Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора


Мнения: 1 172
Нека това да е тема, в която да обсъдим, как равното даване и помагане от страна на родителите изглежда през погледа на техните деца (вкл. зетьове и снахи). Искам да подчертая, че темата няма за цел да коментира кой е длъжен и кой не е да дава и да помага, нито да оплюваме свекъри и родители. По-скоро искам да опишем ситуации, в които реално даденото е равно, но не се приема като такова. Мисля, че споделените примери, ще дадат много странични гледни точки и тълкувания, за които никога не сме се замисляли. А все пак и ние имаме деца, и ние рано или късно, ще стигнем до тези проблеми. Или пък ще ги предотвратим, когато ние сме получаващите (независимо дали сме доволните или недоволните).

Започвам аз с един такъв пример:

Родителите дават на двете си деца А и В по еднаква голяма сума Х. Дават парите в момент, когато А има нужда от пари. Но са пропуснали, че пред Y месеца или година-две В е имал/а нужда от пари за същото, от което сега А има нужда (примерно, за покупка на жилище или нова кола). Така според родителите, те са дали еднакво на двете си деца. Според А родителите също са дали еднакво и на двете деца. Според В обаче родителите не са реагирали еднакво спрямо двете си деца, защото когато В е имал/а нужда от пари, не са се сетили че могат да помогнат, а той/тя е трябвало да се справи сам със сложната ситуация. Но когато А е в тази ситуация, родителите помагат и му/й спестяват трудностите и стреса, преживян от В.

Това е съвсем общо описание на случилото се с мои близки, точната вариация не е от значение. Но примерът показва как  равното според едни не винаги е равно според другите. Дори няма да коментирам кой крив, кой прав. Ето това е случая, и всичките му гледни точки.

Вие сте на ход, ако имате такива примери около вас или лично сте се чувствали ощетени, обидени в подобна ситуация.
Цитирай


Мнения: 2 564
При мен няма опасност да дадат каквото и да е, нито в лек, нито в труден момент. Просто съм безмълвна по темата Confused

На сестра ми са помагали, за което не само не ме е яд, ами се и радвам, че въобще някога за нещо са били полезни поне на нея.
Цитирай


Мнения: 769
Според мен е важно родителите да бъдат справедливи към децата си, да им дават по равно.. поне като начален старт до някакъв етап от живота им - завършване на образование, женитба. Нормално обаче животът носи различни облаги на за едното или за другото дете когато порасне... едни съумяват да увеличат/умножат това което им е било дадено, други - си остават с това, което имат, трети - прахосват полученото.. Няма обобщаваща формула..

Нещата зависят от ситуацията, странични фактори, възможности на едните и на другите..
Цитирай

Sofia

Мнения: 178
По принцип не смятам, че децата трябва да се възпитават в духа "тате носи, мама меси". Ако има нужда от помощ, да идва да ме помоли - винаги ще помогна. Иначе след като предам богу дух, да си спазва/т завещанието (ако има какво да завещавам де  Laughing). Та идеята ми е че детет/децата трябва да се научат да разчитат само и единствено на себе си. Аз съм възпитавана така и всичко което съм постигнала си е моя заслуга, не съм разчитала на нашите, за което съм им безкрайно благодарна!
Цитирай


Мнения: 2 564
Аз също постигнах много сама и разчитайки само на себе си, но съм убедена, че ако имах подкрепа от родителите си, още повече щях да съм постигнала. Надявам се винаги да мога да подкрепям децата си. Човек има нужда от подкрепа именно докато е млад и има трудни моменти, после за какво му е каквото и да е?
Цитирай

София, откъм тъмната страна

Мнения: 238
И според мен децата не трябва да се възпитават в дух "тате носи, мама меси". Не твърдя обаче и че трябва да се оставят на произвола на съдбата. Трябва да могат да се борят със живота сами и да разчитат най-вече на себе си и да не очакват като задължение на родителите да им осигурят всичко. Разбира се в трудни моменти родителите са най-близките хора, които могат да помогнат, но не са задължени. Особено ако децата са няколко и родителите не са милионери.
Цитирай


Мнения: 1 014
Не очаквам никой нищо да ми дава. Когато бях студентка са ме издържали, издържаха и сестра ми. После са помагали на сестра ми, дори с пари, но тя имаше нужда и това мен никога не ме е притеснявало. Не мога да рзбера хора, които очакват някой да им "помага" и "дава". Няма такава песен. А пък да не говорим за гледане в паницата на другия. "Ти на мене така, пък на сестра ми/брат ми иначе.
Не бих желала и да имам контакт с такива хора.
Цитирай


Мнения: 2 564
Аз пък намирам за нормално да имаш подкрепа от родителите си. И защо все за пари става дума. Не говоря за пари и имоти, а за другите неща, които са много по-ценни - подкрепа, любов, разбиране. Пари и имоти всеки сам може да постигне, но добрите отношения гръмнат ли веднъж, край.

Цитирай

Sofia

Мнения: 178
Аз пък намирам за нормално да имаш подкрепа от родителите си. И защо все за пари става дума. Не говоря за пари и имоти, а за другите неща, които са много по-ценни - подкрепа, любов, разбиране. Пари и имоти всеки сам може да постигне, но добрите отношения гръмнат ли веднъж, край.



Тук си права, само че в темата се говори за пари..
Цитирай


Мнения: 2 564
Да, правилно, но аз понеже това с парите съвсем не си го представям, та се отплеснах  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 880
Аз също съм на мнение, че децата трябва да могат да разчитат на родителите си при всякакви ситуации. Да знаят, че каквото и да им се случи могат да се завърнат у дома и да намерят подкрепа.Това не значи, че ще меся, или че тати ще носи, но когато имат нужда от помощ, ние сме зад тях. Това не се отнася само за материална помощ, но и за подкрепа, обич, приютяване и всичко друго, което се наложи.
За примера от първия постинг - родителят помага на това деде, което има нужда в момента, и ако самият той има тази възможност. Може когато В е имал нужда от помощ просто да не са имали начин да му помогнат. Финансовите запаси не са постоянни.
Цитирай

София

Мнения: 9 113
Въобще не ме вълнуват такива въпроси. Обичам сестра си верояятно повече от самата себе си. Ако можеше някак си да откъсна от собственото си щастие, за да й дам, бих, на секундата, но не става...По една или друга причина, тя е по-ощетена от съдбата от мен Sad Така че ако родителите ми решат да я компенсират поне материално, няма да имам нищо против Peace Дори и да не решат, въобще не мога да си представя да я накарам да ми изплаща част от апаратамента, в който живее или някакви такива глупости Sick Непонятни са ми такива делби и разправии между братя и сестри, аз не съм възпитана по този начин Naughty
Цитирай

BE, 2260

Мнения: 5 540
Винаги съм получавала от родителите си подкрепа от всякакъв вид, когато съм имала нужда. Същото е и с брат ми, и никой от нас двамата не се е чувствал ощетен.
Просто родителите ни правят всичко възможно за нас, което е по силите им в конкретния момент.
Сега като си дам сметка, брат ми е със 7 години по-малък, а аз израстнах в по-трудните времена през 80-те и 90-те. Когато съм била дете и тийнейджър, сме се ограничавали за много неща, но това важеше за цялото семейство.
В неговото юношество семейството ни разполагаше с по-добри финансови възможности и на него са му купувани много повече неща - дрехи, техника и т.н. Но и през ум не ми е минавало да се сърдя или да завиждам.
Просто истината е да помагаме на децата си, доколкото можем в момента и според потребностите им, а не задължително да делим всеки ден абсолютно всяка излишна стотинка поравно между двамата Peace
Цитирай


Мнения: 1 172
Просто истината е да помагаме на децата си, доколкото можем в момента и според потребностите им, а не задължително да делим всеки ден абсолютно всяка излишна стотинка поравно между двамата Peace
Е, точно това и аз си мислех. Чета тук из форума разни мнения - винаги ни дават по равно, обаче еди-кой си е недоволен. И затова реших да споделя съвсем реален казус, в който даващите са мои леля и чичо. И точна на тази мисъл ме наведе технят казус - след като са имали възможност да помогнат и на В, защо не са го направили, когато е трябвало. Така се замислих и зад това "по равно" дали наистина стои всичко по равно (особено подкрепа) или равняваме само материалното. А според мен точно в този пример въобще не става въпрос за пари.

Иначе и аз съм на мнение, че никой не ми е длъжен. Но ако попадна в описаната ситуация на мястото на В, вероятно би ми било много криво.
Цитирай


Мнения: 263
Децата трябва да могат винаги да разчитат на родителите си, но и да знаят, че първо трябва сериозно да се постараят само да се оправят!
Не може вечно да чакаш на родителите, че и да се сърдиш, ако случайно заделят нещо за себе си, а не само за теб! А и не е полезно, защото един ден ще трябва наистина сам да се оправяш, няма да има кой от къде и тогава...
Но няма и нищо по-хубаво и по-естествено от това да знаеш, че родителите ти винаги ще те подкрепят, когато имаш нужда!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора