Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора


Мнения: 1 783
Пускам тази тема втори път, преди беше в един друг форум и никой не отговори. Надявам се че ще чуя мнения този път.

Искам мнението на работещите родители - колко време и в какви занимания прекарвате с децата си? Имам чувството, че все не прекарвам достатъчно "качествено" време със сина си, който е на 20 месеца. Сутрин имаме около час и половина, вечер сме заедно от 5 до 8-9 докато легне, но естествено аз върша и друга работа през това време - закуска, вечеря, пране, вие знаете как е. През деня ние работим, а той е на градина. Там е чудесно, много се занимават с него. Телевизия не гледа, много си говорим, ама за специални игри не остава време, където да го уча на нещо конкретно. Понякога се сещам, ама не съм много постоянна. От време на време рисуваме (по-скоро драскаме  Laughing), четем книжки почти всеки ден. Това е в множествено число, защото все заедно го правим. В събота и неделя играем, разхождаме се и естествено с баща му вършим работата, която не сме успели да свършим през седмицата. Ходим на гости заедно, идват ни гости - изобщо съвсем нормален живот.

Така че - какъв е вашия опит, как си занимавате децата, така че да научат нещо ?
Цитирай

София

Мнения: 127
Според мен се справяш мн. добре.
Мен също ме вълнува темата, защото мисля че и сега не се занимавам достатъчно
пълноценно с дъщеря ми, а направо не ми се мисли като почна работа. newsm12
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
не правя нищо друго когато децата са будни,занимавам се само с тях. След работа (5 пм) ходим на библиотека,басейн,книжарница,гости,парк,музей,магазин-до 7; ве4ерят; 7.45-8 -малечко си ляга,ние с Ния правим проект,рисуваме,пишем букви,нещо дробим1:1; ляга в 8.40,четем една книга,гася лапмпа
уикенд готвя и пера докато спят следобед и след 9пм,като са будни сме някъде навън или правим нещо заедно
отдавна се отказах да домакинствам или работя с деца наоколо,ужасно се изнервяме всички и няма далавера
прекарвам абсол.достатьчно време с тях за моите разбирания,не се чувствам виновна,неадекватна или каквото..
не се старая да ги "уча" целенасочено,но те си попиват,а и Ния вече си иска конкретни занимавки,та правя каквото ми заръчат Very Happy
Цитирай

Варна

Мнения: 191
anette1104 а кога успяваш да им наготвиш, изчистиш, изпереш newsm12
Bistraz  и на мен това ми е много болна тема. Имам чувството, че съм загубила връзка с децата си. Когато се върна в къщи след работа първо съм толкова уморена психически, че ми идва да се затворя в банята(защото само там съм сама  Mr. Green) и докато им сготвя пооправя това онова то дошло време за лягане .
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
 Връщам се уморена и завряла от горещината,не ми се говори/най-често/,искам да се поизлегна,но не.Излизаме към 19ч навън-аз стоя на пейката,тя-в пясъчника.Преди лягане-къпане,игра в банята,четене на книжки.Вечерята е нещо набързо направено-салата или сандвич и кисело мляко,защото няма как да се готви ,докато си навън.След заспиването й около 22 ч ,готвя за другия ден-за обяд,пускам пералня,миялна,простирам.Давам наставления на баба й на какво да играят,оставям им доста книжки за четене и за оцветяване,пъзели,мозайки,...вечерта питам какво са правили,докато ме няма.
   За пълноценно общуване не смея да претендирам вече.Даже и в почивните дни не успявам да я заведа където ми се ще,все излиза някой ангажимент или домак.работа,та пак излизаме само в квартала.
Цитирай


Мнения: 775
прибирам се изцедена от работа
не им обръщам достатъчно внимание - знам го
но просто не всеки път имам сили
Цитирай

София

Мнения: 1 302
Сутрин имаме около половин час заедно преди ясла. Лигавим се, обличам я, в колата пеем заедно.

Вземам я от ясла около 18.15 и има два варианта:
1. Отиваме на някоя детска площадка, където тя е в пясъчника, люлее се, на пързалката, после вечеря навън (вече и баща й се е присъединил към нас), после се прибираме - тя си играе, мотае, опитва се да ми помогне, а аз се опитвам да свърша някоя домакинска работа, следва баня и в леглото.
2. Прибираме се в къщи и вършим всичко, което иначе вършим след като се приберем от площадката с тази разлика, че приготвям вечеря.

Събота и неделя сме плътно заедно, освен ако някоя баба не се смили над мен и да я вземе (което се случва изключително рядко).
Цитирай


Мнения: 3 915
От понеделник до петък режима ни след прибиране от градина е игра, игра и само игра. Рисуваме, играем си с играчките му, четем книжки, решаваме "задачките" от книжките, слушаме песнички, редим пъзели и т.н.
Ако евентуално пусна пералня, той ми помага после при простирането, а и докато простираме си пеем или си казваме гатанки. След вечеря само измивам чиниите за 5 минути, и пак си играем докато легне.
Съботата ни е денят за пълен релакс - разходки, излети, игри, филмчета, кино и т.н.
Неделя преди обяд също е време само за него, а в неделя след обяд готвя - сготвям 3-4 манджи, които пъхам в хладилника (направо с тавата, ако са печива, или разляти в буркани - за супите и яхниите). Също в неделя след обяд минавам с прахосмукачката и парцала, изглаждам всичко изпрано и други "домакински".
Така през седмицата не готвя, приготвянето на вечерята ми отнема 5-10 минути, докато се стопли манджата и нарежа салата или забъркам таратор.

Но това е при условие, че у дома не сме вманиачени на тема "чистота и блясък", на мен ми е много по-приятно да се занимавам с детето, отколкото да тичам с парцала напред-назад. Знам, че мисълта за чистене веднъж в седмицата е кощунствена за повечето хора, но в нашето семейство сме поставили емоционалното състояние на детето на първо място и така всички се чувстваме отлично.
Цитирай


Мнения: 766
Времето - Сутрин - от 7,30 до 8,30 . Само съм и в полезрението. Обикновено прекарано в оправяне на къщата, приготвяне на закуска, и приготвяне за работа. А тя ходи след мен. Тогава се опитвам поне да и говоря през цялото време.
Вечер - от 6 до 11. Заспива късно, сякаш не иска деня да свършва.
Заниманията - На площадката пред блока, в къщи в игри, най-вече като че ли обучителни, но това са игрите които я привличат. Редим пъзели, тоест аз ги редя, но я карам да ми дава фигурките, драскаме, гледаме книжки, "изпитваме се" на животни и предмети, играем с разни играчки за сортиране, давам и гащи или обувки и тя прекарва доста време в опити да ги обуе. Понякога просто лежа на дивана, наблюдавам я, говоря и давам настъвления. Вечеряме, оставам я и сама да се храни и  да се цапа. Къпане и игра в банята. Домакинстването съм го свела почти до нула, особено в жегите, когато и вечеря не правя
Уикенда - ходим някъде задължително - вила, зоопарк, парк, гости.

Така като го написах, като че ли звучи задоволително, но опредлено в повечето време се чувствам сякаш само покривам минимума Sad
Цитирай


Мнения: 9 963
Малко се занимавам с тях- вечер... гледаме филмчета, редим пъзели, пишем букви или рисуваме. Обикновено в неделя излизаме на разходка. Добре, че са бабите да помагат.
Цитирай


Мнения: 1 134
Е, аз не съм от супер - майките.
Сутрин гледам като пресъхнал змей, докато не унищожа половин кафеварка. Дъщеря ми се събужда, започва се суетене около тоалетите, прическите и коя играчка да занесе в градината. Естествено винаги закъсняваме... Така, че за пълноценно занимаване и дума не може да става.
Вечер в повечето случаи съм смачкана от работа и простотии. Опитвам се да го преодолея, излизаме тримата да хапнем навън, или да се разходим с колелото или ролерите й.
В събота и неделя разпределям времето между нея и домакинската работа. Ходим на дълги разходки, или си правим пижамен ден и играем заедно.  Ограничила съм до минимум всички излишни срещи и контакти и въпреки това уикенда не ми стига.
Понякога я оставям да гледа филмче, докато аз просто гледам в една точка или имам нужда, ей така да постоя с баща й.
Чувствам се виновна, но и не съвсем. Помня времето, когато бях в майчинство и й се отдавах на 100% - нямаше по - депресиран и изнервен човек от мен. Явно съм такава - за да бъда пълноценен родител имам нужда да заредя батериите и с време само за себе си. Зная, че това ощетява детето ми, но се успокоявам с идеята за качествено, а не количествено общуване.
Цитирай


Мнения: 13 798
 Bistraz , нашият "режим" е като твоя. И ние след връщане от работа трябва не само да се занимаваме с децата, но и да свършим доста работа из къщи- готвене, чистене, пране, сега правим и ремонт. постоянно се изнервям от мисълта, че просто не мога да насмогна. Практически е невъзможно дори когато съм в къщи да се ангажирам изцяло с децата. Другото кой ще ми го свърши? А то не е малко.
Затова и питанката на mami3   е и моя питанка.
Повече от това не мога да направя и го съзнавам. Нямам друг избор, безплатни помощници не се намират. Това обаче не ми помага на нервите. Sad
Цитирай

Sofia

Мнения: 178
Според мен, няма значени какво, кога и как правите заедно с децата си, стига да е заедно и те да са щастливи. Аз дори домакинската работа съм превърнала в забавление за двете ни - аз ако готвя, "готви" и Рая (после сипваме на тати първо от манджата на Рая)  Laughing Простираме заедно, чистим заедно... Понякога на нея не й се "домакинства" и си се занимава сама нещо, но знае, че ако иска да е с мен няма да й бъде отказано, каквото и да съм захванала.
Цитирай
Защо така отчаяно се съпротивляваме  от ползването на съвременни средства от децата.Те винаги са продукт на средата,в която живеят.Защо ние родителите се страхуваме от компютъра и телевизора в детската градина?Нима има семейство без телевизор,а вече и без компютър?Можем ли без тях?За нас Те са нашата информация без която не можем.Престоя на българските деца в детските градини е от 10 часа нагоре 12 ,а в частните и повече.Всеки ден с едни и същи деца,едни и същи госпожи.......В цяла Европа,САЩ този модел на дом за отглеждане на деца  Е РАЗБИТ и там децата се обучават от 6 - 7 часа.В останалото време детето е в семейната среда,където ползва всички придобивки на съвременната цивилизация.Въпреки това  и там има и телевизори и компютри.
Българската детска градина е поела ангажиментите на семейството за хранене,отглеждане  и подготовката.Трудно и е да носи нашите задължения.Ето защо нашата детска градина е и семейния дом и детската градина за подготовка.Нека има право за избор детето с какво да се занимава,когато му омръзнат заниманията на госпожата.то детето не е робот 12 часа да учи и да действа под чужда воля и интереси.Ако погледнем към селото,откъдето  са много хора през последно време в новите квартали на големите градове,трудно е доведем тук в големия град  кравичките и козичките.Скъпи майки не се страхувайте  от цивилизацията,тя взима  но и дава.........
Ние родителите  трудно изпълняваме задълженията си на родители  през седмицата, а в субота и неделя голяма част ги водят при баба......
Цитирай


Мнения: 3 915

Честно казано, почти нищо не можах да разбера, освен това, че не трябва да се страхувам от телевизора и компютъра  ooooh!

По същество обаче: защо, аджеба, трябва да се занимавам с детето си, след като цял ден в градината са се занимавали с него, ами не го оставя да си гледа ТВ и да сърфира на воля???
1. Защото ми ХАРЕСВА да се занимавам с детето си
2. Защото трябва да РАЗБЕРА с какво са го занимавали през деня, да споделим и ДООБОГАТИМ това, което е научил
3. Защото ИСКАМ и аз да го НАУЧА на неща, които аз самата знам - това все пак е МОЕТО дете
4. Защото ОБЩУВАНЕТО е важно, хората трябва да си говорят, да споделят, да разчитат един на друг - в детството най-пълноценното общуване е чрез ИГРА.
5. Защото телевизията (вкл. и голяма част от анимационните филмчета) изобилства от насилие, ругатнии, секс и еротични внушения и т.н. и т.н. Е, у нас не се гледа телевизия "за фон". И това не означава, че ме е страх от телевизора и му принасям жертви да не ме изяде.

Има и още много, ама що ли се паля и аз се питам  newsm78
Всеки да си гледа детето както му харесва.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора