Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 юли 2007, 15:37 ч.

Започвам работа!

  • 1 847
  • 44
  •   1
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 5 015
 Синът ми е почти на 8 мес. а аз започвам работа на 9.07.Няма да се връщам на старата.Лелята на мъжа ми е инженер и ми намери много хубава работа, но ми е страшно мъчно да си оставя детето и чувствам такава вина  Cry .Аз съм на 21 г. без висше образование и с такова малко дете че просто без нейната  помощ нямаше да ме вземат на въпросната работа.Проблема е там че лелята е вече пенсионерка и след година две връзките й съвсем ще се загубят.Цяло лято ще се налага свекърва ми да го гледа от понеделник до петък на вилата ни която е на 20 км. от Бургас а ние ще си го взимаме само събота и неделя.Мъжът ми ме подкрепя изцяло със свекърва си се разбираме отлично но въпреки всичко ми е много мъчно и изпитвам огромна вина.Близките ми ми казват че и за него ще е добре извън града на чист въздух да свиква и с другите членове на семейството и да не е "залепен вечно за полата ми" но на мен пак не ми става по-добре.А работата наистина е добра и съм въодушевена от друга страна че ми дават такъв шанс.
   Исках просто да споделя това с вас.Сигурно ще получа и много критики от някои майки както получих такива от част от тези с които излизам, но въпреки всичко ще ми бъдe приятно да чуя окуражаваща дума.

# 1
  • София
  • Мнения: 6 036
много е гадно.. но е за добро на всички ви... успех с новата работа...

аз лично не бих имала смелостта да се разделя с децата си.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 728
Аз започнах работа,, когато синът ми беше на 9 месеца. Чувствах се по същия начин като теб. Така се чувствам и сега. Още повече, че малкият е на 200 км от нас, а тази седмица дори няма да мога да си отида да го видя. Трудно е. Даже много! Всяка вечер плача, защото ми е много мъчно за него, но за съжаление няма как... Пожелавам ти успех на новата работа! Аз също получих критики от майките, с които се разхождахме из парка, но в крайна сметка аз по-добре знам защо го правя, така че не слушай кой какво ти казва, а прави това, което смяташ за правилно!

# 3
  • Мнения: 318
Това е решение,което всеки сам взима за себе си.Ако си готова да го направиш окей,но ако не се чyвстваш сигyрна по добре обмисли по добре решението си.Все пак изборът е твой,а и както сама казваш не си притисната от обстоятелствата.Аз лично съм съгласна с Julie

# 4
  • гр. Русе
  • Мнения: 497
Едва ли някой има право да те критикува. Ти най-добре си знаеш положението!
Не всички имаме финансовата възможност да си стоим в нас и да си гледаме децата. Затова има баби, ясли ....Не се обвинявай много, сигурно ти е тежко, но понякога трябва да се избира.  bouquet

# 5
  • Варна
  • Мнения: 8 769
Със сигурност няма да ти е лесно. Но пък ако от това зависи финансовата независимост на семейството ви-може да жертваш някоя и друга година.
Познавам такива семейства-всеки си прави сам избора в зависимост от собствената си настройка и поглед към живота.
Имах колега в банка-със съпругата си работеха в две различни банки и предпочитаха кариерата пред детето си. То живееше в Пловдив при едната си баба. Смятаха, че това му се отразява добре.
Брат ми е бил през първите си три години при баба ми - на 60 км от Варна. Нямало е кой да го гледа. След това са го прибрали при нас, записан на ДГ.
Желая ти успех и дано по-бързо намериш решение такова, което да ви удовлетворява всички (т.е. всички да сте си заедно)!

# 6
  • Sf
  • Мнения: 3 159
Започнах работа, когато Моника беше на 10,5 месеца. Наложи ми се /няма да обяснявам защо, дълго е/, просто нямаше начин.Беше ми много мъчно, няма начин да не ти е. Но разбрах разбрах какво прекрасно, адаптивно и смело дете имам. Ходи на ясла, справя се повече от перфектно, постоянно ми я хвалят, а вечер, както и през почивните дни преккарваме пълноценно времето си заедно.Опитвам се да компенсирам липсата ми през деня.Трудно е, но понякога се налага.Горе главата.

# 7
  • Мнения: 1 876
Напълно те разбирам и подкрепям решението ти!Въпреки че ще ти е много трудно без детенце,щом няма как - важното е детенце да е здраво и да се чувства добре.Успех!

# 8
  • София
  • Мнения: 1 508
Аз сега съм в същото положение, че и по-лошо - дъщеря ми е на 400 км при бабите си и я виждам веднъж на няколко месеца. Е, по-голяма е - вече на 3 години. Нямаме никакъв избор, така стана, откакто се преместихме в София и се наложи да започна работа, а в градините, разбира се, все няма места (добре, че тази есен най-после тръгва на градина). Когато се замисля, и на мен ми става много тъжно, но няма как. А в началото, понеже дотогава само аз бях я гледала, бях на ръба на нервна криза. После се поуспокоих, няма начин... Важното е, че тя се чувства добре, бабите я извеждат на разходки, глезят я, че дори и до морето я водят за по един ден (за което също ми е мъчно, че нямам възможност да я заведа аз). Какво да се прави - всеки има тежки моменти, но замисли се - бебчо още не разбира и едва ли ще усети липсата ти много осезателно... Пък и по-добре баба, отколкото ясла, мисля аз. И знаеш ли какво - мен ме е гледала предимно баба ми и най-хубавите ми детски спомени са свързани с нея. Успех в работата и повече усмивки!   bouquet Всичко рано или късно се оправя.

Последна редакция: вт, 03 юли 2007, 16:56 от Marinera

# 9
  • София
  • Мнения: 1 273
Ох, колко добре те разбирам. Аз се връщам края на септември, и направо ми се къса сърцето. Но такъв е живота. Стиска ме зъби и това е! Но аз поне ще си го виждам всеки ден, докато ти... Направо бих се побъркала.
Успех  Hug

# 10
  • София
  • Мнения: 5 077
Щом вярваш, че е за добро, какъв проблем би могло да има? Ако си в хармония със самата себе си, всичко ще протече гладко. Е, в началото ще ти е малко по - болезнено, но с времето всички ще свикнете с новото положение. Стискам палци! Hug

# 11
  • gatorland
  • Мнения: 3 478
Много кофти че само на уикендите ще може да се виждате. Наистина няма да ти е лесно, но щом имаш добро предложение не го изпускай. Кога може да го запишеш на ясла? Поне всяка вечер ще си го виждаш пък и ще бъде с други дечица. За мен това винаги е било плюс въпреки честото боледуване там в началото.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 044
Децата също предпочитат родителите им да са щастливи. А рреализираният и удоволетворен от себе си родител е наистина щастлив. Няма да е по-добре да пропилееш шанса си и да си останеш в къщи и след време да съжаляваш за стореното. Аз гледах детето си в къщи до 2 г.6 м. В момента, в който изникна добро предложение, аз започнах работа, а детето тръгна на детска градина. Много ми бе кофти, а и още ми е, но просто няма как - такъв е живота, шансовете не трябва да се пропиляват, особено в това объркано и сложно време, когато и финансово сме зависими.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 919
ще се спрвиш мила-не се тревожи  Peace

# 14
  • Земята
  • Мнения: 1 426
Поне сте близичко, а и детето ще е на въздух, пък и нали ще е с баба си!
Не се измъчвай, толкова малко бебе е много по-добре при баба, отколкото на ясла, това си е чист късмет, че свекърва ти може и иска да го гледа.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт