- Janet Konttinen,
San Francisco Chronicle, July 22, 1997
Спомням си как видях дете в зеленчуковия магазин, мръсно и със стара храна по лицето си, облечено в мръсна тениска, босо и ядящо еднокилограмова вафла. Не можех да си представя защо майка му го е довела в магазина в този вид и защо му е дала вафла в десет сутринта. Това беше преди да имам четири деца. Сега знам защо.
Лицето му е било мръсно, защото е преминавало през фаза, в която да му избършат лицето е изглеждало по-лошо, отколкото да го напляскат. Тя е избрала да не направи нито едно от двете. Тениската му е била мръсна, защото е била любимата му. Носело я е всеки ден и всяка нощ. Тъкмо като са били тръгнали за магазина, то я е измъкнало от коша за пране и я е изненадало на вратата. Дотогава тя вече не е посмяла да рискува да прекъсне движещата сила, която се е задействала на път за колата, като влезне обратно в къщата, за да вземе чиста тениска. То е имало обувки на краката си, когато са тръгнали за магазина, но ги е свалило в колата и ги е изхвърлило едната през прозореца на улицата. Тя е била облекчена, че това е лявата обувка, тъй като то е изхвърлило една дясна през прозореца седмица по-рано. Детето е ядяло голяма вафла, защото тя му е обещала, че може да си избере само награда, ако не хвърля котката в басейна цяла седмица. Тя е била отчаяна, защото това е котката на съседите и не умее да плува.
По-рано си мислех, че моите деца ще ядат само пресни, органични плодове и зеленчуци и пилета, отгледани на свобода. Сега очаквам обяда в средата на седмицата в МакДоналдс. Развила съм истинска любов към тайния сос и се наслаждавам на факта, че децата ми не могат да направят никаква беля там. Това включва потапяне на картофките им в кетчуп, после изплюване на колата върху картофките, смесване на цялата бъркотия в голяма топка и след това замерване един друг.
Преди, когато видех жена да вози наоколо дете в мръсна количка, се запитвах, “Защо е родила това дете, ако не е възнамерявала да поддържа количката чиста?” Миналата седмица на годишното парти за миене на колички намерих трева, поникнала в багажника на една от моите.
Когато видех деца да се тръшкат навън, се чудех защо родителите просто не вържат заедно ръцете и краката на децата и не ги сложат в багажника на колата, докато приключат с пазаруването. Сега знам, че е защото са си оставили въжето у дома.
Когато няколко деца пищяха в самолета, се чудех защо няма отделен самолет и отделна планета за деца. Сега знам, че техните родители си пожелават същото и е трябвало да заведат децата на семейна сбирка при леля Лоис, за да видят чичо Джордж преди да е гушнал букета.
Децата са плачели, защото родителите им не им позволяват да изядат слушалките, да заврат пръстите си в ушите на госпожата отпред, или да натиснат бутона за викане на стюардесата за стотен път. Родителите са били загрижени да решат къде да сменят наистина миришещите пелени. Дали да ги сменят на седалката до двойката, пътуваща за меден месец, или на пода отзад, където пет наперени стюардеси играят на блъскащи се колички с тези еднотонни подноси за храна? Забравете тоалетната. Тя е конструирана да побере един човек с къси крака. Родителите се страхуват, че миризмата ще накара някой паникьосан пътник да дръпне ръчката за авариен изход, за да задейства спускането на кислородните маски и ще бъдат засмукани извън самолета.
Сега, когато видя малко момиченце да носи каубойски ботуши на погрешния крак, розов бански костюм наопаки и армейски шлем, си мисля “Тя Е абсолютно сигурна, че обувките й са на правилния крак и й харесва как шлемът стои с банския. И не, тя не иска да носи жилетка, защото “й харесва да й е студено”. Тя е щастлива.”
преведе Бу
(откъде - не помня)