Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Туризъм
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора

Пловдив, мила моя майно льо...

Мнения: 150
Цитат на: Vremenen_R
Крепостите са групирани по планините, в които се намират. Имената на повечето крепости не са оригиналните, а са дадени от историци или от местното население.
 
 
 [size=18]БЕЛАСИЦА[/size]

 Самуиловата крепост
 

           Намира се на десния бряг на река Струмешница, в полите на Беласица.

           Тук през 1014 г. се е разиграла една от най-големите трагедии в историята на българската държава. При битка в околностите на крепостта византийският император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това военно правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един водач.

       През 1982 г. с голям митинг-събор е открит Национален парк-музей "Самуилова крепост".

            С. Ключ се намира на 18 км западно от гр. Петрич, а от селото крепостта е на още 5 км, като до нея води асфалтиран път.
 
 
[size=18]ВИСКЯР[/size]

 Петлюка
 

          Сред иначе заоблените и тревисти била на Вискяр планина, се намира едно наистина алпийско място. Малката рекичка е издълбала величествено ждрело, което въпреки че е дълго само 60 м,  впечатлява с отвесните си скали. По-внушителен е източният гребен, на който се издига връх Пеключки камък. Тук именно е била крепостта. Запазени са крепостни стени с височина до 1,20 м и дебелина до 1,50 м. Може да се види щерна за вода,  разкрита до 8 м дълбочина. Разказват, че в началото на века "предприемчив" човек извадил от водохранилището дебела оловна ламарина, която извозил в четири каруци. В южното подножие на върха се намира пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. Смята се, че някога се е стигало до малка подземна зала, имаща връзка с отбраната на крепостта.

            Изходен пункт за крепостта Петлюка е с. Гургулят, имащо автобусна връзка с гр. Сливница. От селото се върви на изток и за около 30 минути се стига до крепостта.
 
 
[size=18]ВИТОША[/size]

 Батил (Бояна)
 

          Тази средновековна българска крепост се намира на връх Момина скала (1087 м), на левия бряг на Боянска река. Крепостта се споменава често от византийски летописци. Най-вероятно тук е било седалището на севастократор Калоян, ктиторът на прочутата със своите стенописи Боянска черква и управител на Средецка област. В района на крепостта не са правени археологични разкопки. Следите от крепостта са незначителни.

            Останките от крепостта се намират отляво на пътеката от кв. Бояна за Копитото и от Бояна се стига за около 50 минути.

 Кладнишката крепост
 

           Разположена е в покрайнините на с. Кладница, Пернишко, в югозападните склонове на Витоша. Крепостта най-вероятно е била построена през V-VІ век, за което свидетелстват намерените останки (керамичен материал и хоросан).

           Мястото на крепостта е изключително стратегически избрано. От една страна, хълмът на който се намира крепостта е ограден от три страни с много стръмни склонове и само от север тесен провлак я свързва с околния терен. От друга страна, крепостта се намира на място с изключително добра зрителна връзка с околните крепости от Голо бърдо, което е било важно при сигнализацията между тях. Добре се вижда и хълма над с. Владимир в Радомирското поле, където също има значителни останки от крепост.

            Кладнишката крепост е била доста голяма - заемала е площ от около 10 000 кв. м. Останките са тревясали, но личат стени високи до 0,70 м. Очевидец на строежа на изоставената  сега почивна станция на хълма разказва, че са разчистени основи на трикорабна култова сграда. На 100-тина метра от останките е действащия Кладнишки манастир.

             До крепостта се стига от село Кладница за около 20-тина минути. Селото е свързано с редовна автобусна линия с гр. Перник.
 

 
[size=18]ГОЛО БЪРДО[/size]

 Перник
 

          Въпреки че е на десния бряг на река Струма, Пернишката крепост поради важността си и поради връзките си с няколкото съседни планински крепости е естествено да се разглежда при крепостите в Голо бърдо.

           Смята се, че е построена след присъединяването на София и земите около нея през 809 г. от хан Крум. Мястото е било заселено от траките, като на хълма е имало селище. Площта, на която е разположена крепостта е значителна, около 50 декара, а крепостната стена има дължина 790 метра. Тай-вероятно след преминаването на кръстоносците от ІІІ кръстоносен поход крепостта е запустяла и повече не е била използвана.

          Сега останките са реставрирани и консервирани, като крепостната стена е издигната на места на значителна височина.

            Крепостта Перник се намира на хълм, разположен на десния бряг на р. Струма, там където международният път и жп линията напускат Перник в посока гр. Радомир. До крепостта може да се отиде пеша от жп гара.

 Голямо, Малко и Ранчово градище
 

          Крепостта Перник не били имала силата да се противопостави така ефективно на чуждите завоеватели, ако не е съществувала мрежата от помощни крепости, скътани в непристъпните тогава дебри на планината Голо бърдо.

           Крепостта Ранчово градище е била връзката на Пернишката крепост с крепостите из Голо бърдо и е охранявала левия бряг на Струма.

            Голямо Градище е била най-голямата крепост в Голо бърдо. Представлявала е елипса с размери 150 на 100 метра.

            Малко Градище е отделена от Голямо Градище от дълбок дол. Тя е било по-малка, но с двата си реда стени и землени валове е подпомагала системата от крепости.

            И трите крепости се намират в околностите на х. Славей, до която се стига за около 1,40 ч от жп гара в Перник. От Перник до хижата има 4-километрово шосе.
 
 
[size=18]ЗЕМЕНСКА ПЛАНИНА[/size]

Землънград
 

          Крепостта се намира на десния бряг на р. Струма в живописния Земенски пролом. Крепостта е оградена от три страни от меандър на реката, като непристъпните скали се издигат до 130 метра над нивото на реката. Археологическите проучвания показват, че крепостта е построена през ХІІІ век, но първите строежи са от ІV век. Останките от крепости из целия пролом показват, че крепостта е не е изолирана, а е част от охранителна система покрай път свързващ Пауталия (Велбъжд) с областта Мраката (сега Радомирско).

           Развалините от Землънград се намират почти по средата на Земенския пролом, между град Земен и село Раждавица. Най-удобно е обаче, да се слезе на жп спирка Полска Скакавица.
 
 
[size=18]ОСОГОВСКА ПЛАНИНА[/size]

 Хисарлъка
 

          Хълмът Хисарлъка е североизточна издънка на Осоговската планина. На него римляните са построили Акропола (градската крепост) на древна Пауталия. Крепостта е строена ІІІ-V век и е обхващала цялата площ на Хисарлъка. Представлявала е неправилен многоъгълник с дължина 230 и широчина 125 метра. При по-достъпните места и порти е имало триъгълни, четириъгълни и кръгли кули. Крепостта, възобновявана и поправяна е действала до средните векове. Понастоящем са експонирани значителни останки от крепостта, като тя е реставрирана и консервирана.

            Крепостта Хисарлъка се намира на 30 минути от центъра на гр. Кюстендил в южна посока. През Хисарлъка минава и туристическата пътека от Кюстендил за хижите "Трите буки" и "Осогово", намиращи се във вътрешността на Осоговската планина.
 
 
[size=18]ПИРИН[/size]

 Горноспанчевската крепост
 

          Останките от нея се намират в долината на р. Пиринска Бистрица и най-вероятно крепостта е  охранявала пътя, който през м. Попови ливади е свързвал поречията на реките Струма и Места.

           Крепостта е разположена на 2 км южно от село Горно Спанчево, което е почти равноотдалечено от градовете Гоце Делчев и Сандански.

 Кременската крепост
 

         В пролома на река Места, свързващ Разложката и Гоцеделчевската котловини се намират запазените до 8 метра височина останки от Кременската крепост. Строена е вероятно през ХІІ-ХІV век и е имала функцията да контролира достъпа през пролома.

           До крепостта се отива от село Кремен за 50 минути пеша. Ако се пътува с кола от гр. Банско, пътека трябва да се търси след с. Места. По нея се стига за 20 минути.

 Момина кула
 

          Крепостта се намира до гр. Гоце Делчев и е разположена върху хълм, ограден от три страни от дълбоки долини. Вероятно е построена през ІІ-ІІІ век, след което е изоставена и възстановена едва през ХІІ век.

           Името си е получила от едно предание, според което крепостта е построена от сестрата на цар Иван Шишман, след като успяла да избяга от турски плен.

            До крепостта се стига от гр. Гоце Делчев за около 1 час  като се върви в югозападна посока.

 Св. Димитър
 

          Наречена е така от местното население на параклиса, намиращ се сред останките на крепостта. Стените са с височина до 1 метър, като най-вероятно крепостта е възникнала през ІV-VІ век. Някои изследователи предполагат, че тук е престояла чудотворната икона на Св. Димитър, на път за Търново.

           Крепостта е разположена на хълм на 3 км южно от гр. Хаджидимово, Благоевградска област. Градът се намира на 16 км югоизточно от гр. Гоце Делчев.

 Судинград
 

          Крепостта е охранявала пътя, свързващ Беломорие то с Тракия. Построена е най-вероятно през ІV-VІ век, след което е достроявана и укрепвана.

            Намира се на 5 км югозападно от с. Мусомища, Гоцеделчевско, на десния бряг на Мусомищка река. Селото е разположена на 3 км югоизточно от гр. Гоце Делчев.
 
 
[size=18]ПЛАНА[/size]

 Алинското кале
 

            Намира се на около 7 км североизточно от с. Алино, Самоковско, в непосредствена близост до Алинския манастир "Възнесение Господне". Крепостният зид е обграждал пространство от около 3 000 кв.м, като запазената му височина е до 2,5 м. Останките от калето го датират към ХІ-ХІV в., като е просъществувало вероятно до ХVІІ в.

            С. Алино се намира на 16 км, по шосе, северозападно от гр. Самоков.

 Широкодолското кале
 

           Намира се на един километър северозападно от село Широки дол, Самоковско. Смята се, че крепостта е построена през Х век. Личат следи от едноапсидната черква "Св. Спас" в близост до крепостта. С. Широки дол е на 8 км северозападно от Самоков, с който е свързан с редовна автобусна връзка.
 
 
[size=18]РИЛА[/size]

 Церово
 

          Крепостта Церово е една от най-големите планински крепости - заема площ от 23 000 кв. м и се предполага, че е построена през ІІІ век, във връзка с нападенията на готите. Крепостта е спомената в дарствената грамота, с която през 1378 г. цар Иван Шишман дарил земи и селища на Рилския манастир.

           Крепостта е разположена на левия бряг на река Струма, като до нея от с. Церово се стига за около 1 час, като се върви в западна посока. Село Церово се намира на 13 км южно от Благоевград.
 
 
[size=18]РОДОПИ[/size]

 Асеновата крепост
 

          Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на Родопите. Разположена е на рида Могилата върху усамотена скала и е надвесена над шосето Асеновград-Смолян, минаващо по долината на Чепеларска река.

            Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна крепост (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м и е със запазена височина до 3 метра.

            Цитаделата е построена на най-високата част от терена и може условно да се разделена на три нива, в зависимост от предназначението на разположените на тях обекти. Върху най-високата част е изградена вътрешната кула, т.нар. донжон - висока укрепена жилищна сграда в очертанията на голяма крепост; в мирно време служи за жилище на управителя, а във военно се използва като наблюдателница и най-добре защитено място. Запазени са стени с височина над 2 м и дебелина при основата - 3 м. По-ниско са двете щерни (резервоари за вода).

            Черквата "Св. Богородица Петричка" е най-добре запазената постройка от целия комплекс и обикновено с нея се олицетворява цялата крепост. Строена е през ХІІ век и е запазена изцяло. Първият етаж е с неизвестно предназначение, а на втория се намира самия храм. Представлява еднокорабна, едноапсидна и с притвор черква.  Над притвора се издига четвъртита кула, която очертава силуета на черквата. Над наоса има осемстенен барабан, увенчан от купол.

            Асеновата крепост е свързана с Асеновград с трикилометрово шосе.

 Бялград (Крепостта при с. Гугутка)
 

            Една от най-добре запазените крепости в България се намира Източните Родопи, край ивайловградското село Гугутка. Височината на крепостната стена е до 8 м, дебелината й е 2 м и има дължина около 550 м. Крепостта е построена вероятно през ХІІ-ХІІІ век.

            В източния край на крепостта са разкрити основите на еднокорабна, едноапсидна крепостна черква. Най-добре запазена е вътрешната крепостна кула - донжон, като оцелелите стени са с височина до 9 м. Вероятно кулата е възстановена след падането на България под турско робство, като най-вероятно в нея се е настанил местен турски феодал.

            Името на крепостта произлиза от белия на цвят варовик, от който са построени крепостните стени и сградите.

            Крепостта Бялград се намира на 2 км югоизточно от село Гугутка.

 Вишеград
 

            Тази родопска крепост се намира на десния бряг на река Арда и е разположена върху скалист връх над яз. "Студен кладенец". Крепостта е малка, 562 кв. м, а запазените стени са високи до 8 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-ХІІІ век.

            Името на крепостта име славянски произход и означава "висок град", име давано на крепости и в други славянски държави.

            Крепостта се намира непосредствено северно от селото и до нея се стига по коларски път. Село Вишеград е свързано с автобусна линия с гр. Кърджали.

 Киево кале
 

            Това е тракийска крепост, построена вероятно през ХІІ-Х век пр.н.е. и най-вероятно е служила за резиденция на местен тракийски владетел. Крепостта е построена на планински връх, обграден от три страни от меандър на р. Пиздица. Останките са трудно забележими, но в средата на крепостта прави впечатление голяма каменна морена с издълбан на нея християнски кръст. На най-високата част се вижда шахта, дълбока 2 м и широка 1 м, за която се предполага, че е била използвана за светилище.

            Местно предание свързва името на крепостта с неизвестен киевски владетел, заселил се в крепостта след падането на Киев под татарско робство.

            Изходен пункт за крепостта е гр. Пещера, Пазарджишка област. От центъра на града се отива до черквата "Св. Петка", минава се през турската махала и покрай красивата часовникова кула се навлиза в рида Равногор на Баташката планина. от Пещера до крепостта се стига за 3 часа.

 Кривус (Крепостта при с. Башево)
 

            Разположена е в най-източния част на Западните Родопи - Жълти дял. Крепостта е "кацнала" в края на скален нос, на около 100 метра над нивото на р. Арда, която обгражда Кривус от три страни. Мястото по своята живописност напомня Царевец.

            Съществува спор дали крепостта Кривус не е крепостта Патмос и обратното. Но "кривината", острият завой, който прави тук Арда, подкрепя твърдението, че именно това е Кривус.

            Запазена е добре само цитаделата (вътрешната крепост), която е с размери 50 м на 40 м. Стените й се издигат на височина до 6 м.

            Най-близкото село до крепостта е Башево, от което тя отстои на 2 км, но разстоянието се изминава за около 40 минути поради трудния терен. От гр. Ардино крепостта отстои на 4,30 ч. Съседна туристическа хижа е "Млечино" (2,30 ч).

 Кричим
 

            Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска "прегръдките" на Родопите са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата, т.нар.  Малко кале, е разположена на десния бряг на Въча, а втората - на десния и носи имената Кричим, Голямото кале и Иванковото кале.

            Крепостта Кричим е строена през два периода - ранновизантийски (V-VІ век) и български (от времето на хан Крум). Разрушена е през ХV век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна). От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим, който е под нозете ни и към Пловдивското поле.

            В околността на крепостта (на около 20 минути), върху голяма риолитова скала обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи: "На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим".

            До крепостта се стига, като от градската черква "Св. св. Козма и Дамян" се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (около 30 мин).

 Лютица
 

            Това е най-запазената планинска крепост не само в Родопите, но и в цяла България (другата крепост е "Баба Вида" в гр. Видин, но тя е разположена в равнинен район). Височината на крепостната стена е до 10 м и са запазени по цялото протежение на крепостта. Стената завършва с бойна платформа, личат бойниците и кулите. Броят на последните е 12, като 9 от тях са запазени до първоначалната им височина. Крепостта е построена през периода ХІІ-ХІІІ век.

            Крепостта се намира западно от Ивайловград и до нея се стига за 3,30 ч пеша, като се минава през с. Лъджа, останките от римската вила "Армира" и Лъджанския манастир "Св. равноапостоли Константин и Елена".

 Маласар (Крепостта на съкровищата)
 

            Тя е построена още от времето на траките - VІ-V век пр.н.е. Запазените са незначителни останки, като са достигналите до нас фрагменти от крепостни стени са с височина до 4 м.

            До крепостта се намира култово светилище - Скалата на ветровете, скала с отвор, през който местните хора се провират за здраве.

            Крепостта се намира на около 1 час от х. "Устра" и на около 3 ч от гр. Джебел (през с. Казаците).

 Мезек
 

            Намира се в рида Гората на Източните Родопи, в землището на с. Мезек, Свиленградско.

            Крепостната стена, на тази сравнително добре запазена крепост, до 1900 г. е била увенчана със зъбери и платформи, които са разрушени от турските власти с цел набавяне на  строителен материал за новостроящата се казарма в Свиленград. Но и  сега крепостните стени се издигат на височина до 10 м. Днешната крепост е строена вероятно през ХІ век.

            Близо до крепостта минава трасето на международния пешеходен маршрут "Е-8", който завършва в с. Мезек.

            В близост до крепостта се известните куполни тракийски гробници Малтепе и Курткале от ІV в. пр.н.е.

            Граничното село Мезек се намира на около 6 км югозападно от гр. Свиленград. Крепостта и тракийските гробници се намират в покрайнините на селото.

 Моняк
 

            Построена е през ХІІ-ХІІІ век. Останките й се намират на скалист връх, наречен Шеста крепост (586 м), склоновете на който се спускат стръмно към р. Арда (сега яз. "Студен кладенец").

            Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. Запазена е и част от осемстенната кула (височина до 3 м). В крепостта се намират и два надземни резервоара за вода. В най-високата част се забелязват останките от цитаделата, заемаща площ от 350 кв. м. Моняк е една от най-големите по площ планински крепости - 18 000 кв. м.

            Крепостта се намира на 2 км (30 мин) южно от с. Широко поле, Кърджалийско. Селото е разположено на жп линия Хасково-Подкова и на гарата му спират и бързите влакове.

 Патмос
 

            Намира се на скалист полуостров, образуван на мястото на вливането на р. Боровица в р. Арда. Сега и двете реки са завирени от яз. "Кърджали". Крепостта е по-голяма от съседната Кривус, с добре запазени останки от крепостни стени, основи на кула и черква.

            Крепостта се намира на левия бряг на р. Боровица, срещу туристическата хижа "Боровица", която е на десния, точно срещу крепостта. За да се стигне до крепостта трябва да се пресече реката с лодка. От брега до крепостта се стига за 20 минути. Х. "Боровица" се намира на 18 км от гр. Кърджали, като автобусът е до близкото село Дъждовница.

 Перперек (Перперикон)
 

            Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв.м) и се намира на рида Каменник от Източните Родопи. Местността е известна като Джин тепеси (Планината на духовете).

            Запазени са останки от стени, както и 10-тина метровата стена на шестоъгълната кула. В началото на века известния изследвач на крепости Иван Велков намира кулата почти запазена, изкачва се по стълбите и гледа през мазгалите. Запазена е и щерна с размери 12 м на 5 м и дълбочина 6 м.

            Смята се, че това е известната крепост Перперикон, споменавана от византийския хронист Георги Акрополит.

            Наскоро (в-к "24 часа", бр. 241 / 04.09.2000 г., стр. 13) екипът на известния български археолог проф. Николай Овчаров изказа предположение, че тук се е намирал Свещеният град на траките. Комплексът включва дворец-светилище от ІV-V в. пр.н.е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм- прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците-резиденции на царете Терес и Ситалк, съответно баща и син. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения. Тронната зала е с размери 25 / 6 м. Но най-голямото откритие е именно прочутият кръгъл храм-прорицалище, който според римският историк Светоний е нямал покрив. Тук Александър Македонски се допитал до жреците преди да тръгне към Мала Азия. Смята се, че тук се крият несметни богатства.

            Крепостта се намира на 2 км южно от с. Горна крепост, Кърджалийско (на 15 км от Кърджали) и до нея се стига за около 20 мин. От гр. Кърджали до крепостта може да се стигне пеш за около 4 ч.

 Татул
 

            В покрайнините на с. Татул, Момчилградска община, Кърджалийска област се намират останките от тракийска крепост. Най-интересното в района на крепостта е тракийското светилище, посветено според Иван Венедиков на Орфей. В голяма скала са издълбани две скални гробници, осем стъпала и ниша за поставяне на обредна плоча.  Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. През средновековието крепостта е възстановена, за да западне след падането на България под турско робство.

            Крепостта се намира на около 200-300 метра южно от село Татул. Селото се намира на 15 км североизточно от гр. Момчилград.

 Тъмбра
 

            Тъмбра включва съседни крепости, изградени около двете коти на двуглавия връх Тъмбра, както и голямо неукрепено селище между тях.

            Крепостта е построена най-вероятно от племето беси и е действала чак до появата на славяните на Балканския полуостров.

            Крепостта се намира на около 2,5 км източно от гр. Пещера, Пазарджишка област и на около 300 м северно от шосето Пещера-Брацигово.

 Устра
 

            Средновековната твърдина Устра се намира в Устренския рид на Западните Родопи в подножието на вр. Устрен (1015 м).  Разположена е върху продълговат скалист връх и заема площ от 1 286 кв. м. Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените е до 10 м. Разкрити са основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна.

            Наблизо са останките от тракийска крепост със същото име - Устра, от която са останали крепостни стени високи до 2 м. Построена е най-вероятно през ХІІ-Х век пр.н.е. Наблизо, по долината на малка рекичка са запазени две тракийски куполни гробници. Историците смятат, че тук е била столицата на тракийското племе одриси.

            Под средновековната крепост е туристическата хижа "Устра", от която до крепостта се стига за 20 мин. На-удобният изходен пункт  за хижата и историческите забележителности наоколо е гр. Джебел, свързан с редовен транспорт с гр. Кърджали. От Джебел до хижата се стига за около 3 часа.

 Цепина
 

            Една от най-непристъпните родопски крепости е се намира върху усамотен връх от рида Каркария на Баташката планина. Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването й като Чепина, но в туристическата литература се използа Цепина, което име е придобило гражданственост.

            Крепостта е била оградена с зид, запазен до височина от 6 м и с дебелина 3 м. В най-високата част от крепостта се е издигала вътрешната крепост (цитаделата), заемаща площ от 1 500 кв.м. Стените й са запазени до височина от 2,5 м. Изключително впечатление на посетителя правят четирите щерни за вода, дълбоки до 10 м и определено опасни за живота на надвесилия се над тях. В крепостта са провеждани археологически разкопки и останките са консервирани и експонирани. В туристическата хижа под крепостта (на 10 мин) е създаден музей, в който могат да се видят част от намерените находки.

            Най-удобен изходен пункт за крепостта е с. Дорково, Ракитовско. От гр. Ракитово до селото са 7 км, а от последното до крепостта се стига по 6-километров асфалтов път. За пешеходни туристи най-подходящото е да слязат на жп гара Цепина на теснолинейната жп линия Септември-Добринище, откъдето хижата и крепостта отстоят на около 3,30 ч.
 
 
[size=18]САКАР[/size]

 Мастейра
 

            Останките от тази тракийска крепост са открити при експедицията на Института по тракология при БАН "Сакар `73" през 1973 г. Крепостта е построена на продълговат рид, опасван от двете си страни от малки рекички. Крепостната стена е била откъм горната, достъпна част на рида, където най-вероятно земния насип закрива останките от стената.

            На другия бряг на реката, върху изразена височина са намерени останките от малък кастел, свързан с тракийската крепост посредством път, който и до днес личи.

            Село Миладиново се намира в югозападните гънки на Сакар планина и отстои от общинския център Свиленград на 22 км. Крепостта се намира югоизточно от селото.

 Маточина
 

            От крепостта Маточина е запазена само цитаделата (донжон, вътрешна крепост),чиито стени се издигат до 18 метра над земята и представляват впечатляваща гледка. От външната крепост са останали незначителни следи. Настоящите останки от цитаделата се датират от ХІІ-ХІV век.

            Някои автори смятат, че тук се е издигала известната крепост Букелон споменавана по повод битката при Адрианопол между римляни и готи през 378 г., при която римляните са разгромени.

            Село Маточина отстои на около 40 км от Свиленград, на десния бряг на напускащата тук страната р. Тунджа и съвсем близо до българо-турската граница.

 Палеокастро
 

            Намира се на високо връхче, на 2 км западно от Тополовград, в северните поли на Сакар. Останали са развалини от крепостната стена, разхвърляни камъни из околността. Предполага се, че крепостта е изградена от траките, подновявана е от византийците и българите.

            Скалите на Палеокастро крият една древна загадка - 150-те скални диска, изобразяващи Слънцето. Изображенията са на пръв поглед без определена подредба и последователност - с най-различен диаметър, едните са вдлъбнати, другите са изпъкнали, някои са по групи, а други - самотни.

            Пътят за крепостта се отбива от шосето от Тополовград за с . Хлябово, изкачва се, след което се спуска в дол. Оттук се вижда хълмът на който е крепостта.
 
 
 [size=18]СРЕДНА ГОРА[/size]

 Красен кале
 

           Крепостта е построена най-вероятно през Х век, а понастоящем са запазени стени до 6 м.

            Намира се на около 3 км от с. Бъта, Пазарджишко, което отстои на 10 км южно от гр. Панагюрище. От селото първоначално се върви по коларски път през овощни градини, стига се подножието на върха, върху който е построена крепостта, откъдето по пътека за около 15 минути се достига до целта.

 Овчеполското кале
 

           Разположено е върху висок връх западно от село Овчеполци, Пазарджишко. Крепостта, съдейки по намерените находки, може би е построена по времето на Първата българска държава.

            Изходен пункт за посещението на крепостта е село Овчеполци, Пазарджишко. Последното се намира на 22 км южно от гр. Стрелча и на 21 км северно от гр. Пазарджик. От селото до крепостта се върви около 40 минути.

 Оряховица
 

           Намира се в североизточните покрайнини на с. Оряховица, Старозагорско. Византийски историци я наричат още Ряховица. Най-вероятно е построена през ХІІ век. Село Оряховица се намира на 19 км североизточно от областния център Стара Загора.

 Пирдопските калета
 

           Пирдопските калета е сборно понятие на Голямото и Малкото кале, разположени край гр. Пирдоп. Останките от Голямото кале се намират на връх, заобиколен от три страни от река Тополница, като крепостните стени са запазени на височина до 10 метра. На отсрещния бряг на реката, върху по-висок връх са руините на Малкото кале. Трудно може да се установи времето на построяването на крепостта.

            До калетата се стига пеша за около 1,30 ч от град Пирдоп, като се върви на югозапад.

 Равулското кале
 

           На мъчнодостъпния връх Голяма Равуля (1018 м), намиращ се на 1 час път от с. Долни Пасарел срещу течението на р. Искър, се намират останките на това старо градище. Построено е от местните селяни при непосилни условия на труд, та чак "дете в майка проревало". Оттук е дошло и името на крепостта.

 Стрелчанското кале
 

           Калето е разположено на около 2,5 км южно от град Стрелча. Останките му са на десния бряг на река Стрелчанска Луда Яна и датировката му може да се отнесе към ІХ век. Запазени са стени до 8 метра високи. От града до крепостта се отива за 40 минути.

 Урвич
 

           Средновековната крепост Урвич се намира в Панчаревския пролом на река Искър, разделящ Плана планина от най-западната издънка на Средна гора - Лозенската планина. Разположена е на Лозенския рид Средобърдие, на канара, оградена от три страни от водите на Искъра.

            Спецификата на крепостните стени и археологическите находки показват, че крепостта е строена най-вероятно през ХІІІ век.

             Запазени са крепостни стени с височина до 6 метра, както и зидове от вътрешнокрепостната черква "Св. Илия".

               Още Паисий Хилендарски в своята История дава сведения за крепостта и за ролята й при защитата на Втората българска държава. Преданието разказва, че тук е водил последните си битки цар Иван Шишман, наричан още цар Ясен. Според запазените легенди, крепостта дълго време издържала на неприятелската обсада, докато един ден Ведена, селянка от Бистрица, за да спаси детето си, показала тайния вход към крепостта. Народът проклел предателката и тя се вкаменила. И днес, ако пътникът погледне към левия бряг на река Ведена (над нея минава Дяволският мост), ще види вкаменената й, прегърнала дете фигура.  Скалната композиция се нарича Стърчиков камък.

                При излет до крепостта Урвич, през 1889 година, Алеко Константинов с група приятели поставят началото на организирания туризъм в България, основавайки Урвич клуб.

                Крепостта Урвич се намира на 15 км от София и най-удобният транспорт е градският автобус № 3, тръгващ от автогарата в кв. Гео Милев. Слиза се при Паметника на трудовака, пресича се р. Искър и по добре очертана пътека се стига до крепостта.
 
 
[size=18]СТАРА ПЛАНИНА[/size]

 Аневското кале
 

            Внушителните развалини от калето, този "Страж на Стрямската котловина", се намират на тесен хребет, спускащ се на юг от билото на Балкана. Площта на крепостта е 5 000 кв.м, а крепостните стени са запазени до 12 м височина. Намерени са останки още от времето на траките, но крепостта в сегашния си вид е изградена през Втората българска държава.

            Крепостта се намира над с. Анево (доскоро квартал на гр. Сопот), на около 3,5 км северно от селото. Развалините й се виждат много добре от магистралата София-Бургас и от влака. Може да се стигне и от гр. Сопот като се мине през Сопотския манастир "Възнесение Господне" и покрай планината да се достигне до подножието на крепостта. Оттук има много кози пътечки, по които се преодолява голямата стръмнина до крепостта.

 Боженишки Урвич
 

            Намира се на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана. Разположена е върху връх с формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове. Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица.

            Мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ век. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена.

            Крепостта става известна през 20-те години на ХХ век, когато проф. Петър Мутафчиев разчита и публикува скалния надпис на севаст Огнян. Прави впечатление дълбоката 10 метра щерна за вода, както и скалната черква. Крепостните стени са реставрирани частично.

            Село Боженица се намира на 22 км северно от Ботевград. От него до подножието на крепостта води асфалтов път, откъдето се стига за 20 минути пеша.

 Вича
 

            Крепостта Вича се намира на най-източните склонове на Източна Стара планина, върху широкия полуостров Бели нос. Крепостната стена е дълга около 250 м и загражда достъпа до полуострова, като основите едва се виждат. Тази старобългарска крепост е разрушена от турците през 1388 г.

            Крепостта се намира на Бели нос, на около 2 км североизточно от гр. Бяла, Варненска област.

 Еловишкото кале
 

            Край с. Еловица, община Георги-Дамяново се намират останките на разположеното на площ от около 16 000 кв.м Еловишко кале. Разположено е върху скалист връх, ограден от три страни от р. Дългоделска Огоста. Запазената височина на отбранителната кула е 3 м, а на крепостните стени - до 2 м. По особеностите на градежа и намерените над повърхността находки, може да се твърди, че крепостта е строена през ІV-V век и е действала до падането на България под турско робство.

            Сред местното население се е запазило предание, че крепостта е обслужвала добива на злато в района. Това твърдение се подкрепя и от някои историци.

            С. Еловица се намира на 8 км по шосе, югозападно от с. Георги-Дамяново, област Монтана.

 Кипиловското кале
 

            Крепостта се намира на вр. Хисарлъка, има формата на неправилен трапец и огражда площ от около 8 000 кв.м. От дебелите 2,5 м крепостни стени е запазено доста - на места до 8-10 м височина. Запазени са и три от входовете на крепостта. В източната част на крепостта е 12-метровия кладенец, снабдявал крепостта с вода.

            По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е строена в края на VІ в. от римляните, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена. Крепостта вероятно е просъществувала до края на Втората българска държава.

            Кипиловското кале се намира на 3 км югоизточно то с. Кипилово, Котленско. С. Кипилово е на 27 км западно от гр. Котел.

 Мъглиж (Горненски град)
 

            На левия бряг на Мъглижка река и на 6 км северно от гр. Мъглиж, "кацнала" върху 200-метрови скали е крепостта Мъглиж. Оградената от крепостните стини площ е била около 18 000 кв.м, а запазената им в момента височина е до 3 м. Крепостта в сегашния си вид е построена през Средновековието, а е прекратила съществуването си през първите години на турското робство.

            До крепостта се отива по коларския път от гр. Мъглиж до с. Селце.

 Равнянското градище
 

            Тази тракийска крепост се намира между селата Помеждин и Равна, Монтанско. Разположена е върху връх, обграден от три страни с отвесни до 10 м скали, а от третата е преграден с дълга 179 м крепостна стена. Стената е била висока до 5 м, като сега са запазени останки до 2,5 м.

            С. Равна се намира на 24 км по шосе, западно от гр. Монтана. От селото крепостта отстои на около 50 минути път пеша.

 Твърдица
 

            Крепостта се намира в Елено-Твърдишката планина, на 1,5 км северно от гр. Твърдица. Останките от крепостни стени заграждат площ от 25 000 кв.м, а запазената им височина е на места до 5 м. Смята се, че крепостта е била постоянно селище, а не място в което да се крие местното население в случай на вражеско нападение. За това говори и използваното има "Градището", което обозначава твърдина с големи размери и важна роля в историята на региона.

            Пред източната стена на крепостта се намират развалини на черква (Х--ХІІ в) със запазени стени до 1,5 м и следи от стенописи.

            Крепостта се намира в покрайнините на гр. Твърдица и до нея се стега като се тръгне по шосето за гр. Елена. След 15 минути при един завой, се вижда част от крепостната стена.

 Тича
 

            Крепостта е разположена на десния бряг на р. Черна. Българската крепост е построена през ХІІ-ХІV век върху късноантични останки от крепост (VІ-VІІ в.).

Запазените незначителни останки от крепостните стени следват очертанията на естествено защитения рид. Крепостните стени заграждат неправилен многоъгълник с площ от около 4 000 кв. м. Най-вероятно крепостта е престанала да съществува през ХV век.

            Край с. Тича има и още една, по-малка крепост. Тя е с площ от около 1 000 кв. м. Намира се на левия бряг на р. Плаково, на 4 км югозападно от с. Тича.

            С. Тича, Котленско се намира на 15 км по шосе, северно от общинския център гр. Котел.

 Чертиград
 

            Тази тракийска крепост е изградена вероятно през ІV-ІІІ в. пр.н.е. Разположена е върху характерен "израстък" от вододелното било, разделящо поречията на Стара река и Черни Вит. Така крепостта е отделена от билото посредством тесен провлак, на който е била построена стената, останките от която са високи до 2,50 м. От другите страни към долината на р. Черни Вит се спускат скали високи до 100 м. Оттук според Васил Миков идва и названието на крепостта (от старобългарски) - "крепост, която само дяволите могат да превземат". Съдейки по находките, крепостта е действала вероятно до VІ век.

            В източната част на Чертиград се забелязва светилище, посветено на култа към Слънцето - площадка с малка ниша в скалата, в която падат първите слънчеви лъчи. В крепостта са правени разкопки от колектив под ръководството на проф. Велизар Велков.

            Крепостта Чертиград се на 3 км североизточно от село Ямна, Етрополско, което се явява и най-удобният изходен пункт за крепостта. Поради силно пресечения терен до крепостта се отива за около 1,30 ч, като първоначално се следва маркираната пътека "По пътя на Бенковски".

 Чипровските градища
 

            Две градища се издигат над гр. Чипровци: Голямо градище и Кулата.

            Голямото градище, разположено на скалист връх е ограждало площ от около 12 000 кв. м. Предполага се, че тук е бил разположен старият град Кипровец, за който се съобщава в средновековни писмени източници, включително от Петър Богдан.

            Крепостта Кулата е разположена на връх Кулата и има зрителна връзка с Голямото градище. Общата й площ е около 300 кв. м.

            От гр. Чипровци до Голямото градище се отива за около 1 час, като се върви на югоизток. Кулата се намира на 5 км северно от Чипровци и до нея се стига за около 1,30 ч.
 
 
[size=18]СТРАНДЖА[/size]

 Малкото кале
 

            Намира се на връх Калето (314 м н.в.), разположен на Медни рид. Крепостта е построена от траките през VІІІ в. пр.н.е., като е действала до VІ век.

            Крепостта обхваща площ от около 4 000 кв. м, като крепостната стена е включвала в себе си големи каменни "морени". Входът на крепостта е бил най-вероятно между две 6-метрови "морени".

            Крепостта се намира на около 15 км южно от гр. Созопол и на около 5 км по въздушна линия от крепостта Ранули.

 МИЛЕОНИТЕ
 

            Група от седем крепости, станали известни от мирния договор между България и Византия от 717 г., с който границата се установява при тези крепости. Произхода на Милеон е гръцки и означава "Ябълково", което е преведено на турски като "Алмали". След 1934 г. селата в района на крепостите са преименувани на Горно и Долно Ябълково.

            1) Голямобуковската крепост

                Това е най-голямата крепост, разположена е на около 15 000 кв. м площ, като стените й са запазени до височина 6 м. Намира се над с. Голямо Буково, община Средец (бивша Грудово).

            2) Факийската крепост

                Намира се северозападно от с. Факия, община Средец. Разрушена до основи.

            3) Алмалийското кале

                Разположена е североизточно от с. Горно Ябълково, община Средец. Останките от крепостната стена се издигат над терена до 40 см.

            4) Шавовото кале

                Намира се югозападно от с. Горно Ябълково, община Средец. Останките са разположени на площ от 2 500 кв.м.

            5) Кировото кале

                Запазени са незначителни останки от тази крепост, която се намира югоизточно от с. Голямо Буково, община Средец. Разположена е на около 7 000 кв. м площ.

            6) Крепостта при с. Варовник

                Останките от нея се намират югоизточно от с. Варовник, община Средец. Стените й са разрушени до основи.

            7) Крепостта при с. Близнак

                Намира се в землището на с. Близнак, община Малко Търново. Стените й са разрушени до основи.

 Ранули (Ропотамо, Вълчановото кале)
 

            Намира се на връх, разположен на десния бряг на река Ропотамо, на около 140 м н.в. и на 2 км от устието й.  Върхът е известен като Въчановото кале. Останките от крепостната стена ограждат голяма площ - около 30 000 кв.км. Смята се, че крепостта е строена от траките, след което е достроявана от римляни, византийци и българи. След падането на България под турско робство крепостта запада.

            Крепостта се намира на 18 км южно от гр. Созопол, но за да се навлезе в народния парк "Ропотамо", трябва първо да се пресече по шосето дълбоката тук до 8 м и широка до 60 м река.

 Русокастро (Червената крепост)
 

            След с. Желязово, Бургаско, Русокастренската река прави голям завой, за да заобиколи хълмът, на който са развалините от крепостта Русокастро. Крепостната стена е ограждала около 15 000 - 20 000 кв. м площ, разположена върху платото на хълма.

            Скалите, от които е изграден хълма са с червен цвят, откъдето идва и името на крепостта (от гръцки). През 1331 г. тук българският цар Иван Александър разгромил византийския император Андроник.

            Село Русокастро се намира на 30 км западно от Бургас, а от селото крепостта е на 3 км северозападно.

 Ургури
 

            Разположена е на площ от 10 000 кв.м, край с. Българи, Царевско. Изградена е от траките, а е доукрепвана в следващите векове. Понастоящем крепостните стени не надхвърлят 1 м височина. Във вътрешността на крепостта личат останки от вътрешно укрепление с площ 1 000 кв.м. В крепостта се намират и основите от голяма трикорабна черква.

            Селото до 1934 г. се е наричало Вулгари, за което се смята, че е видоизменено от Ургари, Ургури. Някои автори предполагат, че тук е заселено прабългарското племе ургури със задачата да охранява българо-византийската граница. С. Българи е странджанското село с най-добре запазена нестинарска традиция.

            Село Българи се намира на 18 км югозападно от гр. Царево (бивше Мичурин). Крепостта Ургури се намира северно от селото.

Това го откраднах грубо от форума на доставчика ми Smile Нямам угризения, тъй като смятам, че информацията е важна и интересна, а като такава тя трябва да стане достояние на повече хора. Не вярвам, че ще прочетете всичко от първия път, но се надявам често да се връщате към тази тема и да препрочитате нещичко Smile Затова - приятно четене!
« Последна редакция: чт, 05 юли 2007, 08:46 от 100jan »
Цитирай

In the world of miracles...

Мнения: 1 884
Браво за инфото! Полезно и интересно четиво е според мен.
Като го прочетох, установих че повечето места не съм ги посещавала, даже и на картичка не съм ги виждала... Срам!  Sick
Цитирай

София

Мнения: 1 299
Благодаря за интересната информация  Peace
Но защо е в този подфорум, можеше изобщо да не я видя темата  Thinking
Цитирай

София

Мнения: 6 733
Интерсно инфо, а някоя снимчица няма ли  Blush Embarassed
Цитирай

София

Мнения: 1 299
Интерсно инфо, а някоя снимчица няма ли  Blush Embarassed

Мда, със снимки ще е по-добре...по-късно ще се опитам аз да намеря снимков материал, ако авторът на темата няма против  Peace
Цитирай


Мнения: 8 956
Май не само че не са известни, ами дали повечето от тях са снимани.
Такива неща трябваше да ползваме май за конкурса? Thinking
Цитирай

Пловдив, мила моя майно льо...

Мнения: 150
Здравейте отново. Виждам, че са повдигнати няколко въпроса, затова тутакси отговарям:
1. В този подфорум съм избрал да пиша тази тема, тъй като не се сетих къде другаде е подходящо. Ако съм пропуснал и има такъв подфорум, ще помоля някой добър модератор да премести темата където трябва.
2. Снимки нямаше в оригиналния пост (написах вече, че съм го копирал от световнонепознатия форум на моя доставчик, в който при това външни хора нямат достъп). За съжаление и аз не мога да предложа кой знае колко. Асеновата крепост е най-известната от изброените, за някои от тях съм чел в историческите трудове, но...
3. Разбира се, че нямам нищо против някой да добави и снимки. Дано се намерят повече такива Smile

Радвам се, че темата ви хареса.
Цитирай

София

Мнения: 1 299
Харесва ми темата, по си я представях във форума "На път, море, почивка, екскурзия", но това е моето мнение. Просто ми се ще повече хора да я видят  Peace

Ето малко инфо и от мен по въпроса:

Снимки от Национален парк-музей "Самуилова крепост"

Кладнишка крепост - информация

Перперикон

и нещо ново за Перперикон - Откриха нов дворец на траките край Перперикон

тук има информация подобна на тази, която ти 100jan е копирал от другия форум - ПРОЧУТИ ПЛАНИНСКИ КРЕПОСТИ

Цитирай

София

Мнения: 3 447
Страхотно, благодаря ти   bouquet
Цитирай

In the world of miracles...

Мнения: 1 884
Намерих снимки на Асеновата крепост, пускам ги и продължавам темата. Ще потърся още снимков материал.  Peace


И още малко инфо:
Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.
Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:

"В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град."

В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. Голямото строителство от това време се подкрепя и от археологическите проучвания - разкрити са основите на крепостни стени, феодален замък, 30 помещения и 3 водохранилища. Но най-голямата забележителност на крепостта, останала до наши дни е църквата "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти в наоса, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.

При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост.


Самуиловата крепост

Поглед от т.н. "Твърдина" или Самуиловата крепост на североизток - към новия град, в посока на шосето от Охрид за Струга.

Фотоархив "Стандарт"   



Ето и една статия от проф. Божидар ДИМИТРОВ, според мен един най-големите ни историци, мисля че ще ви е интересно да прочетете още допълнителна информация, за нашите велики предци.  Very Happy

Самуиловата крепост в Охрид
При Самуил България стига до Адриатика
Войските му завладяват цяла днешна Северна Гърция и Албания


 
Младият български цар Борис II, чиято страна е понесла тежък удар от едно руско нашествие, инспирирано от Византия, не съумява да намери верния път за успешна съпротива. Цар Самуил обаче продължава живота на българската държава с половин век.
 
Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ

След 2-годишна война цар Борис II е пленен от византийците в Преслав, отведен с брат си Роман в Константинопол и там детрониран на тържествена церемония. Съгласно законите на средновековния свят това означавало край на българската държавна независимост. На практика обаче кинжалният удар на византийската армия покорил само източната част на огромното българско царство, простиращо се върху териториите на днешна България, Румъния, Източна Сърбия, Македония, Албания и Северна Гърция. От десетте административни области на държавата ни през 971 г. византийците окупирали само две. Останалите областни управители (според сведенията на съвременните хронисти, всички чужди - гръцки, сръбски, арменски, арабски) се събрали на болярски съвет и решили да ги управляват синовете на един от "велмощните комити на България" (комит - областен управител, б. а.) Давид, Мойсей, Аарон и Самуил. А също и да продължат борбата срещу Византия. Мойсей и Давид загинали в първите битки и първенствуващо положение заел Самуил.
В това достойно действие е важно едно - нов български цар не бил избран.
Византийците пишат, че българският закон повелявал, че
дори и в плен, царят си е цар

И докато има жив мъжки наследник на династията, нов цар от нова династия не се избира. Титлата на Самуил до 997 г. била според арабския хронист Яхия Антиохийски "гулям" - върховен главнокомандващ въоръжените сили на България.
Между 971-980 г. Самуил предприел активни действия за освобождение на Източна България.
Според полския хронист Длугош действията на Самуил били подпомогнати от въстание на местното българско население, водено от болярите Боян и Петър. В устието на Дунав българската армия, според друга хроника (т. нар. "Записки на Готския топарх") преминали великата река и настъпили в завладяната от византийците част на Отвъддунавска България.
Възстановяването на държавния суверенитет върху цялата територия на Българското царство накарало пленения цар Борис II да избяга с брат си Роман към България. На границата обаче, пише хронистът Скилица , Борис II бил убит със стрела от българските граничари, тъй като бил облечен с ромейски дрехи. Роман се развикал на български и граничарите спрели обстрела. Той бил изпратен във Видин, където се намирал Самуил, и там тържествено бил коронясан за български цар. С това Самуил подчертавал, че строго спазва българските закони. Независимо, че Роман бил скопец и не можел да има наследници. За столица на България бил определен град Скопие. Реалната власт обаче останала в ръцете на Самуил.
През 986 г. амбициозният византийски император Василий II предприел с цялата си армия поход срещу България. Той бил насочен към Средец, днешна София. Очевидната цел на императора била да разсече българските земи на две части по линията София-Ниш-Белград, отново да превземе изтощената и обезкръвена източна част, а след това и западната. Основните сили на българската армия били подмамени от демонстративни действия на слаби византийски части край Солун. Самуил

лесно ги разгромил, но научил с ужас

че Василий II обсажда Средец. С бърз марш Самуил се насочил към Средец по долината на Струма.
Средецкият гарнизон, командван от Аарон, обаче удържал на няколко византийски атаки. Малобройните му защитници дори успели да унищожат обсадните машини на Василий II. При вестта, че Самуил напредва към Средец, императорът снел обсадата и тръгнал назад към Пловдив. През Дупница-Самоков-Траянови врата (хълма над тунела на магистрала Тракия) Самуил преградил пътя му за отстъпление.
В тясното гърло на Ихтиманското поле на 17 август 986 г. се разразила една от най-кръвопролитните битки в историята на Средновековна Европа. Сблъскали се две гигантски за времето си армии, изградени на принципа "всеки мъж - войник". В решителния момент на боя армията на Василий II била ударена в гръб от гарнизона на Средец, впуснал се в преследване на обсадителите си. Обкръжената армия на Византия била унищожена до крак. Оцеляла само една арменска рота, която по незавардена от българите планинска пътека успяла да измъкне и императора.
В следващите пет години Самуил бил в зенита на славата си. До 991 г. към България без особени военни усилия били присъединени земите на днешна Централна Гърция, Сръбските княжества, крайбрежието на Далмация.
Още при един от първите удари през 992 г. е пленен отново цар Роман и хвърлен в затвор, където умира през 997 г. Едва тогава Самуил е коронясан за български цар - отново един блестящ пример за строго съблюдаване на българските закони. Титлата му, както личи от редица надписи (включително и новооткрити) е "В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи".
През 1014 г. при един от поредните походи на Василий II в клисурата до петричкото село Ключ части от войската на Самуил са обкръжени, пленени и ослепени по заповед на императора. Едва ли са били 14-15 хиляди, както твърдят византийските хронисти. Известно е, че при редките византийски победи хронистите винаги

слагат по една нула повече

зад цифрата с реалния брой на българските загуби. Защитниците на клисурата едва ли са били повече от един полк - 1500 бойци. Но при вида на ослепените си войници, доведени до крепостта Прилеп, където се намирал в момента българският цар, сърцето на Самуил не издържало и той починал от инфаркт. Погребан бил на любимото си място - църквата "Св. Ахил" на остров в т. нар. Малко преспанско езеро. На открития му преди три десетилетия от гръцки археолози гроб днес стои надпис, поставен от гръцките власти: "Гроб на Самуил - цар на България."
В Скопие държат надпис наопаки
На Самуил, изглежда, е било писано да пати не само приживе, но и 1000 години след смъртта си. След 1944 година "историографията" на БЮРМ (Бивша югославска република Македония) го обяви за "македонец". Разбира се, без нито едно доказателство от исторически хроники, надписи или други изворни свидетелства. Но в Скопие често бъркат историографията с белетристиката.
Българската същност на държавата на Самуил, българското й население, българският родов корен на владетеля никога не е бил подлаган на съмнение в световната наука - френска, руска, гръцка и дори сръбска.
По един блестящ начин цар Иван Владислав, племенник на Самуил, сякаш подозирайки какво ще се случи след 1000 години, в един дълъг надпис, открит през 1956 година в Битоля, е заявил, че е "самодържец български", "българин родом" и че е построил крепостта Битоля за "спасение на българите". Сигурно за това сега стои в Скопския музей обърнат наопаки - да не може да се чете от посетителите. Откритият преди дни подобен каменен надпис на самият цар Самуил с абсолютно идентичен текст слага край на безсмисления спор.


Вишеград
HomeСредновековната крепост Вишеград е сред най-известните в Родопите – често е споменавана в хрониките на византийските летописци. Разположена на огледен връх над река Арда, тя е контролирала главната пътна артерия, минаваща от тук. И до днес стените й са запазени до височина 6 метра. От нея се открива чудесна гледка към язовир Студен кладенец и град Кърджали.
http://photosafaribg.com/vishegrad.htm  - снимки
Цитирай


Мнения: 511
Браво за темата   bouquet
Дотук с чуденките ми за събота и неделя, привеждам се в действие.
Цитирай

далече от Златото на леля ;(

Мнения: 2 591
хубава тема, наистина  Hug заинтересувах се от стрелчанското кале, тъй като градът ми е близък  Embarassed



това е инфото, което намерих на сайта на общината:
Средновековна крепост „Стрелчанско кале”
Крепостта се намира на 2,5 км от града, на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна, в местността Галата. Построена е през ІX в. и е използвана до ХІV в. Внушителните й 8–метрови защитни стени са се запазили и до днес. До нея се стига по приятен маршрут за около 40 минути.

Стрелча предизвиква интереса на посетителите си и с комплекса къщи в автентичен възрожденски стил, с останките от римско селище в околностите и останките от десетки тракийски светилища, антични друмове и мостове, разпръснати из местността.

докато се ровех, попаднах на един сайт, който ми се стори много интересен http://www.milarodino.com/
Цитирай

Пловдив, мила моя майно льо...

Мнения: 150
А от къде идва името на града? Свързано ли е по някакъв начин със средновековието, със стрели, с някаква голяма битка?
Цитирай

София-там нейде в западната част

Мнения: 2 047
темата наистина е интересна и си заслужава да се поровим за още информация по въпроса
проздравления   bouquet

ето на първо четене какво намерих за Петлюка крепост,местност и пещера
Петлюка е името на крепост разположена в планина Вискяр. Крепостта се е издигала близо до връх Пеключки камък. От древната крепост са останали части от стените като останките не надминават на височина 1,20 метра, а на ширина са около 1,50 метра. В центъра на заграждението се намира кладенец, от който след разчистване са открити 8 м дълбочина.
В близост до крепостта, в подножието на връх Пеключки камък се намира пещерата Петлюка.
На няколко километра от крепостта се намира село Гургулят.
Местността Петлюка се намира в землището на с. Гургулят и представлява скален гребен, издълбан по средата от малка рекичка, образувайки внушително ждрело. По-интересен е източният зъбер, увенчан от вр. Пеключки камък. В подножието му е пещерата Петлюка. От тесния й вход надолу води тясна галерия, която отвежда до друга, непроходима. От Петлюка за около 30 мин стигаме до с. Гургулят. В покрайнините му се издига Пантеонът на безсмъртието, посветен на епичните битки през Сръбско-българската война (1885 г.). От с. Гургулят с автобус отиваме до гр. Сливница, откъдето има влакове за София.
                                            местнотта Петлюка

http://www.mounteq.com/the_bulgarian_mountains/snimky/Viskjar/Ljavo1.htm 
 
Цитирай


Мнения: 8 956
В профила на този фотограф открих доста прилични снимки на някои български крепости, заслужава си да ги разгледа човек
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора