Когато Дискриминираният стане Дискриминатор

"Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле". Манталитет.

Според мен, защото всеки гледа колко високо е стигнал, но не гледа на какво е стъпил...

не съм била свидетел на подобно отношение, но вярвам, че се случва.
не мисля, че може да се прави обобщение
със сигурност има много хора дискриминирани, които не правят така
и проявяват огромна душевна щедрост

Според мен причините могат да бъдат много .Но бих обобщила лично за себе си ,например човек с увреждане - не иска да учи с цигани - .За мен или това се дължи на подвеждане по стадната мисъл т.е. бедна душевност или пък е бил нараняван и дискриминиран ,което го довежда до една агресия и желание да си излее гнева върху някой .Много трудно се преминава дадена бариера и много лесно човек се поддава на общата мисъл ,а също така и на забравата .Когато всички казват ,че някой е глупав например човек е много склонен без да познава човека да го отбягва и да го смята за глупав .Забелязвам ,че също може да съществува дори злоба към себеподобни ,може би защото отхвърлен и презрян ,човек сам себе сe намразва и съответно - тези с които по някакъв начин си прилича .

Много точно си го написала и моето мнение е такова.

Ами, при толкова лошо отношение, не може да очакваме да ни се усмихват.
Сещам се за една история от престоя ни с Филип в болница.
Филипът ми разхожда ГСМто из коридора на отделението и там една баба-ромка с внучето си. Тя казва на Филип-дай ми телефона си.
Аз изтръпвам, че ще го вземе, после си викам, майната му, нали затова си ги купувам евтини. И чак по-после като видях, че просто иска да го покаже на детето, за да го разсее с нещо, се усетих, че всъщност е с малко дете, на възраст, в болница и пр. Умрях от себе си, направо  
На другият ден жената беше купила гсм-играчка за бебето. И беше много уморена-тя гледа бебето в болница, пере бла-бла, тежк история. Беше излязъл силен вятър и трябваше да си прибере прането от балкона, а не можеше с детето. И седи в безизходица. Предложих майка ми да подържи бебето докато жената си прибере прането. И тогава така дълго ни изгледа, моите мисли от предходния ден й минаха, но не ставаше въпрос за ГСМ, а за дете. Остави детето на майка ми и се отпусна, но ми беше гузно, щото и аз съм част от дискриминаторите, а после всички живеем в тежки времена  

Много често анализираме учениците, които малтретират съучениците си ( предимно словесното малтретиране ). Оказва се, че в повече от 80% са били също жертва на подобно отношение. Може би, примерът ми е не е толкова по отношение на дискриминацията, като раса, положение и т.н., но показва ясно човешката психика. Веднъж измъкнал се от ролята на дискриминиран, човек лесно се превръща в дискриминатор от инстинкт за самосъхранение. Подобен начин на поведение помага на учениците, например, да не стават отново жертва. Друг е въпросът, че е порочен кръг и процес, на който трябва да се отделя внимание от всички.

Според мен има различни форми и причини за споменатият от теб процес. Но в основата са слабостта и уязвимостта на човек.  

 
Не съм съгласна тук. За мен причината е, че подобен човек се стреми да не принадлежи към дадена група, а не че мрази себе си.
По отношение на дискриминацията към ромите: тъжен, дълъг и болезнен процес. Но ако в едно общество нищо не се прави, за да се намали тази дискриминация, то е много трудно отделните хора да направят / променят нещо.

Абе прави се нещо, но това е друга тема. Иначе си права.
Мисълта ми е, когато човек лично открие в себе си едната или другата роля. Замисля ли се? Вероятно в гореспоменатите от мен случаи- не, но все си мисля, че би трябвало. Историята, която е разказала Франзела и точно от този тип, но ето тази борба се е случила само в главата и, не е стигнала до пряка изява. На практика може би това се случва в главите ни. Но в крайна сметка нещо кара хората да прекрачат главите си и да преминат към преки действия.

Достатъчно ми е да прочета 2-3 теми по отножение на циганите във форума и....положението си е все същото.

В описаният случай от Франзела ( всеки от нас е имал подобен ): резултат от предисторията е: как си бул възпитаван, какво си чувал от малък, какво чуваш сега, а и човешката способност много често да слага етикети: "Ако един е крадец, всички са такива." Мен лично би ме накарало нещо да прекрача мислите си и да действам, ако видя пример пред себе си. Мисля си, че тогава хората са много по-склонни да се променят.

Четох го в някаква книга за апартейда в щатите. Син описваше баща си:
"Той всъщност не мрази негрите. Удобно му е да ги мрази. Защото е неудачник, пияница и пропаднал тип. Ако ги нямаше негрите, щеше да е на най-ниското стъпало. Сега е едно стъпало над тях. Защото най-ниското стъпало е за негрите."
Статутът е важен.

Аха ,все неща които са безсмислени ,погледнати по- широко .

Според мен, това не е въпрос на манталитет или злоба, а е по- скоро вкорененото във всеки индивид чувство, че "всяка жаба трябва да си знае гьола". Имам позната, която замина за щатите и се ожени за негър. Нейните приятели там се отдръпнаха от нея, защото е омъжена за чернокож, но и неговото семейство реагира по същия начин, понеже тя е бяла. Всеки си има кръг или среда, които приема за лично пространство и не позволява чуждото навлизане. Примерът, който си дала с циганката. Тя може и да е циганка, ама е родена в София и всички приходящи за нея са селяни. Нормално е. Това го има навсякъде.

Живеем паралевно.
Забравяме откъде сме тръгнали и накъде вървим. Къса е човешката памет.
Хората се срамуват да казват къде са родени. И лъжата, повторена 100 пъти започва да им звучи на тях самите като чиста истина.
Важното е сами да си вярваме. 

Не. За съжаление, когато към човек се подходи с лоша умисъл, в повечето случаи той е готов да отвърне с подобно поведение. Лошото не ражда добро, толерантност или безразличие.

Освен това, човек винаги изпитва нужда - физическа, емоционална и психологическа - да е част от нещо. От общество, от общност, от група - на базата на някакъв признак. Така сме устроени. Та, ако и да го дискриминират по 9 от 10 признака на принадлежност към нещо,  той ще намери начин да дискриминира другиго по останалото 1 нещо...Така мисля.

Съгласна съм. Но в един от случаите става въпрос за дискриминатор/и, които не дискриминират група с общи приказки, а един конкретен човек, чиято доброта са усетили- защо точно него?
това обяснение е много логично, но и то като други по- горе дава обаснение, не и оправдание за такова поведение- правилно съм разбрала - нали?

Това имах предвид, да. Според мен за такъв тип поведение може да търсим причини, за да си го обясним и разберем, но не и да го оправдаем.

Нищо не може да оправдае злобата ,защото тя извира от самия човек .

Да де, ама злобата често е резултат от отрицателно поведение към самия индивид и се натрупва в продължение на години...
Така погледнато точно от дискриминирания се очаква да дискриминира повече, защото има натрупана злоба, освен това знае как да дискриминира... И знае какво е да си дискриминиран...

Защото често добротата е признак на "слабост" и уязвимост. Най-лесно и безопасно се дискриминира уязвимия.

"Съгласна съм. Но в един от случаите става въпрос за дискриминатор/и, които не дискриминират група с общи приказки, а един конкретен човек, чиято доброта са усетили- защо точно него?"

Може би просто ги е страх от него. Ти говореше за човек с друго изповедание. Често се страхуваме от нещо, което не разбираме. Това ни прави предпазливи /което е добре - изчакай, размисли, прецени/, но често и зли. Предпазливостта я оправдавам. Тоталното отричане и злобата - не, но и тях ги разбирам.

Предполагам, че става въпрос за човек, който или е мюсюлманин, или изповядва религия, която се възприема като секта. И в двата случая принадлижи към група, която ние "добросъвестните" православни християни възприемаме като втора ръка. А за да помага този човек, значи се е издигнал до ниво над средното. Ето тук е проблемът, според мен. Човекът просто е надскочил нивото, което ние си мислим че му се полага.

На много хора им е много много трудно да се поставят истински на мястото на другите. Много често дори не оценяваме това, което имаме, и приемаме, че примерно след като аз мога, значи и еди кой си може (което въобще не е вярно). Останалото са стереотипи и предразсъдъци: "Лудите са агресивни", "Турците са подли", "Жените не могат да шофират"...

Липса на благородство.

Пак аз.
Видно е колко са ми контактите с роми, щото пак ще дам пример от болницата.
Жените от детското чакат за рентген, но понеже са с деца няма реална опашка и всеки се е пръснал след детето си. Пенсионери разни веднага сформират опашка и се нареждат най-отпред (ние сме с час, все пак). А гадни пенсионери не обичам. Те се чувстват силни и вилни, ами намесих се в данданията, карах се наред с ромките  , присъствието на бяло лице сред смуглата тълпа промени съотношението на силите 
Филип си играеше с ромските деца, аз си говорех с ромките (едната искаше да кърми, педиатърът я спирал и пр). Общувахме нормално в една ненормална ситуация и децата си гледахме, и си услужвахме...
Знам, че навън няма да се познаем, щото дори няма да се погледнем, живеем в паралелни светове и се игнорираме едни други.
Имаше един репортаж и там едно ромско момче каза "Вие сте други хора, ние сме други хора". За съжаление това е 

ма как не 
пълно е с български емигранти, които смятат, че китайците, поляците, мароканците, албанците и тн. са гадни твари в новата им родина  после може да се четат страници оплаквания как местното население ги дискриминира.
човешката природа е гнусна работа.

Когато Дискриминираният стане Дискриминатор... става страшно...
Каквото и да си говорим,дискриминираният човек е обременен човек,и той цял живот носи бремето си...Може би е въпрос на интелект,поне да се опита да скрие следите от това бреме.Колкото по-широкоскроен е човек,толкова по-успешно се справя с това "прикриване"...
Често и тук е ставало дума,че примерно отказалите се пушачи са по-нетолерантни към пушещите от тези,които никога не са припалвали цигара...От най-върлите атеисти могат да се родят най-страшни фанатици...Човешката ни природа е природа на крайностите.Може би точно,защото сме обречени да различаваме доброто от злото...

Зависи от средата и от това на коя страница е обърнат животът ти.

В клюкарника:
Когото посрещнат с "Ба си кухата лейка...", го виждаме след месец-два да посреща с "Бах ти кухата лейка".

В "Родители, преживели загуба":
[ color=black]  [ /color], т.е. Темата ти е невъзможна там.

Всичко изчетох и съм съгласна, но за мен манталитета си остава в главната роля.

Това също играе огромна роля- житейския опит и изводите от него:

Никой не се ражда дискриминатор. Децата имат най-верният усет към различните, те ги приемат нормално докато ние възрастните не им насадим най-отвратителното нещо, което съществува - да не уважаваш различния от теб или да го съжаляваш. Мисля, че и двете са еднакво лоши. Така е и с дискриминираните, които стават дискриминатори. И на тях някой им е втълпил, че различните от тях са по-лоши, или по-зли, или са по-добре от тях... Понякога криворазбраното милосърдие също поражда злоба.
Ето ви един пресен пример от събота. Отивам с внука си в детски кът "Пързалката" зад НДК. Там има няколко деца едното от които с деформирани стъпала на крачетата и ходи леко поклащайки се. В първият момент решавам да обясня на внука си, че момченцето е болно и трябва да бъде внимателен с него, но той хуква да си събува сандалките и не ми обръща внимание, че го викам. Междувременно го питат как се казва, правят му лепенка с името, той не я иска, а момичето посочва точно това момченце и казва "Виж и Гого има такава лепенка". Внукът ми позволява да му сложат лепенка, събува се, оглежда момченцето по-внимателно  и казва "Искам и аз като Гого." Изтръпнах, чудя се какво ще каже и дали няма по някакъв начин да обидим детенцето, а той продължава "Искам и аз по чорапки." И какво се оказа, той дори не определи Гого като различен. Единственото което забеляза беше че той е бос, а другото дете с чорапки. Аз бях тази, която забеляза и опредили детето като различно, аз бах дискриминатор в случая, дори само с желанието да обърна внимание на внука си, че другото дете е различно. Аз бях възрастния, който в желанието си да направя добро, щеше да подчертае колко е различно другото дете.

познавам, по-скоро чрез познат, циганин скинар   
Нищо не мога да кажа по темата, мисленето ми излезе в летен отпуск

Аз си мислех, че човек като е изстрадал е премислил и пораснал. Осъзнал е какво е да си толерантен, или поне се осъзнава крачка преди да престъпи бариерата в главата си. Има едно наум и не приема нещата буквално и веднага, а си дава време да ги види от всяка страна. Но ето, че напрактика се получава другото...

не е вярно, всичко е въпрос на мироглед - възпитание, опит, образование, социална среда..
няма нужда да се страда, за да се съчувства и разбира.
днес ми каза една жена, че  приема негри, но не и китайци и араби.
и ме попита защо ли е така. аз й казах, че сигурно е, заради чичо Томовата колиба.
какво ти е звънтяло в ушите, като дете има голямо значение.

хората се различаваме по различните реакции на еднакви стимули:
в семейство на алкохолик детето: а) става алкохолик или б) става трезвеник и не близва или в) употребява алкохол с мярка

аналогично с дискриминацията

Абе има дума, отделна за дискриминация от доскоро дискриминирани.
Например ако си бял и отидеш да живееш в Бруклин, ще ти се случи.

четвърти вариант има ли 
п.п. разбрах те.

Аз смятам, че децата ставаме като родителите си, искаме или не. В семейство на насилник в по-голямата част от случаите /хайде не всички/ детето след като порасне започва да се държи по същия начин. Модела на поведение се изгражда в детска възраст и той остава за цял живот. Трудно се преодоляваме, дори да знаем, че не сме прави.

казва се обратна дискриминация. имах преподавателка американка в университета. тя сподели, че ако в Америха си жена, черна и лесбийка, практически е много трудно да ти откажат работа, защото все ще излезе, че си дискриминирана по някоя точка. при нас се получава същото с ромите, на които опростяват сметките за ток. в този случай, всички останали, които си плащатр тока се оказват в позицията на дискриминирани. но това е друга тема май...

страданието може да те научи на нещо по-добро единствено и само, ако имаш нужната основа...семейството...любовта...иначе, идва ред на озлоблението, на това, че си прецакан и е редно някой да плати за това...без значение кой. тогава Дискриминираният става най-лошият Дискриминатор. така ми се струва на мен...

Няколко пъти ми е правило впечатление това и тук във форума. Няколко чужбински мами плачат от това, което срещат в чужбината, и върнали се вече тук правят същото със сънародниците си... Мота да резюмирам и случките, но не е коректно.