Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 юни 2007, 23:01 ч.

Как отделяте емоциите си от работата?

  • 1 373
  • 41
  •   1
Отговори
  • Sf
  • Мнения: 806
Та как отделяте емоциите и трудностите от работата си, като се приберете вкъщи. Какво ви помага да излезете от работа и всичко даостане зад гърба ви?

Защото във всеки един офис винаги се намира някой, който трови ежедневието на другите.

Говоря, както по принцип, така и за себе си. Защо е нужно да има хора, които да се "хранят със сълзите" на другите и да се радват и задоволяват неразбираеми за другите емоции и създавайки проблеми на колегите си, да "решават" или забравят своите.

Отговори като: връщам се вкъщи при семейството си и забравям всичко, не са ми достатъчни.

Проблем реален има понякога, засега успявам с по една"майна", търпение, спокойствие и игнор. Но не винаги са достатъчни.

Моля, споделете вашите преживявания, ако имате подобни и нека просто си поговорим за етикета, приятелствата и атмосферата в един български офис. Жени, мъже, няма значение.

Благодаря предварително!

# 1
  • София
  • Мнения: 2 404
Мен единствено майчинството ме отделя.  Но мисля, че можеш да се справиш с това, ако си наложиш да не  товариш близките си. Освен това никой не е толкова важен, че да носиш мислите си за него в къщи.

# 2
  • Sf
  • Мнения: 806
Освен това никой не е толкова важен, че да носиш мислите си за него в къщи.

А може би от този никой важен, всъщност ти зависи работата?

# 3
  • София
  • Мнения: 6 317
Кросич, аз не мога. Признавам си го. Работата ми - до голяма степен това съм аз. Ако имам проблеми пак мисля за тях, но емоции не показвам - не и пред детето, но то си е друго.

Ако има нещо, което ме тревожи винаги съм говорела за това с близките си. Мисля че е абсолютно нормално.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 851
Какво да ти кажа....?! Работех само с мъже и освен с шефа да се скараме, други проблеми с колеги не съм имала. Но и тези с босс ми бяха предостатъчни. Не успявах да "изключа" дълго след като не съм в офиса. Преживявах си повечето неща и водех едни безкрайни, мислени и гневни монолози. Така, че май не мога да ти помогна със съвет.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 094
Всички идиоти са ни дадени с цел да подпомогнат собствения ни процес на просветление. Това е болезнената истина за болезненият процес. Своего рода мъченичество, чрез което достигаме зрялост и осъзнаване както на света, така и на самите нас (евентуално).

Не отделям емоциите. Не съм достигнала тази висота. И в момента има личност, която - да ме прости Господ - кълна от сърцето си!

# 6
  • Sf
  • Мнения: 806
Кросич, аз не мога. Признавам си го. Работата ми - до голяма степен това съм аз. Ако имам проблеми пак мисля за тях, но емоции не показвам - не и пред детето, но то си е друго.

Ако има нещо, което ме тревожи винаги съм говорела за това с близките си. Мисля че е абсолютно нормално.

Е, и аз не мога. Всичко си "нося" вкъщи и го мисля и преживявам дни. Благодаря, Марг!

Всички идиоти са ни дадени с цел да подпомогнат собствения ни процес на просветление. Това е болезнената истина за болезненият процес. Своего рода мъченичество, чрез което достигаме зрялост и осъзнаване както на света, така и на самите нас (евентуално).

Не отделям емоциите. Не съм достигнала тази висота. И в момента има личност, която - да ме прости Господ - кълна от сърцето си!


Нали...

# 7
  • Мнения: 2 792
  Понякога не успявам, но най-вече емоциите са ми свързани с това, което трябва да свърша и дали ще го свърша както трябва и на време. Иначе правя ли си нещата като хората, емоционално другите около мен, не могат да ме натоварят, просто не им обръщам внимание, не случайно съм темерут в някои отношения.

# 8
  • Мнения: 1 532
Кроасан, имаш нужда от отпуск. И подозирам, че и от нова работа.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 404
Освен това никой не е толкова важен, че да носиш мислите си за него в къщи.

А може би от този никой важен, всъщност ти зависи работата?

Ами пак.  Като го мислиш, няма да го промениш. Само ще се самонавиваш и ще гръмнеш някой ден.  

# 10
  • Sf
  • Мнения: 806
Кроасан, имаш нужда от отпуск. И подозирам, че и от нова работа.

НМислила съм, но няма да се предам!!! Просто трябва да измисля стратегия. Доари съм я започнала, но понякога се пропуквам и персоната напада.

Спечелила съм истинските шефове, но тази особа не можах. Лягах, лизах, мазах, помагах, прикривах и вървях по лудата гайда. Но се оказа недостатъчно. Дори напротив. Просто май ще трябва тотален игнор, въпреки че сме на един гъз разстояне.

# 11
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Оф, преди да забременея бях идеалният служител-остава след работа задължително, посред никое време отваря офиса, щото някой си иска командировъчното му да е с номер, а не просто празна бланка  и пр, и пр
Имах отпуска за снимка и една мизерна част си пуснах преди да изляза в бременен болничен, а и имах разни проблеми. Първата семица четях нонстоп офисния имейл, обаждах се да им кажа, че има писмо, щото не са го отворили и пр досажданици.
Два месеца по-късно осъзнах, че съм забравила всичксо и това безкрайно ми хареса.
Когато се върнах на работа, осъзнах, че всичко помня и пак ми хареса.  
Само че вече имам основание да не си вкарвам проблемите от работа вкъщи. И си тръгвам първа в 17:20 като смятам, че съм си го заслужила.

Съветът не е елементарен от типа на "Роди си дете, създай си проблем и забрави", а по-скоро, научи се да казваш "Оммм, омммм" и то да действа. Това е етап на мислене, а не струпване на факти.   bouquet

# 12
  • Sf
  • Мнения: 806
.......научи се да казваш "Оммм, омммм" и то да действа. Това е етап на мислене, а не струпване на факти.   bouquet

Да... Опитвам се...

# 13
  • Мнения: 4 112
Аз не успявах да ги отделя и не се гордея с това. Работата ми беше много отговорна и пълна с всякакви емоции. Някои от колегите ми успяваха направят границата, говорили сме за това, аз не можах. Сигурно е от човека...

# 14
  • London, UK
  • Мнения: 709
Честно казано не мога да разгранича нещата. Особено напоследък толкова много неща ми се струпват изведнъж, че ми е ужасно напрегнато. Дразня се, защото ме правят отговорна за чужди грешки (някои от които на ръководството) и само се червя и обяснявам пред клиенти и партньорски фирми. Мога да поемам отговорност за собствените си дейности и грешки - това не ме притеснява; но като трябва да оправям кашите на някой друг (или на шефовете, които решиха баш в най-напрегнатия период да си бият камшика) се нервирам страшно много и си нося негативните емоции вкъщи.. Tired

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт