Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 10 март 2005, 10:54 ч.
  • Преглеждания  3 319  Мнения  18  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 143
Здравейте,
прииска ми се да споделя с вас за настроенията на 3-годишната ми дъщеря.
От няколко седмици тя си има "въображаем приятел",който се появява предимно вечер,а понякога и през деня.Най-често това е герой от приказките,които и чета. Първата вечер,когато се появи-тя  си беше легнала и си говореше , а аз влязох в стаята и я попитах с кого говори.Отговори ми,че на леглото и е седнала Червената шапчица и си приказват.Аз не показах,че съм изненадана и не казах нищо-просто не знаех как да реагирам? и така почти всяка вечер тя си говори с въображаемото си приятелче.
Предполагам,че причината за появата му е въображението й-тя е много впечатлително и емоционално момиченце. Или може би иска да ми покаже,че се чувства самотна-все пак аз се грижа и за 4-месечната и сестричка.Много се старая да не я пренебрегвам заради бебето,но какво ли си мисли тя?
На вас случвало ли ви се е нещо подобно и как се справихте?
Само искам да уточня,че от бебе имаше различни здравословни проблеми и затова досега не сме я давали на детска градина-аз се грижа за нея.

Реклама
# 1
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 159
И аз си имах въображаемо приятелче, и децата на много мои познати си имат такива...не съм чувала някой да е вземал мерки срещу това - просто няма нужда. Някои родители показват, че "виждат" и "общуват" с въображаемото приятелче, като постепенно  успяват да го отстранят - уж е заминало някъде или се е разсърдило на някоя постъпка на детето и си е отишло. С времето минава и не съм останала с вппечатлението  да е някакъв проблем.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 320
Ники също си има такива. Ходи на детска градина, така че не мисля че в това е проблема. Аз лично го отдавам на голямо и развинтено въображение, в никакъв случай на ревност. Виж ми лентичките ад съм в същото положение. Може и да е малко самотен , все пак през зимата му липсват масовите контакти с децата .

# 3
  • В офиса
  • Мнения: 2 183
Дъщеря ми е на 2г. 5м. и напоследък навсякъде ходим и всичко правим заедно с Бас и Уди от играта на играчките. Също си води въображаеми разговори. Виж какво мога, Бас! Защо стана така, Бас! Ти обичаш ли картофки, Бас? Даже заспива в единия край на леглото си, за да има място за тях двамата. Аз не виждам разлика дали ще е въображаем герой, плюшена играчка, или ролева игра. Едното прелива в другото, което пък се обръща в третото...Доста често аз се превръщам в Бас, а тя в Уди, после обратното, после почва да си говори с плюшената луна, после пък разказва какво станало, когато ходили с Бас и Уди в СофияЛенд, после се превръща в котка и т.н. и т.н....А аз само й се радвам на свежите фантазии:)

Имаше един разказ на Селинджър "Мече-буболече", там малкото момиченце си имаше измислено приятелче и се държеше с него съвсем като дъщеря ми. Момиченцето беше самотно, но не мисля че такъв е случаят и при нас. Тя всеки ден играе с други дечица, има си приятелчета, не изглежда нещастна, даже обратното. Мисля си, че въображаемите приятели са сигнал за помощ при по-големички дечица, да кажем 8-9 годишни и нагоре.

# 4
  • Мнения: 2 792
Момчил, това лято си имаше, такъв приятел- един Мечо от играчките.На всякъде ходеше с нас и той му разясняваше всичко, което се случва около нас, много беше смешно ако има нещо, което той не може да обясни в тази роля влизах аз Wink.
 Да си призная на мен този период ми беше безкрайно забавен, всеки ден имахме, по някоя смешна ситуация, но при Момчил продължи 2-3 месеца и приключи Sad.
  Сега развинтената му фантазия е в друг период, страх от чудовища, по този повод спят на светната лампа в стаята, специално за това съм сложила слаба крушка и се спасява от тях спейки с някоя играчка здравата прегърнат Wink

# 5
  • БГ - София
  • Мнения: 7 811
Здравей,
Вики също има въображаеми приятелчета. По едно време живеехме с един вълк, понякога го гони някакъв кон  Wink , ПраШчо също се отбива у дома за ден, два  Wink . Доста дълго време се бореше и ръмжеше заедно със Симба  Grinning . Мисля, че това е нормално и даже се радвам, че детето ми се развива и върви напред.
Освен всичко подхвърляме въображаема топка, готви във въображаеми съдинки или реже с въображаем нож  Grinning .
Включвам се в игрите му като така му показвам, че ги намирам за нормални и че са само игри. Grinning .
Тук има интересен откъс от "Изкуството да бъдеш родител", в които се говори и за въображаемите приятелчета.

# 6
  • Европа
  • Мнения: 2 929
Моят Жоро си имаше въображаем приятел Маймунчето...Първоначално Маймунчето беше само играчката ,с която спеше и ходеше навсякъде с нас.Но  след време започна да си говори с него и да се оправдава за белите ,че Маймунчето  ги е извършило.....Тоест от играчка се превърна в негов въображаем приятел/защото дори и маймунката да не беше с него ,той пак й говореше/Честно казано ,бях  се притеснила,Но:
Това беше точно около вашата възраст от 3 до към 4-5 години....После прибрах всички плюшени играчки ,сред които беше и въпросната маймунка и с течение на времето всичко отшумя.
Жоро си ходеше на детска градина от 3-годишен - не мисля ,че има някакво значение дали  си е в къщи или на градина...Децата обичат да фантазират....В това няма нищо лошо. Simple Smile

# 7
  • Бургас - Несебър - Влас и аз вече незнам точно къде
  • Мнения: 1 264
Племеницата ми си имаше въображаема приятелка на тази възраст казваше се Ганка тя си говореше с нея почти непрекъснато по едно време като ги събирахме с моя син и той започна да говори с нея /слава богу Ганка си живееше в брат ми Grinning  / Сега племеницата ми е на 6 години и може би от година Ганка изчезна Thinking

# 8
  • Добрич,сега Ямбол
  • Мнения: 1 071
Моята дъщеря е на 4 годинки и си има цяла тумба въображаеми приятели които се сменят непрекъснато-Кирето,Танечка,Данито и т.н.На мен също ми мина през ум да не би да се чувства самотно,но от това което изчетох от книгите стигнах до извода че е нармално за възрастта.

# 9
  • София
  • Мнения: 177
Дъщеря ми също си има въображем приятел, а е вече на 6 години. Много се бях притеснила, но се консултирах с детски психолог и той каза, че това е нормално за възрастта 3-4 години, а при по-големите деца, когато се появи нов член в семейството.  Още повече, че малката ми дъщеря е от втори брак.   Сега се стремя да й обръщам страшно много внимание и като че ли по- рядко разговаря с този си приятел.  Не се притеснявай, децата имат свои уникални начини да се справят със стреса и със страховете си  и с времето това отшумява.

# 10
  • Мнения: 1 378
Ние сме по-особен случай. Моят син към 2-3 годишна възраст имаше въображаем НЕприятел. Все спореше с някого, караше се на някого, а като го попитах с кого говори, казваше "оня, лошия". Това отдавна отмина.

# 11
  • Мнения: 285
По принцип това е съвсем нормално поведение на деца в такава възраст. Като всяко нещо, и това поведение се явява вид продължение на някакъв процес. Често има неща които ни изглеждат естествени, но ако се замислим по-дълбоко ще открием, че просто времето и опитът са ни пречупили и всъщност естественото в първичния си облик никак не е естествено. И обратното разбира се. Тук мога да дам пример и себе си дори - ами че и аз си имам понякога "въображаем" събеседник, например разговарям със себе си...или с някой близък който е починал...когато ми е трудно или пък просто нямам с кого да споделя...
Определено мисля, че децата които проявяват подобни въображаеми комуникации, освен всичко друго, искат и да им бъде обърнато повече внимание, искат да кажат нещо, което им се струва че ние не чуваме. Това съвсем не е тежът проблем или някаква сложна и неразрешима ситуация. В такива случаи най-често се препоръчва на родителя да опита в рамките на играта в удобен момент да изземе функцията на "въображаемия"приятел. Тогава най-точно се разбира дали детето има конкретен проблем който го подтиква към такива разговори, или просто се увлича в разнообразието на играта.
Хубаво е наистина и ние по-честичко да се връщаме към тези детски толкова естествени начини да общуваме със себе си и околните....колко ли още неща могат да ни припомнят децата ни...колко естествени и така пропити от времето...изгубени...
Поздрави и целувки на момиченцето ти! Simple Smile

# 12
  • София
  • Мнения: 6 317
Аз също имах въображаем приятел като малка - Мечо. То беше моето Мече (не играчка, а просто фантазия), което също като мен ходеше на детска градина. Майка ми всяка сутрин ми разказваше измислени от нея приказки за моят Мечо. Не помня колко дълго продължи този период, но отмина.

Мисля, че просто по-чувствителните и емоционални дечица имат такива приятели.

# 13
  • София
  • Мнения: 143
тези дни и аз си поговорих с Червената шапчица 55
а   и като прочетох отговорите ви се поуспокоих.
Все пак ще се старая да и обръщам повече внимание,особено след като няколко пъти изяви желание да я гушкам като бебе и дори да я храня с шише с биберон.
Обясних и че обичам и нея и сестричката и еднакво, казах и още много неща-а тя клатеше одобрително главица и се усмихваше...Моето малко момиченце,което изведнъж стана "кака" и сякаш поискахме от нея да "порасне"...

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 394
Искам да споделя с вас и един друг поглед към подобни ситуации ... Много се надявам да не ви звучат прекалено "еретично"! Нямам претенциите, че това е "вярно" ...

Нали казват, че всеки човек има своя "ангел-хранител" - същество от духовния свят, който му помага да изживее живота си пълноценно. За разлика от възрастните, при децата сензитивността и връзката със свръх Аза и духовния свят е много силна. Техните ангели са непрекъснато с тях и им помагат да навлязат в живота си, да научат много неща, да се справят с препятствията от ежедневието си. Те им се показват във форми, близки до тяхното съзнание - любими приказни или измислени от тях герои например. Това, че възрастните не ги виждат, не означава, че те не са там, но уверявам ви, всичко това е за добро и не трябва да ви плаши. То означава единствено, че вашите деца са по-съвършени от вас самите.
Това общуване продължава точно толкова, колкото е необходимо. В повечето случаи до към 3-тата година. При някои по-сензитивни деца и до по-късно.
Ще ви дам пример:
1. Малката ми племенничка до 7-мата си година имаше "въображаемо" приятелче на име Плюто от планетата Х(не си спомням името). Тя си водеше съвсем смислени диалози, играеше с него, ходеха на разходка и т.н. и при това тя е дете обкръжено с много любов и внимание. На 7-мия й рожден ден "то" дойде да се сбогува. Казало й, че вече е голяма и трябва да си замине, но винаги ще я обича и ще й помага, макар че няма да може да го вижда. Известно време тя беше доста мълчалива и явно й липсваше, но се оправи.
2. Имам приятелка, която сама отглеждаше дъщеря си. Около 2-3 годишната възраст на щерка й, тя се разболя и трябваше да я гледа бабата. Детето много тъгуваше и плачеше за майка си. Тогава започна вечер да вижда "лелята" и "какичката". Чакаше ги всяка вечер и не можеше да заспи без тях. В момента, в който ги видеше, се успокояваше и заспиваше.
3. От около 6-тия месец на бременността ми ние също си имаме "гостенче", а от както се е родил Мекушко (Мони), е направо калъбалък в къщи ...  Wink  ppp   love001

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт