Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

В тъмната гора.

Мнения: 1 229
Преди време бях пуснала тема тук относно този мой проблем, защото бях много ефектирана от държанието на майка ми. Сега пак се обръщам към вас, за да ми помогнете със съвет.

Ние сме две сестри с разлика от близо повече от 8 години. Аз съм голямата сестра и съм изгледана повече от бабите ми, сестра ми също, но не изцяло. Моята майка е от така наречените вечно работещи жени и определено с това се гордее. Аз бях и съм много самостоятелна, непокорна, имала съм доста изпълнения, абе както викат "нищо не ми е чуждо", а сестра ми на моменти съм си мислила, че е психясала, затворена, пишеща в дневника си философски и психологически разсъждения върху живота, изпадаща в депресии и мании.
След като завърших поработих три години и тогава кандидатствах, приеха ме. Сестра ми завърши езиковата, кандидатства и я приеха, като на кандидатстудентските бях с нея, за да не е сама. Започна да живее на квартира и при всеки проблем майка ми ми звънеше да ходя да и помагам, защото след като завърших се изнесох от вкъщи и заживях сама, работих на две места и се издържах. Така докато се омъжих, имах тежка бременност и временно ме оставиха на мира, защото и без това бях на ръба. Родих и сама си гледах детето, свекърва ми много командваше и не беше добра алтернативата да остане вкъщи, бъркаше се в семейните взаимоотношения със съпруга ми и решихме, че сами ще се оправяме в живота, както сами си платихме сватбата, аз сама си купих роклята, сами си купихме обзавеждането и жилището...направо изнемогвахме от заеми. В същото време сестра ми завърши, майка ми и намери работа, направи я партиен член, за да я премъкне на по-хубава работа. Живееха си добре, тя стана 26 години и майка ми започна да мрънка няма ли да се жени. На един от парийните конгреси, сестра ми се запозна с едно момче, излизаха отвреме навреме, но тя не го харесваше. Нещата се проточиха година и майка ми започна да нервничи, кога ще се женят. Като напълно зависима тя реши да вземе компромисното решение да живеят заедно с приятеля си. Започна се едно лудо купуване на перални, хладилници, обзавеждане и търсене на квартира. Заживяха заедно, отидоха на море и стана белята, сестра ми забременя. Започна подготовка на сватбата, майка ми изтегли заем  и сватовете също, за да дадат най-необходимото на младото семейство и да ги оженят подобаващо. На сватбата баща ми не дойде, защото са разделени с майка ми, стояхме с мъжа ми сред гостите, когато сватът най-нахално дойде хвана моя за ръкава и го замъкна да застане от страната на родителите на булката, защото мястото било празно. Това така ме изнерви, че направо побеснях, той не е баща на булката и не може да замести безотговорния ни родител, но нали щастието трябва да е пълно. На първата им годишнина майка ми натовари едно такси и отиде да им я отпразнува.

Какво да пиша още като предистория незнам, може би това, че сетра ми ме ползва като параван, за да покаже какви роднини има, а когато я помолих да дойде на рождения ден на сина ми, защото той много обича братовчедка си, тя ми отказа под предлог, че ще развали режима й. Стана ми болно. Най-лошото е отношението на майка ми, тя ни дели. Когато стане напечено и бебето е зле, започват да ми звънят да давам съвети, а когато направя някаква забележка относно отглеждането на детето собствената ми майка ме реже с репликата "Ти не се бъркай и не разстройвай сестра си". Прословутата случка с витамините, която описах тук, отново аз бях виновна, че съм посъветвала сестра си, понеже детето й е под нормите за телесно тегло, след консултация с педиатър да изпълни препоръката му да дава витамини и детето повърнало. После стана ясно, че тя е дала витамините на гладно. Майка ми ми се обади и ми забрани да говоря със сестра си, защото и давам тъпи съвети. Отговорих, че синът ми пие същите витамини и те са много добри, а тя отсече "като го тъпчеш с витамини, защо вечно е болен и има астма?".
Едва преглътнах това, защото сина ми е фамилно предразположен към астма от страна на свекърва ми и това заболяване се появи точно след като му извадихме сливиците по препоръка на педиатър. Вече четири години се боря с болестта, научила съм много и имам голям опит. В момента детето ми се справя успешно и лечението му ще продължи още 2 години. Много се отплеснах. Много ме заболя, собствената ми майка да го каже.
Днес отново се получи подобна ситуация, утре сестра ми ще се премести при майка за 1 месец и тя е цялата в нерви. Моят син отиде при нея и и показа покупката си, карти на ю ги йо - 90 ст. и тя като се развика, "ти само глупости купуваш, няма да купиш нещо полезно", аз също влезнах в стаята и видях, че е взела на малката, която е на 1 година, детска количка-играчка, в която може тя самата да се побере и на етикета пишеше за деца над 4 годишна възраст. Нейната покупка каква е ,много подходяща ли е, да хвърлиш 30 лв. за нещо, което няма да може да се използва, но се развика на сина ми. Тръгнахме си по най-бързия начин и да ви кажа, не искам повече да се връщам там. Не мога да мълча и да се правя, че нищо не е станало...всеки път да инсценирам удар с мокър парцал и амнезия...дразня се ужасно. Кажете ми как да престана да се дразня, разбирате ли, то не е веднъж, не е два пъти, аз не съм чердже ,на което да се бършат и да ме използват, когато им е изгодно, аз не съм предмет...разбирате ли!? Моля, помогнете...само не ме карайте да се премирявам, защото това няма да спре.
« Последна редакция: сб, 30 юни 2007, 11:06 от Mishel_ »
Цитирай

София - Слънчев бряг

Мнения: 763
 Историята ти почти до средата все едно аз съм я писала, а предполагам, че и натам ще се развие горе-долу в тази  посока. И какво да ти кажа...омръзна ми да ме боли и да се измъчвам...така че се дръпнах максимално вляво и да се оправят както знаят.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 448
Разбирам те. Познато ми е. Мила родна картинка за отношението на родител към по-голямото и по-малкото дете...  Sick
Отсвири ги. Да, роднини са ти. Да, близки са ти. Но мъжът ти и детето ти са твоето семейство вече. А и колкото и да сте една кръв с тях, нямат право да те сриват така. След като те карат да се чувстваш зле, избягвай ги. Остави ги да се оправят сами. Не след дълго ще цъфнат да се оплакват една от друга, повярвай ми!  Wink  Laughing
Цитирай

В тъмната гора.

Мнения: 1 229
Сестра ми не може без майка ми, ако нещо се случи с нея, тя е загубена. Мълчи и се съгласява, защото е зависима, но не в това е проблема. Какво трябва да направя, за да не ме закачат повече, да не ме мислят за предмет, който е тяхна собственост, може ли това да се случи без скандал? Дайте ми стратегия, не искам да се дразня вече.
Цитирай


Мнения: 1 378
Според мен не трябва да премълчаваш нищо. Никакво примирение. Говориш открито с двете очи в очи. Казваш им всичкото това, което си споделила тук.
Категорично отказваш да участваш повече в подобен род взаимоотношения.
И каквото стане.
Но в крайна сметка твоят вътрешен мир е по-важен от всичко друго и заради него можеш да влезеш във война дори с най-близките си. Друг е въпросът дали това са близки хора. И дали кръвта е толкова важна.
Цитирай

София - Слънчев бряг

Мнения: 763
Сестра ми не може без майка ми, ако нещо се случи с нея, тя е загубена. Мълчи и се съгласява, защото е зависима, но не в това е проблема. Какво трябва да направя, за да не ме закачат повече, да не ме мислят за предмет, който е тяхна собственост, може ли това да се случи без скандал? Дайте ми стратегия, не искам да се дразня вече.
Трудно се дава стратегия така отстрани. Аз лично се обаждам колкото може по-рядко, не повече от 1-2 пъти в месеца, а се виждаме още по-рядко. И те не са се залетяли да ме търсят...Опитах преди време да си кажа мъката, обвиниха ме в какво ли не и само стана по-лошо.
Цитирай

София /Абсурдистан

Мнения: 2 718
Щом те се държат с теб като с чужд човек, какво ти пречи и ти да ес държиш с тях като с чужди хора, ИГНОРИРАШ И НЕ ОБЩУВАШ, ДРУГО РЕШЕНИЕ НЯМА.
Цитирай


Мнения: 11 156
Да, много е грозно и лошо подобно отношение. Когато делиш две деца и не се отнасяш равностойно с тях.
Аз също имам сестра, 6г по-малка от мен. Едно време ми се струваше понякога, че на нея и дават повече, купуват повече и т.н. Някаква нормална детска ревност.
но никога не е било така. винаги нещата са били равностойни. за което аз много се радвам и за отношенията на родителите си.
В твоят случай ако можеш максимално се дистанцирай, за да не ти тровят нервите и да се ядосваш и травмираш. остави ги да правят каквото искат.
Цитирай

София

Мнения: 2 636
Аз също мисля, че заради себе си, ще е най-добре да кажеш на тях двете какво изпитваш. НО... трябва да си подотвена за дълъг и неприятен разговор, в който вероятно ще се опитат да обърнат аргументите ти с/у теб. Ти най-добре си познаваш хората, но в крайна сметка - поне ще си им казала всичко, което ти тежи и ще можеш да започнеш на чисто.
Пожелавам ти нещата да се развият възможно най-добре  Hug от личен опит знам какво е чувството да си вечно на заден план в очите на родителите си...
Цитирай

United States

Мнения: 26
Щом те се държат с теб като с чужд човек, какво ти пречи и ти да ес държиш с тях като с чужди хора, ИГНОРИРАШ И НЕ ОБЩУВАШ, ДРУГО РЕШЕНИЕ НЯМА.


Добре казано. Ние прекратихме всякакви взимоотношения със семейството на мъжа ми по подобна причина фафоризиране на другите братя и сестри. За съжаление съществуват такива хора, които си делят децата и не мога да ги разбера защо.
Моята майка например би се разкасала на две, за да е едновременно тук с мен и в България с брат ми. Тя е направила много повече неща за нас, нищо, че е на 6000 км далеч, отколкото майката на мъжа ми.
Цитирай


Мнения: 2 564
А какво те тревожи?? Аз бих се побъркала, ако съм зависима от родителите си. Ти си си много по-добре от сестра ти! Нейния вариант е за ожалване, а не твоя. Колкото до жестовете от родители, нашите не проявяват интерес да виждат дъщеря ми въобще, дори майка ми се опита да ми се оплаче навремето, че ужасно тежко изживяла втората ми бременност  newsm78 - виждала ме е веднъж за 5 минути като бременна - защото как може изобщо да си помисля да забременявам втори път, след като вече си имам дете ooooh! Дреме ми на мен кой какво искал и казал. Ще си родя и 5 деца, щом съм преценила така.

Колкото до това, че на сватбата свекърът издърпал мъжа ти да играе ролята на таткото, какво толкова?? Това е сватба, нека си е всичко както искат хората, какво те е обидило? Че мъжът ти не е бил залепен плътно до теб ли? Това не го разбирам аз.

Иначе единствения начин е пълна дистанция. С нашите говоря по 2 минути максимум и то само на тема как сте и какво е времето. При опит за всякакъв друг контакт прекъсвам разговора на секундата. Вече ми имат страх и изобщо не си и помислят да ми звънят, което е супер. За мен начин да се оправят отношения, които над 20 години не вървят - няма. Като контактувам с нашите само служебно, и аз съм доволна, и те. Ако се опитаме да бъдем родители и дете, всичко ще се опропасти. Жалко, но факт. Трагедия не виждам, след като не съм опряла по никакъв начин до тяхната морална или материална подкрепа. Да си зависим от родители ми се струва като един безкраен кошмар просто.

Дистанцирай се, иначе ще си вечно в тази ситуиация. Казвам ти го като минала по този път.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Щом те се държат с теб като с чужд човек, какво ти пречи и ти да ес държиш с тях като с чужди хора, ИГНОРИРАШ И НЕ ОБЩУВАШ, ДРУГО РЕШЕНИЕ НЯМА.
Може някой ден да им просветне.
Цитирай

Русе

Мнения: 264
И аз съм в подобна ситуация на твоята. Стигнах до извода, че мълчейки, давайки на родителката си необходимото й уважение като майка само задълбочаваме проблема и от това потърпевшите сме само ние. Разбираш ли? Омагьосан кръг, не искаш да нараниш никого, мълчиш, преглъщаш и накрая злоупотребяват отново и отново с теб и никой нищо не ти признава. И аз все се надявам някой прекрасен ден майка ми и мъжът ми да се събудят с прекрасната мисъл в главата, че и аз съм човек, че и аз имам нужда някои неща да ми бъдат спестени. Да, ама не! Никога няма да стане! Така че, щом имаш възможност прекрати отношения с тях. Лошото е че, след толкова години това се е превърнало в готов модел на поведение, а навиците са най-трудни за промяна и колкото и да ти се иска, винаги реагираш първосигнално, т.е. по модела от толкова много години. Не знам каква е рецептата, знам само че единствено ние самите можем да си помогнем, че никой от тях няма да го направи. Както се казва: Спасението на давещите се, е в ръцете на самите давещи се!"
Сега щом става дума за твоето дете, вече наистина нямаш никакви причини и извинения да търпиш повече. АЗ търпя безкрай, когато става дума за мен, но за децата ми касае ли се, е съвсем друга история....
Цитирай

В тъмната гора.

Мнения: 1 229
Напълно съм съгласна, най-много ме заболя за детето и наистина ще сложа край.
Цитирай

Чирпан

Мнения: 27
Бих прекратила всякакви отношения с майка ми и сестра ми. Може пък някой ден да им дойде акъла в главата. Майка, майка- ама и ти си човек все пак, и ти си имаш семейство. Гледай си детето и мъжа, а другите- не ги мисли много, нали живеете отделно от тях? Моята майка се скара с леля ми преди 11 години /баба ми е с инсулт, парализирана, майка ми я гледа в къщи, а леля ми само има претенции към пенсията и т.н./, майка я отряза и след 11 години леля се сети, че има сестра и дойде да се извинява за поведението си. Сега се виждат от време на време, но не е същото.  Моето свеки също мисли само за другите си внуци, само на тях купува и дава, ама и аз като теб си мълча засега. Натрупвам го в мен, натрупвам, ядосвам се, но днес категорично отказах да им ходя на гости и не отидохме, въпреки че и без това ги виждам рядко. Чакам подходящия момент и да си им кажа всичко право в очите. Мисля, че така ще ми олекне.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора