Публикувана: 10 юли 2007, 02:05 ч.
Последно мнение: 24 юли 2007, 15:18 ч.

Съвет за един татко

3 490
63
1

# 30 11 юли 2007, 10:27 ч.

Мнения: 9 050

Много ме разсмя с тази тема. Сетих се за моя мъж преди раждането ми и затова ми стана смешно.

Общо взето, мъжете го приемате малко по-тежко от нас. Моят съпруг например, сутринта в колата ми се скара. Аз му мрънках за нещо, а той се обърна към мен и с най-леден тон ми заяви, ако обичам да не мрънкам, защото му е ужасно нервно и аз изобщо не мога да разбера какво му е Joy

Успокоих го, че него няма да го боли ooooh!

А вечерта, докато е черпел в работата си, една колежка ми разказа как са обсъждали с колегите, че раждането е много по-тежко за бащите. На майката какво и било - тя си е вътре, знае какво става, вижда всичко, грижат се за нея. А горките бащи.....стоят от вън, нервно чакат, нищо не знаят, нищо не виждат. Абе ужас! Да ги ожали човек.

Така че, съвсем не си единствения. Всички татковци сте така. НО пък е много приятно за нас, мамите, да знаем, че се чувствате така. Това издава загриженост Laughing

Спокойно. Ще мине бързо. Може и да ти покажат бебчо ( в Тина Киркова ги покзват на вратата ). Не се притеснявай. НО се приготви за дълго чакане. Защото първо има подготовка ( поне час ). АКо се окаже, че има спешно секцио, може и да я предредят. После е самата операция. така че, чакането е много. Аз влязох в 8:30, а родих в 11:23. Така че, се зареди с търпение и успех.

# 31 11 юли 2007, 11:10 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: tate_bobi в вт, 10 юли 2007, 04:51

Ако споделите още някоя друга формула за нон-паник, направо ще е супер.

Ето за това ше трявба да ти пратя моят съпруг.
Пълно перде, липса на всякаква паника. Предимно радост, че най-сетне ще има развръзка на сагата.
Първия път ме закара в болницата да раждам(в 18ч) и като се върнал в къщи легнал да спи.
Обадих му се сутринта в 6ч., за да му кажа, че цяла нощ съм се мъчила и ще се наложи секцио. Той се прозя сънено и каза "Ами добре". Crazy

Дойде малко по-късно, показали му бебето, закарал докторката у тях си, и отишъл на работа по живо по здраво. Mr. Green

Вторият път-всичко се случва в малките часове на нощта, така че не го оставих много време да спи. Изчака операцията, снима с камерата и фотоапарата; после стоя до мен дълго време, докато се съвзема от упойката; и накрая отиде пак на работа, по живо по здраво.
Преди това разказваше как щяло да му стане лошо ако видел пъпната връв...ама после следваха едни хвалби какво видял.... Wink

Абе няма страшно, важното е да не показваш паника, защото това ще влияе негативно на бъдещото майче. Да не ти пука, всичко ще е наред! Grinning

# 32 15 юли 2007, 04:22 ч.

Мнения: 21

Здравейте,

Паниката и притеснението преминаха!
На тяхно място се появи един сладур, на име Александър!

Благодаря на всички за подкрепата и отговорите, както и заинтересоваността!
Всичко е наред. Майката вече се чувства добре и се възстановява!

Благодаря отново и до скоро - по други въпроси!

Бъдете здрави!

# 33 15 юли 2007, 05:16 ч.

Мнения: 393

Честит ти син Александър! Да ви е жив и здрав!
Съпруга ми присъства на последното ми раждане и доста му се бяха разтреперали ръчичките. Едва успя да среже пъпната връв (имаме го документирано).
За разлика от него голямата ми щерка (бъдещ лекар) се представи КАТО лекар (и фотограф). само дето не асистираше на раждането. Е, позволиха и някой неща, докато таткото беше приседнал на едно кресло Mr. Green