Съвет за един татко

  • 3 467
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 400
Здравей, чудесно е че търсиш съвет:)

Искрено ти съчувствам за тревогата, която ти предстои, защото съм сигурна че не е никак лесно да кръстосваш пред залата!

Опитай се наистина да не покажаеш на жена си колко си притеснен, защото тя ще има нужда от силен човек до себе си за да влезе настроена добре.
Повтаряй й, че всичко ще е стахотно и съвсем скоро ще си видите бебчето.
Пък и на себе си го повтаряй, защото ще е наистина така!!!:)Представи си само като ти го донесат малкото пъшкулче:)

Ако тябва вземи си от аптеката Невролаксин на др Тошков, само билки са ама помагат и не приспиват.
И в никакъв слуай не се наливай с кафе.
Вземи си приятна компания с теб, вземи си нещо за четене, колкото и да не можеш да се състредоточиш.
Всичко ще мине супер, скоро ще си татко, усмихни се!:)

# 16
Здравей, tate_bobi!
Искам да ти кажа, че ти предстои най-невероятното и емоционално нещо в живота.
Колкото до притеснението преди събитието - няма нищо по-нормално и по-човешко, ако си загрижен за детето си.
Преди почти една година се намирах в абсолютно същата ситуация.
Нашия Малък принц се появи в петък сутрин на 01.09.2006 с планирано секцио, но ни приеха в болницата същата сутрин два часа преди операцията.
Предполагам вече ти се иска да е поне петък след обяд, но какво да се прави, с нетърпението няма как да се справиш, но пък това са най-страхотните трепети, които си изпитвал някога.
Няма място за притеснение, защото наистина нищо не зависи от теб!
А и секциото вече е рутинна операция и нашите хирурзи имат доста опит в тази област.
Убеден съм, че си направил всичко което е било по силите ти, и което си сметнал за правилно и най-добро за бебчо (факта, че сте планирали секцио и тази тема във форума го потвърждават).
Опитай с тази мисъл да се успокоиш.
Представи си момента, в който ще видиш бебчо, ще можеш да го пипнеш, подържиш... (при мен поне подейства).
Бъди с приятелката си и преди и особено след раждането. Тогава ще има най-голяма нужда от някого до себе си.
На Мама и е адски трудно, но и на Тате не му е лесно.
Аз поне в дните около събитието на моменти не знаех къде се намирам и бях неадекватен, но това си е част от преживяването.
Стискам ви палци!
Пожелавам ви едно здраво и хубаво бебе!

И в петък да се похвалиш!!!

# 17
  • Мнения: 2 047
   Доколкото знам като влязох за планирано секцио мъжът ми е пренаредил цялата спалня, изчистил е пак, сглобил е бебешкото легло, преместил един скрин за повиване, после се е черпил с баща си предварително  Mr. Green На другия ден са дошли в болницата, изчакали са 1 час или по-малко и вече са знаели кое как е минало, после пак са се черпили. Понеже оставя всичко за последния момент, както виждаш не е имал време да се притеснява много-много.
Леко раждане на жена ти и не забравяй, че има подфорум Татковци, където също ще те подкрепят.

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Аз не съм раждала секцио, но не мисля, че в трепетите и очакванията на таткото има разлика.
Нашия тати е голям екземпляр, щото е един такъв пухкав, огромен демек и има вид на мутра  Grinning, а иначе горкия муха не може да убие  Wink, та когато пристигнах в болницата, той вече ме чакаше там /при все че аз не съм го информирала/, стоя с мен докато ме приемат...... след това се прибрал почистил стаята /аз я чистя за час, на него му е отнело около 4 часа  Laughing, но беше облизал всичко/, сутринта когато родих от нерви запалил цигара /той не пуши/, след това заради усложнения при мен, стоя и чака около два-три часа за да ме види, а след това се прибрал и приготвил всичко сам за вечерния купон с приятели, а после до посред нощите мил чинии и чистил пак  Grinning

Та тия два дни е бил много организиран и стабилен, иначе е доста разхвърлян и емоционален Simple Smile

# 19
  • Мнения: 473
Моят мъж отслабна 5 кг докато излезна от болницата. Разбирам тревогите ти, но щом ще ражда секцио бъди по-спокоен. Бебето ще е невредимо, майката също. Налагай си да бъдеш спокоен и се опитвай да мислиш позитивно. Представяй си как ще държиш бебето в ръцете си и колко щастлив татко ще бъдеш. Много радост и щастие ви желая!

# 20
  • Мнения: 4 111
tate_bobi, приятелката ти е щастливка, че си до нея и толкова дълбоко приемаш раждането й. Повечето татковци не признават какво чувстват, други са много далече и само те си знаят какво им е. В самата операция няма страшно - рисковете са много малки, както са ти казали по-горе. Чувствителен си и естествено притеснен от непознатото. Приятелката ти се нуждае от теб, бъди до нея, окуражавай я. Не казвам, че е нужно да присъстваш на раждането, това не е за всеки. Не мисли, че ако не си там ще бъдеш лош татко - нищо подобно. Пожелавам ви много щастие и здраво бебче! Ще чакаме голямата новина!

# 21
  • София
  • Мнения: 12 543
tate_bobi едно здраво и слънчево бебе ти пожелавам!

Моят мъж присъства на секциото ми, защото аз бях с пълна упойка. Така той пръв е видял синът ни. Мен ме приеха ден по-рано, а той беше на работа. Така че просто се чухме 2-3 пъти по телефона. Спокоен беше.
По време на секциото даже екипът питал дали не им е колега, че не му било станало лошо Mr. Green
Е, после плакал в коридора...Още ме е яд, че не ги видях тези сълзи Wink

# 22
  • Мнения: 100
Здравей,
не си единственият бъдещ татко в това положение. Всички се притесняват дори повече от нас майките , защото ние мислим само за бебето  Simple Smile Моят съпруг след като ме искараха от операционната за малко да припадне като ме видял #Crazy . И до сега казва , че не иска второ дете защото това е било най - ужасната гледка в живота му ( аз на носилката пищяща Embarassed)

# 23
  • София
  • Мнения: 17 591
Ха-ха-ха, по собствените му думи "пушел нервно пред болницата и ходел в кръг, опитвайки се да направи дупка, като на Флинтстоун"... И беше мноого нещастен, че не дават вече да се прави тази процедура - с нервното пушене, де - както едно време и по филмите, в чакалнята... Макар че защо беше притеснен, така и не можах да разбера. Аз пък бях напълно спокойна. Е, добре де, малко бях доста жадна - обикновено пия вода като жаба, а от предната вечер не бях пила вода по инструкция и... Ама по едно време и това премина - като лежиш, по-малко ожадняваш - пък като свърши вече може... Имах пълно доверие на доктора, водещ операцията, и както се оказа, напълно основателно. Съпругът я познава много по-добре и по-отдавна от мен, пък пак бил нервен - да му се чудиш защо... Абе с две думи, няма рецепта. Но като цяло, ако са ти добри лекарите, няма за какво да се тревожиш. Радвай се на бебчето, което ще излезе, и се наслаждавай на последните мигове спокойствие...

# 24
  • Мнения: 21
Отново много съм Ви благодарен за отговорите!
Много ми помогнаха. Първо с това, че имаше много добри идеи за успокоение. Второ, че по някакъв начин имаше много споделен опит и това те прави част от една обща положителна емоция! И трето - по някакъв начин усетих подкрепа!!!

Благодаря Ви! Дано в петък всичко мине добре и ще пиша какво е станало!

Бъдете здрави!

# 25
  • Мнения: 994
Моят съпруг присъства при раждането на всяко едно от децата ни. Два пъти съм раждала секцио. Той присъстваше и на самата операция, до в момента, в който извадят бебето. Нямаше много време да се шашка, защото след това не чака докато ме шият, а отива в детското заедно с бебчето и е достатъчно зает. Той споделя, че това са най-великите моменти от живота му и е 100% сигурен, че е щял да се притеснява повече, ако не е бил до нас.
Дано да успееш и ти да присъстваш и на самото раждане. Ако нямаш тази възможност, не се притеснявай, никак не е дълго! Всичко ще бъде наред!
Успех!

А защо си избрахте петък за рожден ден, просто любопитствам...

# 26
  • Мнения: 21
Моят съпруг присъства при раждането на всяко едно от децата ни. Два пъти съм раждала секцио. Той присъстваше и на самата операция, до в момента, в който извадят бебето. Нямаше много време да се шашка, защото след това не чака докато ме шият, а отива в детското заедно с бебчето и е достатъчно зает. Той споделя, че това са най-великите моменти от живота му и е 100% сигурен, че е щял да се притеснява повече, ако не е бил до нас.
Дано да успееш и ти да присъстваш и на самото раждане. Ако нямаш тази възможност, не се притеснявай, никак не е дълго! Всичко ще бъде наред!
Успех!

А защо си избрахте петък за рожден ден, просто любопитствам...

Не съм сигурен, че ще се държа геройски, ако вляза в операционната:) Бих го направил, ако приятелката ми иска да съм до нея, но не бих гледал самата операция.
А петък, защото такава дата ни насрочиха. Петък 13-ти, но пък ние станахме гаджета на 13-ти - така, че надявам се символиката тук да е положителна. Иначе аз изобщо не държа на това - нито бих избрал определен ден. За мен е важно всичко да мине наред!

# 27
  • Мнения: 994
Има достатъчно висок параван и ако искаш може и да не гледаш. Моят съпруг седя до главата ми и си приказвахме. Въобще не е гледал.

На петък 13ти са родени все хубави хора!!! Успех и много красиво и здраво бебе да се присъедини към тях Simple Smile

# 28
  • Мнения: 24 467
 Laughing Laughing Laughing
Имаше една немска книжка, за съжаление не помня заглавието и автора. Един татко има трима сина. С много хумор описва притесненията си около първото раждане. Второто го приема къде- къде по- нормално, а с третото сяда да играе карти и само става до телефона да приеме новините, след което сяда отново там. Много добре беше написана.
С първия син съпругът ми ме закара сутринта в болницата и стоя изнервен пред отделението, лекарката го отпратила в къщи и той звънеше през петнадесет минути да пита за резултати чак до 17.30, когато родих. Беше супер притеснен, после ми разказа и подробно за цялото време, което е прекарал.
При второ ми раждане ме закара в полунощ в болницата и към шест часа сутринта ми се обади да ме пита, дали да тръгва за работа. Казах му, че все пак това не се препоръчва /още не бях родила/, не се знае от какво ще имам нужда. Той пристигна в болницата и отседна в кафето, където телефонът му нямаше обхват, но той не забелязъл. Понеже в 6.00 тъкмо започнах да раждам /отидохме по- рано, тъй като ми бяха изтекли водите и лекарката ме беше предупредила, че при такова положение и без контракции да хващам пътя за болницата/ той решил, че пак ще раждам с часове и заседнал на приказка с управителя на кафето, който познава. В 9.00 бях вече на линия, а бебето- в неонатологията и се утрепах да звъня да поръчвам да ми се носят разни неща, които бях забравила, но- няма никой. Намерих баща ми и той ми донесе всичко. Едва нейде към 10.00 часа открих съпруга си и той ме пита как съм и дали скоро ще раждам. Баща ми вече беше дошъл и беше донесъл необходимото, а мен ме гласяха да ме водят в стаята.
Та, какво искам да кажа- преживява се, пък следващият път вече е коренно различно /поне за таткото/.
За присъствие по време на раждането- моят съпруг беше сигурен, че няма да се чувства добре, аз- също нямах желание.

Апропо- винаги ползвам да питам, но никой не ми отговаря- какво им е бе, хора на петъка и на вторника?

# 29
  • София
  • Мнения: 3 558
Мъжът ми беше с мен на самото раждането. По време на контракциите беше в двора на болницата. Изпушил сумати цигари и изпил към 20 кафета. После ми каза, че като влязал в залата и ме видял и тогава се успокоил и иска на следващото раждане да бъде през цялото време с мен.
На мен самата неговото присъствие ми подейства много мобилизиращо. Галеше по косата, говореше ми някакви неща, които идея си нямам какви са били, но факт мобилизирах се и родих много бързо. Може и да няма общо с неговото присъствие, но аз предпочитам така да си мисля.
Има много начини да й помогнеш да се чувства по-добре и по-уверена, може да си поговорите за това и двамата взаимно да се окуражите.

Общи условия

Активация на акаунт