Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

UK

Мнения: 1 081
Депресията на родилките
Жените, които наскоро са станали майки, често изпадат в депресия. Раждането е минало благополучно, бебето е здраво и в отлична форма и ето вие отново сте вкъщи.
Би трябвало да сте радостна, спокойна и много динамична. Но вместо това все по-често се чувствате объркана, притеснена, самотна и несигурна.



Вместо да се радвате, вие плачете!

Следродовата депресия - що е то?

Това състояние специалистите определят като нормално и е израз на един сериозен преход във вашия живот. Причините за него са много и различни. На първо място е огромната физическа промяна и всичките хормонални изменения, настъпили в организма по време на бременността и на раждането.

Грубо казано, това е свръхчувствителност към всичко, което се случва с вас и около вас. Внезапно се леят сълзи без видима причина, а ако такава има, направо се стига до истерии. Тази депресия обикновено се проявява месец след раждането, когато чувството на радост вече се е притъпило и умората взема връх. Ако си помогнете, тя ще мине бързо. Но ако оставите “на течението” може да се проточи и да нанесе сериозни травми.

Стресирани, раздразнени и обезверени - така можете да се чувствате в продължение на 2-3 дена до 3 седмици. Всичко зависи от физическото и емоционалното състояние на жената, от помощта и подкрепата, която близките й оказват. При всяко положение обаче не се изолирайте, споделяйте какво ви мъчи, не се притеснявайте дори да си поплаквате и преди всичко - щадете се!

Занижете нивото на изисквания към себе си. Ако сте свикнали къщата ви винаги да блести от чистота, временно приемете мисълта, че абсолютната чистота е непостижима и че сега най-важна е почивката.

Пълноценният сън в този период е задължителен. Не сте се наспали през нощта? Не се замисляйте изобщо, легнете през деня, докато сте помолили някой да разходи детето, и не забравяйте да изключите телефона.

Настроението ви се разваля, като се погледнете в огледалото? Тогава по-често гледайте снимките, на които най се харесвате -така ще имате идеал, към който да се стремите. Пийте витамини, правете си маски на лицето и косата - бременността ги изтощава. Създайте си правило да отделяте 15-20 минути на ден за гимнастика.

Не натоварвайте отслабения си организъм с щанги, диети и маратонско тичане. Достатъчни са коремни преси и прости упражнения за мускулите на гърдите и бедрата. Най-лошото, което можете да направите, е да си кажете, че ще се заемете с това „по-нататък".

Защото бързо ще свикнете със запуснатия си вид, но той подсъзнателно ще потиска и вас, и вашите близки.

Близки и роднини.
С раждането на детето се е променил не само вашият социален статус, но и този на вашите близки. Те също се вълнуват, особено ако живеете заедно, така че напълно възможно е да кажат нещо, според вас „не каквото трябва" или с неподходящ тон. Те дори не се и сещат, че то може да ви обиди. Затова, колкото и да е разклатена нервната ви система, постарайте се да намерите общ език с близките си, обяснете им състоянието си, като акцентирате върху разминаванията. Това е шанс да ви разберат и да не се обиждат от някои ваши неблаговидни постъпки и маниер на държане.

Ако безумно ви дразни ревящото цяла нощ бебе и се плашите от агресивните си помисли, не се самоизтезавайте и не преживявайте собствената си вина. Договорете се с мъжа си или с родителите ви за посменно нощно дежурство.

Не се притеснявайте да търсите помощ от тях и по други поводи.
На възрастните им харесва да са необходими.

Как да намалите напрежението?
Детето не ви е виновно - то изобщо не ви е молило да го раждате. Затова не го обвинявайте, че задълго ви е изхвърлило от живота. Планирайте реални радости: двучасов шопинг по магазините, среща на кафе (но не вкъщи!), кино. Когато плачът на бебето аха да ви накара да скочите през прозореца или да го нашляпате, не се плашете от състоянието си. То също е признак за депресия.

Не сте длъжна да бъдете идеална майка. Оставяйте го от време на време на някой друг, а вие влезте под душа и се накрещете под шума на водата.

Дишайте дълбоко на отворения прозорец, боксирайте възглавница - имате нужда от разтоварване и от сваляне на напрежението.

На детето ви му трябва здрава и спокойна майка.

И помнете - не живеете в пустиня. Ако нямате роднини, имате приятели, съседи, колеги. Най-вероятно ще се отнесат с разбиране към вас и молбите ви за помощ.


http://semeistvo.rozali.com
автор: malko_mishlence
« Последна редакция: ср, 18 юли 2007, 22:00 от Bunny87 »
Цитирай

Пловдив

Мнения: 550
Статията е много хубава само,че защо ли се разминава с действителността,която си създаваме?!За себе си мога да кажа,че изкарах подобна депресия,която не ме остави цели шест месеца!Получавам помощ единствено от мъжа ми,но през повечето време сама се грижа за детето.Първите месеци ми бяха като в сън,не спях,бях раздразнителна,нямах апетит...Веднъж една съседка,възрастна жена,която много уважавам,ме спря и ми каза да се погрижа за себе си,да отида и да се нахраня,явно ми е личало ужасното изтощение .
Мисля,че една жена изпаднала в подобна криза едва ли би се досетила сама,че нещо не е наред.Просто се оставя на течението,отдава се на грижите около детето и ако някой не я измъкне от там  кой знае колко сериозно може да стане...
Цитирай
Прочетох статията и се зарадвах ,защото от 3 месеца съм в къщи с бебо и ще лудна.Бебо е много спокойно не реве освен като огладнее.Не съм свикнала да стоя залостена в къщи.Чуствам се някак си непълноценна затова реших да запиша  магистратура дистанционно обучение дано по-бързо изляза от тази депресия.
Цитирай

София

Мнения: 3 244
veled73, мога да кажа, че имах сериозен проблем в началото на майчинството си. Тогава беба беше кротка, не ревеше много, даже май хич, имаше нужда от мен, за да я преобувам и храня... Аз бях доста зле след раждането, не излизах, имаше грип, макар че не беше студено... В един момент Симона се промени, а с нея и аз - искаше да се гушка, искаше на ръце, искаше да съм край нея постоянно, а това взе, че ми подейства много събуждащо.

Сега сме заедно навсякъде, не се чувствам залостена, не се чувствам, сякаш животът ми е свършил с онова кошмарно раждане, напротив - имам приятели, имам майки, с които се срещам, имам мънички цели, които си поставям и постигам една по една и това ме успокоява, че се справям.

Мисля, че е много важно човек да говори за това. В това отношение този форум е безценен. Ако искаш, пиши ми!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.