"Животът започва всяка сутрин"
- Публикувана: 13 юли 2007, 16:00 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2007, 16:18 ч.
Самотен родител, но само защото съдбата пожела така!
Здравейте!
Благодаря на всички, които се включиха в темата. Ето и малко предистория:
Аз съм втората съпруга. През цялото време неговите роднини се държаха учтиво, но студено. Това не ме притесняваше, защото мъжът ми беше до мен. Но сега почти не се обаждат, в което няма нищо лошо, ако детето ми не пита защо. Мъжът ми има 2 деца от предишен брак, момичето от време на време се обажда, а момчето изобщо /те са големи/, дъщеря ми ги обича много, за което винаги съм я насърчавала, защото те са и брат и сестра и и е много тъжно, че те не и обръщат внимание.
Благодаря на всички, които се включиха в темата. Ето и малко предистория:
Аз съм втората съпруга. През цялото време неговите роднини се държаха учтиво, но студено. Това не ме притесняваше, защото мъжът ми беше до мен. Но сега почти не се обаждат, в което няма нищо лошо, ако детето ми не пита защо. Мъжът ми има 2 деца от предишен брак, момичето от време на време се обажда, а момчето изобщо /те са големи/, дъщеря ми ги обича много, за което винаги съм я насърчавала, защото те са и брат и сестра и и е много тъжно, че те не и обръщат внимание.
мила, моя вуйчо почина преди година
остави пето по ред малко дете на 7г
има то още две сестри от втори брак и брат и сестра от първи
не че не искаме роднини и познати да го търсим, но знаеш ли как ни е увъртял живота
то е малко и има цялото си свободно време
аз съм сама с двете деца през повечето време - мъжаработи 6 дни по 12ч и 2ч пътува - та прецени колко време е с мен и децата
породени са ми и е адски трудно
от 3 дни детето се опитва да ме открие по скайпа да си поговорим
но аз нямам и миг свободен - когато се освободя когато заспи сина в 23ч - вече е късно
просто исках да ти кажа, че не винаги вината е в нежеланието, а в липсата на време и възможност ако щеш
съжалявам много за тежката ти съдба - хем самотен, хем и жестоката загуба
ако можем с добра дума или дори нещо др да сме полезни - мволя те пиши
няма значение дали сме изгубили някого и как - важно е желанието да бъдем до теб когато ти е най-тежко и трудно
Здравейте!
Да ви се представя аз съм на 35 години. Имах прекрасен брак с най-прекрасният за мен мъж на света. Преди една година мъжът ми загина при катастрофа отивайки в командировка. Имам дъщеря на 9 години. която много тежко преживя всичко, аз също. Бих искала да обменим мнения с жени в моето положение.
Да ви се представя аз съм на 35 години. Имах прекрасен брак с най-прекрасният за мен мъж на света. Преди една година мъжът ми загина при катастрофа отивайки в командировка. Имам дъщеря на 9 години. която много тежко преживя всичко, аз също. Бих искала да обменим мнения с жени в моето положение.
Здравей и от мен, моето положение е подобно - на 34 г. с две дечица на 6 и на 8 г. останахме сами преди 2 години. С времето болката отшумява, но раната си остава - особено за децата. Ще се радвам да си пишем на лични за да обменим мнения. Чета тук от близо година и има теми, които са ми помогнали доста. Най-важното е да не се отчайваш
Здравей и от мен, не знам дали можем ние да сме ти полза, но съм напълно сигурна, че ти можеш да си от голяма полза за момичетата, които така безутешно страдат за мъже, които не си заслужават и биха им носили само болка и лоши емоции.
Пиши когато можеш и имаш желание с каквото можем ще помагаме
Пиши когато можеш и имаш желание с каквото можем ще помагаме
Независимо от причината,поради която си останал сам,болката е голяма.Когато бях на 19,приятеля ми почина внезапно от инсулт,беше на 28 години.Това беше първата ми среща със смърта,което остави дълбоки следи в мен,така,че и това ми е познато.Съмнявам се,че твоята болка,ще ми "е от полза",да преодолея собственната си болка.Все пак,пишейки тук,аз поне,пиша за сегашния си проблем.А в живота на всяка от нас,предполагам е имало и други сривове.Има го и елемента на натрупване и повтаряне на сривове.Така,че не е само "безутешно страдание за някой мъж".
Кураж
Грях ми на душата, но завиждах на такива като теб. Имала си чудесен съпруг, имаш дете, което ще запази чудесни спомени. Няма кого да обвиняваш, освен Господ.
Аз бях предадена от човека, когото обичах, на когото се доверявах за всичко. Децата ми бяха изправени пред картината - тати, любовница, нови деца.
Ще се справите.
Аз бях предадена от човека, когото обичах, на когото се доверявах за всичко. Децата ми бяха изправени пред картината - тати, любовница, нови деца.
Ще се справите.
Здравей,
Ами аз вече почти съм с двата крака вътре за тоя форум.Но ще се по дърпам още малко.
Съжалявам за това което ти се е случило много е тежко знам.Моята най добра приятелка (от малки сме израстна ли заедно) загуби мъжа си по най нелепия начин.Беше случайно на едно място.Тя остана с бебе на месец и половина и с 5 стотинки в джоба.Бъди силна живота е хубав децата да са ни здрави.Скоро май ще си попишем и в тоя форум
Ами аз вече почти съм с двата крака вътре за тоя форум.Но ще се по дърпам още малко.
Съжалявам за това което ти се е случило много е тежко знам.Моята най добра приятелка (от малки сме израстна ли заедно) загуби мъжа си по най нелепия начин.Беше случайно на едно място.Тя остана с бебе на месец и половина и с 5 стотинки в джоба.Бъди силна живота е хубав децата да са ни здрави.Скоро май ще си попишем и в тоя форум
Здравей!
И аз съм в тази група. Моя мъж почина внезапно преди близо 6 месеца, точно когато лекарите потвърдиха, че съм бременна в 6г.с. Ние имаме едно дете, което в момента е на шест и половина години и винаги сме знаели, че ще имаме и второ. Та точно тогава стана така, че бебето се появи, а таткото изчезна. Въпреки това реших да задържа бебето, защото сърце не ми даваше да го махна, въпреки съветите на доста мои познати колко щяло да ми бъде трудно и едва ли не за мен живота приключва и оттук нататък съм вързана с две деца и с една дума - живота ми е предрешен. А съм била млада, можела съм още да "си поживея" и още имам шансове някой да "ме вземе", пък сега с две деца малко трудно щяло да стане. Абе наслушала съм се на всякакви глупости. Та реших и не съжалявам. Искам си детето, което живот и здраве ще се роди през октомври. Ще си ги гледам и двете както мога.
А колкото до това как се чувствам - трудно е да се опише. Не се свиква с това. И детенце е доста объркано, трудно разбра какво изобщо се е случило. Но ние много разговаряме за това. Ако искаш да продължим на лични, има доста за казване.
И аз съм в тази група. Моя мъж почина внезапно преди близо 6 месеца, точно когато лекарите потвърдиха, че съм бременна в 6г.с. Ние имаме едно дете, което в момента е на шест и половина години и винаги сме знаели, че ще имаме и второ. Та точно тогава стана така, че бебето се появи, а таткото изчезна. Въпреки това реших да задържа бебето, защото сърце не ми даваше да го махна, въпреки съветите на доста мои познати колко щяло да ми бъде трудно и едва ли не за мен живота приключва и оттук нататък съм вързана с две деца и с една дума - живота ми е предрешен. А съм била млада, можела съм още да "си поживея" и още имам шансове някой да "ме вземе", пък сега с две деца малко трудно щяло да стане. Абе наслушала съм се на всякакви глупости. Та реших и не съжалявам. Искам си детето, което живот и здраве ще се роди през октомври. Ще си ги гледам и двете както мога.
А колкото до това как се чувствам - трудно е да се опише. Не се свиква с това. И детенце е доста объркано, трудно разбра какво изобщо се е случило. Но ние много разговаряме за това. Ако искаш да продължим на лични, има доста за казване.