Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 105 отговора

USA

Мнения: 7 091
Интересно ще ми е да споделите, как определяте културата на общуване, с която сте закърмени в БГ и тази, с която се сблъскахте след като се преместихте в чужбина ? Срещахте ли трудности от тази гледна точка при адаптацията си в друга държава?
Умеете ли да общувате с хора в неравностойно положение например и какво за вас е общуването с тях? Да ги възприемате като нормални, да сте обидно внимателни, да се правите, че не ги забелязвате..или? Как възпитавате децата си в това отношение?
Споделете моля, без да изпадаме в многословие за това колко толерантни сме българите, а практически ситуации, с които сте се сблъскали.

Аз например не мисля, че в България съм  получила възпитание въобще в такъв аспект. Може да е грешка на родителите ми, може да е на средата, в която съм била, не знам. Не укорявам, старая се да се поправя.
Като говоря за култура на общуване имам предвид не празните приказки как всички сме равни и как не забелязваме физически, психически недъзи, как не сме предубедени към раса, сексуална и религиозна принадлежност.
Всички приказки за толерантност се изпаряват през прозореца когато се сблъскаме с проблема индивидуално.
Колко пъти сте чували- нямам нищо против гейовете, само моите деца да не са?
Колко пъти сте извръщали глава пред нелицеприятен белег или малформация у индивид който ви подминава, мислейки си, че " не-зяпайки" го ще "му помогнете да не се притеснява" от ситуацията ,в която е, без да си давате сметка, че незабелязвайки белега, не забелязвате и човека, на който понякога му се иска да изкрещи в лицето ви- Аз съм тук! Не моят белег, не твоето безразличие, АЗ!
Как отговорихте на детето си, което ви пита пред дете, което е в инвалидна количка " Мамо, а той/тя винаги ли ще стои в тази количка?"?
Ако разберете, че ваше близко дете е сексуално малтретирано, променя ли се поведението ви спрямо него?
А как се променя отношението ви към физически малтретирана жена, която продължава да живее с мъчителя си?

Аз установих, че колкото и да съм толерантна на приказки, с цялото си добро намерение и внимание към детайла просто се престаравам и се страхувам, че по този начин пак не нацелвам златната среда в културата на общуване. Бих искала в такива ситуации да предложа комфорт и спокойствие на този, срещу мен, но просто не зная как.
Имам много пресен случай, който не искам да коментирам в детайли, с едно момиченце и едно момченце, които при всичкото ми желание да ги накарам да се чувстват комфортно, осъзнах, че сякаш се опитвам да компенсирам това, което им се е случило и в един момент се притесних дали това  прави впечатление на останалите деца.

Защо деля на чужбина и БГ въпроса си? Защото аз лично в БГ не съм се сблъсквала с толкова хора в неравностойно положение, както тук. Не защото ги няма, а просто защото са скрити, а дори и тези, които съм виждала са били тотално игнорирани от останалите или пък ако са били удостоявани с внимание то е било по-скоро покровителствено-снизходително, отколкото съпричастно.
Къде е границата между съпричастност, съчувствие и снизходителност?
Споделете вие как реагирате?
Цитирай


Мнения: 1 147
Права си, че в България не сме се сблъсквали с толкова хора в неравностойно положение, не защото ги няма, а просто защото са скрити. Много добре зная за какво говориш, мислила съм си по въпроса, който задаваш.
В моя екип имам колега с говорен дефект. Силно изразен, заеква много, когато се притеснява, появява се доста често. За първи път се сблъсквам с такава ситуация в реална среда. Изключително интелигентно момче, удоволствие е да се работи с него. Истината е, че когато го назначиха на постоянен договор се запитах как ще се държа. Защото факт е, че аз съм неподготвена за това как да реагирам, как да се държа, как да намеря баланса в отношението си. В началото се притеснявах, и усещах как се вторачвам в желанието си да му помогна и да разбера какво точно казва. После, след един разговор с него, се възхитих на начина, по който приема ситуацията и не се притеснява да я коментира. Имаше един момент, в който той като заекваше, аз сякаш търсех думата, за да му довърша изречението. Накрая си помислих, че ако съм на негово място, щях да се дразня от това някой да се опитва да говори вместо мен. Сега просто го изчаквам да си довърши мисълта, сякаш нищо не се случва. С времето нещата се наредиха, и почти не забелязвам дефекта. Едва ли това е най-удачния начин да реагирам, но в случая работи.
Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 4 011
нямам психологи4ески проблеми в обЩуването си и не смятам, 4е има хора с "неравностойно" положение. хората с физи4ески недъзи, или с разли4ен сексуален ориентир са 4аст от обЩеството е въобЩе не си задавам въпроса как да се държа с тях _ както с вси4ки останали.
за съжаление, това не е благодарение на бг ми възпитание: майка ми и до днес смята гейовете за някакви болни хора, имам близка приятелка, българка, тук живуЩа, с която имаме 4ести сблъсъци на тази тема. доста теми из4етох и за мнението на уж новото поколение българи за децата с евентуални недъзи.

не знам дали толерантност се възпитава, или по_то4но е вярно обратното : възпитава се в липса на такава. все ми се струва, 4е се раждаме толерантни и се изкривяваме после, и това и в много други отноШения... прословутото възпитание е нож с две остриета...

не знам дали ти отговорих на 4аст от въпросите, темата е хубава, но "4увствителна" и се помъ4их да бъда ...хм... умерена  Laughing
Цитирай

по пътеката

Мнения: 3 095
за в бг, бих казала, 4е възпитанието ми е било доста добре подплатено откъм толерантност, така съм се доизградила след като родителите ми са сложили основите!миналата седмица  на линда за пръв път и направи впе4атление един инвалид в движеща се коли4ка без крака, преди това един младеж драпаше по патерици, с4упен крак и надълго си обяснявахме с нея как ,какво и защо! но инвалидът определено я впе4атли! тука има монголиди, доста с мс, млади и възрастни, които ги разхождат по улиците!братов4ед на 20 г е със синдром на даун , приемам го нормално, майка му е председател на фондацията за спорт на инвалиди в тунис!не ме притесняват нито раси, нито социален статус, (имала съм наблюдения и разговори с  проститутки, с негри, с цигани съм лежала по болници). религиозният признак, пък изобщо не ми създава проблеми, живея в арабска страна, хората ме приемат като 4овек ,не като проповедник.сексуалната разновидност( имаме приятел, женен с дете, който жена му го хвана с мъж и лежа в затвора)съм я приела, даже преди години, си мислехме какво ще направя ,ако синът ми се окаже гей! ами нищо, после имах контакти и с травестити, та допълни картинката, хората не заслужават да им се лепне етикет разли4ен!както в твоя пример, имам близък с говорен дефект, даже не съм помисляла дали ми пре4и, държа се както и в примера, из4аквам търпеливо да се изкаже!имаме глуха( в послествие на антибиотик) приятелка, трудно се комуникира, но си остава добронамерението  да си говорим, пък и даже да ръкомахаме и крещим!
аз ли4но трудно общувам с нетолерантни, злобни и ограни4ени хора, много ме измарят и стресират, тях не знам! ако трябва да сме заедно известно време, след това съм като изцеден лимон и набрала негатив за цялата пустиня!
Цитирай


Мнения: 3 424
Нагледала съм се на педали,
лесбизони, трансета и прочее.
Колегите в университета бяха
предимно обратни, доста и от
колегите в работата ми. Никога
не ме е интересувал интимният
им живот, защото не съм ги искала
за себе си. Доста от митовете за
българина бяха развенчани, като
заживях в чужбина. Толерантност,
работливост, гостоприемност - митове.
Българското общество е затворено,
себично, примитивно, и оттам идва
тази ограниченост в приемането на
различните. Дядо ми имаше една дума:
"Колкото по-нависоко се качиш, толкова
по-надалече ще виждаш." Българинът е
все още в базовия лагер, за съжаление.

Р.S. Моля, изключенията да ме извинят.
Цитирай
Eeeх Лиске, имаШе една приказка _ от когато станах бял ги намразих 4ерните ...
не знам с какво едно герман4е (или от някоя друга високо развита, западна, толернтана страна) е по_толерантно от едно българ4е???? просто българ4ето трябва да се нау4и да лицемерства малко пове4е, да бъде по_ политикали корект, да говори без да казва ниЩо......


за физи4еските недъзи не говоря, не смятам 4е 4овек е разли4ен, заЩото е глух примерно, за сексуалната ориентираност съЩо
за другите разли4ия съм според зависи_ някой път толернтна, друг път не особено
възпитанието ми не го деля на българско и 4ужбинско.....

допълвам само за възпитанието в толерантност ... май най_добре е да не възпитаваме, а да се възпитаме от децата, те са много по_добри от нас в това отноШение
Цитирай

по пътеката

Мнения: 3 095
определено децата са много показателни като пример за толерантност!децата са по-доброто от нас, но какво става когато големите се намесят с предрасъдъците?
Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 4 011
Eeeх Лиске, имаШе една приказка _ от когато станах бял ги намразих 4ерните ...
не знам с какво едно герман4е (или от някоя друга високо развита, западна, толернтана страна) е по_толерантно от едно българ4е???? просто българ4ето трябва да се нау4и да лицемерства малко пове4е, да бъде по_ политикали корект, да говори без да казва ниЩо......


за физи4еските недъзи не говоря, не смятам 4е 4овек е разли4ен, заЩото е глух примерно, за сексуалната ориентираност съЩо
за другите разли4ия съм според зависи_ някой път толернтна, друг път не особено
възпитанието ми не го деля на българско и 4ужбинско.....

допълвам само за възпитанието в толерантност ... май най_добре е да не възпитаваме, а да се възпитаме от децата, те са много по_добри от нас в това отноШение

не съм съгласна с оглед на темата. (моля който води аналите, да запиШе, 4е и това се слу4ва  Mr. Green)
на българ4ето му со4ат с пръст, или Шепнат в ухото, когато видят дете с недъг. на герман4ето отдавна са му казали, 4е се слу4ват такива неЩа и то ги приема в тяхната нормалност.
на българ4ето му викат "недей да пла4еШ,  само пед.....те циврят"...  
коментарът е излиШен.


пп. за сметка на това се подписвам под последните 2 реда  Laughing
Цитирай


Мнения: 6 167
Аз явно съм получила по-глобален мироглед от родители, баби и дядовци и винаги съм търсила контакт с различните хора.
Дори и работата ми е в тази посока. Вписвам се идеално в социална работа. С възрастни, изоставени деца, деца с увреждания, зависими, с живеещи с вируса на спин. Имала съм контакт с всякакви маргинализирани групи , както ги наричаше шефа ми  Laughing

Като дойдох в Италия ми правеше впечатление колко деца с Даун има. И колко всички им се усмихват и не странят от тях.
В София не съм виждала дете с Даун на улицата, или в Макдоналдс, или на кино, или където и да е... Sad
И винаги ми е било ужасно мъчно, че децата с ДЦП не ги водим  на лагери в Несебър, Сл. Бряг или Кранево, а на Тузлата.
Уж кал, уж полезности, а всъщност да са скрити, да е по-спокойно и по-евтино. В Сливен бях на една постановка на децата от дневния център за деца с увреждания - в публиката нямаше не-роднина. А децата се нагласили да ги видят и други хора..
Същото е и с децата от домовете, които уж не ходели на лагери лятото - ходят , но не ги виждаме, защото са скрити в разни забравени от бога места по Черноморието. Преди няколко дни ми предложиха да се присъединя към анимирането на един детски лагер за увредени деца тук - оказа се, че са почти в центъра на курорта.
Ето това са разлики, които скоро няма да мога да преживея.

Цитирай
Eeeх Лиске, имаШе една приказка _ от когато станах бял ги намразих 4ерните ...
не знам с какво едно герман4е (или от някоя друга високо развита, западна, толернтана страна) е по_толерантно от едно българ4е???? просто българ4ето трябва да се нау4и да лицемерства малко пове4е, да бъде по_ политикали корект, да говори без да казва ниЩо......


за физи4еските недъзи не говоря, не смятам 4е 4овек е разли4ен, заЩото е глух примерно, за сексуалната ориентираност съЩо
за другите разли4ия съм според зависи_ някой път толернтна, друг път не особено
възпитанието ми не го деля на българско и 4ужбинско.....

допълвам само за възпитанието в толерантност ... май най_добре е да не възпитаваме, а да се възпитаме от децата, те са много по_добри от нас в това отноШение

не съм съгласна с оглед на темата. (моля който води аналите, да запиШе, 4е и това се слу4ва  Mr. Green)
на българ4ето му со4ат с пръст, или Шепнат в ухото, когато видят дете с недъг. на герман4ето отдавна са му казали, 4е се слу4ват такива неЩа и то ги приема в тяхната нормалност.
на българ4ето му викат "недей да пла4еШ,  само пед.....те циврят"...  
коментарът е излиШен.


пп. за сметка на това се подписвам под последните 2 реда  Laughing

не съм съгласна, на мен никой не ми е со4ил с пръст някой или да ми е Шепнел в България

тук дори и политиците се обиждат на фро4о (презрително име на гей, za неразбираЩите итал.)
мой колега ми каза как могат да показват обратен по телевизиата, Ще го види някое дете.....
колко пъти си 4увала: това итлианец не може да го направи със сигурност е екстракомунитарио  
имаШе едно индий4е на плоЩадката което се гонеШе с децата, а по _големи4ките отстрани викаха внимавай идва 4ерния 4овек да те хване .....
абе не е такава идилия и тук, много има да се работи, много ...
или какво си се облекал като албанец, или тя е румънка ама е свестна  ..... и тн и тн
цялата им толерантност е на приказки ...
да не говорим какво става в малките град4ета и селца, я прати някой наполетано в алто адидже да гледаШ сеир

ПС за децата даун _ виждала съм веднъж турнир по футбол за такива деца и веднъж когато бяхме на по4ивка имаШе такава  група _ толокова
ина4е една от най_4есто среЩаните обиди е монголо (демек даун)
прави се пове4е от кокото в България (или поне така ми се иска да вярвам), но е малко ..
« Последна редакция: чт, 19 юли 2007, 12:31 от gioia »
Цитирай

София

Мнения: 460
Момичета, аз живея в България, но течата ми е интересна и стойностна и реших да се включа.

Струва ми се, че все повече започва да се прави нещо за по-различните, особено за дечицата.
Иначе сме на светлинни години, например от тези неща, които съм видяла в САЩ.
Лени, децата, които се изпращат по лагери почти винаги са на забутани места. Не само от домовете.
Виждала съм детенце с Даун, например да учи и спортува с други дечица на неговата възраст от едно частно училище в София. Съучениците му помагаха да си подреди чантата, да си обуе обувките и т.н .
На едни мои познати детенцето със същия синдром ходи в нормална детска градина.
На 2 дечица в инвалидни колички в моя роден град им направиха специален асансьор в училище, дадоха им къща с рампа, за да може майката да ги извежда и прибира.

Ще ми се да вярвям, че нещата се подобряват , но все още на държавно ниво нещата издишат. Няма никакви улеснения за инвалиди, нито тоалетни дори. На паркоместата за такива хора масово спират "псевдоинвалиди" и показват репортажи по ТВ, но на никой не му пука...

Цитирай


Мнения: 90
....... Доста от митовете за
българина бяха развенчани, като
заживях в чужбина. Толерантност,
работливост, гостоприемност - митове.
Българското общество е затворено,
себично, примитивно, и оттам идва
тази ограниченост в приемането на
различните. Дядо ми имаше една дума:
"Колкото по-нависоко се качиш, толкова
по-надалече ще виждаш." Българинът е
все още в базовия лагер, за съжаление.

Р.S. Моля, изключенията да ме извинят.

 Peace И аз мисля така. Разбира се, изключения винаги има!
Цитирай

в едно миланско село

Мнения: 4 011


не съм съгласна, на мен никой не ми е со4ил с пръст някой или да ми е Шепнел в България
тук дори и политиците се обиждат на фро4о (презрително име на гей, не неразбираЩите итал.)
мой колега ми каза как могат да показват обратен по телевизиата, Ще го види някое дете.....
колко пъти си 4увала: това итлианец не може да го направи със сигурност е екстракомунитарио  
имаШе едно индий4е на плоЩадката което се гонеШе с децата, а по _големи4ките отстрани викаха внимавай идва 4ерния 4овек да те хване .....
абе не е такава идилия и тук, много има да се работи, много ...
или какво си се облекал като албанец, или тя е румънка ама е свестна  ..... и тн и тн
цялата им толерантност е на приказки ...
да не говорим какво става в малките град4ета и селца, я прати някой наполетано в алто адидже да гледаШ сеир

ПС за децата даун _ виждала съм веднъж турнир по футбол за такива деца и веднъж когато бяхме на по4ивка имаШе такава  група _ толокова
ина4е една от най_4есто среЩаните обиди е монголо (демек даун)
прави се пове4е от кокото в България (или поне така ми се иска да вярвам), но е малко ..

не е, заЩото не се виждаха такива деца наоколо.  Laughing
аз ли4но, за 20 години живот в България никога не съм видяла дете с даун, ама като се замисля, с никакъв сериозен недъг Rolling Eyes
обиждат се на "фро4ио" представителите на дясната полити4еска формация _ фаШисти и религиозно заслепени индивиди, отноШението, на които към гейовете е съЩо толкова презрително, колкото към жените  Confused. ама дай да не говорим за напастта, наре4ена "политик" в Италия  Sick
аз говоря за обикновените хора, които може да се Шегуват, нари4айки се "финокио", но в крайна сметка, на по_голямата 4аст не им пука кой с кого си ляга.
за децата с проблеми, за мен е достатъ4ен фактът, 4е са нормално приобЩени към обЩия живот: на редовно у4илиЩе, с редовен клас, ако има нужда със специален подпомагаЩ персонал (инсенианте ди состеньо). не ме интересува да ги виждам на куп ни по лагери, ни по турнири, това за мен е пак свой род изолация.

Италия всъЩност дале4 не ми е мерило за толерантност, мисълта ми беШе, 4е все пак някои неЩа в това обЩество са отживени, преразгледани и подлежаЩи на развитие (положително). в България ми се струва, 4е се върви назад, при това, мисля, 4е изкуствено се насаждат предразсъдъци у хората.

за толерантност към 4ужденците не съм говорила, струваШе ми се не за това темата.  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 6 167
много се радвам да прочета тези неща, snowflake  Peace
и съм убедена, че 'нормалните' деца нямат проблеми от този род, докато мама и татко не им ги създадат.
имаше една тема на майките, за площадките... доста майки, които иначе се подписват колко са толерантни и как майчинството ги е променило към толерантност и търпение,  казваха директно, че не искат циганчета да играят с децата им  на площадката, че не искат те да пипат играчките на децата им, че циганетата не боледуват, и тн.
ако пуснем една темичка за ХИВ ще ни се изправят косите от невежество и предразсъдъци.
изобщо  темата за приемането на 'различното'  е обвита в обществено лицемерие.
« Последна редакция: чт, 19 юли 2007, 12:55 от Lennie »
Цитирай

somewhere in between

Мнения: 235
Мисля, че въпросът на Тандори беше не другите какво правят, а всяка една от нас как се държи в деликатна ситуация.

Първото ми преживяване от този род беше преди години в България.
Още тогава установих, че не знам как да се държа добре.
Наистина, когато се налага да общуваме с хора, които имат сериозен проблем или са преживели нещастие (особено домашно насилие) е ужасно трудно да се намери правилния тон.
Аз също имам вродената склонност да приемам този съчувствено - загрижен, да не кажа покровителствен, тон, който наистина кара хората срещу мен да се чувстват неудобно. Давам си сметка за това. И се опитвам да се коригирам, като се старая да съм по- естествена.
 
Мисля, че с годините и опитът, който имам, съм станала много по-наблюдателна. И поведението ми се определя най-вече от хората срещу мен. Някои наистина държат да им се обърне по-специално внимание.
Други пък точно обратното, не искат да се отличават. С децата е още по-сложно.

За това съм по-предпазлива в началото и не се подавам на тези първични пориви на фалшива състрадателност.
След това се адаптирам към конкретния човек.
Може би в крайна сметка понякога да изглеждам по-хладна и дистанцирана, но съм сигурна, че поне не засягам по никакъв начин достойнството на човека срещу мен.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 105 отговора