За детския материализъм

  • 1 727
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 651
Помня като дете все гледах баба ми в ръцете - с какво лакомство ще ме изненада /така ме беше свикнала/.
Когато се родиха братовчедките ми /аз съм каката/ се притесних доста, защото ми обясниха че вече всичко ще се дели и няма всичко да е за мене..
Сега когато пораааааснах  Grinning  разбрах, че освен да получаваш е много хубаво и да даваш и че повечето прекрасни неща са невидими за очите...
На това се опитвам да науча и децата си. Понякога ми е доста трудно..
Разкажете как лекувате децата си от прекаления материализъм

# 1
  • София
  • Мнения: 1 877
Ох, много е трудно!!! Сама се усещам как от време на време се убеждаваме с някоя "изненадка"... Но пък от друга страна всячески се опитвам да обясня на дъщеря ми (за бебо ни е още рано Simple Smile), че трябва да дели/споделя с околните (визирам родители, деца и тнт) и за щастие детето ми е много щедро за момента. Има си обаче някои любими неща (възглавницата примерно), които не дава при никакви обстоятелства Joy. Това никак не ме притеснява обаче, защото всеки човек има нужда от т. нар. "лично пространство".

# 2
  • Мнения: 1 555
За сега нямам проблем с това, защото малкият е страшно щедър във всяко едно отношение, противно на неговите приятелчета, разбира се, но това е друга тема ! Ненавиждам материалистите и определено се радвам, че детето ми все още не е казало " това е мое, няма да ти го дам или нещо подобно " , като всячески се опитвам да го възпитавам като му обяснявам и говоря да бъде добър и отзивчив, дали осъзнава думите ми е друг въпрос, но определено има ефект !  Grinning

# 3
  • Мнения: 4 406
на приливи и отливи се поддава на убеждение, че няма да се срине светът, ако подели нещо с другите...
относно подкупите- изненадки: въпрос на навици е това, ако за баба е навик да му носи винаги , като идва на гости, и посмее да дойде с празни ръце, едва ли ще бъде удостоена с внимание  Laughing Laughing

# 4
  • Мнения: 705
Разкажете как лекувате децата си от прекаления материализъм


А ти как си излекувана?  Mr. Green

# 5
  • София
  • Мнения: 1 877
относно подкупите- изненадки: въпрос на навици е това, ако за баба е навик да му носи винаги , като идва на гости, и посмее да дойде с празни ръце, едва ли ще бъде удостоена с внимание  Laughing Laughing

Сега се сетих, че при нас имаше един период (за щастие само от 1-2 седмици), в който като се прибирахме от работа аз и баща й, Йоанна ни посрещаше с думите "Ти какво ми носиш?" #Crazy. И това беше последствие от факта, че аз винаги и купувах нещо дребно... Обаче след като почна да очаква постоянно да й се носи нещо, и да се тръшка ако случайно някой е забравил, аз тотално спрях да й купувам боклуци (визирам изненадките Simple Smile) за известен период и всичко си дойде на мястото...

Но пък ако баба й и дядо й дойдат и не й донесат нещо, не мога да си представя какво ще последва... Всъщност не знам кое е по-малко вероятно newsm78 - те да не й донесат, или тя да не се тръшка ако дойдат с празни ръце hahaha.

# 6
  • Мнения: 3 146
Мисля, че на 10 годишна възраст едно дете е до голяма степен с изградена ценностна система. Останалото е от характера на човека. Не смятам, че "материализмът" подлежи на лекуване.
Ако човек реши да се промени, тогава става, но на 10 да караш някого да не иска да има повече... Мисля, че и човечеството не е излекувано от това.

Все пак, мисля, че единственият "лек", който маже да помогне, е личният пример.

# 7
  • Мнения: 3 367
..хубава тема..това тук е особено трудно,деца на по 5 години се тръшкат 4е маратонките им не са определена марка или 4е техния лаптоп не е последен писък..засега у дома "болни" няма,не купувам нищо без повод и нужда,не награждавам с имот и няма неудовлетворени о4аквания..хи4 не се трогвам от тръшкаканици,абсол.последователна съм защото съм дълбок противник на боку4ки и вещи безброй и така..самите ние не за забавляваме по магазини и не прекарваме време и мислене там, пак ли4ния пример мисля има зна4ние..

# 8
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236

На това се опитвам да науча и децата си. Понякога ми е доста трудно..
Разкажете как лекувате децата си от прекаления материализъм


Изобщо не правя нищо целенасочено.
Големият не проявява капризи за дрехи и храна, в смисъл точно определени маркови. Малката е все още малка, но забелязвам вече, че не е свидлива.
Разчитам единствено на личния пример и се получава.

# 9
  • Мнения: 5 183
Моят син обожава да полу4ава колети от близки и приятели, понеже живеем в 4ужбина.
От Ноември(рожденият му ден), та до януари (Коледни подаръци) по4ти всяка седмица има пакет4е за него. Умира си от кеф, но винаги споделя лакомствата си с нас - вафли, Морени и други типи4но български вкусотии. Игрите и игра4ките са си само за него, то се знае, но играем заедно, а и със съседските деца играят. А когато, поради това 4е не са го виждали 4 години, полу4им дреха, която му е малка, веднага решава на кое познато по-малко дете да я дадем.

# 10
  • Мнения: 2 051
На това се опитвам да науча и децата си. Понякога ми е доста трудно..
Разкажете как лекувате децата си от прекаления материализъм
Да, понякога не е лесно...
Уча ги да споделят и да обменят. Както помежду си, така и с възрастни, и с други деца навън.
Учат се също и наблюдавайки как големите деца си разменят бои, игри, отчупват от шоколада малко за мама и че всичко е наред след това - нали остава доста и за детето и така има някаква сигурност, че нормално да се даде.
Учат се и от нас - ако непрекъснато ни безпокои нещо марково и те ще са така. Ако им даваме достатъчно внимание и сигурност, няма да се вкопчат в материалното.

Гледам да се радват на съвместна игра с някого, да видят, че може да е приятно да се прави нещо с друг човек - в смисъл, че когато споделят с някого случка, също доверяват важни работи на другия и ако са срещнали разбиране, после са по-спокойни да дават и друго от себе си - и идеи и предмети.

# 11
  • Мнения: 1 426
Аз лично съм имала страхотния късмет да ми се паднат много щедри деца.
У нас всичко, което подлежи на споделяне, винаги се е делило, независимо за кого е било предназначено.
Децата ми бяха малки в най-тежките години преди десетилетие, когато нямаше нищичко по магазините и всяка придобивка вкъщи - вкуснотийка, играчка или нова дрешка - беше събитие. Може би и това е спомогнало, кой знае, но истаната е, че изобщо не ми е било трудно да ги науча на щедрост. Даже още от съвсем малки бяха убедени, че на баба си трябва да дават, а не да искат от нея.
Какво да се прави, такива бяха времената...

# 12
  • София
  • Мнения: 7 242
Аз лично съм имала страхотния късмет да ми се паднат много щедри деца.
И аз така. Дъщеря ми винаги е била ларж и никога не се е впечетлявала от материалните неща, нито пък е искала някога нещо на "всяка цена". Замислих се какъв е моя принос... Ами май почти никакъв - въпрос на характер.

# 13
  • София, Дървеница
  • Мнения: 707
относно подкупите- изненадки: въпрос на навици е това, ако за баба е навик да му носи винаги , като идва на гости, и посмее да дойде с празни ръце, едва ли ще бъде удостоена с внимание  Laughing Laughing
Да имаме си така баба и внукът й...
Посреща баба си не с: "Как си...", а с: "Какво ми носиш..."  Embarassed
И ако жената "случайно" е забравила - се започва едно... Много лошо знам....

Лекувам - като известно време НИЩО не се купува и болеста минава от само себе си

# 14
  • София
  • Мнения: 6 999
За сега не бих казала, че е материалист.

Никога не пита "Какво ми носиш?", а когато й нося нещо не му се и радва. Всъщност в момента единствената й страст са книжките на "Франклин" и това й се подарява /по 1/ и купува /пак по 1/. Аз й ги чета.

Общи условия

Активация на акаунт