съвети за отглеждане на деца

  • 2 757
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 401
Имам няколко другарки - стари моми.  Всеки път като се видим не пропускат да ми дадат акъл как да си гледам и възпитавам децата. В началото ми беше доста смешно, после почна да ме дразни и сега вече ама много ме дразни.. Гледам да не ги режа, защото и на тях не им е лесно, но чудя се не се ли усещат, че няма как да им е ясно как се гледат деца..

# 1
  • Мнения: 549
има такъв синдром  Laughing
с хумор се оправям

# 2
  • Мнения: 1 734
Имам няколко другарки - стари моми. 

това звучи малко гадничко. Сигурно им е жално, че нямат свое семейство и компенсират с `компетентност`

# 3
  • Мнения: 4 915
Всеки си има някакви теории, дори да няма лична практика и опит.
Като те дразни, кажи им. Или игнорирай приказките.

# 4
  • Мнения: 1 547
Гледам да не ги режа, защото и на тях не им е лесно, но чудя се не се ли усещат, че няма как да им е ясно как се гледат деца..

И защо тъй? Те, макар да нямат свои, не са ли виждали деца? Не са ли били нявга и те малки, нямат ли сестри, братя и братовчеди с челяд? И изобщо, какво означава "да ти е ясно" как се гледат деца? Мнение може да има всеки, независимо дали се е размножил или не. Познавам хора, които все още нямат деца и въпреки това се отнасят към тях с много повече ум и усет, отколкото други, вече родители.


P.S. Тези твои приятелки, старите моми, на по 45-50 години ли са?  Rolling Eyes Преди достигане на въпросната възраст няма как да наричаш една жена така, знаеш... а дори и след това. Въпрос на възпитание.

# 5
  • Мнения: 2 401
Аайде сега, не е необходимо да ми се репчиш, както казах - не съм груба с тях.
Вас не би ли ви подразнило ако например такава жена прави забележки на детето ви и допълни:  мама не ти ли е обяснила, че трябва така и така, а не така.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 242
Да, бих се подразнила. Давам акъл и съвети за отглеждане на деца, но ми е трудно да приемам. Особено пък от хора без пряк опит, защото рядко хубавите теории са приложими на практика, а спомените от детството - съвмистими с настоящата реалност.

# 7
  • Мнения: 2 032
Не се дразни. Може да не чувстват особено добре от това, че са се озовали в категорията "стари моми".
Иначе желание и нежалани съвети се получват от всички посоки.
Това, че някой има 1-2 деца, не го прави екперт по възпитанието. Особено ако ги е отгледал преди сто години.
Глупави мнения можеш да чуеш и тука, какво като са от майки, да не би раждането да води до внезапен интелектуален растеж.

# 8
  • Мнения: 3 491
И аз имам чувството, че слабостта да се дават съвети е право пропорционална на опита. Ако имаш възможност, пробвай да се виждаш с тях без децата и да не говорите за деца.
Аз най-малко даващият съвети човек, когото познавам, е детегледачката ми. Тя гледа деца от години, и е отгледала сума ти деца. Съответно опитът й е право пропорционален на невмешателството във възгледите на родителите и респекта към всяко дете. Мисля, че освен мнението на съпруга ми, тя е единственият друг човек, чието мнение за моите деца има стойност. 

# 9
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Колкото повече опит трупам, толкова по-малко съвети давам. Защото ми става ясно, че от дете до дете разликата е огромна. Факторите са най-различни.
Но не бих се дразнила на жени, които нямат деца. Имаме такава леля и я разбирам. Тя просто разсъждава на глас. Не мога да я виня, че няма опит, напротив, обяснявам, защо не постъпвам както ме съветва.

# 10
  • Vienna
  • Мнения: 519
 #Cussing outи а3 имам подобен проблем. но в моя слу4ай е сестра ми та3и,която ми дава сьветите, как трябвало да гледам и вь3питавам детето.
естествено, подра3бира се 4е тя няма деца ...
понякога страшно се дра3ня, но още не сьм скрьцнала сьс 3ьби, 4е тя е много обид4ива и сигурно половин година няма да ми говори ...

# 11
  • Мнения: 2 757
Нямам такива познати, но добре ги разбирам - и аз преди да се обзаведа с деца си мислех, че много ги разбирам нещата. Не знам дали съм давала съвети, но определено съм изказвала "компетентни"мнения. Сега обаче опитът ме научи, че е най-добре да не давам съвети. Всъщност имам проблем да давам акъл, щото за себе си нямам и често не знам как да се оправям със собствените си деца, камо ли за чуждите, да се изказвам, които изобщо не познавам.
Не се дразни, а опитай да ги разбереш.  Wink

# 12
  • Мнения: 1 761
Успокой се и не се ядосвай.Може пък някои от съветите да ти свършат работа, когато не очакваш.
И аз не обичам да ми дават акъл,когато го правят настойчиво и непрекъснато.Но доста отъ нещата, които съм пропуснала покрай ушите ми са ми били нужни,когато даващите съвети не са били наблизо.
Между другото- такива приятелки много добре се грижат за чужди деца.Освен "компетентност"влагат и обич към детето.Компенсират-детето е доволно- аз съм спокойна.И вълкът сит и агнето цяло.

# 13
  • Мнения: 3 479
Хм, дали ще приемеш съвет от човек, който няма деца зависи от самият човек и от отношението, което има към децата по принцип. Освен това е много важен и тонът, с който се дава съвета, т.е. да се уважава правото на майката да възпитава децата си по начин, по който тя реши, а това което се дава като съвет да е просто алтернатива или предложение.
Аз например съм ходила да се съветвам за моят тинейджър с една млада жена (ок. 30 годишна е), която няма деца и скоро ще се омъжва. Обаче тя е работила няколко години като учител в гимназия, обича да работи с тинейджъри и има специално отношение към тях, обича да общува с тях и да им помага в израстването и опознаването на света.
На друга пък (отново млада жена без деца) не й приех съветите. Даже ясно й го показах. Все пак я изслушах и й казах, че не съм съгласна и толкова.
А отделен е въпросът, че не допускам корекции във възпитателните ми методи пред самите деца Naughty Насаме ще изслушам съвета, обаче пред децата ще отговоря рязко, за да не се повтаря.

# 14
  • Мнения: 524
Вас не би ли ви подразнило ако например такава жена прави забележки на детето ви и допълни:  мама не ти ли е обяснила, че трябва така и така, а не така.

Не се дразни. Мисля, че по-скоро си се засегнала от репликата, поставяща под съмнение твоята компетентност и активност във възпитанието на децата. Мен също никак не ми харесва този начин на говорене - с отрицание. Филолозите да уточнят точно как се казва на езиково ниво.
"Не ти ли е обяснила..?", "Няма ли захар в кафето...?", "Не си си написал домашното...?
От този род въпроси.
Много по-лесно, простичко и човешко е дори когато се прави забележка, тя да е в положителната форма на изречението.
"Мама те и обяснила..", "Има ли захар в кафето...", "Написа ли си домашното?"

Общи условия

Активация на акаунт