вина, аз много се впрягах, но отскоро започнах да пропускам подмятанията покрай ушите си, защото нейното поведение започна да се отразява на моето семейство. Защо според вас се държат така, какво е вашето обяснение?
Цитирай


Мнения: 2 538
Защо според вас се държат така, какво е вашето обяснение?
Как защо?За да  държат нещата под контрол, естествено.
« Последна редакция: ср, 27 юни 2007, 16:57 от Caprari »
Цитирай


Мнения: 6 064
И моята майка е такава, но явно има доста по-тежки случаи от нея, както се уверявам. Много ми е гадно, че се опитва да ми вменява вина, аз много се впрягах, но отскоро започнах да пропускам подмятанията покрай ушите си, защото нейното поведение започна да се отразява на моето семейство. Защо според вас се държат така, какво е вашето обяснение?

защото те самите са контролирани от вина Peace
Цитирай


Мнения: 13 186
и моята майка е такава, колко пъти е викала бърза помощ, защото съм излязла с приятели и й е станало
'лошо", нещо й "треперело" и такива разни...и много други неща, с които ми е вгорчавала живота, включително и откакто се омъжих и я "предадох" Shocked, защото не съм обичаала нея, а мъжа ми ooooh!
Цитирай

по пътеката

Мнения: 3 087
баб4е, аз съм от първия пример, наистина редовно ,казвам:внимавай, умната, да си прекараш на макс!последната добавка я няма, ако е за мъжа ми,  Mr. Green
либеро съм, но пък уважението дано си го заслужа, 4е да не ме забравят на бабешки години, ако стигна!
« Последна редакция: ср, 27 юни 2007, 17:13 от marsy »
Цитирай


Мнения: 1 172
И мойта често пробва така да си наложи мнението. Свикнала съм да не й обръщам внимание. А все по-често започвам съобщаването на важни решения с "Ясно ми, е че пак ще се сърдиш, но това е моето решение и не смятам, че има причина да го променям",  "Не мога да се съобразявам с всички" или "Много добре знам как да си изкарвам парите и нямам нужда от съвети как да ги харча"и т.н.  Това още в началото парира всички опити са манипулация. На "зле ми е" отговарям, че хората посещават лекари в такива случаи и й предлагам да се свържем със специалист. Веднага й минава.
И тя е от хората, които преувеличават, доукрасяват и нагласят нещата така, както им е угодно, за да се изкарат най-можещи, най-знаещи и най-компетентни.  Грешки никога не си признава, винаги е безгрешна. За сметка на това, аз не пропускам да й кажа кога и за какво е сгрешила. Дали ще го признае на глас, за мен няма значение, по-важно е да го осмисли.
Според мен това е типично поведение на хора, които държат цялото внимание на околните да е насочено към тях. Обикновено са хора, които нямат или дълго време не са имали сериозна връзка и са свикнали да командват, да се събразяват само със себе си и т.н.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Бабче, хубава тема. Моята майка е страшно либерален и демократичен човек, никога не е казала думи от рода на - това трябва, забранявам ти, държа да направиш еди какво си и подобни на тези. Но свекървата е супер манипулатор. И цялата й енергия е съсредоточена да ми скапе нервите. Иначе ако я питаш тя все за хубаво ги говорила разните неща. Не се била усещала как така ме обижда. Ясни са ми хората манипулатори, но се радвам че доста литература изчетох по този въпрос , та не се давам.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Много се надявам да не стана точно такъв родител. Като се знам каква съм обсебваща. Гледам да го преодолея още от сега, че да не страдама по- късно.
Цитирай

София

Мнения: 808
В стила на форума мога само да кажа - и вие писалите до тук ме кефите, защото полагате усилия да се освободите от домогванията на РМ /иначе е много дълго. Хубаво ще бъде да се сподели повече опит, за да могат хората в подобна ситуация да намерят своя най-добър вариант за отпор. моите впечатления от близки и познати РМ са, че най-често използвано е здравето. Например моята майка ползваше "Ох, Боже как ми бие сърцето!" В началото се връзвах. Не осъзнавах, че жената я друса критичната и е нормално да има от време на време сърцебиене. После, като поговорих с баба ми си изработих култова фраза "Ами радвай се, страшно е ако спре да бие!". Свекърва ми пък манипулираше всичко с непрекъснатото си желание да влиза в болница, иначе беше свестен човек, но смяташе, че като говори непрекъснато колко е болна синовете й и мъжа й ще й обръщат повече внимание. Имам приятелка, която е най-всеотдайната майка, която познавам, но откакто синът й порасна /на 22 е/ и започна да излиза, тя го чака винаги будна, седнала в хола, телевизорът не работи, а на масата са всички лекарства и апарата за кръвно. Момчето е изключително свястно дете и направо психясва от притеснение за майка си. Като си говорим двете казва, че осъзнава колко зле постъпва, зарича се да престане и удържа до следващото излизане на нещастния човек.
Не знам дали може да се постави обща диагноза на тази порода родители, но знам че нанасят много щети.
И цялата й енергия е съсредоточена да ми скапе нервите. Иначе ако я питаш тя все за хубаво ги говорила разните неща. Не се била усещала как така ме обижда. Ясни са ми хората манипулатори, но се радвам че доста литература изчетох по този въпрос , та не се давам.
Всички РМ казват, че ти желаят доброто, че се притесняват за теб, че те обичат... Факт е обаче, че всячески се опитват да те моделират. За мен лично това е много рафинирана форма на насилие.
Цитирай

В тъмната гора.

Мнения: 1 229
Не знам от кои родители съм, но преди да тръгнете където и да е, особено в днешно време, винаги има риск и родителя се притеснява. Може да е досадно, но въображението на майката така работи, че всеки един момент тя е на тръни....незнам при мен е така. Моят син е на 7, още е малък, за да го манипулирам и каквото и да е там, но хич не ми харесва идеята да се вее насам натам, където му видят очите, да не се занимава с нещо градивно. Винаги преди да излезе на площадката или пред блока започвам с уговорките, да не правиш онова, да не правиш това, ще стане така, ще стане онова. Клати глава и се съгласява и след това пак каквото той си знае....да но когато се случи нещо неприятно или някакъв инцидент, търчи при мен да оправям положението...защо? нали е много самостоятелен, нали той сам е преценил какво и как да се държи и решил да пренебрегне всичко, което съм поръчала и предупредила като родител...следва и сам да си поеме последствията..нали!?
Въпреки, че е малък е модел на поведение при децата, независимо малки или големи. Това, че съм родител, не значи, че съм със свъхвъзможности да оправям невероятни ситуации и щуротии, да ме пренебрегват, а после да се съсипвам от последствията за детето, което не ме уважава, та дори сигурно ми се подиграва. Много е лесно да се каже словосъчетанието родител-манипулатор....а колко е трудно да се възпитават децата в днешно време, при това силно влияние на външната среда.
Цитирай

В тъмната гора.

Мнения: 1 229
В стила на форума мога само да кажа - и вие писалите до тук ме кефите, защото полагате усилия да се освободите от домогванията на РМ /иначе е много дълго. Хубаво ще бъде да се сподели повече опит, за да могат хората в подобна ситуация да намерят своя най-добър вариант за отпор. моите впечатления от близки и познати РМ са, че най-често използвано е здравето. Например моята майка ползваше "Ох, Боже как ми бие сърцето!" В началото се връзвах. Не осъзнавах, че жената я друса критичната и е нормално да има от време на време сърцебиене. После, като поговорих с баба ми си изработих култова фраза "Ами радвай се, страшно е ако спре да бие!". Свекърва ми пък манипулираше всичко с непрекъснатото си желание да влиза в болница, иначе беше свестен човек, но смяташе, че като говори непрекъснато колко е болна синовете й и мъжа й ще й обръщат повече внимание. Имам приятелка, която е най-всеотдайната майка, която познавам, но откакто синът й порасна /на 22 е/ и започна да излиза, тя го чака винаги будна, седнала в хола, телевизорът не работи, а на масата са всички лекарства и апарата за кръвно. Момчето е изключително свястно дете и направо психясва от притеснение за майка си. Като си говорим двете казва, че осъзнава колко зле постъпва, зарича се да престане и удържа до следващото излизане на нещастния човек.
Не знам дали може да се постави обща диагноза на тази порода родители, но знам че нанасят много щети.
И цялата й енергия е съсредоточена да ми скапе нервите. Иначе ако я питаш тя все за хубаво ги говорила разните неща. Не се била усещала как така ме обижда. Ясни са ми хората манипулатори, но се радвам че доста литература изчетох по този въпрос , та не се давам.
Всички РМ казват, че ти желаят доброто, че се притесняват за теб, че те обичат... Факт е обаче, че всячески се опитват да те моделират. За мен лично това е много рафинирана форма на насилие.

По този проблем трябва да пишат и родители, в една такава ситуация засегнати са винаги  две или повече страни.
За мен така стоят нещата, ако детето е спечелило доверието ми, ако е доказало, че мога да разчитам на него само да се пази...пак ще го мисля, но не бих го спряла и да бих му пожелала приятно изкарване със договорка кога ще се върне ако е под 18 години.
Но ако нямам никакво доверие на отрочето си и то постоянно ме манипулира и лъже и съм го хващала, кажете с какво чувство да го пусна да се забавлява и какви могат да бъдат последствията от неразумното му поведение.....какво?...аз винаги трябва да съм насреща, когато се е случило нещо неприятно и едновременно с това да си мълча, да не ограничавам и да се съгласявам!? Къде го дават този филм? - склонна съм да се договоря така с детето си при всяко нещастие и провал от негова страна, след като не се е съобразило с моите препоръки, сам да се оправя...мисля, че е справедливо.
Цитирай

София

Мнения: 808
Може да е досадно, но въображението на майката така работи, че всеки един момент тя е на тръни....не знам при мен е така. Моят син е на 7, още е малък, за да го манипулирам и каквото и да е там, но хич не ми харесва идеята да се вее насам натам, където му видят очите, да не се занимава с нещо градивно. Винаги преди да излезе на площадката или пред блока започвам с уговорките, да не правиш онова, да не правиш това, ще стане така, ще стане онова. Клати глава и се съгласява и след това пак каквото той си знае....да но когато се случи нещо неприятно или някакъв инцидент, търчи при мен да оправям положението...защо? нали е много самостоятелен, нали той сам е преценил какво и как да се държи и решил да пренебрегне всичко, което съм поръчала и предупредила като родител...следва и сам да си поеме последствията..нали!?
Да предупредиш детето си и да му обясниш разбрано възможните рискове, които крие една или друга постъпка в никакъв случай не е манипулация. Но ако използваш реплики от рода "мама ще е много наранена", "ако не направиш това и това значи не ме обичаш" и подобни, това си е заиграване с чувствата на детето към теб. Нормално е дете на 7 години да тича при майка си за помощ и подкрепа, както е нормално да прави своите собствени грешки и да се учи от тях. Непослушанието не е неуважение, това е нормално поведение на нормално дете.
Сега видях и втория ти постинг. Страхувам се, че не си разбрала добре какво имам предвид. Не става въпрос да не се поставят условия, изисквания и рамки на поведение, защото това е най-малко безотговорно към детето, а за това по какъв начин се поставят. Дали с излагане на разумни доводи или с етюди достойни за Оскар, които вменяват на детето постоянно чувство за вина и обикновено водят до използване на лъжи за де се избегне драмата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 64 отговора