В конкретната ситуация смятам че е направена голяма грешка. Трябва да се помага на този който има нужда. После другото дете може да бъде компенсирано в един следващ момент.
- Публикувана: 19 юли 2007, 14:13 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2007, 12:51 ч.
Равно ли е равното даване от страна на родителите - различните гледни точки
Аз съм родител на две пораснали деца,омъжени,с деца.Не мога да помагам много,таткото почина преди 23 години,но си мисля,че родителят трябва да помогне в нужния момент,с колкото може.Не би трябвало да се тегли с кантар помощта,в какъвто и вариант да е..А как се приема помощта е въпрос на характер на наследниците и добро възпитание.
. Човек има нужда от подкрепа именно докато е млад и има трудни моменти, после за какво му е каквото и да е?
Аз съм родител на две пораснали деца,омъжени,с деца.Не мога да помагам много,таткото почина преди 23 години,но си мисля,че родителят трябва да помогне в нужния момент,с колкото може.Не би трябвало да се тегли с кантар помощта,в какъвто и вариант да е..А как се приема помощта е въпрос на характер на наследниците и добро възпитание.
Няма по-грозна гледка от това близки роднини да се карат и бият за имущество.
Като се замисля за моите родители, виждам, че на брат ми са му помагали многократно повече, и с пари, и с услуги, и с внимание.
Но не ми е било неприятно, или пък възмутително. Просто смятам, че той е имал многократно по-големи нужди и много по-тежки моменти от мен.
Аз съм получила това, от което съм се нуждаела и когато трябва, какво повече да искам.
Въпрос на възпитание е, според мен, дали децата ще се сърдят, че единия е получил повече от другия.
Но пък моя мъж смята, че родителите му са му длъжни и че все е ощетен. Това е вярно де, но трябва ли да си скубе косите за това.
Или пък аз, че съм ощетена снаха - те нищо не са ми дали, и аз нищо не им дължа.
Като се замисля за моите родители, виждам, че на брат ми са му помагали многократно повече, и с пари, и с услуги, и с внимание.
Но не ми е било неприятно, или пък възмутително. Просто смятам, че той е имал многократно по-големи нужди и много по-тежки моменти от мен.
Аз съм получила това, от което съм се нуждаела и когато трябва, какво повече да искам.
Въпрос на възпитание е, според мен, дали децата ще се сърдят, че единия е получил повече от другия.
Но пък моя мъж смята, че родителите му са му длъжни и че все е ощетен. Това е вярно де, но трябва ли да си скубе косите за това.
Или пък аз, че съм ощетена снаха - те нищо не са ми дали, и аз нищо не им дължа.
Няма по-грозна гледка от това близки роднини да се карат и бият за имущество.
Въпрос на възпитание е, според мен, дали децата ще се сърдят, че единия е получил повече от другия.
Аз съм получила това, от което съм се нуждаела и когато трябва.
В случая с В и аз бих се чувствала по същия начин, защото това не е по равно. Ако в необходимия за него момент беше получил дори и съвсем малко, нямаше да се чувства така, сигурна съм.
За мен по равно не значи едновременно по равно. Винаги съм се ядосвала, когато сме получавали по равно едновременно със сестра ми, защото аз съм воювала дълго за привилегията, а тя я получава моментално на готово. Когато стане дума за средства, пак тя получава повече, но, както си говорихме скоро с майка ми, това е защото иска, а аз сама си налагам ограниченията да не искам нищо от никого.
Но пък съм си поставила за цел да се науча да приемам, когато някой ми дава нещо, защото самата аз обичам да давам и искам да уважават желанието ми
За мен по равно не значи едновременно по равно. Винаги съм се ядосвала, когато сме получавали по равно едновременно със сестра ми, защото аз съм воювала дълго за привилегията, а тя я получава моментално на готово. Когато стане дума за средства, пак тя получава повече, но, както си говорихме скоро с майка ми, това е защото иска, а аз сама си налагам ограниченията да не искам нищо от никого.
Но пък съм си поставила за цел да се науча да приемам, когато някой ми дава нещо, защото самата аз обичам да давам и искам да уважават желанието ми
Ми не е равно, естествено. Давам личен пример. Като бяхме деца с брат ми, нашите всичко деляха по равно между нас - храна, пари, всичко. Но аз винаги пестях или кътах за да имам за по-дълго. А брат ми всичко опустошаваше почти веднага. След това отиваше при нашите и им се жалваше, че вече няма, а аз не си деля с него. Реакцията? Ами взимаше се това, което съм си скътала, и се делеше на две равни части - за мен и за него. Е, сега вече сме големи, помагаме си и много се подкрепяме с него, но тогава щях да се побъркам.
Аз немога да разбера защо се изисква/очаква от родители да се дава 
. Те са те отгледали до пълнолетие, оттам нататък не виждам с какво са задължени. Какво е дал баща ми на сестра ми си е между тях. Мен това не ме интересува. Аз когато съм имала нужда от помощ ми е била подадена ръка. Това е важно за мен и че ме обича. Другото е дребнавщина. Не мога да си представя да съм обидена за нещо такова на сейството ми 
.
Чичо ми цял живот мъчеше родителите си, че давали повече на нас. Той живееше при тях, те му отгледаха децата. А ние дори подаръци за рожденни дни не сме получавали от родителите на баща ми, но той не вярваше. Но не се чувствам ощетена, жал ми е било винаги за баба и дядо.
Живота е толкова кратък и когато човек напусне този свят нищо не взима със себе си.
. Те са те отгледали до пълнолетие, оттам нататък не виждам с какво са задължени. Какво е дал баща ми на сестра ми си е между тях. Мен това не ме интересува. Аз когато съм имала нужда от помощ ми е била подадена ръка. Това е важно за мен и че ме обича. Другото е дребнавщина. Не мога да си представя да съм обидена за нещо такова на сейството ми . Чичо ми цял живот мъчеше родителите си, че давали повече на нас. Той живееше при тях, те му отгледаха децата. А ние дори подаръци за рожденни дни не сме получавали от родителите на баща ми, но той не вярваше. Но не се чувствам ощетена, жал ми е било винаги за баба и дядо.
Живота е толкова кратък и когато човек напусне този свят нищо не взима със себе си.
В случая B няма претенции, че е получил по-малко имущество. По-скоро е обиден (даже по-точната дума може би е засегнат), защото не може да каже за себе си това:
Ами проблема му е, че е неблагодарен. Вместо да се радва, че сега е получил подарък търси за какво да се сърди.
Така поставени нещата са много теоретични и е безмислено. Да речем В е имала нужда от пералня ама е искала за 1200 лв. Всъшност материално не е зле, има си средства ама 1200 неможе да извади на момента, та се налага малко да се лиши и да кара мерцедеса по-рядко, а да ходи повече пеша
Обаче А сега се нуждае от пералня. Тяхната се е счупила и сега пере 2-те деца на ръка, та обмислят да продадат ладичката и да вземат една БЕКО. Ако съм родител даже не бих дала на В пари в конкретния случай. Както казах НА ВСЕКИ СПОРЕД НУЖДИТЕ! 
Косвен, и не до там наблюдател съм на следното: обект А живее в непосредствена близост с родителите си, има семейство и т.н. В живее с домочадието си в друг град. Родителите се грижат за децата на А, взимат ги от детска градина, хранят ги, купуват им каквото им е нужно, а на всичкото отгоре А се хранят при тези възрастни хорица. Такаааа....до тук всичко е в кръга на нормалното. Нооо един ден звъни телефона на В, при което отсреща се чува обаждане от А със следното съдържание: " Идвай веднага да водиш тате на доктор, че нещо не е добре, а пък аз съм зает."... съответно човека бил закаран където трябва.
Трябва ли В да е недоволен от създалата се обстановка, или чинно да се примири?!
Не става въпрос за пари точно в този случай, но лично аз упреквам мекошавостта на родителите и понякога по-нагли деца. С подялбата на пари и имущество е по същия начин. Родителят си мисли, че помага, но някои неща не би могъл да осъзнае, бидейки манипулиран от едно от децата, хитро, разбира се.
Трябва ли В да е недоволен от създалата се обстановка, или чинно да се примири?!
Не става въпрос за пари точно в този случай, но лично аз упреквам мекошавостта на родителите и понякога по-нагли деца. С подялбата на пари и имущество е по същия начин. Родителят си мисли, че помага, но някои неща не би могъл да осъзнае, бидейки манипулиран от едно от децата, хитро, разбира се.
Ами проблема му е, че е неблагодарен. Вместо да се радва, че сега е получил подарък търси за какво да се сърди.
Но идеята на темата не беше да нищим конкретната ситуация, нито да коментираме дали се очаква родителите да дават. А да изредим примери, в които някой е засегнат, въпреки, че всичко е по равно или по някакъв начин остава неразбрана позицията му.
AlexaS e дала също много истински пример.
Искам да отговоря по два начина на темата, че даже по три!
Родителите ми са разведени и имат нови партньори.
Майка ми никога не ни е делила с брат ми, а бащата на брат (и втори мъж на мама) ми също никога не ни е делил.
Баща ми не ме дели от сестра ми, но неговата жена никога не се е интересувала от мен. Тя винаги насъскава сестра ми срещу мен, а когато може и баща ми подработва...
Що се отнася за свекърите- те дават мило и драго за първородната си дъщеря! Всичко й осигуряват, дават й пари, издържат я. Но за моя мъж, т.е. по-малкото дете не се сещат!!! Ако той не си поиска, няма да му дата и 5 стотинки. Ако не искат услуга от него, не се обаждат. Той просто не ги интересува.
Хора всякакви! Какво да се прави...
Родителите ми са разведени и имат нови партньори.
Майка ми никога не ни е делила с брат ми, а бащата на брат (и втори мъж на мама) ми също никога не ни е делил.
Баща ми не ме дели от сестра ми, но неговата жена никога не се е интересувала от мен. Тя винаги насъскава сестра ми срещу мен, а когато може и баща ми подработва...
Що се отнася за свекърите- те дават мило и драго за първородната си дъщеря! Всичко й осигуряват, дават й пари, издържат я. Но за моя мъж, т.е. по-малкото дете не се сещат!!! Ако той не си поиска, няма да му дата и 5 стотинки. Ако не искат услуга от него, не се обаждат. Той просто не ги интересува.
Хора всякакви! Какво да се прави...
Ми не е равно, естествено. Давам личен пример. Като бяхме деца с брат ми, нашите всичко деляха по равно между нас - храна, пари, всичко. Но аз винаги пестях или кътах за да имам за по-дълго. А брат ми всичко опустошаваше почти веднага. След това отиваше при нашите и им се жалваше, че вече няма, а аз не си деля с него. Реакцията? Ами взимаше се това, което съм си скътала, и се делеше на две равни части - за мен и за него. Е, сега вече сме големи, помагаме си и много се подкрепяме с него, но тогава щях да се побъркам.