Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте всички,
открих този форум и много се радвам! Моля ви за съвет: преди 9 години осиновихме детенце на 3 месеца, междувременно живеем в Германия. Той знае от самото начало, говорим за биологичните му родители, но ние самите имаме много малко информация. Мисля си често за тях, защото са го оставили с обич и сигурно го мислят. Чудя се дали да не опитам чрез човек (но кой?) да се свържа, да знаят, че детето е добре (беше много болен като бебе и не му даваха надежда, но сега е жив и здрав, красиво и жизнено дете). Имаме имена и адреси, но не знам как да постъпим.
Благодаря ви за съвета.
« Последна редакция: нд, 29 юли 2007, 10:54 от wa_wa »
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Аз съм от хората, които вярват, че няма готова рецепта, а също така и, че няма един единствен верен отговор за всяка ситуация. Бихте могли да направите своя избор как да постъпите като проследите своите мисли, усещания, желания и бъдете спонтанни. Какво значение има дали е прието и има или не традиция осиновители да търсят биологичните родители!? Всеки човек е една вселена и животът му и събитията в него– уникални.
Ако имате знанието, че детето е било обичано, но му е предоставен от любов друг житейски шанс, защото биологичните му родители не са имали възможността да полагат адекватни за потребностите на детето грижи, бихте могли да осъществите контакт с тях. Така ще можете да ги осведомите, че детето им е на добро място; да ги почувствате като хора с техните помисли и ако прецените, че са почтени и е уместно -да създадете традиции във взаимоотношенията помежду си…
Напоследък в България дават по медиите предавания, в които двупосочно се търсят и осиновени и биологичните им роднини. Инцидентно съм попадала на тях и ми направи впечатление, че когато издирването е мотивирано от любов, осъществените контакти са даряващи щастие от богатството да притежаваш още едно семейство, в което си приет и в което може да се окаже, че имаш и братя и сестри. В името на корените и роднините, които не са те забравили, а напротив мислят, тревожат се и желаят да си част от семейството им мисля, че за едно дете би било само плюс да знае биологичното си семейство.

Чудя се дали да не опитам чрез човек (но кой?) да се свържа, да знаят, че детето е добре (беше много болен като бебе и не му даваха надежда, но сега е жив и здрав, красиво и жизнено дете). Имаме имена и адреси, но не знам как да постъпим.
Благодаря ви за съвета.
Ако не разполагахте с координати на биологичните родители би било трудно, дори невъзможно да ги откриете. Право да получи тази поверителна информация би имало по закон самото дете след навършване на пълнолетие. Но Вие разполагате с имена и адреси...
Какво затруднява избора Ви? Ако детето е оставено в дом от семейство, поради  реална преценка на житейската му ситуация, в която се намира като че е едно. Но, ако го е оставила объркана млада девойка и/ или семейство пред раздяла да търсите контакт с биологичните родители каточе става много по-деликатен момент! Може да има нови семейства; актът на раждане на Вашето дете може да се е превърнал в тайна?...
Мисля, че би било полезно и да се вслушате в себе си и Вашите доводи и да разберете КАКВО ТОЧНО МЕ(НИ) КАРА да сме тъй загрижени за другите и защо това се случва тъй-рано?
На Вашето дете му предстоят важни етапи от развитието му. Може да се почувства объркано: там нейде в несъзнаваното му има ранна травма от изоставяне; после са дошли мама и тате, които го обичат... Но се оказва и че има и други мама и тате, които  също са го обичали, но са го изоставили. Детската психика не се интересува от рационални доводи. Децата питат "Защо?" и когато са поставени в сложна и за възрастните житейска ситуация, може да се окаже объркващо за детската идентификация да се ориентира във въпроса: "Кой съм аз, чий съм и защо, защо, защо, въпреки всичката любов трябваше да ми се случи точно това?"
Вероятно не Ви помагам много, но се надявам поне да провокирам някои размисли. Може да се окаже смислено Вие възрастните да се познавате, а детето да научи за другите, кжгато му дойде времето!? С това като, че се доближих до Вашата потребност и желание?
Цитирай

София

Мнения: 677
Съвет от едно пораснало осиновено дете и сега майка на осиновено дете,което също знае истината си от 1 годишна възраст.
Аз също съм си мислела често за това дали да не пиша,че детето им е добре,но след дълги размисли разбрах,че нямам право на това.
Детето си има своя съдба,в която нямам право без негово съгласие да се меся.
Когато аз научих новината от мойте родители,аз след много мислене взех решение да се свържа с биологичните ми близки и се радвам на това мое решение и най-много на настояването на мойте прекрасни мама и тате.
Когато порасне още вашето дете му дайте избор да реши как да постъпи.
Единственото,което сега можете да правите е като мен да се молите неговите билогични роднини да са здрави и един ден да го посрещнат  с много любов ,така както ме посрещаха моите билогични роднини.
Това е моя съвет и мнение,но всеки си има съдба,следвайте това,което ви диктува душата.
Всичко добро и хубаво на вас и детенцето ви.

  bouquet
Цитирай


Мнения: 3 666
Не ми е ясно с каква точно обич някой оставя детето си, не съм наясно с тези работи, аз още чакам моето дете, но не мисля, че би трябвало да се дава отчет на биологичните родители. Много странно ми се вижда.
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
Здравейте всички,
открих този форум и много се радвам! Моля ви за съвет: преди 9 години осиновихме детенце на 3 месеца, междувременно живеем в Германия. Той знае от самото начало, говорим за биологичните му родители, но ние самите имаме много малко информация. Мисля си често за тях, защото са го оставили с обич и сигурно го мислят. Чудя се дали да не опитам чрез човек (но кой?) да се свържа, да знаят, че детето е добре (беше много болен като бебе и не му даваха надежда, но сега е жив и здрав, красиво и жизнено дете). Имаме имена и адреси, но не знам как да постъпим.
Благодаря ви за съвета.

Трудно е да се даде съвет, но си мисля, че е най-важно дали вашето детенце иска опознае и види биологичните си родители и дали ще издържи психически на тази среща ....
Браво на вас за куража и смелостта да се преборите с болестите и трудностите!
Цитирай


Мнения: 2 084
Аз не разбрах защо искате да ги откриете? На мен не ми се иска да говоря с децата си за жената, която ги е родила. Какво точно би им донесъл един такъв разговор. Е, нашите са на 3 години. Когато станат на 9 навярно ще е различно.
Цитирай


Мнения: 1 249
Здравейте всички,
открих този форум и много се радвам! Моля ви за съвет: преди 9 години осиновихме детенце на 3 месеца, междувременно живеем в Германия. Той знае от самото начало, говорим за биологичните му родители, но ние самите имаме много малко информация. Мисля си често за тях, защото са го оставили с обич и сигурно го мислят. Чудя се дали да не опитам чрез човек (но кой?) да се свържа, да знаят, че детето е добре (беше много болен като бебе и не му даваха надежда, но сега е жив и здрав, красиво и жизнено дете). Имаме имена и адреси, но не знам как да постъпим.
Благодаря ви за съвета.

Никому от хората не дължите отчет.
Отговорът е за вас, но и за всички мами, които мислят за това, и изразява само моето лично и непрофесионално мнение. Sad

Оставянето на новородено на произвола и неизвестността за мен си е опит за убийство, въпреки че според формалното тълкуване Наказателният кодекс е на друго мнение.

Замислете се повече за себе си - какво ви кара да се насочвате към обмисляне на тази възможност ?

Надявам се да сте в добро здраве за възрастта си и да не сте изправени оред някакви катаклизми над обичайните за всички в това забързано врмеме.

Актуализирайте си информацията за био-авторите чрез доверен човек, ако можете, но да я предоставяте на детето, за мен поне, е неуместно и ненужно.


Оставянето от обич е неизвестен за мен феномен, освен в невероятната по-долу  описана хипотеза. Двадесет години след 09.09 никой не е умирал от глад по улиците и това всеки го знае, та представите от "Клетнците" на са подходящи.

Освен ако детето ти не е неизлечимо болно и европейското светило по тези точно заболявания не те моли със сълзи на очи да ти осинови детенцето, че от днес да му почне лечението.    Ама такива случки не съм чула да има.     Друг да е чувал ?
Shocked



Робувах на тази куха формула 40 год., повярвайте,  няма такова нещо.

Имах две кухи кукли, бая тежички, които носих на гръб през тези години.

Първата: осиновителите са ангели небесни, които само от едничкото благородство взимат дете - щеше да е верно ако взимаха от лотария, в която участват и всички деца с всякакъв цвят, недоразвити, болни и недъгави, ама не е така.

Втората: био-майката е мноооого благородна, нежна и забременяла без да има никаква отговорност за това, оставила си е детето от голяааама обич понеже не  могла да му осигури добър живот, а единствената и цел на оставянето била неговото добруване и цял живот основната и емоция е да страда по изгубената си рожба - още по не е така.

За детето място нямаше. То има право само да е дълбоко благодарно или да състрадава на милата био-майчица, направила такаава жертва от обич.

Извинявам се на всички, чиито представи за позволеност съм накърнила, но това е,  до което стигнах.


  bouquetОсиновителите са хора, които искат да имат щастието да са родители, и от сърце им пожелавам да го имат и да са им пълни къщите с усмивки.  bouquet


За Био-авторките - не ми се говори, възможно е да ме обвините в тотално неразбиране на мъката им и в ограничененост на  мисленето.

Целия си живот посветих да плащам за десетминутния кеф на моята (аз през целия си живот до сега не съм ходила на обичайната среща с момче, а сега май ми е късничко вече),  та затова в някой друг живот ще проявявам разбиране.

Милите дами освен че са пуснали в месомелачката оставените си деца, са излъчили ненавист за това и към първите деца, износени след това, но това е друга тема.

Съжалявам, че звуча на моменти доста невесело. Темата е такава.

Това, че научавате за подобни неща,  въобще не означава, че те са заплаха за вас.
Светът се развива и ви очакват добри дни . Hug Hug Hug



 Hug Hug Hug


 


Цитирай
Здравейте всички,
открих този форум и много се радвам! Моля ви за съвет: преди 9 години осиновихме детенце на 3 месеца, междувременно живеем в Германия. Той знае от самото начало, говорим за биологичните му родители, но ние самите имаме много малко информация. Мисля си често за тях, защото са го оставили с обич и сигурно го мислят. Чудя се дали да не опитам чрез човек (но кой?) да се свържа, да знаят, че детето е добре (беше много болен като бебе и не му даваха надежда, но сега е жив и здрав, красиво и жизнено дете). Имаме имена и адреси, но не знам как да постъпим.
Благодаря ви за съвета.
     Здравейте  Калинка , Вие сте си  свършила работата за тези  9  години     Embarassed чудесно   отгледали сте прекрасно и здраво дете което обаче смятате, че е оставено с  (обич)    bouquetта          смятате ли, че е възможно това.  Вие  бихте  ли оставили вашето дете?. newsm78 След  като  мислите  толкова  за биологичните родители как не допускате, Twisted Evil че те може да имат създадени семейства с деца и да не желаят да се връщат в миналото.  PeaceНедейте да правите нищо за което да съжалявате. Дайте избор на вашето момче нали го обичате.

                                                                                                                                                                                                                           
Цитирай


Мнения: 960
   bouquetkalinka64 , никой, освен вас самите не може да даде правилен отговор. Изчетох мненията на останалите съфорумци и виждам, че в тях преобладава позицията, че няма хора, които от обич да оставят детето си и затова не им дължите нищо. Само че... никой от нас не знае какво точно се крие зад вашето "оставили са го с обич". И понеже това наистина е трудно да се разбере (не крия, че и за мен самата е така, но го приемам, защото е казано от вас, родителите), всеки мери от собствената си камбанария. Но всички ние имаме различни съдби и затова е трудно да се даде отговор на подобен въпрос. Или поне е много отговорно. Защото никой не би могъл, включително и вие навярно, да предполжи каква ще е реакцията на биологичните родители. Да, на запад контактът на родителите с БМ и ББ е често срещано явление, но нека не забравяме, че нашето мислене е много по-различно от тяхното що се отнася до семейството и връзките в него.
Послушайте сърцето си. И се вгледайте в очичките на вашето слънчице. Ако усещате, че то има нужда- направете го.

Каквото и да е решението ви, желая ви много смелост и късмет!   bouquet
Цитирай


Мнения: 1 782
Нашето е отворено осиновяване. Запознахме се с майката преди да роди, бяхме за раждането. Ще продължим контактите си и занапред. Няма да сме първи приятелки, но достатъчно, ако един ден сина ми иска да се запознае с нея, да имам координатите й. Има два вида момичета, които си дават децата-едните не им пука, другите самите те са още деца, и немогат да осигурят нормален живот и бъдеще на детето, което носят. Аз бях, видях и преживях всяка емоция с нашата БМ. Плакали сме заедно, радвахме му се заедно. Никога не мога да взема правото на детето си ако иска да я познава. Защо насила да правя детето си да се чувства различно, непълноценно, само заради моя егоизъм да не му дам да познава БР. Никак няма да ми е лесно, но всички книги, които прочетох за осиновяване, препоръчват да съберем възможно най-много инфо за БР. Така, когато детето има въпроси ще може да му отговорим. В повечето случаи на децата е достатъчно да имат видят снимка, да научат нещо за тях и дори никога след това да не искат да общуват с БР.

Калинка 64, Може да се свържеш с агенцията, от която сте го осиновили и дома, от който е/болница ако е бил бебе?  Успех  bouquet
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
и нашето осиновяване е отворено. в българия тези неща не са популярни.

за мен от самото начало беше ясно, че моето дете ще познава биологичната си майка. то също беше дадено за осиновяване с любов. не сме първи приятелки, естествено, но поддържаме сравнително близки отношения.
за мен най важното е интереса на детето. друга жена я е родила и това е факт, както е факт, че аз съм нейната майка.
моето мнение е, че когато детето познава биологичната си майка от най ранна въсраст, не изгражда за нея погрешни представи.
не бих се замислила дали да потърся контакт с биологичните родители. това е част от техния живот. има деликатни начини да се информират и ако нямат желание за контакт да не бъдат конфронтирани засега с фактите.
всяка постъпка има своите последствия и всеки трябва да е наясно с това. дори нещо да не ни харесва, не значи, че това трябва да е меродавно при деиствията ни. предценката, дали някой оставя детето си от обич, омраза или безизходица не бива да правим ние, предубедените.
макар да искаме да забравим, че друга жена е носила под сърцето си нашето дете, забравянето няма да промени тази истина. бразилските трагедии най често си ги правим самите ние.

моето мнение е, че е добре да сте в контакт с биологичните родители, стига те да го желаят.
от дълги години живея в германия и мога да разбера защо искате да намерите биологичните родители. осиновяването там е нещо нормално. това, детето да познава биологичното си семейство, също. няма бразилски трагедии, няма сърцераздирателни истории, няма съдници и заклеймители на злата биологична майка изоставила детето си. хората са доста по толерантни и реални и смятам, че това прави живота им по лесен и спокоен.
Цитирай


Мнения: 2 084
Аз това оставяне "с обич" не го разбирам. Да чукам на дърво, както се казва, но наистина не проумявам какво точно означава това. Според мен нагласта на хората е да имат една майка и точно "получаването" на "резервна" майка би накарало едно дете да се чувства различно. И коя ли е "резервната"?
Калинака 64, тази жена, която и оставя едно много болно дете дали би искала да знае каква е съдбата му? И не е ли това нарушаване на емоционалния й комфорт и човешките й права да зачеркне период от живота си? Ако тя е искала да е част от живота на това дете то вие нямаше да го познавате.
Не, че изпитвам лоши чувства към тези жени, но някак така се получи написаното. Истината е, че не ги разбирам.
Цитирай


Мнения: 2 084
Калинка 64 извинявай за правописната грешка в името ти.
Цитирай
Kirilicata mi ne raboti, no s goljamo zakqsnenie iskam da blagodarja na vsichki, koito mi otgovoriha. Otgovorite mi bjaha strashno polezni, premislih mnogo neshta, za reshenija e oshte rano...
Blagodarja vi!
kalinka
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.