Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 3 юли 2007, 22:32 ч.
  • Преглеждания  2 437  Мнения  40  Онлайн  1
Отговори
Уважате ли родителите си и тези на половинката ви
 А те вас...
Бъркат ли се в живота на младите, дават ли постоянно "акъл"
усещет ли се или трябва винаги някой да скърца със зъби.
Как се справяте с "дъртите"

Реклама
# 1
  • Мнения: 32 014
Уважаваме се.
Живеем далече и не се бъркаме, нито ние в техните работи, нито те в нашите.

# 2
  • София
  • Мнения: 795
Уважаваме се, даже си липсваме, когато не се виждаме дълго време. Дано винаги да е така. Съвети дават, ние на тях - също, за мен това е съвсем естествено. Не се бъркат в лошия смисъл  на думата.

# 3
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
Уважаваме се- да, ама не си липсваме чак толко, като са надалеч,
дори повече се уважаваме... Wink

# 4
  • област Софийска
  • Мнения: 1 686
Темата не е ли по-скоро за Дом и семейство? Иначе да отговоря. Майка ми, разбира се, много я обичам и уважавам. Мисля, че и мъжът ми също я уважава. Чувствата са взаимни, винаги ни е помагала с каквото може и се е старала да не ни се меси за нищо, съвет и мнение- само, ако ние го поискаме. Със свекърите е различно, свекъра много го уважавам, точен човек е, лошо от него не съм видяла. Свекървата е друго нещо, опитвах се да поддържам добри отношения с нея и няколко години успявах. Но след последната и изцепка миналата година я възприемам просто като родителката на мъжа ми, нищо повече. Не искам нищо от нея, тя, мисля, че вече го проумя. Свела съм контактите с нея до минимум и установих, че така ми е мнооооооооооого по-добре.

# 5
  • out of space
  • Мнения: 7 468
Свекърите ги уважавам от 6 години, на път съм да ги заобичам.
Родителите си ги обичам, особено баща ми- не само го обичам, уважавам- възхищавам му се (трябва някой път да му го кажа).

# 6
  • София
  • Мнения: 8 398
И се уважаваме и се обичаме. Виждаме се поне веднъж седмично.
Но нито моите родители, нито тези на мъжа ми  ни се бъркат

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
Моите ги уважавам, неговите вече не.

# 8
  • Мнения: 237
Обичам си ги (моите) и много си ги уважавам, особено от както живеем надалече Simple Smile
А на мъж ми - по-скоро ги понасям, което също ми е по-лесно, откакто не сме в една къща Embarassed

# 9
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 3 187
С моите родители всичко е ОК. Не ни се бъркат в нищо, уважението е взаимно. Но със свекитата ... свръх тежък случаЙ. Ако може ще контролират и въздухът, коЙто дишаме. Аз съм ги отсвирила отдавна, не говоря и не общувам с тях и не ми пука изобщо, но след всеки разговор с тях по телефона, давам хапчета за кръвно на мъжът ми, вече и тоЙ не може да ги изтрае и става все по-зле. Спасява ни единствено 2000 км. разстояние, държавната граница и визовият режим  Mr. Green

# 10
  • Мнения: 295
Обичам ги и ги уважавам и не бих си позволила дори в кавички да кажа за тях дъртите.

# 11
  • Мнения: 364
Не мога да обичам подобни хора. Опитвам се да запазя благоприличие. И без това рядко ги виждам, стискам зъби и спазвам добрия тон. Компромиси правя, само защото са родители на съпруга ми. Той едва ги понася, остана и аз да му създавам излишни проблеми! Peace

Имам прекрасен баща, много сме близки! Обичам го, уважавам го, той си го е заслужил! Разтапям се всеки път, когато наблюдавам отношенията им със съпруга ми. Държат един на друг, подкрепят се и се уважават. Според татко, не би могъл да мечтае за по-добър зет! Joy

Последна редакция: ср, 04 юли 2007, 01:25 от love_sunrise

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 2 296

Родителите си ги обичам, особено баща ми- не само го обичам, уважавам- възхищавам му се (трябва някой път да му го кажа).

Това ми напомня и аз да го направя някога.

Със свекърва ми ми се ще да се виждаме малко по-често, тъй като за близо 9 години изобщо не сме се опознали(никоя от нас не си направи труда). Не че сме нямали рутинните житейски конфликти, но аз това не го отчитам за лошотия и не би ми променило кой знай си колко мнението за даден човек.

# 13
  • София
  • Мнения: 3 937
Уважаваме се.
Живеем далече и не се бъркаме, нито ние в техните работи, нито те в нашите.

И ние така, а и ги обичам. Много ми помагат и финансово, и за децата. Пресен пример, онази ден взеха син ми, а от 20-ти и щерката ще вземата. Т.е. те излизат в отпуск да гледат моите деца, а не да си починат, е как да не ги обичам. Mr. Green

# 14
  • Мнения: 517
Да, уважаваме се.Помагат ми с детето, никога не се месят в скандалите ни и почти сме нямали сериозни спречквания. Свекърът ми е съкровище и за 7 год не съм го видяла ядосан за нещо. Не, че е нямало повод. А понякога дори аз се явявам буфер, когато свекървата и мъжО се дракат. Тя казва, че с мен е сто пъти по- лесно да се разбере. Joy Joy Joy Не, че не сме се дразнили, но някак си успяваме да не приемаме дребните спорове за края на света. При това живеем заедно.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт