Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора


Мнения: 2 123
Здравейте мили дами!

Майка съм на прекрасен едногодишен пират, който можете да видите на снимката вляво  Laughing.
Нашето момченце осиновихме, когато беше на 7 месеца. На 12 февруари в живота ни се появи Никола и разбрах какво му е хубавото на живота  Laughing. Никога и през ум не ми е минавало да крия от него че е осиновен. Напротив, аз съм толкова щастлива с моето момченце, че искам целия свят да разбере. Още от както започнахме процедурата по осиновяване, аз споделих с близки и се не толкова близки познати, че чакаме да си осиновим детенце. Допреди няколко седмици не бях срещала неадекватна реакция, напротив, само хубави неща и пожелания идваха отвсякъде. През последната седмица обаче малко ми се пострупаха контакти с ... как да ги нарека... странни за мен хора. Реакциите им при новината, че сме си осиновили детенце бяха цитирам:
1.Ауууу, наистина ли, много съжалявам!
2.Аууу, аз никога не бих направил такова нещо – гена си е ген
3.Колко платихте? Нищо? Ами сигурно е болно детето тогава...
4.Е защо така, осиновяване, ма вие сте млади още бе...

Не искам да ги коментирам в негативна посока. Това не ми е важно в момента. Причината, заради, което пиша тази тема, е тревогата ми какво ще чуе сина ми един ден за себе си и как ще бъде приет от децата в детската градина например. Слава Богу, сега той е обгърнат със страшно много любов, от нас, от родителите ни, от приятелите ни. От сутрин до вечер са целувки, смях и гушкане. Също слава Богу, в близкия ни кръг приятели има още 2 осиновени дечица в близка на неговата възраст и очакваме още едно. Така че положителни сходни примери имаме. Но въпреки това, след гореописаните реакции, аз започнах да се страхувам, че някой ще нарани детето ми, а аз няма да съм наблизо, за да го защитя на мига.

Та въпросът ми към вас мили мами е следния: Как обяснявате на децата си какво означава едно дете да е осиновено? Как обяснявате на децата си защо някои деца нямат родители и живеят в институции, а после други хора ги осиновяват? Децата попиват нашите емоции и нашето отношение към света, затова е много важно какво ще чуе детето в къщи по дадена тема.
« Последна редакция: ср, 04 юли 2007, 11:39 от Fussii »
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Направо се втрещих четейки реакциите, които си описала.. не знам какво да кажа наистина.
За съжаление не съм сигурна, че мога да ти дам адекватен съвет, защото все пак не съм в твоето положение. Мисля обаче, че дотук действаш правилно, това, че не криеш факта и че го обграждате с цялата си любов, сигурна съм, че ще се справите и по-нататък. Децата са жестоки и винаги намират поводи за подигравка, ако не е това могат да бъдат много други неща.
Стискам ти палци, ще се справиш.  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 123
Благодаря  Very Happy

Аз мисля обаче, че децата реагират лошо на определено явление, само ако в къщи са видели лошо отношение към него. Иначе казано, копират точно, наученото в къщи. Сега ако в къщи стане дума за конкретно детенце, а родителите се смушкат в ребрата, извъртят очи и си прошепнат - той/тя е осиновен, нали знаеш... много ясно, че детето ще попие това отношение, без изобщо да съзнава за какво става въпрос.

А иначе, аз питам, точно вас, останалите мами, които нямат осиновени дечица, а рожденни
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Преди няколко години в ДГ някакво дете беше казало на дъщеря ми, че е осиновена. Тя не е осиновена, не знам откъде им беше хрумнало изобщо. А и това не е важно. Детето беше много разстроено, макар че не знаеше точно какво означава това. Те услужливо й бяха обяснили криво-ляво де.

Обясних й нещата такива, каквито са. Че да си осиновен не е нещо лошо, ужасно или обидно. Че децата нямат вина, а късмет да попаднат на прекрасни хора, че има такива родители, които не могат да се грижат за тях и затова ги оставят в специални детски градини, за да могат прекрасните хора да ги намерят и да станат новите им истински родители. Казах й, че тя не е осиновена, но дори и да беше, аз съм нейната майка и я обичам повече от всичко на света. Опитах се да й обясня, че носенето на бебето в корема не е най-важното нещо и само това не те прави майка. Това не я успокои, искаше доказателство, че съм я родила. Аз нямам нито една "бременна" снимка. Нито от една бременност. Не можах да представя такова, но успях да я успокоя. От тогава не сме говорили мисля.

Самата аз имам осиновена братовчедка. Тя ми е повче от сестра. След брат ми тя е най-близкият ми човек, за мен си е роднина, даже в пъти по-скъпа от останалите ми "истински" роднини. Винаги съм знаела, че е осиновена. А тя разбра когато почина баща й. Тогава тя беше на 32. Каза й майка й. Не се намериха "доброжелатели", които да я огорчат през всичките тези години. Попита ме тогава "ти знаеше ли?", казах "да" и повече никога не сме говорили по темата. За мен не е проблем осиновяването и се учудвам на хората, които го произвеждат като такъв. Това е тесногръдие и простотия.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Първо да напиша, че младежа е голям сладур - жив и здрав да ви е.

Все още не съм обсъждала темата за осиновените деца с дъщеря ми, но предполагам ще е подобно като за децата на разведени /разделени/ родители. Тя е такова дете и ме е питала защо баща й не живее с нас. За осиновените бих казала, че има хора, които не могат да се грижат за децата си и ги дават на хора, които могат, но не са в състояние да имат деца. Толкова.

За мен най-лесния начин да избегнеш негативна реакция е да не криеш от детето си, че е осиновено. Не да му го съобщиш един ден, а още от сега да включваш тези думи... Така той ще свикне, че е осиновен и за него това няма да е по-различно от това, че е рус или чернокос или... Няма как да предпазиш детето си от негатвите на живота /без значение осиновено или не/, но можеш да го подготвиш за тях. Както можеш и да тушираш последиците. Сещам се за едно филмче, където детето репликира съучениците си по повод това, че е осиновено с думите: "Моята майка ме е избрала от всичките деца точно мен, а вашите не са имали избор..."  hahaha

Успех   bouquet
Цитирай


Мнения: 2 123
Да права си абсолютно!

Аз отсега му разказвам приказката за Никола, за това как е намерил мама и татко.  Повтарянето на тези думички, помага не само на детето, но и народителите да свикнат да говорят за осиновяването като за хубаво и прекрасно събитие в живота на всички, каквото то е.

Права си и за това, че не мога го предпазя от всички шамарчета, които съдбата му е приготвила, но си се тревожа ...  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 1 229
Не сме коментирали още въпроса с осиновените деца, но вероятно обяснението ще е подобно на това за разведените родители, както и Isa e написала.

Единственият съвет, който мога да ти дам е този:
Няма как да предпазиш детето си от негатвите на живота /без значение осиновено или не/, но можеш да го подготвиш за тях. Както можеш и да тушираш последиците.

И да ти пожелая успех. И да изкажа възхищението си от постъпката ти.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Fussii, добре дошла в клуба - както се казва  Wink
Всички си имат тревогите, това е лошото да си родител. Аз изобщо не се тревожа от това, че детето ми е с разделени родители, но пък за други неща мога до истерия да стигна.  Crazy
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Много е сладък малкият Very Happy И аз като Иса смятам, че детето трябва да знае от най-ранна възраст, че е осиновено и да се гордее с това. Не всички рожденни деца са били желани от родителите си, но пък всяко осиновено е било чакано с трепет, любов и надежда. И е избрано именно защото е То. Разказвай му неговата приказка - как сте отишли в дома, как е имало много деца, но вие сте видели него и сте разбрали веднага, че той е вашият син...
С мъжът ми сериозно обмисляхме да осиновим второ детенце т.к. години наред не се получаваше. Обаче в един момент процедурата ни се стори по-сложна и стресираща от сериозното ходене по-лекари и решихме да пробваме първо с АРТ. Та тогава доста говорих с дъщеря ми на тази тема. Обясних и, че децата идват при родителите си по два начина: или растат в корема на майката, когато родителите решат, че искат да имат дете или майката и таткото ги взимат от един дом, където са оставени дечица, чиито рожденни родители нямат възможност да се грижат за тях. Защото са много млади, нямат пари, болни са и т.н. Начинът по-който детето е дошло при родителите си няма значение. И дъщеря ми ме врънкаше "Хайде да си родим или вземем детенце" Very Happy
Не се страхувай, не крий нищо, обичай си детето, бъди уверена и се гордей с него. И най-важното - показвай му го. Това е най-сигурната защита срещу хорските приказки
Цитирай

София, на брулени хълмове

Мнения: 967
Опитай се да не мислиш за неща, които не можеш да промениш - няма как да повлияеш на хорското мнение. Много е хубаво, че още от сега си започнала да говориш с детето по въпроса, така че като порасне вече да е свикнало с идеята, а не да се втрещи и да страда. Винаги ще има злобни хора. Подготви детето си за факта, че в света има добро и зло и има хора, които нарочно карат другите да страдат. Научи детето си, че не бива да се тревожи от репликите на тези лоши хора, защото те са лоши, защото няма кой да ги обича и ги е яд, че другите хора се обичат. Нека детето ти се чувства късметлия, че има кой да го обича и когато някой отправи злобна забележка към него нека му каже "Яд те е, че нямаш такова прекрасно семейство като моето, за това така говориш.
Успех мила и много радости с детенцето ти пожелавам   bouquet

А законкретния ти въпрос - още не съм говорила със сина ми за осиновяванията - никога до сега не е ставло въпрос, но предполагам, че като говорим ще му кажа, че някои хора не могт да се грижат за бебето си, когато то се роди и за това го дават на други хора да му бъдат мама и татко. Така бебето израства в щастливо семейство при хора, които могат да се грижат за него и да го направят щастливо.
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Здравейте мили дами!

Майка съм на прекрасен едногодишен пират, който можете да видите на снимката вляво  Laughing.
Нашето момченце осиновихме, когато беше на 7 месеца. На 12 февруари в живота ни се появи Никола и разбрах какво му е хубавото на живота  Laughing. Никога и през ум не ми е минавало да крия от него че е осиновен. Напротив, аз съм толкова щастлива с моето момченце, че искам целия свят да разбере. Още от както започнахме процедурата по осиновяване, аз споделих с близки и се не толкова близки познати, че чакаме да си осиновим детенце. Допреди няколко седмици не бях срещала неадекватна реакция, напротив, само хубави неща и пожелания идваха отвсякъде. През последната седмица обаче малко ми се пострупаха контакти с ... как да ги нарека... странни за мен хора. Реакциите им при новината, че сме си осиновили детенце бяха цитирам:
1.Ауууу, наистина ли, много съжалявам!
2.Аууу, аз никога не бих направил такова нещо – гена си е ген
3.Колко платихте? Нищо? Ами сигурно е болно детето тогава...
4.Е защо така, осиновяване, ма вие сте млади още бе...

Не искам да ги коментирам в негативна посока. Това не ми е важно в момента. Причината, заради, което пиша тази тема, е тревогата ми какво ще чуе сина ми един ден за себе си и как ще бъде приет от децата в детската градина например. Слава Богу, сега той е обгърнат със страшно много любов, от нас, от родителите ни, от приятелите ни. От сутрин до вечер са целувки, смях и гушкане. Също слава Богу, в близкия ни кръг приятели има още 2 осиновени дечица в близка на неговата възраст и очакваме още едно. Така че положителни сходни примери имаме. Но въпреки това, след гореописаните реакции, аз започнах да се страхувам, че някой ще нарани детето ми, а аз няма да съм наблизо, за да го защитя на мига.

Та въпросът ми към вас мили мами е следния: Как обяснявате на децата си какво означава едно дете да е осиновено? Как обяснявате на децата си защо някои деца нямат родители и живеят в институции, а после други хора ги осиновяват? Децата попиват нашите емоции и нашето отношение към света, затова е много важно какво ще чуе детето в къщи по дадена тема.

Много пъти съм повтаряла историята на осиновената ми племенница, така че се извинявам на тези които ще я прочетат отново.
Леля ми и каза когато беше 5-6 годишна. Каза и че много е искала бебенце, но то не идвало и не идвало при нея и затова тя отишла в един дом в който живеели бебенца които нямат майки и татковци / защо нямат не е било обяснено в момента и племенницата не питала тогава/. Казала че като влязла от вратата и веднага видяла НЕЯ - че разбрала че няма по-красиво и по-добро дете и че решила веднага да я вземе и да я обича цял живот.
Племенницата ми е вече студентка, момиче със прекрасно самочувствие, много талантлива и ученолюбива. През целия си живот е знаела че е нещо специално за майка си и това не само не и е пречело, даже напротив.
В пубертета на няколко пъти споделяше че понякога е страняла от обичайните магарии, за да не разочарова мама  Smile Love
Така че след някоя и друга година кажи на прекрасния Никола, че не си виждала нищо по-красиво и мило от него и че сте го избрали защото той е бил най-красив, добър ..... ит.н.
Не се колебай да му повтаряш колко го обичате - това няма да му навреди.
Колкото до коментарите на познатите ти - за жалост ще ги чуваш и занапред, но най-добрата политика е пълен игнор  Naughty Naughty Naughty на подобни реакции. Предполагам, че това са хора от по-старото поколение на което това е втълпявано с години и им е насаждано това отношение към тези деца и към самата процедура за осиновяване.
Обичай сина си и не плащай данък обществено мнение!
И друг път съм казвала за мен всички вие които ставате родители по този начин сте дори много по-истински и много по-силни родители, от много хора станали такива случайно или по погрешка, които макар да имат рожденна връзка с децата си не полагат за тях тези грижи и не влагат в тях тези емоции.
Късмет и много щастие по пътя на Никола и по вашия! Hug Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Лени, помня я историята Very Happy /само не помнех, че е била твоята племенница Embarassed/. Много ме беше впечетлила и трогнала. И сега ми стана много мило да я прочета Hug Дай боже всички родители и деца да се обичат и разбират така.

Цитирай


Мнения: 2 123
Лени, благодаря ти за историята. Моята приказка за Никола е много подобна. Само съм добавила един факт, който си е самата истина.  Laughing
Ние с баща му правихме един единствен опит ин витро (аз и за него се опъвах  Laughing). Ако този опит беше успял, бебето щеше да се роди точно окло датата, на която е роден Никола. Чудеса в живота ни се случват всеки ден, важното е да ги виждаме.

Данък обществено мнение никога не съм плащала  Embarassed, голям гьон се оказах. Притесних се, от въпросните реакции, защото всички бяха от хора на моята възраст и си представих какво говорят на децата си в къщи...

Но сте прави, важното е да обичаме децата си и да им го показваме ежедневно - така им създаваме нужната сигурност

  bouquet на всички
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Нищо случайно няма в този живот, това съм установила от личен опит. Затова и съм превърнала в житейско свое верую мисълта да правя добро, пък да става каквото ще.
Силно вярвам че връзките между хората в сегашния им живот не са случайни и донякъде са предопределени.
Твоята история е поредното потвърждение  Smile на мойта теория.
Никола е такъв сладур, и изглежда слънчево дете!
Късметлия е и той и всички други попаднали на родители като вас.
  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай


Мнения: 11 596
Направо се втрещих четейки реакциите, които си описала.. не знам какво да кажа наистина.
За съжаление не съм сигурна, че мога да ти дам адекватен съвет, защото все пак не съм в твоето положение. Мисля обаче, че дотук действаш правилно, това, че не криеш факта и че го обграждате с цялата си любов, сигурна съм, че ще се справите и по-нататък. Децата са жестоки и винаги намират поводи за подигравка, ако не е това могат да бъдат много други неща.
Стискам ти палци, ще се справиш.  bouquet
Peace Поздравления за чудесното ви решение да дарите с любов и нормален живот мъничкия сладур. Целувки!! Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора