Нормалното семейство?

Всъщност в колкото по-малка общност е възпитаван един човек, толкова повече норми и клишета спазва. Спазва някакъв измислен и наложен стандарт - на 20 да се ожени, да му купят кола и апартамент, до 1 година да има първо дете /иначе проблем/, да работи нещо си там и да трупа семейно имущество, след някоя друга година да има още едно дете. Това е най-стандартното клише на малкия град, най-строгите цензори са роднините и съседите - този затворен и малък кръг. Почти всички ние израстнахме в стандартни апартаменти с големи секции и фикуси, родителите ни не се развеждаха, макар и нещастни, за да не ги отритнат, всеки се бореше за тъпа Лада и апартамент за детето. Всичко извън тази норма беше анатема или ненормалност. 

Прави ми впечатление, че хора, които почти не са пътували по света, лепят най-много етикети и спазват най-строго клишета. Няма как да обясниш на такъв човек, че да имаш деца на или около 30 е въпрос на личен избор, защото преди това си искал да се утвърдиш в работата, да пътуваш, да се образоваш. И това, че имаш съпруг, който споделя тази ти страсти е нещо прекрасно. А децата са нещо прекрасно, но те идват и отлитат някой ден. Може да се разведеш, да създадеш ново семейство, да си събереш децата с други... Можеш да останеш сама с детето си и да имаш приятел... Това ненормален ли те прави? Защото в тези години, това е най-нормалното нещо на света.

Най-нормалното е да създадеш семейство, такова каквото ти го чувстваш и те прави щастлив.
Между другото, не искам да засягам темата за бездетните семейства, защото при тях 50% от болката и нещастието е точно заради набитите стереотипи, че семейство без деца не е нормално. Просто е жалко прекрасни жени да се чувстват непълноценни и нещастни, защото има някаква норма, че жена без дете, не е жена...

Азаф, това което е цитирано е заключение от пост на друг потребител.
Заключение, което не е лишено от ирония.
Моето мнение съм го споделила, не искам да изпадам в интертекстуалност.



Да! И за всичко друго също да. Само искам да допълня, че и от малките градове, както и от големите се пръкват всякакви индивиди...

ОК, значи не съм схванала иронията.

Ikol, много ми допада написаното   .

Нормално е ако се чувстваш щастлива,че го имаш.Осъзнаваш,че не можеш без него .Материалното,не е толкова важно.Стечение на времето ,може да осъществиш мечтите си ,но важно е да имаш подкрепа и опора от хората около теб.А децата са едно щастие.Който не може да си роди, ако много иска-да си осинови.Мисля,че ако дадеш дом и обич на едно такова дете , животът ти ще бъде благословен.

Наистина е пропуск от моя страна - да това е мое мнение.
Виждала съм семейства, в които жената е малтретирана, но е щастлива с мъжа си. За тях е естествено когато тя сгреши той да я накаже.  
Но щом вие казвате щом са щастливи - всичко е нормално.
Относно децата - не намирама за нормално ( аз не го намирам за нормално) жена да не иска да ражда, защото ще развали фигурата си, защото ще изгуби личната си свобода. И мъжът и да я подкрепя.
Нека са си щастливи. Да са живи и здрави.  
Пак си казвам - това си е моето мнение.

Прилагам цитата само в подкрепа на идеята си, че на всеки се налага да се сблъсква с квалификации. Според роднините на тази потребителка, тя нямаше да има нормално семейство, ако не беше подписала в гражданското.
Не ми пука дали ще споделите вашия идеал, дали ще споделите виждането на микрообществото, в което живеете или друго.
За мен темата е проблем, ако от него би страдал някой, а има и такива, които страдат заради стреотипите, заради роднините, приятелите, общественото мнение.

Ами тук опираме и до зрелостта на един човек да се противопостави на стереотипите и да се чувства щастлив. Аз съм имала случаи да ме поучават хора, че трябва да се разпиша и да родя вече деца, защото те са се оженили и на 22 са ди родили вече. Проблемът обаче е, че от спазването на тия стереотипи тези хорица са чувстват някак прецакани и нещастни и като не могат да се противопоставят, започват да се самоубеждават, че са нормални и да блеят и те с общия хор.

Съгласна съм за всичко с теб на 100%, но само с това не мога да се съглася, защото моето семейство влиза в някакви определени клишета на "микрообществото", но пък аз самата не приемам клишета, защото фактът, че аз имам семейство с брак (вкл. църковен), 2 деца (мечтаем за 3-то), 3 апартамента, 2 къщи, 3 коли (едната обаче е Лада  ), 2 кучета, 1 котка, 3 рибки, малко райграс, малко овошки, 2 баби, 1 дядо и 1 прабаба... не прави семействата на мои приятели (които са извън клишетата) по-малко семейства.
Защото имам познати семейства с брак и без брак, с деца и без деца, "бракували се" на 20 и на 40 г., със собствени жилища и такива под наем, дори имам приятели, които са хомосексуално семейство (и да, семейство са по моите представи, но според много други хора тяхното съжителство е еди-какво-си).
Та има разлика, защото (за жалост) твърде много хора в БГ (и не само) още робуват на различни предразсъдъци.

 

Azaf, малко множко са ти животните. Извинявай, ама това не е нормално.
3а другото - ставаш. 

Тук всички си стиснахме ръцете. Последните мнения много ми допадат. Отивам да спамя друга тема. Ако има нещо интересно - викайте.

Мани ги животните  .
Наскоро чух, че като родя някой ден Номер 3 ще съм луда, та и в това отношение ще излезем от "канона". 
Сакън.

Въх, недей тъкмо мислех, че си нормална, а то...

 

Моят също!