Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора


Мнения: 9 963
http://www.bg-mamma.com/index.php?action=post;topic=111766.140;num_replies=151

Толкова съм изчела за представянето на смъртта на децата, а вчера пак се почувствах абсолютно неподготвена...
Рая ми каза "мамо, не искам да остарееш и да умреш", след това се разплака и допълни "така няма да те виждам". Това ме разстрои и само я гушнах. По-късно й обясних, че майките умират когато децата им станат големи и нямат толкова нужда от тях. Тази сутрин като се събуди първо ме попита станала ли е голяма. Аз смених темата за да не заприказваме пак за умирачка. Тия детски въпроси са ми най-неприятни. Илюзии не искам да създавам. А как да обясня на малко дете истината?!
Цитирай

София

Мнения: 179
темата е деликатна. За пръв път се сблъсках с нея, когато бях на 16г. Трябваше да гледам племеницата, кято тогава беше на 4г (сега самата тя е на 16). След следобедната дрямка се събуди с въпроса, "Лельо, ако мама умре, ти ще ми станеш ли майка?" ....
 Милен не задава така въпросите. Вероятно, защото, когато навърши 2г, почина майка ми и му се наложи, да свикне с факта, че рано или късно всички ще умтем.
 Кучката на село, и тя беше много стара и един ден, просто не се събуди. Приема го като нещо, което винаги се случва.
Дори, скоро гледахме по Дискавъри, филмче за слънцето. Стана му ясно, че и то ще угасне и че няма, да има повече Земя. Но каза, че това щяло да се случи, когато ние умрем и той, и неговите деца и внуци, и техните деца и внуци, и още, и още...
 Често пъти ми казва, че иска, да е магьосник, който да съживява, миличките създания.
« Последна редакция: пт, 06 юли 2007, 11:54 от hrus_hrus »
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Нямам много време, затова пиша с няколко изречения:
Обяснявам на децата (а и на себе си), че няма време, когато да си достатъчно подготвен за смъртта на близък човек и да ти е по-малко мъчно. И винаги добавям, че вярвам и се моля за всеки от нас това да стане в момент, когато е най-силен и може да понесе болката от раздялата.

Когато дядо ми почина (абсолютно неочаквано), майка ми го преживя много тежко. Сигурна съм обаче, че ако беше починал седмица по-рано, тя просто нямаше да го преживее. Когато баба ми почина, въпреки мъката, майка ми прояви завидна психическа и емоционална устойчивост.
Цитирай


Мнения: 4 806
благодаря, че повдигна темата - едно напомняне за мен, защото малката е още малка, започнала е да говори, но за такива неща и е малко рано .... за мен не е рано, за да се подготвя - предварително да помисля по тези въпроси ...
Цитирай


Мнения: 9 963
Аз се готвих, пък и не минавам за първи път през тия въпроси... ама пак ме заби малката, не можах да дам задоволителен отговор.
На Александра й казахме, че хората като умрат отиват на небето и тя един ден ми каза, че иска да я заведа да види стълбата по която се качват хората ooooh! Сега знае, че душата отлита. Разпитва ме за дядо Господ... но в нашето семейство не сме вярващи и не знам какво да и отговарям. За сега й казвам, че не знам дали Бог съществува... никой не го е виждал и някои вярват, че го има, други- не.
Цитирай


Мнения: 3 925
Говорихме по темата след като гледахме Цар Лъв. Обясних, че след като човек умре, се превръща в добър дух, който бди над тези, които обича. И въпреки, че не можем да ги видим и да разговаряме с тях, както на филмчето, добрите духчета на всички умрели хора и животни са около нас, закрилят ни и ни помагат в трудни моменти.
След известно време видяхме тялото на едно умряло коте, и сина ми изкоментира, че това е само тялото му, а самото коте се е превърнало в духче и е отишло при семейството си, за да ги наблюдава.

Не съм намесвала темата за бог, защото съм атеист и не смятам да обяснявам на детето си неща, в които самата аз не съм убедена и не вярвам.
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 266
Не ми се обръща езикът да й дам еднозначен отговор, защото за себе си нямам такъв. Обяснила съм какво се случва с тялото - почвата, тревата, цветята, животните и т.н. кръговрати, по въпроса за душата съм й разказвала за митовете в различните вярвания и поражданите от това практики при погребенията. Казвала съм й, че всички се страхуват от смъртта, затова са измисляли или приемали нещо вече измислено, което е намалявало страха. Казвала съм също, че мен най- ме устройва идеята за прераждането (защото мразя разхищението, даже теоретично Laughing), обаче когато тя избере в какво да вярва, това ще стане нейната истина.
И засега сме се споразумяли да не умирам (поне докато не реши какво хубаво ще ми се случи след смъртта). Peace
Цитирай


Мнения: 3 925
И засега сме се споразумяли да не умирам (поне докато не реши какво хубаво ще ми се случи след смъртта). Peace

Уф, а от мен се иска и да не остарявам  Crazy
Винаги се разлаква: "Обещай мииииии, не искам да ставаш стара бабаааааааааа" 
Отговарям: Няма как, просто няма как!
Имаааааааа!

А сега де  Confused
Цитирай

София

Мнения: 808
От пишещите тук, може би аз съм с най-дълъг стаж на мама, сега вече и баба, а и до сега като чета Пипи Дългото Чорапче, в онази част дето Пипи си пече ябълка и говори с майка си , която е ангел, ми се свива гърлото. Още помня и сцената във филма, която тогава ме разплака. Не зная дали има начин да се обясни на едно малко дете, че някой ден майка му няма да я има и това да не го разстрои.
Може би наистина фактът че хората умират се приема по-лесно ако се обясни с ангели и  добри духове. Може би има такива теми в сайтове третиращи въпроси свързани с детската психология и там ще намериш професионално решение на проблема. Аз лично никога не можах да обясня това на децата си без да ги натъжа. Дъщеря ми плачеше и казваше, че не я интересува, че пак ще съм до нея, искала да ме вижда и да ме гушка. Сина ми казваше, че повече ме харесва като мама и не иска ставам ангел.  Мисля, че колкото по-късно едно дете се сблъска с темата за смъртта, толкова по-добре и по-спокойно може да приеме и разбере това, че любимите хора в един момент ни напускат.
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
От преди няколко месеца имаме подобни периодични разговори за това с дъщеря ми.
Особено около филма "Шепот от отвъдното".....
Обяснила съм й това, в което аз вярвам. Че душата не умира, а отива на по-добро място.
Че хората не могат да виждат духа ни, но духа винаги ни вижда.
С този филм някак си го възприема, защото се заглежда и пита. И аз обяснявам как хората отиват на небето.
Получавала съм същите въпроси от нея дали аз ще умра, дали баба ще умре, и как тя не иска това да стане.
Обяснявам, й че все някога ще стане, защото това е колелото на живота. Разказвам й надълго и нашироко как се раждаме, как растем, как се променяме и как, когато остареем мноооого (подчертавам го, защото не желая да я натъжавам излишно), умираме и ставаме звездички.
Засега като че ли приема тази теория и не се натъжава.
За съжаление, точно онзи ден разговора с баба й в мое присъствие се завъртя нататък. Тогава детето попита дали баба ще стане звездичка, и й каза, че ще й маха. Попита я кога ще стане това, а майка ми й отговори, че когато баба стане мнооого стара. Това я задоволи като отговор и тя продължи да рисува.
Майка ми обаче на свой ред се разплака, та трябваше да обясняваме на детето, че е от лука.... Tired
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Аз се страхувам да обещая, че няма да умра преди да остарея наистина много. Ами ако не удържа на обещанието си? Няма ли към болката от раздялата да се прибави и горчивина, че мама не е спазила едно от най-старите си обещания?
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
Аз се страхувам да обещая, че няма да умра преди да остарея наистина много. Ами ако не удържа на обещанието си? Няма ли към болката от раздялата да се прибави и горчивина, че мама не е спазила едно от най-старите си обещания?
Права си. Но все още ми се струва много малка, за да я натоварвам с още по-големите гадости на живота. Лека полека ще стигне и до това прозрение.... Пък и аз не й обещавам, просто й казвам, че моите баба и дядо са умрели, когато са били много стари и се надявам това да стане и с хората около нас....
Цитирай

Майничка

Мнения: 5 266
Уф, а от мен се иска и да не остарявам  Crazy
Винаги се разлаква: "Обещай мииииии, не искам да ставаш стара бабаааааааааа" 
Laughing
Така сте вие, мъжките майки... От мен се иска само като остарея, да почна да се гримирам, ама така, че да ми личи! Ще бъда едно много нашминкано бабе!


Майка ми препитвала щерката върху прочетената глава от "Пипи" и като стигнали до "майката на Пипи е ангел, а баща й негърски крал", майка ми попитала "как така?" (имала предвид краля). Момата отговорила "Ами умряла е и е станала ангел, защото Пипи вярва в това". Та вечерта обяснявах и на майка ми какви съм ги къдрила, да не влиза в противоречие, не че ще се засили да задълбава във философски теми.
Според нея, за това са родителите, бабите са за съвместни клюки и купони с внуците + малко текущ контрол и това положение мен лично ме устройва. Peace

Ние сме голяма рода, има доста починали роднини от раждането на дъщеря ми насам, но никога не сме били по силните външни емоции по време и след погребенията. Тези, които са си отишли, присъстват непрекъснато в семейните истории, в анекдотите на маса, тип  "помниш ли когато...", на гробищата за под 2 часа е абсурд да обиколим всички близки, да си разкажем нещо за тях, така че дъщеря ми никога не е приемала смъртта като нещо страшно или трагично (само, доскоро, моята евентуална липса, в т.ч. поради командировка), нито като някакво табу. Затова за моя задача приемам по-скоро да не я наведа зорлем на такива идеи, отколкото да я успокоявам.   

Пък ако се гътна преждевременно, просто ще трябва да ми измисли бързо трансформация.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Моята дъщеря е вече почти на 10г.
Говорила съм с нея за всичко, включително и за смъртта. Обаче съвсем в прав текс. Тя е голяма и разбира. Обяснила съм й как и от какво са умрели моите баба и дядо и как съм се чувствала и какво съм си представяла аз, че е .... пък какво се оказва на практика и така.
Та исках да кажа, че не замествам и не обрисувам нищо. Всичко си е 1:1, с реалността. Пък и с тези пресни мои спомени...  Tired
Рени, знаеш, че малкия ми е колкото Рая. Той за сега не ме пита подобни неща. Дори мисля, че не разбира, че това се случва някъде и на някого... Мамин льольо е той  Hug
И понеже са малки и много-много неразбиращи ще да е много трудно за обяснение, каквото и да било, особено пък по тази тема.

Дано Рая не те тормози скоро и често по нея  Praynig
Цитирай

София

Мнения: 808
Ние сме голяма рода, има доста починали роднини от раждането на дъщеря ми насам, но никога не сме били по силните външни емоции по време и след погребенията. Тези, които са си отишли, присъстват непрекъснато в семейните истории, в анекдотите на маса, тип  "помниш ли когато...", на гробищата за под 2 часа е абсурд да обиколим всички близки, да си разкажем нещо за тях, така че дъщеря ми никога не е приемала смъртта като нещо страшно или трагично (само, доскоро, моята евентуална липса, в т.ч. поради командировка), нито като някакво табу. Затова за моя задача приемам по-скоро да не я наведа зорлем на такива идеи, отколкото да я успокоявам.   
Пък ако се гътна преждевременно, просто ще трябва да ми измисли бързо трансформация.
Това много ми напомни за моята баба. Голям образ беше. Та тя си имаше нейна теория, казваше: "И като умра да ме кремирате, нямам нужда от гроб и градина над него, че да търчиш всяка неделя да я поливаш. На мен ми стига, като се съберете понякога да се сещате за мен,  да си спомните за щуротиите дето съм ги вършила и да се посмеете."
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора