Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

София

Мнения: 11
Здравейте!
Да ви се представя  аз съм на 35 години. Имах прекрасен брак с най-прекрасният за мен мъж на света. Преди една година мъжът ми загина при катастрофа отивайки в командировка. Имам дъщеря на 9 години. която много тежко преживя всичко, аз също. Бих искала да обменим мнения с жени в моето положение.
Цитирай

София

Мнения: 2 327
За сега не пишат мами, които да са в твоето положение. Но може да се появят.
Все пак се надявам да успееш да намериш подкрепа и разбиране сред нас  Hug
Цитирай

София

Мнения: 189
 Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 274
Няма значение по каква причина сме станали самотни родители.
Тук сме, за да се подкрепяме. Съжалявам за случилото се.
Приеми моите съболезнования.
 Добре дошла си при нас!  Hug
Цитирай

РусЙе

Мнения: 5 302
Съжалявам за случилото се.
Добре дошла при нас. Very Happy
Цитирай

на морето

Мнения: 255
Искренно ти съчувствам ,моята болка бледнее пред твоята .Кураж!!!
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Много съжалявам заради това, което сте преживели! Кураж ти желая най-вече! Аз съм дете, чийто баща е починал, а мама и татко се обичаха и имаха прекрасен брак. Бях в тийнейджърска възраст когато се случи и въпреки че той беше болен, не го очаквахме. Даваха поне 10 години живот на татко. Ако има начин - ще се радвам да помогна. Минах през доста тежък период докато се съвзема, изключително важни са близките хора. Така че се дръж заради дъщеря си - децата са твърде чувствителни и имат огромна нужда от рамо и подкрепа.
 Hug Hug Hug
Цитирай


Мнения: 1 174
Jvruchka,
Моят случай е сходен. Съпругът ми загина при трудова злополука докато бях в 9ти месец... Знам колко ти е тежко, особено след като детето ти е познавало баща си... За съжаление повечето самотни родители във форума са с други съдби, но ако имш нужда да споделиш или просто поговориш с някой - аз съм насреща (може и на лични).  Hug на теб и детето
Цитирай


Мнения: 2 868
Здравей и от мен, не знам дали можем ние да сме ти полза, но съм напълно сигурна, че ти можеш да си от голяма полза за момичетата, които така безутешно страдат за мъже, които не си заслужават и биха им носили само болка и  лоши емоции.
Пиши когато можеш и имаш желание с каквото можем ще помагаме  bouquet
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
jvruchka и Drozi, разбирам ви и ви съчувствам...  Hug
И аз съм като вас. Бях 7-ми месец бременна, когато бащата на бъдещото ми дете почина от инфаркт, а месец по-късно почина и баща ми...
Мислех, че никога няма да го преживея, но мина време - и срещнах друг човек...
Цитирай


Мнения: 1 625
НевадаHug
Браво за силата и куража да продължиш напред!
Много силни хора има, ей...
Цитирай

София

Мнения: 11
Здравейте!
Благодаря на всички, които се включиха в темата. Ето и малко предистория:
Аз съм втората съпруга. През цялото време неговите роднини се държаха учтиво, но студено. Това не ме притесняваше, защото мъжът ми беше до мен. Но сега почти не се обаждат, в което няма нищо лошо, ако детето ми не пита защо. Мъжът ми има 2 деца от предишен брак, момичето от време на време се обажда, а момчето изобщо /те са големи/, дъщеря ми ги обича много, за което винаги съм я насърчавала, защото те са и брат и сестра и и е много тъжно, че те не и обръщат внимание.
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
Сабинче, имаше една мисъл на Блага Димитрова, която навремето много ме беше впечатлила: "Добре, че не знаем какво ни предстои, за да можем да вървим нататък"...
jvruchka, много, много тъжна история...
Напълно те разбирам, и при мене истинските баба и дядо изобщо не се заинтересуваха от бъдещото си внуче - родило ли се е, момче ли е, или момиче, как му върви живота... Ние живеехме без брак, той беше разведен и имаше друго дете. Не се беше развел заради мене, но родителите му изобщо не приеха нито мене, нито бяха приели първата му жена... Докато с нея поддържам някакви контакти - явно мъката ни сближи тогава... А и тя много ми помогна, когато родих.
Цитирай


Мнения: 512
Добре дошла при нас!!!!много съжелявам за съпруга ти,но живота продалжава Hug Hug Hug Hug Hug
Цитирай


Мнения: 332
Здравейте и от мен,тук всички сме с някаква лична драма и страдаме,заедно с децата си.Кураж на вси4ки,животът си тече достатъчно бързо,така че неискм да губим времето си в мъка,размисли и тревоги.Смело напред.трудно е,ужасно ми е трудно,но....заради нас самите и прекрасните ни деца...да се усмихваме по често.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора