Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 35 отговора
Тежка, много тежка депресия , жестока душевна агония...как да се изправя и продължа?Има ли смисъл да се живее, когато не мога да се справя с депресията си?Накъде да отида след дъното, което вече съм достигнала, кой ще ми подаде спасителната сламка...Аз ли съм най-слабата жена на света, която не може да се съвземе след мисед аборт, за който разбрах на 30.05.07?
Всички може-би знаете - нито можеш вече да се храниш или спиш нормално, не гледам телевизия, едва ходя на робато, където работя предимно с документи и не мога изобщо да се концентрирам дори и отчасти, не се срещам с никого след работа, страх ме е да се движа по улицата сама - страх от слънцето, страх от хората наоколо.Не мога да говоря изобщо, превърнала съм се на жив движещ се труп...Нищо и никой не ме интересува- само лежа вечер и гледам в една точка...
Още повече пропадам и след резултатите, които научих от изследванията за високи антифосфолипидни тела и NK- клетки и генетичен дефект във фактор 5 Leiden. Не че това обрича една евентуална последваща бременност, дай Боже да има, норискът за износване на бебе е голям , само с медикаменти и вливания ще мога да го износя вероятно, а и годините ми са доста -34 ...
Наясно съм, че за да забременея отново първо трябва да изляза от депресията си, но не успявам...Всички ми казват -стегни се, мисли позитивно, мисли за бъдещето бебе-то е там някъде и те чака, концентрирай се върху работата си и това ще ти помогне, има и по-тежки случаи от твоя, как останалите жени са го преодолели...Да, така е, но явно моята психика е много лабилна и съм изключително много чувствителна...Ще трябва не само хапове антидепресанти, но и да лежа в болница на системи - антидепресанти и електрошокове- и това ще направя, стига само да изляза от дупката...но дали ще изляза...един Бог знае?
Мили момичета, мили майчета преживели загуба, били ли сте в абсолютно същото психическо положение като моето  и как сте се справили? Винаги ли се излиза от депресия ,макар и след време или може за цял живот човек така да се мъчи...докато си сложи сам края.Защото това не е живот, а мъка и изтерзания...не виждам светлинката...Какво да направя???нИЩО В ЖИВОТА МИ ВЕЧЕ НЯМА СМИСЪЛ И НЕ Е ЧЕСТНО АЗ ДА СЪМ ЖИВА,  А НЕГО ДА ГО НЯМА.  
Моля ви, не ме оставяйте , дайте ми съвет, кажете ми -само от мен и моята воля ли зависи? Защото ако е такар просто съм загубена...не съм достатъчно силна.О, Боже, помогни ми и ме спаси от адската агония...ако ще и това спасение да е смъртта, защото аз не съм достатъчно силна, за да я провокирам сама - дори и това все още не мога да направя.
5
Оставам със зов за ПОМОЩ!!!!!!!!!!!
Цитирай


Nadyanik, много зависи от теб. Но и си още в само начало на болката, все още раната е прекалено прясна. Отдай се на болката и я изживей, щом трябва помагай си и с лекарства, но просто нямаш право да се предадеш - заради себе, заради хората, които те обичат. Да, знам, че животът ти изглежда безсмисъл, свършил, но това съвсем не е така. Времето не лекува, то просто ни учи как да живеем с болката си. Как въпреки преживяното да намерим смисъл да продължим. Дай си време и не се предавай. И в никакъв случай не се подлагай повече на тази изолация, която сама си си наложила - така не си помагаш. Желая ти успех. bouquet
Цитирай


Мила nadyanik ,
Четях и препрочитах поста ти... Преди да се опитам да дам съвет от позицията на моите четири неуспешни бременности ще ти задам един въпрос: "Какво мисли мъжът до теб, таткото на детенцето, което си изгубила?", за да зная в каква насока да давам предложения за справяне със ситуацията.
Цитирай


Даже и след големи загуби и сътресения, животът трябва да продължи.  Peace
Цитирай


Crying or Very sadТолкова ми е познато това състояние!Съжалявам за загубата ти! Единствния на4ин да се по4увстваш по-добре е да се опреш на хората които те оби4ат!Те са единственото спасение от депресията или поне да проти4а в по-лека форма...Излизайте със съпруга си , бъдете колкото може пове4е заедно,говорете.....така ще усетиш ,4е освен 4е  си загубила за винаги беб4ето ,все още на този свят има хора заради които си заслужава да се живее....и от тази любов без съмнение ще се роди и нов живот.....А относно фактор 5 Leiden,доколкото знам е отговорен за съсирването на кръвта .По време на бременност се влива хепарин и се пие аспирин ,ако не е така някой да ме поправи,но знам 4е доста жени са успели да станат майки с такъв проблем!Така 4е смятам ,4е щастието е много близо,стига да не се предаваш ,а да се бориш......Успех ти желая !Не се предавай мили4ка! Hug
Цитирай


Има толкова по големи трагедии-не че твоята история не е тъжна но все пак си пощадена от къде къде по лошо нещо.Стегни се и се съвземи ,че това е нещо съвсем нормално и по добре това от колкото нещо друго.Аз също имам един спонтанен-,но повярвай това което съм чела тук моят аборт ми се вижда толкова незначителен .Итака и си го изживях без много много замисляне и сълзи-защото това е най добрият вариант пред другите (дори не искам да ги назовавам).Вдигай главата и съвсем скоро докато се усетиш ще си отново бременна и всичко това ще е зад гърба ти.Това не може да се сравни със загубата на жово родено дете за което си се грижил и обичал и в един ужасен момент господ ти го отнеме незнайно защо.Не съм го изпитвала и дано да не го изпитам. Praynig
Цитирай


Да животът трябва да продължи... и трябва да се опитаме да го живеем колкото се може по пълноценно... От теб зависи! Постави си някакви цели и малко по малко ги изпълнявай, така че сама да излезеш от дупката. Например реши, че тази вечер ще гледаш телевизия, утре ще излезеш по магазините, после с приятели.... отидете на почивка. Просто не се затваряй в себе си, защото депресията се задълбочава! Аз съм сигурна, че ще се справиш, защото ти си направила първата крачка - сподели с нас!
Посъветвай се с психолог, помага!  Peace И горе главата. Ако искате да станете родители - борете се!
Иначе няма малка и голяма болка, малка и голяма трагедия... всеки го преживява според собствената си чувствителност. Да сравняваш твоята трагедия с по голяма от нея  и това да те успокои ... няма да помогне... Просто приеми случилото се, дай си сама кураж и погледни напред!
Цитирай


Да животът трябва да продължи... и трябва да се опитаме да го живеем колкото се може по пълноценно... От теб зависи! Постави си някакви цели и малко по малко ги изпълнявай, така че сама да излезеш от дупката. Например реши, че тази вечер ще гледаш телевизия, утре ще излезеш по магазините, после с приятели.... отидете на почивка. Просто не се затваряй в себе си, защото депресията се задълбочава! Аз съм сигурна, че ще се справиш, защото ти си направила първата крачка - сподели с нас!
Посъветвай се с психолог, помага!  Peace И горе главата. Ако искате да станете родители - борете се!
Иначе няма малка и голяма болка, малка и голяма трагедия... всеки го преживява според собствената си чувствителност. Да сравняваш твоята трагедия с по голяма от нея  и това да те успокои ... няма да помогне... Просто приеми случилото се, дай си сама кураж и погледни напред!
Напротив има големи и малки трагедии-повярвай.Дано все по малко хора да го разбират.Наистина всеки го изживява по собствен начин но за това сме тук за да даваме кураж и да си помагаме.
Цитирай


Разбира се, че има по-големи и по- малки трагедии, това ми е ясно! Обаче не това, че има по-голяма трагедия от твоята ще помогне да излезеш от депресията... Това е едно страшно състояние, което така ти блокира мозъка, че нищо и никой не е в състояние да те убеди, утеши, разбере!
А болката си е болка, не зависимо кога и по какъв начин си преживял загуба...
 NaughtyИ всичко, което пиша е с цел да помогна и да дам кураж! Говоря най-вече от горчивия си опит...  Sad
Цитирай


 Ти сама си направила вече първата стъпка. Осъзнала си, че имаш проблем и че искаш да се справиш с него. Трябва да се бориш сама със себе си. Опитай се да си припомниш какво си обичала да правиш преди аборта, и започни малко по малко да се връщаш към предишния живот. Да,той наистина няма да е същия, ти самата също никога няма да си същата. Но той трябва да продължи напред. Мъжът ти сигурно има нужда от онази жена,в която се е влюбил, която обича. ГОВОРИ с него... сигурна съм,че той страда двойно в момента-веднъж за загубата на детето ви, и веднъж като те гледа как се превръщаш в бледа сянка на предишната прекрасна жена, сигурно иска по някакъв начин да ти помогне,а не знае как,защото си затворила всички вратички към себе си... Ако не можеш да се справиш сама, отиди на психолог. Той ще прецени дали имаш нужда от по-чести консултации, дали имаш нужда от хапчета,или пък трябва да постъпиш в болница за по-сериозно лечение.  Познато ми е това усещане- най-точните думи са НИЩО НЯМА СМИСЪЛ. И все още на моменти изпадам в това състояние. Опитвам се да се боря с него. Трудно е. Но все пак ...там в тунела ТРЯБВА да има светлинка. Имам надежда,че някога отново ще бъда щастлива. Знам,че и никога няма да забравя...
 Нищо ти няма на възрастта,мила /понеже и аз съм почти на толкова #Crazy/. Жените стават майки и над 40 години. За антифосфолипидните тела и фактора не се притеснявай толкова. Има си лечение и ако си под зоркото око на добър специалист в тази област,имаш всички шансове да износиш не едно,а повече деца. И се радвай,че  си попаднала на д-р, който ти е пуснал такива изследвания и си разбрала за проблема след първия аборт,защото
съм чела, че към такива изследвания се прибягва след поне два последователни аборта.
 Горе главата,мила! Погледни тези, които те обичат. Опитай се да се върнеш при тях!!
 Hug Hug Hug
Цитирай


Дори и най-най-тежките депресии са ЛЕЧИМИ - има лек и за теб, мила nadyanik!  Hug
Говоря ти и като психолог, и като жена, минала през АДА на две депресии в живота си досега, оцеляла и справила се с тях! Така че те моля да ми повярваш!  Praynig
Знам точно как се чувстваш - с усещане за вечна скръб, отчаяна и безнадеждна, без желание за нищо...  Crying or Very sad хубавото на това състояние е, че МИНАВА, въпреки чувството, че ще е завинаги!  bouquet
Не се бой и не губи време, а започвай да се лекуваш! Както са ти казали и другите момичета, осланяй се на близките си, позволявай им да ти помогнат. Подходящи за теб биха били консултации с психолог, хомеопат, психиатър /главно заради самоубийствените помисли/ - всеки един такъв специалист може да ти помогне. Ако се разбираш добре с личния си лекар, в смисъл имаш му доверие, иди първо при него ако искаш - за насока, кураж и направление. С теб съм!!! И пиши пак!!! Не се самоизолирай, има начини да се оправиш!!!  Hug
Цитирай


Наденце, първо да кажа, че ми е безкрайно мъчно, че още една мама е минала през това! Все се молим тук да не пишат повече мами, преживели загубата на най-свидното!
Относно депресията - първо недей да мислиш, че си най-слабата жена! Ако мислиш по този начин, нещата ще се задълбочават. Второ аз съм личен пример, че от това състояние можеш да излезеш! Когато загубих  момиченцето си, първите дни обвинявах Бог, че ме е оставил да живея. Бях забравила, че имам мъж и дете, които се нуждаят от мен. Спомних си това, когато синът ми се разболя! Тогава осъзнах, че съм им необходима и че ТРЯБВА да живея. Полека-лека започнах да си стъпвам на крака. Когато загубих момченцето си обаче, нещата станах дори по-лоши. Вече не ми се и говореше. Тогава обаче момичетата от този форум ме спасиха за втори път. Намериха начин да ме убедят, че не трябва да се затварям. Намерих думите, които да ми дадат сили и надежда. Мислех, че вторият път безвъзвратно уби душата ми. Че никога вече няма да изпитвам наслада от живота. Но тук ме накараха да започна да живея. Затова с цялото си сърце съм им благодарна. На мен този форум ми помогна безкрайно. Ако имаш желание, регистрирай се и пиши при нас. Всички тук сме минали през това, през което ти минаваш! Може да споделяш най-страшните си мисли и страхове, най-ужасяващите си кошмари и винаги ще бъдеш чута. Винаги ще срещнеш думите, които ще те накарат да осъзнаеш,че по един или друг начин животът продължава! Сега вероятно това ти звучи твърде заучено. Но го казвам от личен опит. Днес аз имам желание да живея, вярвам, че ще имам друго дете и че децата ми са добре там, където са - при Бог. Прегръщам те силно! Ако имаш желание да поговорим - насреща съм! И всички тук! Ние сме за това - да успеем някак да надмогнем болката заедно. Да оцелеем психически и да продължим!
Цитирай


Мила, съжалявам за това, което ти се е случило. Аз самата съм го изживяла и бях дори с няколко години по-възрастна от тебе. Вече много утешителни думи са ти казали, няма да повтарям - виж ми лентичката и снимките на малката, забременях 6 месеца след аборта. Не мога да ти опиша страха, в който живеех постоянно до раждането - от него само вдигах кръвно и се наложи беба да я вадят по-рано със секцио - иначе и помен от проблеми покрай бремеността, всички се чудеха как може на моята възраст (родих на 41) да карам такава лека бременност (с изключение на едно сутрешно повръщане, което ме мъчи до последния ден).

Вземи се в ръце и дано скоро да гушнеш здраво и хубаво бебче!
Цитирай


Здравей nadianik!Аз съм била 4години в такава депресия.Не прави моята грешка да чакаш като мен! На 33год.родих първо дете(момиченце).Живя само 6месеца и почина.Няма да пиша какво съм изживяла и какво ми е минало през главата.Като капак на всичко:родителите ми ме направиха на2стотинки,работодателя ме съкрати,а един професор по генетика ми наговори страшни неща за следващото ми дете(ако пак родя).Близо 2 год.си седях в къщи и нищо не ме интересуваше.Само ревях и се тръшках и исках да умирам.Мислих си ,че нищо не става от мен.Започнах работа и там шефката ме "изтормози"да раждам друго дете,а аз не та не.Айде още 2години мотане.Боже чудя се къде ми е бил акъла?На 38родих живо и здраво момченце .Докато бях по майчинство на 40години айде още едно момченце.В момента си ги гледам и по-рядко се сещам за първото бебе.Обаче:болката си остава неминуемо,но при такава компенсация няма за какво да се оплаквам.Послушай майките ,които са писали по-горе от мен.Аз мисля вече като тях да не се повтарям.Благодаря на таткото на децата ми ,че винаги и продължава да е с мен!Благодарна съм и на хората ,които ми се накараха да се стегна .Стегнах се и резултата е на лице.Тегли една черта и мисли само положително!Сигурна съм,че господ ще помогне и на теб,но първо повярвай в себе си!
Цитирай


Първо, благодарна съм на всички вас ,мили и изстрадали момичета, за съдействието и подкрепата ви, но въпреки това утре заминавам на преглед в гранично отделение в психиатрична болница и сигурно ще се наложи да остана.Вече и нагласата ми е такава, още повече че и родителите ми мислят това.
Да отговоря и на въпроса на bobkas -съпругът ми,миличкият, ме обича много, но в момента няма възможност да бъде до мен, тъй като е в чужбина и не се знае с точност кога ще може да се върне -свързано е с неговата работа там.
Смятате ли,че той ако е до мен ще ми помогне да изляза от това ужасно състояние на депресия? Дали изобщо ще изляза дори и да лежа в болница? Едното момиче ми писа, че било 4 год. в депресия - но така не може да се живее и ходи на работа -ти мило момиче как успя да се пребориш с това и да сеи родиш дечицата после -да са ви живи и здрави!
На всички благодаря за подкрепата! Моля ви, пишете ми, когато можете, не ме изоставяйте! Аз при първа възможност ще се свържа отново с вас...
С надежда за добри времена...
Цитирай


1-14 от 35 отговора