Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 134
Здравейте,
За съжаление и аз стигнах до този момент в живота ми. Трябва да го напусна.
Единствено много ме притеснява как да обясня на детето всичко, което ще се случи. Тя в края на месеца прави 6 год.
Страх ме е да не я травмираме.
В понеделник си идва от почивка с баба си и дядо си и ще трябва да поговоря с нея и да се опитам да и обясня ......
Много ме притеснява как ще изживее раздялата с дома си, стаята  в която е отраснала, любимото и легло ...... т.е. и тя ще трябва да промени живота си на 180 градуса  Crying or Very sad
Много компромиси правих в семейния ни живот ...... както и той .. Много неща съм преглътнала, но вчера когато разбрах и за "другата" - изтрезнях напълно! А тя даже е и с моето име ........ Записана е в телефона с "2" в края името!!!!! Сигурно после ще е с "1"!
Както и да е!
Моля ви кажете ми вие как поднесохте новината на децата ви? Как реагираха те? Отрази ли им се в последствие?
Мъжа ми и дъщеричката ни имат много силна връзка. Той е перфектен баща - ФАКТ! Не мисля никога по никакъв начин да ограничавам контактите и срещите им.
Мисля, че е по-добре да изчакам да мине рождения и ден и тогава да говоря с нея и да й обясня, но как ще издържа в неговия дом до тогава .. и да се правим, че нищо не се е случило ....
Много ми е объркано ....а колко боли.... колко боли само
Цитирай


Мнения: 9 990
Бъдете двамата на разговора с детето.Обяснете Двамата.Толкова.Детето ще се справи.Ще страда, но ще се справи.Трудна възраст...дано мине без много драми.А как боли....знаем тук повечето, ах, как знаем...
Цитирай


Мнения: 517
Да,много боли,боли най-вече от сълзите на децата,но щом се e стигнало до там,гледай да е колкото може по-малко травмиращо за нея.С моите деца поговорих само аз,той така и не намери сили да им обясни ситуацията(толкова беше влюбен).Седнах поговорихме много спокойно(аз си знам какво им причиних),обясних им всичко,нищо не скрих от тях,не казах ,че е заминал,не казах ,че има много работа,просто им споделих истината.Казах им ,че ще си вземем играчките дрехите и костенурките и ще си отидем при баба.Постарах се да им обесня ,че и аз съм израснала без татко и не съм станала по малко добър човек,че нищо няма да им липсва и че татко винаги ще ги обича където и с когото да е(в последствие се убедиха ,че не съм права ,но така трябваше.)Отговарях на глупавичките им детски въпроси с много такт,с много истинност и нежност за да са спокойни и щастливи.Тръгнах си от там с всичко ,което е наше исках нищо да не им липсва и да го търсят.Сина ми му предстоеше да бъде 1 клас,дъщеря ми беше 2 клас.Изживяха го с проблеми в училище с истерии след всяка среша с него.Молеха ме да му звъним по всяко време ,а той им затваряше телефона.най-много болеше когато бяха болни,а когато дъщеря ми си счупи крачето и той ми каза да не ги безпокоя в петък вечер чашата преля и просто драснах чертата на този мъж.С децата си и до сега споделям всичко,нищо не крия от тях,те са най-добрите ми приятели.По късно пак по детски трябваше да им обесня за новото му дете и пак да глеадм сълзите им .БОлка ,само болка откакто се появи в живота му другата.Дори и сега пишейки ти това се връщам на зад и плача защото само аз си знам за да станем това което сме сега колко много ми костваше.бях 80кг.бях станала 54кг,побелях от тревоги и сълзи и от безсънни нощи.Но успяхме да го преодолеем,преминахме през болката и сега сме много щастливи.Много дължа и на майка си ,че е отново до мен и че с много нежност ги гледа и възпитава.Децата са ми много добри,отлични ученици са ,навсякъде са първи и аз много се гордея с техните успехи.Спокойна съм ,че отглеждам настина добри хора и наистина им предавам моите добродетели.Желая ти много,много успех защото това е най-трудното в такава ситуация.Не плачи,децата така са устроени ,че винаги си мислят ,че те са виновни за раздялата(това ти го казвам като детска учителка),направи я колкото може по лесна за тях тази ситуация и настина е по добре да сте двамата,колкото и да боли.  bouquet
Цитирай

Varna, Bulgaria

Мнения: 462
Ние бяхме решили да й кажем заедно, но той каза,че няма да се справи и не може да го направи, за това се наложи аз да си говоря с нея.
Аз й обясних,че вече няма да живеем с татко тъй като сме разбрали ,че сме нещастни заедно и не ни е хубаво когато живеем заедно. Казах й,че мислим по различен начин и харесваме различни неща. Обясних й, че мама и татко винаги ще я обичат все по-силно и по-силно и ,че винаги ще бъдем нейните родители. Обясних й,че винаги, когато иска да бъде с татко, ще бъде с него, както и ,че понякога може да излизаме тримата заедно на разходка и т.н.
Умишлено не използвах думите "обич" и "любов",защото знам,че детската представа за тези чувства е съвсем различна. Първата й реакция, когато й обясних всичко това беше да ме попита дали татко й ме е наранил. Аз й казах, че татко никога не ме е удрял, но че взаимно сме се наранявали с думи и ,че понякога сме се обиждали и сме си казали достатъчно тежки думи, за да можем да живеем заедно.
От тогава са минали само 3 месеца и до сега сме говорили поне 10 пати отново и отново.
Лошото е, че татко й ме върна отново в началото, когато на нейния въпрос защо той няма да живее с нас, той отговорил първо с "майка ти не ти ли обясни?" и после казал, че вече не го обичам и за това. Говорихме и за това, обясних й,че не мога да не обичам баща й,защото той е неин татко и ако не сме се обичали ,тя е нямало да бъде създадена. Че съм му благодарна за това, че е направил възможно тя да бъде точно мое дете и аз да бъда точно нейна майка и ,че живота ми без нея няма смисъл.
И така..
За сега тя го преживява леко, но и той не живее с нас вече повече от година и това улеснява до някъде нещата.
Трябва да се говори внимателно с възможно по-прости думи и не на високо ниво, за да могат да разберат всичко, което им се обяснява-така мисля аз.
Цитирай

София

Мнения: 6 977
Той е перфектен баща - ФАКТ! Не мисля никога по никакъв начин да ограничавам контактите и срещите им.

Слагам го, за да си го четеш и за в бъдеще... Wink че се забравят такива хубави мисли.

Дъщеря ми беше на 2 и съответно още не говореше и не съм обяснявала много-много. Не прие леко промяната, нищо че в новия ни апартамент стаята й беше 'реплика' на тази от стария, леглото й си беше същото. Месец поне плачеше като се прибирахме...
Сега вече ме е питала защо не живеем заедно с баща й. С него обаче сме се договорили в общи линии и казваме едно и също - че не сме се разбирали много, че още се харесваме и съответно винаги ще се обичаме, защото "той е твоя татко" "тя е твоята мами". 

Най-важното за мен е да поговорите с бъдещия бивш как ще се държите и какво ще говорите. Другото е да натвърдите, че не се разделяте поради нещо, за което детето е виновно.

Успех.  Peace
Цитирай

София

Мнения: 2 626
Ние бяхме решили да й кажем заедно, но той каза,че няма да се справи и не може да го направи, за това се наложи аз да си говоря с нея.
Аз й обясних,че вече няма да живеем с татко тъй като сме разбрали ,че сме нещастни заедно и не ни е хубаво когато живеем заедно. Казах й,че мислим по различен начин и харесваме различни неща. Обясних й, че мама и татко винаги ще я обичат все по-силно и по-силно и ,че винаги ще бъдем нейните родители. Обясних й,че винаги, когато иска да бъде с татко, ще бъде с него, както и ,че понякога може да излизаме тримата заедно на разходка и т.н.
Умишлено не използвах думите "обич" и "любов",защото знам,че детската представа за тези чувства е съвсем различна. Първата й реакция, когато й обясних всичко това беше да ме попита дали татко й ме е наранил. Аз й казах, че татко никога не ме е удрял, но че взаимно сме се наранявали с думи и ,че понякога сме се обиждали и сме си казали достатъчно тежки думи, за да можем да живеем заедно.
От тогава са минали само 3 месеца и до сега сме говорили поне 10 пати отново и отново.
Лошото е, че татко й ме върна отново в началото, когато на нейния въпрос защо той няма да живее с нас, той отговорил първо с "майка ти не ти ли обясни?" и после казал, че вече не го обичам и за това. Говорихме и за това, обясних й,че не мога да не обичам баща й,защото той е неин татко и ако не сме се обичали ,тя е нямало да бъде създадена. Че съм му благодарна за това, че е направил възможно тя да бъде точно мое дете и аз да бъда точно нейна майка и ,че живота ми без нея няма смисъл.
И така..
За сега тя го преживява леко, но и той не живее с нас вече повече от година и това улеснява до някъде нещата.
Трябва да се говори внимателно с възможно по-прости думи и не на високо ниво, за да могат да разберат всичко, което им се обяснява-така мисля аз.
При мен беше почти същата ситуация - и при този разговор бях сама, както и при всичко важно преди това  Peace
Детето разбира много повече отколкото ти подозираш, а и колкото да плаче - ще свикне. Hug
Щом си решила - ДЕЙСТВАЙ - не бива да те спира детето, защото когато порасне няма да ти благодари, че си посветила животът си на нея, а ще ти каже - аз не съм те молила  Peace
УСПЕХ   bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

на морето

Мнения: 273
Това бе най-трудният момент за мен ,но мина неочаквано леко .Може би самото дете се е подсещало., че нещата не са наред .Синът ми бе на 6 год и аз му казах директно истината ,мама и татко ще живеят на различни места ,но него винаги ще го обичат  и той ще е с татко когато поиска.Така си остана наистина ,те се виждат през ден- два.Може би това ме спаси от детските сълзи.
Цитирай

София

Мнения: 9 268
jufy твоята история толкова ми напомня на моята, че ....
Понеже и Иво е на 6 и много привързан към баща си, това ми беше най-най-трудното от раздялата.
Бяхме двамата, обяснихме му, че много го обичаме, но като живеем заедно се караме и не се разбираме и затова сме предпочели да живеем в различни къщи и да сме приятели, отколкото да живеем в една и да се караме.
Казахме му (по съвет на психоложката ми), че ще се вижда с баща си всяка събота и който ден през седмицата си избере - точните уговорки създават чувство за сигурност - както и че ще се чуват по телефона всеки ден.
Натъжи се детенце, безспорно, ние гледахме да не проточваме темата до безкрайност, поиграхме после и така. После не е имало досега големи драми.

Стискам палци да мине леко и пиши, ако имаш нужда.


 
Цитирай


Мнения: 9 990
А когато всъщност караници няма.Скандали просто няма и детето не става свидетел на такива неща-тогава-какво му обяснявате?Когато то расте в някаква увереност, че всичко е наред, а изведнъж му кажете, че не е така, как обяснявате това "не така"?Като знаем, че децата различно разбират думичката любов... Thinking
Цитирай

София

Мнения: 9 268
пенелопа , при нас скандали и караници никога не е имало и така му обяснихме.
Дори да няма разправии, децата усещат напрежението от липсата на любов.
Цитирай


Мнения: 9 990
Ама нали каза, че сте му обяснили, че е по-добре да няма караници.... ConfusedА то нали не е имало караници newsm78Не разбирам...
Цитирай

София

Мнения: 9 268
Да, да няма караници занапред и той да ни гледа как се караме и да се разстройва. Тук той почти ни разрева и двамата като през сълзи каза - Ама аз ще успея да не се разстройвам. И сега ме стяга гърлото като се сетя.

Значи не помня всичко точно, но смисъла беше такъв - виждаме, че като живеем заедно започваме да се ядосваме и да не се разбираме, затова по-добре да не живеем заедно.
Цитирай


Мнения: 2 868
Аз мисля, че  е най-добре да се следва простата логика на това, че възрастните( мама и тати) си имат свои чувства и те са отделни от чувството за обич, което изпитват към детето си. То е добре да знае, че в един момент тези чувства са се променили, че такива неща се случват и че това няма нищо чак толкова драматично.  Разбира се този вариант работи при поне средни усилия от двете страни да се придържат към поведение в интерес на детето.
Когато синът ми беше малък и ме питаше баща му защо няма да е вече с нас, точно това обясних (пенелопа и ние не сме се карали пред него, освен няколко пъти накрая:(((Както той може да спре да харесва някой свой приятел, така и ние сме се променили и вече не можем  да сме мъж и жена....но обичаме него и това няма да се промени.....
В общи линии е най-здравословно човек да прегърне тезата, че не може всичко да спести на децата си.  А моите лични наблюдения върху деца живеещи с  разделeни родители е, че темата за детското страдание леко се преекспонира от майките. И двете ми деца не живеят непрекъснато с бащите си, но към момента преценявам, че са в чудесно психическо и емоционално здраве. Говорим много, обясняваме и така. Създадоха си ритъм на срещите, свикнаха с него и просто го приемат.Когато някой път малката ме пита другите що са  така, пък ние иначе- винаги казвам, че хората са различни и начина, по който живеят също. Един обича да е сам, друг да е сред хора, така са и семействата едни са нон стоп заедно, други не толкова често, но пак се обичат и това е важното.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.