Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 164 отговора

Анкета

1. Кога разбрах, че съм осиновен(а)?:

Може да изберете максимум 3 опции.
Въведи твоя глас

космополитно

Мнения: 929
Адресирам темата си към осиновените деца, които посещават форума. Много е писано и се говори за дълбоката първична травма в душите им от ранно изоставяне (респективно-предадено доверие), която “работи” там нейде в несъзнаваното им… Също така факт е, че повечето деца научават истината за своят произход в различна възраст и по различни пътища… Има и случаи, при които осиновителите отнасят тази истина, превърнала се в тайна до гроб със себе си. Факт е и, че при този договор между осиновителите за доживотно мълчание по темата един ден децата им пак научават, че са осиновени!
Какво усещат осиновените деца преди в семейството да се е заговорило за съвместното им начало с родителите, които са ги отгледали и възпитали? Задавам този въпрос към поотрасналите вече осиновени. Те и родителите им са взимали решения и са живели във време, когато осиновяването е било тема табу, заради страха от предразсъдъци и хорски нагласи. Като чета в този форум-тук обменят мисли осиновители, които са се отърсили от тези страхове и са възприели по-ново отношение към темата “Осиновяване”… И ако след време някой зададе подобна тема към сега невръстните ни деца те вероятно ще кажат други неща, но знае ли човек!? Става въпрос най-вече за НЕсъзнавани процеси и интуитивни усещания…
И така: Обръщам се към осиновените деца: Моля, помогнете ни да се ориентираме, в онова което става в душите Ви – сега, но и като много по-малки (когато не сте знаели, че освен мама и татко до Вас има и някъде други заченали Ви)…!

Моля Ви, споделете КАКВИ И ДОКОЛКО ИМАХТЕ: някакви свои вътрешни усещания, детски фантазии, интуитивни прозрения и предчувствия ПРЕДИ да узнаете, че сте отглеждани не от биологичните си автори?

Надявам се, че Вашето искрено споделяне ще вентилира някои Ваши емоции и ще помогне на нас осиновителите, на които ни предстои дълъг път с нашите осиновени деца по-добре да разберем, онова което се случва в душите им и намира израз понякога чрез поведението им.
Публикувам и анкета по темата!
« Последна редакция: пн, 16 юли 2007, 17:33 от wa_wa »
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 678
Здравейте от едно порасноло осиновено дете!
Първо малко отклонение относно анкетата:
Успях да гласувам само на единия въпрос, тъй като когато съм маркирала вече един отговор, не ми позволява да маркирам друг - на втория въпрос например. Дано ме разбрахте правилно.
Иначе с удоволствие ще отговоря:
1. Разбрах, че съм осиновена към 21-22 г. Милите ми родители са ми казали толкова късно /според думите на майка ми/, защото се притеснявали да не ги обвинявам, че са бедни.
Беше ми малко странно в началото, но иначе не беше никаква драма за мен. Та за мен това са най-добрите Родители на света - давали са всичко за мен и винаги са ме подкрепяли напълно /даже и в неправилните ми решения/. Даже с конкурс да ги бях избирала - нямаше да намеря по-добри.
След като научих, започнах да ги уважавам още повече и да изразявам любовта си все по-често.
2. Научих за осиновяването си Майка и Татко. Колко ли им е било трудно да го крият толкова много години! Сигурно камък им е паднал от сърцето. За това май е по-добре да се казва още в ранна детска възраст - хем децата приемат и свикват по-лесно, хем и на родителите няма да им тежи толкова дълго време.
Иначе наистина времената са били други - имало е хора, които са се подигравали, освен това родителите ми в началото са живеели на село и се чудя, как не съм научила от "доброжелатели". Но майка е изключително силен човек и не им се е дала /на подмятащите/, а татко всячески я е подкрепял.
3. За третия въпрос се колебая: май съм нямала никакви усещания, че съм осиновена, освен че чат-пат се чудех защо татко е със сини очи, а майка - със зелени /любимите ми/, а аз горката - с кафяви. Та за това се чудех, но иначе имах непоклатим контра аргумент - моя любим дядо, когато безкрайно много обичах и на когото съм кръстена /както и на баба - нося и на двамата имената/ имаше също кафяви очи и малка брадавичка на клепача на окото - същата като моята.
Та тази мисъл понякога наминаваше през главата ми - но много рядко.
Сега си спомням и друго - баба като малка често ми казваше, че на майка и е неприятно да и викам "майко", а по-добре да и казвам "мамо". Но дали е било така, не знам - бях много малка и не го разбрах това - аз си бях свикнала да и викам "майко", но това не значи, че по-малко я обичах.
Но мисля, че и на децата, които не са осиновени, също им идват в някои периоди такива мисли - че може би са осиновени.
Иначе никога не съм имала други усещания и съмнения - НИКОГА и НИКОЙ от семейството, роднините /а ние сме огромна рода/ не ми е показал по НИКАКЪВ начин, че съм по-различна, не съм усещала по-особено отношение, всички много ме обичаха и ме обичат и сега.
Накрая искам да кажа, че се възхищавам на РОДИТЕЛИ като вас и моите родители и се прекланям до земята. И никога не се съмнявайте /както може би са се притеснявали моите родители или пък някои от вас/, че детето ви като разбере и някой ден може да ви напусне - ако вие давате ЦЯЛАТА СИ ЛЮБОВ И ПОДКРЕПА на това дете , независимо дали сте бедни или богати, дали се карате или наранявате по някой път/защото и ние сме имали такива моменти и не може без тях/ - вашето дете никога няма да ви обърне гръб. Обичта е най-важната - не можеш да я отхвърлиш някой ден с лека ръка.
Извинявайте за дългия отговор, но винаги се вълнувам по темата. Надявам се да съм писала разбираемо.
Да са ви живи и здрави дечицата - много са красиви всичките /тайно гледам снимки/, да са живи и здрави и родителите им/ми.
Цитирай


Мнения: 1 249
1. Каза ми майка ми когато бях на 4 год.

Каза, че най-важното е никога да не търся другите, зашото те щели да са си вкъщи и да си правят кейк, а аз да обикалям под прозорците, да чукам и  това да е много дълго, а те да ме виждат, но няма да искат да ми отворят и ще се правят демонстративно, че не ме чуват.

После имаше разкази за разни  гадости за секса, които не желая тука да описвам, но ако някой на моите деца казва това когато са на 4 год. бих го убила без да ми мигне окото.


Никога допреди някполкло години не ми е и хрумвало, че това е  ненормално отношение към едно дете.

Обичах ги много и продължавам да съм дъщеря за пример.

2.Никога не съм се чувствала конфортно в кожата си.

Не смеех и да питам нищо.  На едно плахо питане майка ми каза, че сигурно за с много деца и не са имали пари да ме гледат и съм циганка. Аз съм много светла , как съм мохла да и вярвам не знам.  истината я разбрах по-късно и не разбирам зашо им е трябвало да ме лъжат и да ме обиждат, с какво това ги е направило по-щастливи ?!!

Баща ми не ме харесваше никак и все ми казваше:"абееее... има нещо у тебе"
 с недоволен глас.

каквото и да кажех, мислеха че лъжа

това формира у мен поведение и стил да не мога нищо да съобщавам, а повече да доказвам, че не лъжа, което е отвратително ако си зрял човек

Те бяха много нещастни с мен и един със друг.  баша ми имаше две извънбрачни деца

зашо не се разведоха и този кошмар не приключи - остава загадка за мен



Скапвах се от мерак да им се харесам.

Бях абсолщтен пропагандатор на идеята, че  само те са важните,  че са най-благородните и мили хора, а мислех че съм най-грозното и неуместноизглеждащо същество.

Това, че са ме взели приемах като незаслужен късмет.

Като станах мома майка ми казваше, че съм толкова грозна, че ако един мъж ме хасал, то най-вероятно нещо му имало.

Сега виждам, че съм карсива над средното, но с тъга приемам комплименти. За мен всичко е приключило. Не мога да се отпусна и да получавам любов.

По своему тези хора са били нещастни след като така са се отнесли с мен, а аз не мога да претендирам - май така съм си платила за това да имам семейство.

За жалост не съм изолиран случай, иам доста деца като мен, но това го знаят лекари и психиатри. 

Братовчедка ми я разсиновиха. Вече като голяма пак с нея живееха и мъжът и като носеше на майка и пържоли (бяха правили младите барбекю), бабат веднага звънеше на приятелки да се оплаква, че нарочно и носели месо за да и качели холестерола..., това в гладните години първите след демокрацията..

От 4 годишна  само слушах за стерилитет, зачеване, изнасилване, колко е опасен и гнусен секса, как съм неморална (на 4 как си неморален ????), киак основното за да си достоен човек е да гледаш родителите си като са стари  и да си честен.



Братовчедка ми е около 30 год. , не съм я виждала от години, случайно я видях по ТВ, изглежда като 45-50 годишна финна, но доста измъчена жена.

карма ли някаква имаме - не знам.

На осиновяванията между 50-те години и 90-те се гледаше като на една тайна и като на заместител на раждането, сега имате невеоятен късмет да има нормално отношение и да сте по-щастливи и отворени.

Всяка тайна замества нормалното развитие и е много енергоемка. Цената се плаща от децата най-вече.



Не вярвам някой да има добра връзка с БМ.  Ползват ме много за споделяне и помощник в тези неша, но нормална и обичаща био-майка не съм видяла някой да е срешнал.

Братя и сестри - да.

Смятам, че не дължите никакви отчети на никого. Вие сте родителите.

БМ не си е оставила чадъра в ресторанта, тя си е метнала детето на произвола, не и дължите нищо. Така си е платила шанса да опита пак и да продължи свободна.

В реалните срещи с БМ-ки те искат не да кажат, колко съжаляват за детето, а се опитват детето и осиновителката да ги съжаляват и да и влизат в положението, карат ги те да се чувстват виновни и да съжалят клетата женица.

За мен лично изоставянето на новородено от майката е опит за убийство, независимо че за наказателния кодекс не е такова.


Феноменът "изоставям те защото те обичам" по повод на родното ти дете май е по-подходящ за някои не особено талантливи филми.

К. Димитрова го беше казала ясно и точно, за мен нейната формулировка е най-близо до истината.

3. Предчуствия - никога не съм се чувствала добре намястото си, не добре, а даже поносимо не съм се чувствала.

Изпитвам от дете огроман вина за стерилитета на майка ми, която от 4 годишната ми възраст ми описва подробно и картинно какви и колко и колко болезнени са процедурите при стерилитет...


Винаги ми се струва, че не съм достатъчно добра/умна/ подходяща/уместна... за каквото и да е .

Като прочтох "Първична рана"
разбрах толкова неща  и животът ми стана по-поносим. 

За мен е най-скъпата книга и в буквален смисъл -- никой и никога не ми е помагал толкова, колкото тази книга.
 
БМ я сънувах като огромно туловище на жена - змия (като русалка, но долната част не е риба, а змия) и беше ужасно да се увива окло мен змийско тяло, което е два пъти по-дебело от моето, кошмар беше.

като го сънувах и не се стърпях и споделих с нашите (била съм малка), те много се отчаяха от мен, не ми се скараха,а показаха как ги разочаровам...
и аз се чувствах гузна и виновна и затова, че съм сънувалал тези кошмари...

Интуитивни прозрения имам две-три. Споделяла съм ги с един приятел много преди да науча за подробностите. Уплаших се от съвпадениято.


Много ми се иска някой от вас да ми отговори, но съзнавам, че шансовете да ми напишете какво мислите по казаното от мен са минимални Praynig Praynig Praynig




Формули за живота няма, както и единствено верен отговор.

Не съм песимистично настроена.

Много се радвам за това, че сте щастливи като осиновители.

Изповедта ми май не става за статистиката ви, съжалвам.


Прекрасни сте и имате всички шансове да сте щастливи !



 



« Последна редакция: пн, 16 юли 2007, 12:19 от Miraetta »
Цитирай

космополитно

Мнения: 929

Първо малко отклонение относно анкетата:
Успях да гласувам само на единия въпрос, тъй като когато съм маркирала вече един отговор, не ми позволява да маркирам друг - на втория въпрос например. [/quotе]


Опитах да редактирам анкетата, така че да са възможни отговори за всички въпроси и подотговори. Не знам дали съм успяла!? Това  е първата ми анкета все пак! Hug Ако някой се чувства по-добре ориентиран моля да ме консултира на лични!Belladona моля, опитайте да попълните анкетата пак! И пишете- възможно ли е вече отговарянето по всички пунктове?
Иска ми се да отговоря по-обстойно на Мираетта, но сега не ми е възможно-само надниквам тук! Моето време е в ранно/късна  доба! Тогава ще пиша пак.
Благодаря за искренните и обстойни отговори на включилите се до сега!
Цитирай

Враца

Мнения: 4 381
Поправих анкетата, така че да имате право да дадете 3 отговора- за всеки въпрос
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Miraetta бих искала да ти кажа,че и много собствени, а не осиновени деца могат да бъдат отгледани в подобна на твоята среда!Много грозно отношение към тебе,много грешни ходове на твоите родители,които са довели до пониженото ти или почти никакво самочувствие!Та каква вина имаш ти за това,че си била зачената и изоставена,циганка или не,грозна или хубава-ти си тяхното дете-осиновяването е само един факт..едно инвитро по друг по-безболезнен начин!....а колкото до твоята изповед ...мисля,че си е точно на място -един пример какви НЕтрябва да са осиновителите и въобще родителите
Желая ти безпроблемно преминаване   през  бурният океан на живота
Цитирай


Мнения: 1 249
Miraetta бих искала да ти кажа,че и много собствени, а не осиновени деца могат да бъдат отгледани в подобна на твоята среда!Много грозно отношение към тебе,много грешни ходове на твоите родители,които са довели до пониженото ти или почти никакво самочувствие!Та каква вина имаш ти за това,че си била зачената и изоставена,циганка или не,грозна или хубава-ти си тяхното дете-осиновяването е само един факт..едно инвитро по друг по-безболезнен начин!....а колкото до твоята изповед ...мисля,че си е точно на място -един пример какви НЕтрябва да са осиновителите и въобще родителите
Желая ти безпроблемно преминаване   през  бурният океан на живота
Didka,

много ти благодаря за отговора, но за "подобната среда" не е възможно да е вярно поради елементарни причини, които са очевидни за всички.

  bouquet  bouquet  bouquet

Цитирай


Мнения: 2 123
Отношението на твоите родители по някакъв начин доста напомня на отношението на баба ми към майка ми (мама е родена от баба, не е осиновена със сигурност):
- Мама никога не беше достатъчно умна, добра или красива
- Добре че се е намерил един будала - баща ми да я вземе, че баба никога не е вярвала, че мама ще се ожени (това в прав текст)
- Когато татко получи инсулт и лежа една седмица в кома, баба дори не се обади на дъщеря си, не искала да я притеснява
 - Баба не дойде на погребението на татко, да не се разстройвала

До края на живота на баба, мама отчаяно се опитваше да й се хареса - като малко кученце тичаше и всеки път, когато сякъш нарочно я допускаха по-наблизичко я ритваха по муцунката.

Вероятно факта на осиновяването също има значение, но си е до човек. Или си добър и чувствителен или си вторачен в себе си егоцентрик. Мира мислила ли си как биха се държали родителите ти със свое рожденно дете, ако имаха такова. Аз си мисля, че по същия или по подобен начин.

Друг е въпросът, че осиновените деца по условие носят травмата на изоставянето и по условие имат нужда от повече любов и УВАЖЕНИЕ
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Miraetta абсолютно е възможна подобната среда,защото аз я изживях..първородно дете,родено от 18 годишна майка,винаги студена  към мене,винаги виновна съм се чувствала и съм се стремяла да се доказвам,че и като голяма зряла жена..до едно време обаче Naughty съдби различни.....и еднакви.живот
Цитирай


Мнения: 1 249
Miraetta абсолютно е възможна подобната среда,защото аз я изживях..първородно дете,родено от 18 годишна майка,винаги студена  към мене,винаги виновна съм се чувствала и съм се стремяла да се доказвам,че и като голяма зряла жена..до едно време обаче Naughty съдби различни.....и еднакви.живот

Didka,

най-важната част от мисълта понякога е след или около "НО"-то, а при теб е до "ОБАЧЕ".

За нас няма до едно време, то е до края. Туморът е в нас и трябва да свикнем да живеем с него. Другото момиче даде това определени приописанието на неговата "първична рана", а аз само го заимствам.

Небезусловнообичано дете може да има и при био-родители, но това не прави средата еднаква.

Ще опитам да го обясня с обратния пример.

Едно от големите ми деца на всяка забрана за денонощно висене на интернет, излизане и пр. констатира, че явно не съм му майка, а за истинска да не говорим след като не разрешавам това и това...

Ама познай  колко се засягам  аз, която иначе съм толкова внушаема и мекушава - никак не се засягам, минава ми покрай ушите, зашото знам че са моментни детски приказки. Наблягам на това как да увлека детето, как де не се отдаде на пагубни неша и т.н., замислям се да не би да му липсва и какво му липсва у дома и да не би защото е между малките и големите да няма опора за себе си.

А на същите пуберски приказаки, казвани по 2-3 пъти седмично как ще реагира друга мама от форума ми е и мъчно и да си помисля.



Как майка ти да те укорява, че си жена с неприлично поведение  като майка си, след като тя е майка ти. 
Очевидни са разликите и отзвукът, а е факт, че много незрели био-родители нараняват децата си, но както казвам моята колежка :"Тая работа не е като оная", сори за леко циничния привкус, но нещата са несравними.



Ама те габровците неслучайно са казали, че не трява да си режеш опашката на котката на публично място, че един ще каже, че късо я режеш, друг- че дълго я режеш..

Та и аз така - като я режа пред хората все няма да улуча
и следва да си понеса и неразбрането, и затаените упреци и заплахите (не от теб, сакън да не си помисли някой такова нещо Hug).

Ти може би именно поради тази "ледена епоха" в детството ти сега си искала много деца и пълна къща и си си реализирала мечтата, знам ли.

Разликата е че при наранените поради други причини деца раните са не първични, не са преди те да получат инеднтификацията си, а при нас са преди и по време на идентифицкацията, че и после идва ново изпразване на вътрешното съдържание за да влезеш в новия образ и име, па били те и  най-прекрасните и желани от осиновителите.

Бе, що не си слушам аз габровците... Hug Hug Hug

Цитирай


Мнения: 1 249
Отношението на твоите родители по някакъв начин доста напомня на отношението на баба ми към майка ми (мама е родена от баба, не е осиновена със сигурност):
- Мама никога не беше достатъчно умна, добра или красива
- Добре че се е намерил един будала - баща ми да я вземе, че баба никога не е вярвала, че мама ще се ожени (това в прав текст)
- Когато татко получи инсулт и лежа една седмица в кома, баба дори не се обади на дъщеря си, не искала да я притеснява
 - Баба не дойде на погребението на татко, да не се разстройвала

До края на живота на баба, мама отчаяно се опитваше да й се хареса - като малко кученце тичаше и всеки път, когато сякъш нарочно я допускаха по-наблизичко я ритваха по муцунката.

Вероятно факта на осиновяването също има значение, но си е до човек. Или си добър и чувствителен или си вторачен в себе си егоцентрик. Мира мислила ли си как биха се държали родителите ти със свое рожденно дете, ако имаха такова. Аз си мисля, че по същия или по подобен начин.

Друг е въпросът, че осиновените деца по условие носят травмата на изоставянето и по условие имат нужда от повече любов и УВАЖЕНИЕ



 Hug  bouquet със закъснение, ама сега разбрах за рождения ти ден

да си здрава и мноого щастлива !
Цитирай


Мнения: 1 249

Сега си спомням и друго - баба като малка често ми казваше, че на майка и е неприятно да и викам "майко", а по-добре да и казвам "мамо". Но дали е било така, не знам - бях много малка и не го разбрах това - аз си бях свикнала да и викам "майко", но това не значи, че по-малко я обичах.

забравих да кажа за статистиката - и на мен ми се правеха строги забележки и ми се показваше колко ги наранявам като казвам  "майко", само "мама" е допустимо.

И сега майка ми проверява уж случйно на гсм-ма ми как е заведена като име.
Аз  не се отпускам никога, винаги съм в бойна готовност  да не сгреша от умора или залисия с децата  и да и кажа "майко", а на гсм-а ми  пише :

мама - тел. ......, което значи мобилен номер

мама стац - ....., което значи мама стационарен номер


Та тя след като проконтролира и това и е спокойна.


нещо много съвпадения стават
Цитирай
Miraeta не зная колко трябва да се чувстваш задължена на родителите си но мисля, че не е нормално майка ти на тези години да ти проверява джиесема и ти да и разрешаваш. В нашето семейство никой на никого не проверява телефона нито аз на детето и съпруга ми нито те моя, а камо ли да разреша на майка ми. Просто трябва сериозно да се замислиш при условие, че си семейна имаш 2 или 3 деца нужно ли е да разрешаваш това отношение и имаш ли смелостта да се изправиш срещу тях и да поискаш макар и късно зачитане на лично пространство.
Цитирай


Мнения: 1 249
Miraeta не зная колко трябва да се чувстваш задължена на родителите си но мисля, че не е нормално майка ти на тези години да ти проверява джиесема и ти да и разрешаваш. В нашето семейство никой на никого не проверява телефона нито аз на детето и съпруга ми нито те моя, а камо ли да разреша на майка ми. Просто трябва сериозно да се замислиш при условие, че си семейна имаш 2 или 3 деца нужно ли е да разрешаваш това отношение и имаш ли смелостта да се изправиш срещу тях и да поискаш макар и късно зачитане на лично пространство.

Нямам смелост и няма и да имам.

Това би я убило (майка ми).

Аз много по-елементарни неща не си позволявам, та това ли.



Е в това е разликата между нас с теб - има много тормозени от какво ли не деца, но в нашия случай  (бели деца със сигурен произход, които са били материал в ръцете на хора, опили се от своето благородство (лекари, директорки, съдия, убежедния на БМ за това колко голяма услуга ми е направила и т.н.) да си намериш парченцата след месомелачките и да се почувстваш цялостен човек си е "кауза пердута".

Все си мисля, че циганките, като си мяткат децата, поне не ги нараняват в душите в мноого витиевати убеждения как им правят голяма услуга.

Единственото , което си позволявам, е много тихо и мило, но твърдо да не давам да побъркват децата ми. 

След първата забележка на мйака ми дали едно от големите ми деца нямало да го мислят хората за проститутка след като иска да излезе с шарен колан, на който има едва видим надпис на английски "последвай ме' , обърнах нещата на майтап, но дадох на детето да разбере, че не следва да се връзва.

Цената за секса, продължил около 10 мин., я плащам вече над 40 год. Малко скъпичко ми идва, ама няма мърдане. Не съм никак цинична. Плача докато пиша това.


На няколко мои много елементарни забележки ми се казва "Храни куче да те лае", та съм се примирила.


« Последна редакция: ср, 18 юли 2007, 13:51 от Miraetta »
Цитирай
О не се притеснявай това няма да убие майка ти просто ще и покажеш, че си личност и имаш право на собствен живот и мнение. Най големият враг за личноста това е страха. Затова в друга тема бях написала, че трябва да разбереш начините по който те манипулират родителите ти.Дано да не съм права но ти по същият начин би позволила и на децата си да те манипулират  като те карат да се чувстваш виновна или по някакъв друг начин. Има една книга която на мен страшно много ми помогна казва се Селестинското пророчество от Джеймс Редфийлд. Книгата е много интересна тя ми помогна да разбера много неща и да си направя равносметка относно родителите си. Някой казват , че се чете трудно но повярвай ми труда си заслужава.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 164 отговора