Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 74 отговора


Мнения: 998
И така,незнам откъде да започна.
Просто искам да говоря за това ,защото на моменти имам чувството,че ще се пръсна.
Отдавна знам,че съм осиновена.
Започна се с някакво неясно предчувствие в детсвото,последваха подмятания от страна на "доброжелатели",които набързо бяха парирани в зародиш от татко.
Истински го изживявам откакто излязоха резултатите от изследването за кръвната ми група,правих ги заради бременността си.Кръвната ми група е рядко срещана,отрицателна,за разлика от положителните на моите родители.Чужда.Това ми подейства като шамар,въпреки,че не би трябвало да ме изненадва.

За пръв път тогава попитах майка ми за някакви подробности.Общо взето знаех това,което ме интересуваше-дълги години не могли да имат собствено дете и накрая след доста усилия се сдобили с мен.Не съм стъпвала в дом.Взели са ме от АГ-Русе на 12 дни.7 дни след като момичето,което ме е родило напуснало болницата.Първият спомен  на майка ми за мен е,че са ме сложили пред тях,за да ме видят и силно съм замахнала с ръчичка и тя се уплашила да не падна.Имат някаква информация за жената,която ме е родила.Била е много млада,от друг град,студентка.Биологичният ми баща и обещал да я вземе,ако е без детето-условие уж поставено от неговите родители.И явно тя е преценила,че е по-важен за нея от мен.
Знам,че е била хубаво,високо и младо момиче.Друго незнам.Цял живот се занимавам с изкуство-незнам от кого съм наследила любовта си към него.


Но сега,когато аз самата чакам дете и го усещам как расте в мен се ужасявам що за човек би оставил едно беззащитно създание на произвола на съдбата.Хиляди въпроси напират в мен.Защо не е направила аборт?Защо се е решила на тази крачка?Толкова ли не е изпитвала нищо към мен?Какво ли е почувствала ,когато се е сбогувала с мен,дали ме е прегърнала поне един единствен път?

После започвам да мисля какво би станало с мен,ако не бяха ме отгледали именно родителите ми.Аз много ги обичам,дори прекалено.Можело е да попадна в дом и никога да нямам семейство,а след това-на улицата.Защо не е помислила за това ТЯ,?Защо ме е зарязала ,след като е отговорна за действията си.
И вечният въпрос-дали понякога се сеща за мен?........Вероятно имам братя или сестри,които никога няма  да познавам,защото тя е дала на тях това,от което е лишила мен навремето.От позицията на бъдеща майка просто не я разбирам.Нямам с кого да говоря за това,за да ми олекне,понякога имам чувството,че сърцето ми е обхванато от тумор,който ме разяжда всеки ден.

Не искам да я търся.В сърцето си имам място само за една майка и то е заето от именно този 12-ти ден,когато тя ме е взела.Тази жена ми беше майка два пъти.Толкова много я  обичам,а е страдала ,че не е могла да има собствено дете,след като на мен даде всичко.За нищо не бих заменила  детсвото,родителите и живота си.Родителите ми никога не биха ме настроили против биологичната ми майка.Майка ми дори ми каза,че и е благодарна,че чрез нея се е сдобила с мен.Но не мога да спра да изпитвам неприязън и гняв към нея. Понякога искам да говоря с приятеля  ми,но незнам дали разбира болката ми.Затова на моменти му задавам по някой глупав въпрос,лишен от смисъл,като например "Как мислиш,хубаво бебе ли съм била?" а зад това стои "Защо останалите бебета са чакали с нетърпение,а аз съм била сама,нежелана,вероятно мразена,с какво съм го заслужила именно,когато съм била най-невинна и беззащитна?Поне не ме  ли е харесала,ако изобщо ме е удостоила и с един поглед?"

За щастие моето бебе отсега усеща моята любов и тази на баща си.Но ми се свива сърцето за тези,които ще изпаднат в моето положение,защото не всички биха имали моя късмет.

И бих искала да кажа на всички майки тук,осиновили дечица,че са достойни за възхищение.

Благодаря,че изчетохте обърканите ми мисли!!!!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 677
Здравей.Незнам дали знаеш моята история от форума и дали си чела нещата,които съм споделяла.
Много от въпросите ти и мисли са се въртяли и в моята глава.
Аз съм осиновена и съм майка на осиновено дете.
Ако имаш нужда от помощ,да споделиш нещо можеш да ми пишеш на лични да ти дам координати.
Поздрави и лека бременост.
 Hug
Цитирай


Мнения: 2 084
Бианка, няма думи, които в момента ми се виждат на място. Искам да ти пиша нещо смислено, а не се получава. Майка съм на близнаци на 3 г. Моята вяра, е че те не са изоставени, а най-чаканите деца в света - от мен и баща им. Желая ти лека бременност! И се радвам, че си тук.
Цитирай


Мнения: 998
Благодаря за отговорите и разбирането  bouquet
Винаги олеква да споделиш с хора,които ще те разберат.
Надявам се,че някой ден ще мога да живея в мир със себе си и въпросите,които си задавам.
Цитирай


Мнения: 1 249
И така,незнам откъде да започна.
Просто искам да говоря за това ,защото на моменти имам чувството,че ще се пръсна.
Отдавна знам,че съм осиновена.
Започна се с някакво неясно предчувствие в детсвото,последваха подмятания от страна на "доброжелатели",които набързо бяха парирани в зародиш от татко.
Истински го изживявам откакто излязоха резултатите от изследването за кръвната ми група,правих ги заради бременността си.Кръвната ми група е рядко срещана,отрицателна,за разлика от положителните на моите родители.Чужда.Това ми подейства като шамар,въпреки,че не би трябвало да ме изненадва.

За пръв път тогава попитах майка ми за някакви подробности.Общо взето знаех това,което ме интересуваше-дълги години не могли да имат собствено дете и накрая след доста усилия се сдобили с мен.Не съм стъпвала в дом.Взели са ме от АГ-Русе на 12 дни.7 дни след като момичето,което ме е родило напуснало болницата.Първият спомен  на майка ми за мен е,че са ме сложили пред тях,за да ме видят и силно съм замахнала с ръчичка и тя се уплашила да не падна.Имат някаква информация за жената,която ме е родила.Била е много млада,от друг град,студентка.Биологичният ми баща и обещал да я вземе,ако е без детето-условие уж поставено от неговите родители.И явно тя е преценила,че е по-важен за нея от мен.
Знам,че е била хубаво,високо и младо момиче.Друго незнам.Цял живот се занимавам с изкуство-незнам от кого съм наследила любовта си към него.


Но сега,когато аз самата чакам дете и го усещам как расте в мен се ужасявам що за човек би оставил едно беззащитно създание на произвола на съдбата.Хиляди въпроси напират в мен.Защо не е направила аборт?Защо се е решила на тази крачка?Толкова ли не е изпитвала нищо към мен?Какво ли е почувствала ,когато се е сбогувала с мен,дали ме е прегърнала поне един единствен път?

После започвам да мисля какво би станало с мен,ако не бяха ме отгледали именно родителите ми.Аз много ги обичам,дори прекалено.Можело е да попадна в дом и никога да нямам семейство,а след това-на улицата.Защо не е помислила за това ТЯ,?Защо ме е зарязала ,след като е отговорна за действията си.
И вечният въпрос-дали понякога се сеща за мен?........Вероятно имам братя или сестри,които никога няма  да познавам,защото тя е дала на тях това,от което е лишила мен навремето.От позицията на бъдеща майка просто не я разбирам.Нямам с кого да говоря за това,за да ми олекне,понякога имам чувството,че сърцето ми е обхванато от тумор,който ме разяжда всеки ден.

Не искам да я търся.В сърцето си имам място само за една майка и то е заето от именно този 12-ти ден,когато тя ме е взела.Тази жена ми беше майка два пъти.Толкова много я  обичам,а е страдала ,че не е могла да има собствено дете,след като на мен даде всичко.За нищо не бих заменила  детсвото,родителите и живота си.Родителите ми никога не биха ме настроили против биологичната ми майка.Майка ми дори ми каза,че и е благодарна,че чрез нея се е сдобила с мен.Но не мога да спра да изпитвам неприязън и гняв към нея. Понякога искам да говоря с приятеля  ми,но незнам дали разбира болката ми.Затова на моменти му задавам по някой глупав въпрос,лишен от смисъл,като например "Как мислиш,хубаво бебе ли съм била?" а зад това стои "Защо останалите бебета са чакали с нетърпение,а аз съм била сама,нежелана,вероятно мразена,с какво съм го заслужила именно,когато съм била най-невинна и беззащитна?Поне не ме  ли е харесала,ако изобщо ме е удостоила и с един поглед?"

За щастие моето бебе отсега усеща моята любов и тази на баща си.Но ми се свива сърцето за тези,които ще изпаднат в моето положение,защото не всички биха имали моя късмет.

И бих искала да кажа на всички майки тук,осиновили дечица,че са достойни за възхищение.

Благодаря,че изчетохте обърканите ми мисли!!!!  bouquet




Минала съм от там, където си в момента.  Не е най-светлото място и мястото на една бременна определено не е там, ама като така ни било писано.

 Hug Hug Hug


С първите две бремнности нямах такива мисли и терзания. Бях като машина с пружини и здрави батерии и бях убедена, че не искам и да знам коя е БМ и съм благодарна до гроб на осиновителите си.

Когато казах на майка ми по телефона, че ще имаме второ дете (беше ми неудобно да и го кажа лично), тя отговори : "Кааак не ви беше срам",

при все че и ден не сме живели за сметка на нашите или в тяхно жилище, от първия ден се издържаме и оправяме сами, а разликата между децата ни е повече от 3 год.


На мен от дете ми се внушава директно и индиректно, че: 1) само простите жени забременяват поради невежество да се предпазват
2) раждането и бременността не са нищо, важното е после.

Късничко разбрах,   че всичко е важно.

Майка ми е много разочарована и натъжена от мен защото не застанах пред децата си да им обясня, че бременността е нищо.

За жалост не е нищо и това, което майка ти е изживяла и си е мислила и изпитвала към теб и по повод на теб докато те е носела, остава с теб до сетния ти ден.
Всеки ден подсъзнателно доляваш отгласа му и му отговаряш, дори да е най-пагубното нещо и да се изстреляш до космически успехи за да го заглушиш. За мъжете, дето го дявят в алкохол,  флиртуват със смъртта с безумни скорости и пр. е ненужно да пиша, то с вижда.

Та, след и при тая гадория да попаднеш на свястна майка (имам предвид осиновителка) и да изживееш с нея живота си е балсам за душата и щастие.
Я взимай майка си и отивайте на сладкарница или "го ударете на живот" както и където ви е приятно.



Аз допуснах докакто носех последното си дете да потъна в такива мисли и сега и то е доста  уязвимо и по много неща прилича на децата, които пренатално са се допрели до мислите за изоставянето.

Докато бях бременна с големия корем консултирах и участвх в два случая тежки, подобни на тези във форума, и все си казвах на моето бебче, че никога няма да го оставя и пр., явно ме е чуло, но е усетило и наличието на тези мисли.


Като те нападнат тези емоции веднага спри като пред  прелез  Mr. Green Hug Praynig,

дай си покой на душата, бъди нежна към детето у себе си (товята непорастнала душа, не реалното си бебче), ти заслижаваш тиха радост и успокоение.
Ужасът вече се състоял, няма да се повтори, не го чакай..

Ако  си сама - излез сред хора, ако искаш да си починеш - легни си, не зацикляй на "тумора", прости си, нямаш вина, едно бебе няма вина.

 Знам, че е лесно да се каже, а трудно - да се направи,  но вече има книги, може да се говори за това, че се чувстваш зле, и да не те укоряват за това, което е огромна стъпка за нас.

вярвам, че всичко с теб ще бъде наред и чакаме бебчето ти    bouquet  bouquet  bouquet
« Последна редакция: вт, 17 юли 2007, 14:05 от Miraetta »
Цитирай


Мнения: 998
Miraetta,
Благодаря за милите,окуражителни и мъдри думи,
много си права,четох постинга ти няколко пъти Blush...

При теб нещата са се развили по доста по-различен начин(аз намерих и изчетох на един дъх твоята история)
И просто ми е трудно да намеря думи,с които да опиша чувството,което изпитах спрямо това,което си преживяла,но го съпоставям с това,какъв мъдър човек си станала,макар цената,която да си платила за това да е огромна.Не съм аз човека,който да съди родителите (осиновителите)ти,но да натоварваш едно дете с подобни разсъждения и изкривено-абстрактни представи за любовта и живота ми се струва скверно.Извини ме за дързостта да изкажа толкова прямо мнение.Държа да отбележа,че ти се възхищавам.

С това,което ми се е запечатало на клетъчно ниво аз ще продължавам да живея ден след ден,на човек,който не се е сблъскал с подобна драма ми е трудно да обясня какво преживявам и какво съм преживявала и в детсвото,имайки странни усещания и предчувствия и за миналото и за бъдещето си.

Отстрани наистина би било като проява на глезотия да се оплача-имам родители,които ми дадоха всичко-дом,любов,най-доброто образование и отношение.Нямам особен житейски опит,понеже съм израстнала като цвете в саксия,но макар по-слаба  имам добър стимул,заради който да се боря в живота-а именно-собственото ми неродено дете.

Осъзнах и истинския смисъл на израза "бял кахър"-и ми е смешно като си помисля,че понеже цяла година чакам повишение и постоянен договор в операта,където работя си мислех,че съм карък.А било е точно обратното,плаша се като помисля колко много,много,ама много късмет съм извадила.

Не съм изгубила и от това,че са ме ограничавали да излизам до късно и не ми липсват загубените дискотеки и купони.Нямала съм връзки,но попаднах на мъж на място от първия път и мога да му дам искрена,безкористна любов и с него да сбъдна съкровената си мечта и аз да бъда добра майка,също като моята.

Въпросите и всичко останало ще си останат в мен,може би завинаги ще ми напомнят за другата страна на монетата и за другият свят ,в който щях да попадна.За добро или за зло.Това обяснява  донякъде защо винаги съм била тъжна,меланхолична още от дете.


Макар,че за нищо на света не бих понесла тежестта на товара и вината,която има биологичната ми майка.Затова от гледната точка на една бъдеща майка,аз никога няма да и простя,че си е правила кефа,а после е избягала от отговорността,която е трябвало да  поеме.Все пак не е била изнасилена,явно не е и била глупаво момиче от информацията,която имам за нея и добре е знаела вариантите,които биха могли да ми предостави суровата действителност.Това,че е спасила собствената си кожа от "позора" да е самотна майка и е избягала,изоставяйки собствената си плът и кръв си е за нейна сметка.Можеше и да ме малтретират и да стоя гладна докъто тя гради новият си,морално правилен животец. Бих била изумена,ако в момента е щастлива.Мен подобна  вина би ме смазала.Но хора всякакви и допускам варианта дори да не си спомня за мен,тъй като явно е достатъчно бездушен човек.

И още веднъж,Miraetta,благодаря ти!

Цитирай


Мнения: 1 249
 За Бианка:

Голяма утеха е да се срещнем.



Който не идва от нашето място, не може да разбере.



Дай Боже, по-малко да сме разбиращите, а повече да са щастливите .


Цитирай


Мнения: 998
Напълно съм съгласна с теб  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 084
Момичета как да предпазя децата си? Не може да няма начин. Не може да останат рани в душите им - Бог не би го позволил ако аз не сбъркам някъде. Бог обича всички /може би по различен начин/.
Бианка, направо се чувствам излишна в твоята болка. Мираета, няма как да изразя бурята, която предизвиква у мен твоята история. Вие знаете рецептата - има лекарство. Аз имам само безграничната си любов към Преси и Вики и вярата, че онези девет месеца нямат власт над бъдещето.
Цитирай
Много мислих и се чудих дали да пиша, но мисля че има хора с лошо детство които са успели да се освободят от него. С няколко изречения ще напиша за моето.Майка ми се разведе с баща ми когато бях на 7 години, а спомените ми до тази възраст са как баща ми през вечер ни гони с нож за да ни убие след поредното напиване. А след развода понеже живеем в малък град заклеймиха майка ми мен и сестра ми и трябваше да се борим с разни предразсъдъци и унижения от страна на учители и работодатели- говоря за средата на 70 год. сега положението е друго. Пиша това не да ме съжалявате а да разберете, че докато не се освободите от чувство за вина , докато не спрете да мислите за БМ , докато не простите на всички които са ви наранили няма да можете да продължите напред. Трябва да разберете, че не е случайно това че сме израснали именно в тези семейства там е трябвало да научим определени уроци да си извадим определени изводи и да не повтаряме грешките на нашите родители. Трябва да се замислите за детството си и да разберете начините по които родителите са ви манипулирали дори това да е било несъзнателно, както правеше моята майка и аз го разбрах чак сега и разбрах, че макар и несъзнателно и аз манипулирам близките си по същия начин. Така, че раните в душите си можем да излекуваме единствено и само ние.
Цитирай


Мнения: 1 249
Много мислих и се чудих дали да пиша, но мисля че има хора с лошо детство които са успели да се освободят от него. С няколко изречения ще напиша за моето.Майка ми се разведе с баща ми когато бях на 7 години, а спомените ми до тази възраст са как баща ми през вечер ни гони с нож за да ни убие след поредното напиване. А след развода понеже живеем в малък град заклеймиха майка ми мен и сестра ми и трябваше да се борим с разни предразсъдъци и унижения от страна на учители и работодатели- говоря за средата на 70 год. сега положението е друго. Пиша това не да ме съжалявате а да разберете, че докато не се освободите от чувство за вина , докато не спрете да мислите за БМ , докато не простите на всички които са ви наранили няма да можете да продължите напред. Трябва да разберете, че не е случайно това че сме израснали именно в тези семейства там е трябвало да научим определени уроци да си извадим определени изводи и да не повтаряме грешките на нашите родители. Трябва да се замислите за детството си и да разберете начините по които родителите са ви манипулирали дори това да е било несъзнателно, както правеше моята майка и аз го разбрах чак сега и разбрах, че макар и несъзнателно и аз манипулирам близките си по същия начин. Така, че раните в душите си можем да излекуваме единствено и само ние.

детството е с осиновителите и то като правило в масовия случай никак не е лошо

ние говорим за друго


 Hug Hug Hug
Цитирай


Мнения: 1 249
Момичета как да предпазя децата си? Не може да няма начин. Не може да останат рани в душите им - Бог не би го позволил ако аз не сбъркам някъде. Бог обича всички /може би по различен начин/.
Бианка, направо се чувствам излишна в твоята болка. Мираета, няма как да изразя бурята, която предизвиква у мен твоята история. Вие знаете рецептата - има лекарство. Аз имам само безграничната си любов към Преси и Вики и вярата, че онези девет месеца нямат власт над бъдещето.

Пак ли да идвам у вас да ти развалям компа, а .... ? Mr. Green


Я си живей живота с твойте мъже и не побелявай предварително от такива неуместни терзания !


Ако така ще се тормозиш  да не пишем тука въобще ...

То не си струва и на 10 човека да съм помогнала ако баш на теб съм ти породила негативни и мъчителни мисли newsm78


Цитирай

на път

Мнения: 2 591
Тази дема ме разстройва всеки път .... и нищо не мога да кажа освен "свалям ви шапка" за мъдростта, силата и куража да говорите по тази така болезнена тема, която явно продължава да ви наранява ... за това, че се опитвате да се борите и да преодолявате празното място в душата си.
Целувки и прегръдки от мен!!!   bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 9 296
Тази дема ме разстройва всеки път .... и нищо не мога да кажа освен "свалям ви шапка" за мъдростта, силата и куража да говорите по тази така болезнена тема, която явно продължава да ви наранява ... за това, че се опитвате да се борите и да преодолявате празното място в душата си.
Целувки и прегръдки от мен!!!   bouquet  bouquet  bouquet
Копирам, защото по-точно не мога да го кажа Hug
Цитирай


Мнения: 2 084
Мираетта, не ми го разваляй, а пишете. На мен ми действа добре да се "настрахувам" и да преборя страховете си. Това, че с никого не съм разговаряла за притесненията си не означава, че ги нямам. Децата ми явно ще минат през своите етапи на страхове и болка, и за да съм адекватна трябва да разбирам или поне да знам повече за "другата страна на огледалото". По добре е всичко скрито да си откривам тук, отколкото да го закопавам в себе си - няма да съм полезна и за себе.
Препрочитам думите ви и наистина имам нужда да се опитам да почувствам болката ви - не зная как, но това ще ми помогне да разбирам и предусещам страданието и терзанията на моите ангелчета.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 74 отговора