Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 102 отговора
Искам да споделя какво става с мен и мъжът ми.
Нямам идея как да се справя със ситуацията Crying or Very sad
Малко общи работи за нас:
Живеем извън България. Много затворен живот. Аз в къщи и в парка с децата (едното бебе на 4 месеца), другото голямо. Мъжът ми от работа в къщи и това е. Работата му е много нервна и натоварена. Аз пък съм затворена и с никой не се виждам. Чакам го да се върне от работа за да си кажа 2 приказки с някой и евентуално да излезем някъде. Не карам кола, а това ме е ограничило и изолирало от целият свят тук.

Мъжът ми е станал много нервен с леко агресивни тенденции в гневни ситуации. От друга страна може да е много загрижен и внимателен.
Той е абсолютен работохолик. Става сутрин, сяда на компютъра и няма спиране до сред нощите. Ако излезем, много рядко е в настроение, дразнят го парковете, не иска да ходи никъде където има деца, големи тълпи го подлудяват, изнервя се от всяко нещо. Има и моменти когато е ОК, но като цяло гледа да не е супер дълга разходката. Иначе обича да пътува...Винаги е готов да тръгнем нанякъде, и обикновено там се успокоява и става щастлив и весел. Такъв какъвто го познавам и обичам. Прави много неща за мен от друга страна, идва си всеки ден на обяд до вкъщи да се видим дори за 5 мин да е. Никога не е ходил с колеги или приятели без мен, отказва такива покани, не ми прави проблем аз да се виждам с който и да е.
Но започнахме мноооого да се караме. Буквално всяка събота и неделя. Що за чудо е това???
Той е изключително лесно раздразним. Крещи за малко и голямо. Псува като абсолютен селянин. Винаги аз съм виновна, не го разбирам, и съм капризна...
Не си мислете че съм свита душичка, която я мачкат или търпи. Говоря на равно с него а ако се наложи и ми е доста остър езика...даже съм по-хаплива и от него.
Ние не се караме за големи неща, нямаме никакви разногласия относно цели, планове за бъдеще, отношения с роднини...т.н.
Ако се скараме е за дреболии които не би трябвало да им обръщаме внимание дори, но НЕ....става АД и не се издържа #Cussing out

Последните две караници, две поредни съботи:
По миналата събота:
Решаваме да излезем на вън, като първо минем през един детски магазин за играчки. Влизаме и се оказва че това което търсим го няма в момента и си тръгваме. На изхода аз забелязвам цялата колекция на Хари Потер, нещо което голямото ми дете много време ни врънка да вземем. Аз много се зарадвах че ще можем да вземем книги, защото тя за първи път проявява интерес да чете нещо. Спираме се и започваме за обсъждаме кои точно да вземем (тя беше чела само 1-та книга), аз и предлагам да вземем 2 и 3. Забелязвам как мъжът ми започва да става нервен и казва, НЕ ще и вземем една книга. Аз като знам колко често го навиваме да стъпи на такова място, настоявам за две...поне да знам че ще има какво да чете лятото. Забележете че става дума за 2 книги не за кой знае какво...Аз пак му казвам че това са глупости и не виждам причини да се взима само една. Той троснато казва взимайте колкото искате и се отдалечава от нас. Взехме 2-те книги и той ги плати (очевидно ядосан), излизаме от магазина сядаме в колата и той мълчи като пън, а аз знам че отворя ли си устата ще стане скандал (не че знам за какво точно). Питам го какво става...и се почва....АУУУУУУУУУ как така неговата дума не се зачитала, как не съм знаела цената на парите, как той лаптоп не може да си купи, реди ги от глупост нагоре...Аз му казах да си спести тъпанарщините и да не ми говори за това че не може да си купи лаптоп заради 2-те книжки на детето #Crazy. Беше ми казано че като почна да изкарвам пари ще видя как седят нещата...абе тирадата беше прекрасна въпреки всичките ми опити със спокоен и благ тон да го убедя че се ядосва за глупости и че трябва да спрем, било каквото било и да си изкараме деня добре. Искам да уточня че преди да родя работех (малък бизнес от къщи). Както и да е...той бясно подкара към къщи и с това излизането приключи. Аз бях бясна, треснах му вратата и излязох навън с децата. Като се прибрах не му говорех, седнах да храня бебока и той виновно пита...сърдиш ли се? Аз му казах че не се сърдя, но тези изпълнения трябва да спрат, казах му че искам да се извини на детето което се почувства виновно че е поискало 2 книжки. Той изглеждаше успокоен, извини се, не си спомням, но май го накарах да излезем и да си завършим деня спокойно и приятно.
Цяла седмица беше спокоен, мил и се връщаше рано от работа, всяка вечер навън с нас..абе приказка (винаги през седмицата е така).
Дойде събота и той имаше много работа седяхме си вкъщи. Дойде неделя и аз му казах че този ден не искам да чувам за работа, а ще го посвети на нас. Лепна се за телевизора...да но аз имам дете което вместо да тича и да играе седи затворено. Излезнахме с 300-та зора....Още от колата го усетих че нещо е изнервен пак. Никъде не му се ходело, всички места му били писнали, предложи ми да отидем в един съседен град, но аз нямах достатъчно неща за бебето с мен и му казах че няма да стане...Почна да се мота с колата, и знаейки че ще се започне едно голямо обикаляне с псуване, почнах аз да се изнервям...казах му просто да спре някъде...абе помрънках малко, защото изрично го помолих да не вземе да си прекараме половината време в обиколки с колата (нещо което многократно се  е случвало). Вярно е че аз му нервничех за известно време, ама не с обиди или агресивно...аби не знам как стана но пак почна високият тон и аз реших да замълча...до тук нищо кой знае колко тежко...той спря на един плаж, хлопна вратата и тръгна сам напред. Аз му подвикнах да спре да се цупи, защото вече не се търпи, той ми каза ''ако знаеш колко не мога аз теб да понасям...'' мноого бесен беше. Защо бе да му се не види...Не разбирам тази идиотщина честно #Cussing out
Час и половина се разхождахме, многократно се опитвах да го заговоря, мълчи като темерут...Реши че си тръгваме и стигнахме до колата, мислех че за толкова време че му мине, но не биде...Започнах да му говоря, казах му че преиграва с реакциите си, че дори да съм помрънкала малко, това не е повод да се държи се едно съм убила майка му...Казах му че трябва да видим защо стават скандали всяка събота и неделя, че нито едно от нещата за които се караме не е реален повод да се стига до екстремни ситуации, особено пред детето.  baby_neutral...Каза ми че това били най-големите глупости които е чувал #Crazy Каза ми че съм тъпа, че как разбирате ли вече не може да се разбере с мен, абе чак пък толкова да му е.а м....а.Аз се опитвах да запазя спокойствие и да не утежнявам ситуацията. Отидохме в един магазин да си вземем разни работи, вътре аз спрях да му говоря, защото много ме засегна в колата...забравих да кажа, че на паркинга ме разрева най-накрая. Тръгнахме да си ходим и той, поуспокоил се ми казва, че наистина трябва да направим нещо по въпроса, аз му казвам ...да, не трябва да се стига до такива простотии всяка седмица. А какво става от моето включване.....той изведнъж супер бесен ми казва: Абе аз нали за това говоря бе чУшКО
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ побеснях, този път млъкнах което значи че съм супер побесняла. От тогава сме си разменили 2-3 изречения.
Тази сутрин, с повишен тон ми казва следното (майка ми трябва да идва след две седмици): Не искам майка ти да идва, не ме интересува как ще го направиш, но кракът и не искам да стъпи тук. Ако все пак дойде, аз се изнасям от къщи докато тя е тук, не мога да понеса още един човек като теб, ясно ли е...
И излезе на работа....

Кажете сега какво става. Аз не смятам да казвам на майка ми нищо за сега...първо защото няма да се оставя някой да ми нарежда какво да правя и особено да ме заплашва как ще се изнесе.
Проблема е че това трябва да спре, разговори хич не помагат, съгласява се с мен, но като се вбеси му пада пердето ЗНАЕ че е много нервен, но не може да се контролира.
Почва да става наистина нетърпимо, не мога да живея с двама човека. Единият, мил, прекрасен, любящ, вторият луд.
Помогнете, има 2 деца в ситуацията.
И последно аз го обичам и бих искала да му помогна да промени нещо за да бъдем всички щастливи, не само през седмицата Confused
 
Цитирай
Забравих да кажа че сме от 10 год заедно и не сме зле финансово, за изневери изобщо не става дума...
Благодаря на всички които ще имат търпението да изчетат глупостите ми и ще се опитат да ми дадат съвет Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 816
аз освен с разговор не виждам как биха могли да се променят нещата
а желание за промяна трябва да има и от двете страни...
дали е възможно да си има любовница newsm78
хммм, няма ли възможност да се изнесеш за известно време някъде с децата да попремисли той как ще я кара занапред Thinking
Цитирай

София

Мнения: 1 771

И последно аз го обичам и бих искала да му помогна да промени нещо за да бъдем всички щастливи, не само през седмицата Confused
 

Промяната трябва да стане и в теб.
И двамата се нуждаете да осмислите и коригирате неща в себе си.
Една почивка само двамата без деца за известно време на някакво красиво и желано и от двамата място мисля, че ще е добре.
Ако и двамата не се осъзнаете и не промените неща в себе си и не погледне всеки един първо другия, а после себе си, не знам докъде може да стигнете по наклона.
Цитирай
Категорично няма любовница. Знам.
И в двамата трябва промяна, но как да говоря като след това е едно и също...
За почивка сами не става, няма кой да гледа 2 деца, както казах едното е бебе на 4 месеца.
Аз за себе си знам, трябва да подкарам тази тъпа кола и да имам малко повече свобода, да го освободя от усещането че е притиснат за най-малкото нещо.
Защото той е шофьор на всеки от нас.....
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Моята диагноза е, не че нямате проблеми, но нещо му ги спестяваш, малко го занимаваш и е почнал да мисли за глупости.
Никакви почивки, процедури за разхубавяване и пр  Naughty
Просто ангажирането  в процеса е задължително, без обяснения, без въпроси. Ама, ха, като няма проблеми, дай да си ги създаваме  Twisted Evil
В едно семейство трябва да има уважение
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 322
Съчувствам ти за този порочен кръговрат ,в който си попаднала .

Няма ли начин събота и неделя да излизате без да го ангажирате ? Знам,че искаш да сте заедно ,но според мен - остави го да си седи няколко пъти в къщи.Може би тази зависимост от него го изнервя.Не,че го оправдава да бъде груб с вас. Rolling Eyes

А как стои въпроса с шофирането,книжка ли нямаш или те е страх? За това те разбирам,аз имам книжка,но ме е страх,защото тук всички карат като бесни ,но в чужбина поне правилата се спазват и мисля,че е по-лесно.
Цитирай

Горна Оряховица

Мнения: 886
Мила, звучи много сериозно! Защо, вместо да се чудиш какво му става, не освободиш емоциите и ти-понякога помага, развикай се, ядосай се, не питай какво му е , изкрещи какво ти е ....
Цитирай

Benelux / Varna

Мнения: 1 365
Прочетох всичко и трябва да ти кажа, че проблема не е само твой.Много хора са така, но не си признават и обикновенно жените премълчават болката си и правят компромиси всичко да върви, а то по-зле става и дори нещата да се успокоят, те всъщност се усложняват- щото жената все се чуди после какво и как да каже, че да не го ядоса.
Моят съвет е - бъди по-самостоятелна и не търси помощта му, като се види че е малко изолиран, пък може сам да иска да се включи в заниманията ти с децата. Всичко което някой ти налага на сила - те кара да се нервиш и избухваш, може би така се чувства. Пък и в крайна сметка е доста унизително да му се молиш за капчица внимание и не търси вината в теб, много жени се залъгват че те са виновни и правят компромиси, които много ги променят.Бъди себе си и не се моли. Нека сам почувства нуждата от вас. Като не можеш да караш кола, качи се на автобуса, отиди на разходка в парка, намер си приателки - нека си седи пред Тв, все ще му омръзне.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Според мен като почти всеки българин се чувства недооценен. Защото решенията ги взимаш ти и неговите предложения остават на заден план. Явно е, че нещо го яде. Има си причина. Може би си мисли, че не го уважаваш и не го зачиташ. Знам ли? Те мъжете са с малко крива психика и разбирания.Имали сме подобни проблеми, даже продължаваме да си ги имаме.
Не се предавй! Какво е това семейство, което цяла седмица е без татко(щото той е на работа), а през уикенда пак, защото не ще да се ангажира с ежедневието и нуждите на собствените си деца? Ти не ходиш на разходка в парка, защото на теб там ти е най - приятно.
Сега според мен не трябва да продължаваш да го дразниш. Виж какво ще стане, когато майка ти дойде. Бъди обаче през това време по - дръпната с него. Ако трябва една - две седмици (само) излизай без него. Направи тези дни за децата незабравими. Като си дойдат вкъщи да има голям ентусиазъм.
Естествено той обвинява теб за неговите изпълнения. Ти си виновната... За сега се остави на течението, но нека разбере че на неговото няма да стане.
След известно време и нека той да предизвика сдобряването си изкажи всичко. Ама с уговорката, че е спокоен, че каквото и да кажеш няма да реагира остро, а ще чуе твоето мнение за всичко което става. Но задължително го остави да говори. Не го прекъсвай! Да си изкаже всичко, което е побърканата му мъжка глава. Не спори. Само попивай! Поне да разбереш какво му е. Да знаеш срущу какво точно се бориш.
Искрено ти желая успех.
Цитирай

София

Мнения: 6 036
след като сте достатъчно добре финансово мисля че няма да е лошо да оставяте децата на гледачка и да излизате повече само двамата.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Аз на твое място бих се отдръпнала от него, нито ще го карам да излизаме заедно, нито ще се държа както преди. Такова просташко поведение толкова много ме обижда, че изобщо не искам да го виждам. Пък и на детето за книгите ще прави проблеми. Мисля, че мъжа ти е адски уморен и не си дава сметка за поведението. Толкова е пребит и смазан от работа, че най-малкия дискомфорт го извежда от релси. Трябва да го оставиш сам - не го карай да върши нищо, най-добре е да отиде някъде на почивка сам, за да се успокои и физически и душевно. Проблемът е изцяло в него, и ти като не си мълчиш, съвсем естествено, няма да те мачка я, се стига до големи скандали. Трябва да намирате повече време за релакс, защото такава умора неминуемо води до влошаване на здравето, което не ти пожелавам. И когато всъщност имаме проблем с мъжа, по-добрия вариант е не да ровим непрекъснато и да искаме разговори, а да се отдръпнем и да оставим нещата да се уталожат сами. При мен това върши чудесна работа. Когато мъжа ми е раздразнителен и ядосан аз се оттеглям с детето на спокойствие някъде и когато бурята премине той сам идва весел и щастлив. Така свикнахме да потушаваме бурята без скандали и разправии, защото с разправии до никъде не стигаме. Остави го на мира и нещата ще се оправят!
Цитирай

София

Мнения: 336
Моята диагноза е, не че нямате проблеми, но нещо му ги спестяваш, малко го занимаваш и е почнал да мисли за глупости.
Никакви почивки, процедури за разхубавяване и пр  Naughty
Просто ангажирането  в процеса е задължително, без обяснения, без въпроси. Ама, ха, като няма проблеми, дай да си ги създаваме  Twisted Evil
В едно семейство трябва да има уважение
моето мнение е точно обратното-сериозен проблем няма,карате се за дреболии и то веднъж седмично,това го има във всяко семейство,но мъжът ти реагира по-остро,защото е изнервен.работата му е натоварена/сама го казваш/ и в двата дни ,които може да си почине,да погледа малко телевизия и тн ти го мъкнеш по пазари и паркове.въпреки това той се съгласява,но в замяна следва поне малко да го "възнаградиш",като уважиш мнението му,а не налагаш своето.иначе той се чувства под чехъл-няма право нито на лично време ,нито на лично мнение...е никой не би издържал така #2gunfireсори!
Цитирай
Благодаря ви момичета за отговорите... Hug
Промяна няма, не си говорим. Аз бях в парка с децата, той в къщи пред компютъра. Сега си легна.
Аз не мисля че проблема при него идва дори от това че се чувства притиснат от ангажименти, защото реално освен до магазина да се отскочи или на кафе, няма кой знае какво...Повредата май е някъде в него newsm78 Както казах той вече от мнооого години работи по 15 часа на ден поне, които се разпределят от 8 сутрин до 2-3-4 часа през нощта. Зверски преуморен е и в комбинация с някакъв вътрешен гняв който го е обзел, че това няма никога да свърши, защото му е такава професията...за това се чувства притиснат най-много.
Защото през седмицата много рядко сме имали проблеми. Той се държи мило и нормално, до мен при всяка възможност, по собствено желание Wink
Но идва събота и той явно изведнъж изпуска целият въздух и напрежение и почва да се тресе от нерви...и аз съм най-близо.
В Неделя вече се е успокоил и си изкарваме супер обикновено #Crazy Не е ли идиотско?
Разбира се има ги и тези моменти в които забива и не ми говори с дни като сега.
Не карам кола поради немарливост и предимно психологически причини Embarassed но  Embarassedмного искам да започна.
Ами не бихме оставили децата на гледачка, не можем да се отделяме от тях, колкото и глупаво да звучи след всичко написано...аз съм го предлагала, но той е категорично против.
Преди 2 години оставихме каката в България на бабите да се "запознаят" че от бебе не я бяха виждали...и ние с него ревахме 1 месец без майтап. След това бяхме в такава депресия, че до края се бяхме затворили в къщи и страдахме Mr. Green не е истина просто.
Сега съм го оставила намира, не го закачам за нищо, нямам намерение да провокирам разговор първа...ще се оставя по течението и ще видим какво ще стане.
Той наистина не е лош човек и знам че има акъл в главата си, но има и някаква агресия която избива в моменти на тотална преумора.
Най ми е гадно че детето ми вижда всичко и в сърцето му кой знае какво става Sad Sad Sad
Той без съмнение може да е изключително забавен и приятен, но обратната страна е много тъмна и страшна. Притеснява ме здравето му определено!
Както и моето! Аз имам здравословни проблеми с които се боря в момента също.
Не знам, за съжаление всичко е от ден до пладне с разговорите ни.

Съгласна съм на 100% с теб Франзела Калина, осъзнаваме го това и двамата. Аз много пъти съм му казвала че тоталната разлика в ежедневието ни просто е кошмар. Аз по цяла седмица затворена в къщи с децата, без една дума да мога да разменя с някой, чакаща само той да се появи за да видя някой, да изчезна по-далече, да мога да изпуша една цигара без да се притеснявам че бебето ще се задави и ще му стане нещо. Той по цяла седмица в една лудница от хора, нерви тотално недоспиване, нито минута сам със себе си, чакащ само да може да се наспи, да си почине и да не мисли за нищо!
Но все пак яростта, към дъщеря ни не е оправдана, тя е и негово дете. Да показва толкова грозни черти, и да прави скандали е абсурд за мен...
Цитирай

София

Мнения: 572
Имам приятел, който е в почти същата ситуация, само че е в България.
С жена му са от друг град, тя няма приятелки и излиза само с децата.
Говорили сме си с него много за проблемите в семейството му. Не знам дали може да се направи аналогия с вас, но нещата ми изглеждат подобни.

Той работи много, тя си седи у дома. Не се вижда с никого, говори само за децата, интересува се само от нещата, които се случват с тях. Той се прибира от работа смазан и иска просто да си почине, да пие една бира с приятели или да поканят гости, да се разнообразят малко. Да, обаче режимът е вкъщи - на работа. Сподели ми, че уикендите са му ад. Чувства всичко като воденичен камък, не защото неси обича децата, но иска за някои неща да го оставят на мира. Ненавижда от сутринта да го разхождат по хипермаркети или да слуша по градинките глупости за пюрета и памперси. Дори да отидат някъде, жена му пак само за това му говори. Каза, че си мечтае един ден тя да отиде с колата и да напазарува сама. С удоволствие би гледал малкото дете. Или да се съберат с приятели. Каза, че просто иска да види хора, да си направят едно барбекю, дет се вика, да изпие една ракия със салата с някой мъж и да си говори с някого за нещо друго освен за деца. Просто, защото е мъж. А това, което ненавижда в жена си е тази несамостоятелност, липса на интереси, липса на собствен живот дори. Казвал ми е, че се моли да си намери поне една приятелка или да се запише на някой тъп курс по нещо си. Щял да плаща с удоволствие на детегледачка, само тя да има някаква друга тема за разговор. Каза, че на моменти я чувства като воденичен камък около шията си, сякаш има трето безпомощно дете.
Това, не ти го пиша, за да те обидя или обвиня. Просто това ми е споделил мъж, който беше стигнал до ръба на нервите си. Нещата при тях не се развиха особено добре, защото въпреки десетките разговори, тя отказваше да е самостоятелна. Не разбираше къде е проблемът, не искаше да дава децата на никого, поне за два часа. Когато той й каза, че иска да има и партньор, с който дори да си поговори за времето, а не само майка на децата му, тя му вдигна грандиозен скандал. За съжаление нещата се влошиха с времето. Той е все по-изнервен, тя все повече не разбира как да поправи нещата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 102 отговора