Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Регистрирана съм във форума ,но поради лични съображения пиша под прикритие.
Имам нужда да споделя ,как се чувствам от едно известно време и как всичко стана толкова неусетно.
Ще се опитам да разкажа историята накратко.
Преди около 3,5 години се запознах със съпруга ми . На първта ни среща ,на мен ми направи впечатление ,че е доста затворен , притеснителен итн.иначе на пръв поглед доста симпатичен и отговорен човек.Аз  принципно съм много контактен човек,с чувство за хумор (работя в сферата на туризма ),имала съм много контакти с различни хора от различни страни,водех един динамичен за мен живот.
Мислех си,че този човек има някакви проблеми и видимо му се изписваха на лицето. В началото от моя страна нямаше интерес към него,а от негова много голям (той направо буквално казано се залепи за мен).Постоянно ми повтаряше колко ме харесвал ,как искал да опитаме да сме заедно.Но в никакъв случай не се натрапваше и всичко правеше много внмателно и прецизно.Аз обаче нямах сериозни намерения и някакси се дърпах от него.Не съм си и помисляла дори ,че това ще е моят бъдещ мъж и ,че ще имаме дете.Както и да е ,аз по това време нямах какво да правя (бях се върнала от чужбина и мислех евентуално пак да заминавам) и от време на време незнам за добро или лошо излизах с него.Когато бях с него се чудех какво правя с този човек ,та ние нямахме за какво да си говорим дори. На него му беше много приятно с мен ,докато аз имах чувството че хабя голяма част от енергията си да го "отхлюпвам"всичко стана толкова постепенно ,че въобще не се усетих как той толкова ме омота в мрежите си и как аз се промених тотално. Изведнъж видях как той толкова се е променил стана отворен към света ,контактен ,напорист ,а аз обратното. Направо незнам какво направи той с мен. Сега така съм се затворила ,обхванала ме е една депресия ,просто не мога да се позная.
Той стана мен ,аз станах него.
Изпитвала ли е някоя от вас нещо подобно и как е излязла от ситуацията.
Цитирай
Здравей LULU11, всеки изпада в депресия. Важно е, че си осъзнала и трябва да намериш изход да излезеш от това състояние. Стегни се и се мотивирай! Човек не бива да приема съпруга си като конкуренция,
Изведнъж видях как той толкова се е променил стана отворен към света ,контактен ,напорист ,а аз обратното. Направо не знам какво направи той с мен. Сега така съм се затворила ,обхванала ме е една депресия ,просто не мога да се позная.
Той стана мен ,аз станах него.

Мисля, че съпругът ти е придобил превъзходни качества, които биха били от полза за семейството ви! До всеки преуспял мъж - има една умна съпруга! Не се съревновавайте, вървете заедно, като всеки е длъжен да открие и пази своята индивидуалност! Ти си тази, която се чувства така и причината можеш да отстраниш само ти! Никой не е виновен, за да се чувстваш така, може би е моментно състояние... мъничко самоусъвършенстване от твоя страна и смятам, че и на твоята улица ще изгрее слънце! Усмихвай се повече и смело напред!
Цитирай

Пловдивъ

Мнения: 2 631
Пробвай да се оглеждаш в него, за да съумееш да възвърнеш това, което си му дала, бъди равна с него в хумора и контактите, правете повече неща заедно и наистина се усмихвай повече. Върни си старите контакти и се срещаи с приятелки. Никога не трябва да ти е скучно.  Hug   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 340
а дали това не се дължи на майчинството. Едни и същи срещи, едни и същи теми.... Не знам, но аз живнах като тръгнах на работа. Не че не ми харесваше да гледам детето си, но някак динамиката на ежедневието, срещата с хора и прочие ме върна към старата си аз
Цитирай

Варна

Мнения: 1 832
При нас май стана обратното и двамата се "захлюпихме". Почти никакви контакти с външния свят. Седим си в къщи с малкия. Доста е подтискащо, не знам как се стигна до тук. Уморени сме и все гледаме да си почиваме, детето изсмуква силите ни. А животът си течееее...
Цитирай

София

Мнения: 26
Хъм...много странно, почти същото се получи и при мен. Когато преди около 10 години се запознах с настоящия си съпруг, бях самостоятелна, независима, да не кажа и "отворена". Сега, като се погледна отстрани, виждам една доста неуверена, чакаща неговото одобрение жена. Виждам той колко се "отвори" и как върви уверен напред, как може да си поиска и да получи почти всичко. Не е заради работа, върнах се доста рано след като родих на работа, имам много хубава и престижна работа, изкарвам добри пари -т.е. не чакам той да ни издържа...и въпреки това ми я няма онази увереност, която я имах и преди. Лошото е ,че все още не мога да си обясня защо така се получи. Пиша тук, не за да дам отговор, а за да кажа, че и на мен ми се е случило това, което описваш.
Дано и други да се включат
Цитирай

На края на света !

Мнения: 2 327
Уф какво да ти кажа при мен е така откакто забременях с второто ми дете. SadВсеки ден едно и също човек няма как да не се захлюпи . Thinking
Цитирай
Има такива хора мила!Наричат се "енергийни вампири"!Имам опит с такъв човек вече 15 години,оправия няма,за съжаление!От такива хора просто трябва да се бяга,но не го приемай като съвет,ти трябва да си решиш,а решението идва от сърцето,не от разума!!!!
Цитирай

Сред цветя, любов и мечти

Мнения: 215
Оооо и ние сме така! Когато се запознахме с моя Митя, той беше толкоз смотан - с ченгел да му вадиш думите от устата... аз пък - един непознат да имаше наоколо, веднага бях лепната за него да се "опознаваме" Laughing. Сега аз въобще не ща да си общувам с непознати и ако ми се налага - все карам него. Той пък всекидневно общува със сумати хора и какво ги омайва, какво ги омагьосва - всички са във възторг от него. Да не повярва човек, че става въпрос за същия смотлявец... Mr. Green Обяснявам си го от части с това, че "С какъвто се събереш - такъв ставаш" и от части с това, че просто минаваме през различни периоди от животите си. Очаквам скоро пак да сменим... Wink
Цитирай
Това за енергийните вампири като го прочетох ,направо настрахнах.Колко инфо прочетох за такова явление и съм склонна да вярвам .Описано е ,че потърпевшия се чувства точно като че ли някой му измуква енергията !Аз за съжаление се чувствам точно така.Първо си мислех ,че си въобразявам ,но това състояние продължава.Най интересното е ,преди го бях забелязала че като го няма 3-4 дни (ние май най-много за толкова сме се разделяли),аз някакси се чувствам като освободена ,направо "светвам".И после  като се върне пак посърнала.Какво е това чудо незнам!!А още по-интересно е ,че ме кара да съм като залепена за него и да не искам да го напускам.Той това го знае много добре.Аз си имам чувства към него .
zev4е,15 години си в такова състояние ли?С годините по-лошо ли става ?Ти кога разбра?Опиши малко повече как е при теб ,ако имаш желание разбира се.
Иначе за периодите от живота и аз чакам сега да се сменим ,но още си оставам с чакането...ще видим ,дано не става по-зле.
Цитирай

София

Мнения: 3 029
Просто както каза ти си изпаднала в депресия,ще мине и този етап от живота и нещата ще се подредят.Преди както се изразява моя съм била "страшно  смотана,а сега така съм се била отракала",а той си е все същия.Може би просто сте се разминали в етапите си на развитие.
Цитирай

В полите на Родопите

Мнения: 448
И при нас се случи нещо подобно-само че аз станах още по-задръстена,отколкото бях  Embarassed,а съпругът ми ,макар да беше по-отворен,сега ме подминава! Mr. Green
Незнам,аз си го обяснявам с рутината на ежедневието!А колкото до съвет-щом толкова ти липсва старият живот-върни си го!  bouquet
Цитирай

Somewhere in space

Мнения: 2 635
Брррр, имаш си мъж енергиен вампир!!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.