Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора
Здравейте, незнам от къде да започна ... много, много съм объркана Sad Ситуцията е следната -  със съпруга ми се познаваме почти цял живот в буквалния смисъл на думата, от 10 години сме заедно,  женени от почти две години, имаме си прекрасно момченце на 8 месеца. Дотук всичко като на кино, да ама не. От как малкия се роди нещата не вървят и не вървят, постоянно спорим за нещо, последните няколко пъти дори се стига до големи скандали и чупене на покъщнината, нещо което не съм мислела че е възможно. При последния скандал споменахме и за развод, от което ми става още по болно. След толкова години заедно ... просто не ми го побира главата ... Мисля че съпруга ми не иска да поема никакви задължения към бебето, старая се колкото може по-малко да го ангажирам за каквото и да било, не смея да го помоля дори за 2 часа да го гледа, а понякога съм просто изтощена. Чувствам се като парцал... В къщи не водим нормални разговори, той все е изморен и отива да спи в другата стая, аз храня, къпя, приспивам бебето, върша несвършената работа от деня и често лягам късно след полунощ, мисля по цяла нощ защо на нас се случва това вместо да сме щастливи и доволни c нашата рожба.  Той ме упреква че искам да му се кача на главата, а в същото време изпитвам страх да помоля за капка внимание, какво остава пък за ласки... Чувствам се ужасно. Живеем далеч от роднините и когата всяка вечер съм сама с бебето се чувствам като ненужен и нежелан боклук. От мен се иска готвене, чистене, гладене, пране, гледане на детето, никой не ми помага и това малко по малко ме убива, плаче ми се...
Някой изпадал ли е в такава ситуация и как да постъпя, не искам да се развеждам, обичам съпруга си, просто искам труда ми да се оценява, не искам да ме издига на пиедестал, но просто малко повече уважение...
Цитирай


Мнения: 215
Мила, сигурно много от съфорумките са се чувствали така, но това е въпрос на характер /става въпрос за съпруга ти/. Не е нормално да не се чувства ангажиран с бебето и с домашните задължения, които в никакъв случай не са само твоя грижа - най-малкото нямате от кого да получите помощ, а и с малко бебе е много трудно. Така че не се старай да не го натоварваш , напротив - задълженията на родител са и негови, в край на краищата не си го правила това дете сама, а като не е искал дете, защо се е женил въобще. Трябва да поговорите и да му обясниш как се чувстваш. Ако си финансова зависима, разговора ще бъде труден, но и живота ти не е лек. Успех!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 24
Здравей , скъпа !
Не бъди пък чак толкова тъжна. Все си мисля , че навикът да сте заедно 10 години само двамата малко или много ви се е отразил. Появата на новото човече , грижите , отговорността са ви дошли в повече и сте напрегнати и изнервени. Този етап е неизбежен в живота на едно семейство , но се преодолява бързо , повярвай ми !Ти сама ще видиш как ангажиментите ти ще се променят.Бъдете търпеливи и се обичайте , защото все пак ви се е случило най-хубавото!Дано отминат лошите моменти и остане само радостта с което мъничкото ви дарява!
Цитирай

София

Мнения: 2 403
 Мила Тъжна, мисля, че поне едно 80% от жените са  преживели това след раждането на детето.  Ние сме прекалено  чувствителни, изнервени и стреснати в този период, затова мъжа до нас трябва да е с железни нерви, да е  настина мъж, за да удържи на напрежението. На някои са им слаби ангелите и се получава това, което описваш. Успокой се и не се самонавивай главно, ще отмине и всичко пак ще бъде като преди.
Цитирай

Varna

Мнения: 368
Поговори с него и го накарай да размисли кое е по важно в живота му. Все пак вие сте неговото семейство и ако не иска да мисли за вас .......... няма смисъл да продължавате така. Успех - дано се осъзнае  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 3 930
Синът ми беше точно на възрстта на твоето дете сега, когато и ние изпаднахме в подобна криза. Мъжът ми излизаше всяка вечер след работа и почти не се виждахме. Аз бях постоянно с детето. Никой не ми помагаше, въпреки че живеем при свекърите, освен че го изкарваха от време на време на разходка, за да мога аз, докато си почивам, да свърша и домакинската работа. Мъжът ми се оправдаваше с това, че се страхувал да не нарани детето и не можел да поеме отговорността да бъде насаме с него. Един ден избухна скандал между нас, при което му споменах, че ще му връча някой ден документите за развод. И наистина го мислех. не стига, че гледам малко дете, ами се налага да отглеждам мъжа ми, а покрай него се грижа и за свекърите. А на мен кой ще ми помага? По-добре тогава да живея сама и сама да се грижа за детето си, поне ще е само за един човек. И така с мъжа ми не си говорехме около 10 дни, спяхме в отделни стаи, а аз се информирах как тръгва един развод. Сдобрихме се покрай детето, но не заради детето. Ние много се обичаме, но има моменти, когато подобни кризи са неизбежни. Оттогава мъжът ми се промени доста. Сега го виждам, че е по-близък с детето, разхожда го, храни го, играе си с него, докато преди почти нямаше досег с него.
Сигурна съм, че и при вас е поредната криза. разбирам, че се обичате още. Просто повечето мъже са такива, не че това ги оправдава. По-лесно е някой друг да поема инициативата. Що не вземеш да си гледаш детето и малко да поставиш грижите за мъжа ти по-встрани, па да видим тогава той какво ще направи. Ако ти каже нещо, кажи му, че се уморяваш и не смогваш. Току виж му дошъл акъла.
Цитирай


Мнения: 4 380
Никакви такива. Вие правите огромна грешка, бе жени! Как така да си гледа детето? Това дете е и негово. Връчваш му го под различни предлози (гледай да е колкото може по-важно и достоверно ако предлогът е намислен)- да свиква да се грижи сам. Оставяй му го все по- за дълго!
В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" (в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!
Цитирай


Мнения: 1 782
Аз в момента гледам новородено и да си призная никак не е играчка или лесно, а имам добро бебе. Аз също нямам близки наоколо, знам как се чувсташ след цял ден тичане. Мъжа ми обича да се занимава с детето, но аз не го питам. Той след като се прибере от работа и си почине малко му връчвам бебето. Казвам му, че имам работа-домакинска или лично време, а и е негов ред да се занимава с бебето. Детето е общо, за да може той да се почувства баща, трябва да бъде включен в отглеждането. И двамата сте изморени вечер, това не означава, че все той трябва да си почива. Разглезила си го тоя твоя мъж Naughty Затова се и карате, когато човек е изтощен физически и емоционално е изнервен и няма търпение. Той искал ли е да имате детето?
Аз ако съм на твое място няма да пипна домакинска работа, ще казвам, че съм изпорена като него, докато не разбере, че едно семейство се гради от двама и отговорностите за дома и децата са равни. Поговорете нормално. ИЗчакай някоя събота или неделя, когато не е на работа и се е наспал и отпочинал, ти се стегни и се поговорете. Нямаш ли някоя приятелка или съседка, която поне за час да гледа бебето, за да не се разсейвате от детето и да фокусирате на вас и вашите нужди. Успех!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 165
Никакви такива. Вие правите огромна грешка, бе жени! Как така да си гледа детето? Това дете е и негово. Връчваш му го под различни предлози (гледай да е колкото може по-важно и достоверно ако предлогът е намислен)- да свиква да се грижи сам. Оставяй му го все по- за дълго!
В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" (в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!

Знаеш ли какво значи да кажеш на такъв човек,че ще ходиш на маникюр? Абсурд това да помогне по - скоро още повече ще влоши нещата. Мъжа ми в началото беше се стреснал не до толкова обаче. Е казах отивам да пия кафе а той ааа с бебето аз не мога как така сама ще ходиш. И до ден днешен вървим или тримата или аз и малкия, но не се държи така както авторката описва. Това не бих изтърпяла.
 
 Вика не вика давай му част от работата или просто не я вършиш и това е .Аз така направих спрях да го върша като не иска да помага. Идва си ама неизпрано било ама незнам какво ти. Просто казах пералнята я знаеш къде  е и това е . А той незнаел да я пуска ами и аз незнаех като я смених ама се научих нали мен не ме питат знам ли?
Цитирай


Мнения: 4 380
Никакви такива. Вие правите огромна грешка, бе жени! Как така да си гледа детето? Това дете е и негово. Връчваш му го под различни предлози (гледай да е колкото може по-важно и достоверно ако предлогът е намислен)- да свиква да се грижи сам. Оставяй му го все по- за дълго!
В нокакъв случай не му се превръщай в слугиня- гледай и цени себе си! "Няма нищо за ядене скъпи защото бях на аеробика, предполагах че ще направиш нещо всички да хапнем" или" имам час на маникюр, оставям ти детето- да го нахраниш и изведеш на разходка" (в никакъв случай не питаш или молиш- грижите от негова страна се подразбират).
Зарежи домакинската работа- тя няма свършване! Мисли изключително за себе си!

Знаеш ли какво значи да кажеш на такъв човек,че ще ходиш на маникюр? Абсурд това да помогне по - скоро още повече ще влоши нещата. Мъжа ми в началото беше се стреснал не до толкова обаче. Е казах отивам да пия кафе а той ааа с бебето аз не мога как така сама ще ходиш. И до ден днешен вървим или тримата или аз и малкия, но не се държи така както авторката описва. Това не бих изтърпяла.
 
 Вика не вика давай му част от работата или просто не я вършиш и това е .Аз така направих спрях да го върша като не иска да помага. Идва си ама неизпрано било ама незнам какво ти. Просто казах пералнята я знаеш къде  е и това е . А той незнаел да я пуска ами и аз незнаех като я смених ама се научих нали мен не ме питат знам ли?

Как така бе евичка? Пералнята ще си разучи, а как да гледа собственото си дете не можел да се научи. Shocked Къде ги дават тия? Щом си правил дете, ще имаш съвестта да си го гледаш. Та това са само няколко часа отсъствие! #Crazy Аз бебето на моя от 3-месечна възраст му го натресох ИЗЦЯЛО. Излизах в 6 сутринта и се прибирах в 6 вечерта и после до полунощ учех. Сам храни, сам разхожда, сам пере и простира, сам къпе. Нечий мъж се изплашил от няколко часа с бебе! Shocked Shocked Това НЕ Е НОРМАЛЕН баща. Или да се взима в ръце, или да хваща гората. Crossing Arms Вие сте си виновни, че им го позволявате и го допускате. И пак ще повторя, и в други теми съм го казвала, вие сте виновни, че бдите като квачки над бебетата си сакън някой да не ги пипне. Sick Навиците на грижи за бебето се прививат на бащата от момента в който си го поеме в родилното. Ма страх го било. Laughing Laughing Ай сиктир, ти мъж ли си или лайно на дъжд? Както аз мога, така и ти. Crossing Arms

Заели сте отвратителна тактика от самото начало. Но по-добре късно отколкото никога. Започвайте да променяте положението докато не е станало по-зле! Naughty
Направо изобщо не мога да си представя някой си мъж да ми каже и дума напреки къде съм тръгнала на маникюр. Laughing Ще го сиктирдосам така че ще му държи мокро още мноооого дълго. Баси турчина с турчин! #Cussing out Тази Пепеляшка има нужда от малко въздух и малко време за себе си. Crossing Arms
Цитирай

Варна

Мнения: 601
Оооооо,всичко ще се оправи.Спокойно мила.И при нас беше така,с тая разлика,че малкия беше на 3месеца.Та прибира се моичкия от работа и ми заявява,че отива в кръстника да гледа мач Shocked/ежедневието мибеше пране на ръка,простиране,гладене,чистене,готвене и страшно ревливо бебе-чувствах се като парцал/Та на въпроса ми:"Как така ще ходиш да гледаш мач?Аз нямам ли нужда от почивка?",нашия каза:'Еми така" и си излезе #2gunfireКазах добре.През това време се облякох,натъкмих и зачаках.След като звънна на вратата си обух обувките,отворих и му казах:"Аз излизам",той"Къде излизаш,кой ще гледа детето",аз"Ами то това дете да не е само мое"и си излязох.Отидох на центъра в една сладкарница,взех си тортичка,кафенце,поседях около 40мин.и се заприбирах към къщи,щото трябваше да кърмя малкия.Какво заварвам в къщи :мъжо къпе бебето в коритото. #Crazy,то реве,щото вече е гладно,абе цирк.Той ми казва да си събирам багажа и да си заминавам,аз му отговори,че това не е никакъв проблем и почнах да събирам куфарите/толкова ми беше писнало,че наистина щях да го направя/.През това време той заключи вратата и ми каза,че няма да ме пусне.След дълги спорове най-накрая седнахме да говорим и да изясним ситуацията,че няма кой да ни помага/и нашите родители бяха далеч/и ние сме хората на които разчита това малко човече.Отговорността не е само на майката.Оттогава моя мъж коренно се промени,постепенно започна и да готви и да мие чинии,да мие дупето на малкия и т.н.Май стана мн.дълго,но ти давам пример как не трябва да се примиряваш.Започни да се грижиш повече за външния си вид,бъди по-уверена,по-усмихната.Мъжете не обичат много да ни гледат киселите и изстрадали физиономии.Стискам палци всичко да се оправи Peace
Цитирай


Мнения: 2 010
Май всички минаваме през този период Crossing Arms.
Цитирай


Мнения: 1 618
Всичи имаме такива моменти - къде по-дълги, къде по- за бързо ама се случва. Няма нищо - ще мине, със сигурност.
Цитирай
Благодаря на всички за отговорите bouquet
Става ми малко по-леко на душата като чета, че и др майчета са минали през такива кризи. Но все още не ми го побира главата как така се променят хората, защото моя мъж определено е променен. Преди всичко правехме двамата с желание, ходехме на разходка след работа, а сега не ще и да чуе да излезем тримата. За последните 8 месеца се е случвало, но малко пъти за съжаление.
А на въпроса дали е искал детето - определено го искаше, всичко бяхме планирали и като видяхме двете чертички бяхме щастливи и доволни. Просто незнам от къде извира тоя страх да поемаш отговорност - било към дете, било към семейството като цяло. Незнам някой насажда ли му това държание или просто наистина е страх.
Въпреки че бебо е голямо съкровище, не е от най-кротките, имала съм и дни, и нощи на постоянен рев и съответно изнервяне от моя страна, но ... пак съм сама, сама, сама ... целувам го, прегръщам го и се моля да спре по-скоро да плаче и да издържа атаката.
Силно се надявам всичко да отмине и пак да бъдем семейството, което бяхме, писна ми да спя сама, са няма в кога да се гушна, защото бебето плачело през нощта, а на др ден съпруга ми е на работа, много тъпо, но продължавам да съм сама, за съжаление Sad
Благодаря още веднъж на всички и се надявам и други да пишат
 Love
Цитирай


Мнения: 9 963
... Мисля че съпруга ми не иска да поема никакви задължения към бебето, старая се колкото може по-малко да го ангажирам за каквото и да било, не смея да го помоля дори за 2 часа да го гледа, а понякога съм просто изтощена. Чувствам се като парцал... В къщи не водим нормални разговори, той все е изморен и отива да спи в другата стая, аз храня, къпя, приспивам бебето, върша несвършената работа от деня и често лягам късно след полунощ, мисля по цяла нощ защо на нас се случва това вместо да сме щастливи и доволни c нашата рожба.  Той ме упреква че искам да му се кача на главата, а в същото време изпитвам страх да помоля за капка внимание, какво остава пък за ласки...
Ето тук ти е грешката (маркираното в черно). Отговорността ви за бебето е еднаква. Какъв родител е това, който не поема грижите за детето си?.. Как очакваш да го обича? Както и детето да обича баща си, който не се занимава с него изобщо?! Ти рушиш връзката между тях по този начин. Изиквай от мъжа си повече!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора