Вчера бяхме на среща с парламентарната комисията за децата, младежта и спорта - аз, мъжът ми и Еми. Бях питала дали има желаещи да дойдат на тази среща в закованата тема на първа страница "Петиция срещу насилието върху деца", но никой не откликна. Затова се сетих, че Еми като необвързан човек с никоя организация и с поглед върху проблемите на децата по домовете, може да бъде полезна на срещата. Обадих й се и тя дойде, за което й благодаря много. От страна на държавната администрация присъстваха десетина народни представители от комисията за децата, младежта и спорта, зам.министър на МВР, негов колега от дирекция към МВР,както и директор на отдел от Държавна агенция за закрила на детето и неин колега.
Срещата мина много добре и хората се вслушаха в нас. Изказаха мнение, че е добре ние да даваме предложения, а юристите в Парламента ще преценяват до колко дадена промяна не противоречи на друг действащ нормативен акт. Получихме голяма подкрепа от всички присъстващи и те показаха желание за бъдеща съвместна работа. Като например срещи с Инициативния комитет на българските родители, когато се разискват проблеми на децата и тяхното развитие, срещи в които ние родителите да си казваме нещата както са си, а те да ни изслушват и заедно да преценяваме какви мерки могат да бъдат взети, за да се предотвратяват засегнатите проблеми. Говорихме си и за конкретни случаи на малтретирани деца, настанени в домове и непотърсени с години от "родителите си" и спънките, които има в държавата ни, тези деца да бъдат осиновени и съответно лекувани навреме, ако е увредено детето от физическото насилие срещу него (има много такива случаи).
В тази връзка Инициативния комитет на българските родители има нужда от още съмишленици и сътрудници, които да се включат в анализите и дискусиите на проблемите с идеи и предложения, както и да участват в бъдещи срещи на Инициативния комитет. Този комитет, както ви стана ясно, това сме ние българските родители и за да направим по-светло бъдещето на нашите деца (тези от домовете пак са наши деца) би трябвало да се борим, за да бъдем чути. Не е лесно, но пък е много обнадеждаващо, че можем да помогнем и че ще бъдем чути.