Провокирано...

  • 4 120
  • 78
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 6 999
Темата за децата сами у дома и преди време една за децата в столчета ме провокира да ви питам:

Къде за вас свършва фразата "Всеки сам решава как да отглежда децата си" и започва колективната отговорност на обществото или отговорността ни към околните?

Какво ще направите или правите ако съседите ви оставят децата си сами, ако на улицата някоя майка бие детето си, ако в колата, която ви изпреварва 2 хлапета висят на прозорците, вместо да седят в столчетата си... или всичко това не е ваш проблем?

Кога смятате, че обществото, държавата или вие трябва да се намесите в начина, по който някой отглежда децата си и кога не?

Ще спестя разсъжденията, които имах по темата и връзката им с народопсихологията ни.

Моля само нека да не се караме. Смятам темата за сериозна и ще е жалко да я заключат още на 1 страница.  Praynig

# 1
  • Мнения: 705
Прекрасна е темата и много обобщителна. Мисля, че в конкретни ситуации сме бистрили всяка от точките. И мисля, че според случая преценката е различна.

Мисля, че за да се намесиш или да не се намесиш в чуждите работи, си съставяш мнение от родителите и ситуацията като цяло. Ако познаваш родителите, е по-лесно.

Аз съм на позицията да се намеся, ако положението изглежда наистина опасно, застрашаващо нечий живот.  Но не бих искала да ми се налага. Предпочитам да не се бъркам сериозно и още повече когато не го искат от мен.

А ти Иса? Ще очакваме все пак и твоето мнение  Grinning

# 2
  • София
  • Мнения: 6 999
М+Д=К, я че си мълчим за сега  Flutter

# 3
  • usa
  • Мнения: 2 113
аз бих се намесила ако обществото или държавата са направили от определения начин на отглеждане на дете закон. иначе колкото и да се меся, едва ли ще има файда.

# 4
  • Мнения: 14 654
Зависи от конкретната ситуация. Примерно до каква възраст не е редно детето да остава само вкъщи- познавам деца, които от първи клас си седят сами- честно казано не се възмущавам и не мисля, че родителите подлежат на санкция.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Моля бихте ли станали малко по-конкретни?

"Ако.........то тогава бих............ А ако........... то тогава не бих се месил."

Пример: Ако видя майка да бие детето си на улицата подминавам - защото всеки си гледа децата както прецени. Ако обаче разбера, че съседката кара 12 годишната си дъщеря да проституира - то тогава ще викна социалните."


миз, закони има.  Peace

# 6
  • Мнения: 524
Най-вероятно няма да се намеся в нито една от ситуациите, но като видя подобно нещо направо ми се свива стомаха. Искам да мога да се намесвам, но не знам, дали ще ми бъде обърнато внимание, родителя на детето веднага ще ми отговори " Това е моето дете, ще правя каквото си искам", не съм перфектната майка, пошляпвам децата си, но никога не го правя извън къщи - много е грозно. Това трябва да е обосновано със закон, но за съжаление сме бедна държава, а за да се взимат мерки от страна на държавата се искат средства. Мизерия отвсякъде.

# 7
  • usa
  • Мнения: 2 113
Моля бихте ли станали малко по-конкретни?

"Ако.........то тогава бих............ А ако........... то тогава не бих се месил."

Пример: Ако видя майка да бие детето си на улицата подминавам - защото всеки си гледа децата както прецени. Ако обаче разбера, че съседката кара 12 годишната си дъщеря да проституира - то тогава ще викна социалните."


миз, закони има.  Peace


аз не казвам, че няма, казвам, че за мен това би бил критерия Simple Smile.
аз може и да съм дълбоко убедена, че при 28 градуса ако детето е с плетена жилетка и чорапи, това застрашава сериозно живота му, обаче ако държавата не го е забранила със закон, хич няма и да им се меся на родителите. примера ти със съседката и 12 годишната и дъщеря е подходящ за мен Simple Smile.

що се отнася до законите, за да спазва ги населението, е необходимо не само да ги има, а и държавата да ги разгласява и прилага. щото американците не си возят децата в колите в столчета, например, щото са много съзнателни, а защото са научили, че ако ги засече полицията, ще им прибере $150 и няма да минат с $20 рушвет.
или не ги оставят сами в къщи до 10-12 годишна възраст, щото обичат да си раздават парите на гледачки, а щото рискуват да ги лишат от родителски права...

# 8
  • Мнения: 4 362
Какво ще направите или правите ако съседите ви оставят децата си сами, ако на улицата някоя майка бие детето си, ако в колата, която ви изпреварва 2 хлапета висят на прозорците, вместо да седят в столчетата си... или всичко това не е ваш проблем?

Кога смятате, че обществото, държавата или вие трябва да се намесите в начина, по който някой отглежда децата си и кога не?

Хм...
Интересна тема,призори ме караш да мисля  Mr. Green
Ако знам,че моя много близка оставя детето си сама,ще предложа да го остава при мен за да си свърши работата.Ако е непознат,няма как да знам ,пък и не се интересувам
За боя на улицата-ми грозен ми е,но няма да се намеся.Но ако знам и видя с очите си,че го пребива може би ще звънна на подходящата институция.
За возенето в колата-много често ми се случва да го виждам това по пътя.Не реагирам,не го познавам човека,какво да направя?Да спра и да я нахокам ли? Thinking
Всеки нормален човек знае ,че не трябва да се оставя детето само,значи че трябва да вози детето си със седалка /макар,че почти никой не го спазва,примерно аз бях първата в нашият град която имаше кошница за кола,когато детето ми се роди/,знае на теория че боя не възпитава.
В дадени моменти си правя изводи за родителите,които в подходящата ситуация в контакт с мен получават резервирано държание,но нищо повече.Не обичам да се меся в чуждите постъпки,както не обичам и да ми се месят,но ако нещо застрашава живота на дадено дете,бих реагирала.

# 9
  • София
  • Мнения: 9 817
Много хубава тема!
Често виждам как майка шляпа детето си на улицата и като че ли никога не съм се замисляла,че мога или е редно да се обадя на някого.Става ми мъчно и това е-не бих се намесила.Като че ли още лично за себе си не съм дорасла да се меся в такива неща.Много мои близки возят децата си на предната седалка,без столчета и прочие-ако наистина са ми близки си казвам мнението,ако ли не-трая си.

# 10
  • Мнения: 1 426
Ако трябва да сме конкретни, то:
ако видя майка, която от моя гледна точка подлага на опасност физическото или психическо здраве на  децата си, тогава бих се намесила адекватно на моите разбирания.

А всъщност, като се изключат крайностите, повечето случаи са сами за себе си.
Например:
Ако майка бие детето си на улицата, по-скоро не бих се намесила, защото най-вероятно или в последния момент е било измъкнато изпод колелетата на някоя кола, или е било изчезнало от погледа на майка си и след 15 минути лудо тичане и надничане по всички входове, дворчета и странични улички, току-що е било намерено да си играе кротко в близкия контейнер за боклук...
За децата в колите - ами ако познавам въпросното семейство, бих ги попитала, а иначе съвсем сериозно си мисля, че катаджиите в големите градове, или поне в София, където живея, са наистина почти на всеки ъгъл - така че нека те се намесват, ако е необходимо.
Или за оставянето сами. Едно е да приспиш бебето и да отичаш до близкия магазин, съвсем друго - да се запиете вкъщи и като свършите алкохола, да тръгнете да си допивате по околните кръчми, а пък децата ви на 2 и 4 години да останат плачещи и треперещи в детската стая.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Принципно, ако говорим - не желая и не обичам никак да се меся в живота на хората. Всеки да си гледа децата както намери за добре. Конкретно бих се намесила, ако ситуацията е животозастрашаваша според моята скромна преценка.

Ако трябва да коментирам дадените от теб примери и да кажа кога бих се намесила и кога не бих се намесила ще кажа, че ако видя деца без колани в колата - не бих; бой на дете - не бих; побой над дете - бих; проституиращо дете - бих; деца оставени сами /говорим за големички деца при нормални обстоятелства/ - не бих. Дано съм била достатъчно илюстративна.

Не можем да се намесваме пряко и агресивно във всяка ситуация, без да сме наясно с детайлите и бекграунда. В този смисъл считам, че западния модел на социална политика в това отношение е не особено правилен и намесата на обществото е поставена по-скоро като вмешателство. Тук пък сякаш е точно обратното - пълна незаинтересованост от страна на обществото и пълна немара от страна на институциите. Честно казано къде е оптимума не знам...

# 12
  • Мнения: 27 524
Кога смятате, че обществото, държавата или вие трябва да се намесите в начина, по който някой отглежда децата си и кога не?

Когато се застрашава здравето им, живота им, когато са малтретирани физически и психически. Само тогава.

# 13
  • Мнения: 1 134
Когато една майка сама преценява кога и как да захранва детето си, с оглед неговото състояние и съветите на педиатъра - всичко е ок. Но когато 2-годишното дете на моя позната изкара 6м. само на сокчета и зрънчо, реагирах остро, пратих я да го изследва и когато му видя хемоглобина се оказа, че все пак има начин това дете да се научи да яде и нормална храна...

Когато родител възпитава детето си, чрез определени санкции е едно, когато го малтретира е друго. Реагирам остро винаги, когато виждам някой да бие дете. Независимо какъв му се пада...

С една дума - всеки има право да отглежда децата си според собствените си разбирания и стандарти. Но когато се нанася вреда върху детето, в следствие на това възпитание, всеки нормален член на това общество е длъжен да не бездейства.

# 14
  • Мнения: 518
Вчера докато шофирах ме подмина фолксваген, от чийто преден десен прозорец в буквалния смисъл на думата се беше надвесило над улицата момченце на видима възраст около  5-6 години ooooh! Беше си направо опасно като се имаше предвид как караше мъжът в колата, но не виждам какво бих могла да направя...Просто се помолих на ум дивакът да не се забие някъде като кара така или да не го ударят него при неправилна маневра...
Не смятам себе си за непукист, но понякога, когато си отстрани не винаги можеш да реагираш адекватно...
Относно боя и побоя над дете - трудно бих могла да преценя за минута-две какво точно е..Тоест трябва да спра и да изчакам да видя силата на ударите ли?? newsm78 #Crazy
Друг е въпроса, че съм виждала на Златните, където работя наистина нечовешко, според моите разбирания отношение към дете - имаше 2-3 сезона, когато на комплекса имаше безумно бедни и крадливи туристи...Тогава за първи път видях, слава богу тук в Бг не съм виждала, дете да се води с каишка за врата и да се бие с показалка по главата и други части на тялото, за да бъде спряно да не пипа играчки и шоколадови лакомства Shocked Shocked Е, какво да ги правиш тия??? ooooh! #2gunfire
Ако изключим такива зрелищни ексцесии, лично аз мисля, че отношенията в семейството са нещо много деликатно и трябва много внимателно да се прецени преди да се намеси човек.
Бих се намесила ако ситуацията заплашва здравето или живота на дете, стига да е възможно, друг е въпроса колко ефективно би било Rolling Eyes Защото ако ми налети някой от нашите Байганьовци, с детето накрая може да си правим компания в болницата Thinking

# 15
  • Мнения: 967
Щеше да ми е много лесно да ти отговоря Иса, ако живеехме в нормална държава, където ако родителя не си гледа добре детето социалните служби го вземат и го пращат при приемно семейство, където детето получава нужните му грижи. У нас обаче мисля, че ако едно дете бъде отнето от семейството си поради недобри грижи то ще попадне в детски дом, където ще е сред умствено и физически изостанали деца и ще живее вкрайна битова нищета - направо ми се обръща стомаха като си рпедставя какви покъртителни картини съм гледала по телевизията, а на живо сигурно кошмарът е в пъти по-голям  Cry
Та в този ред на мисли ако се замисля, кое е по-добре за едно дете - родителите му да го оставят само вкъщи и да го возят без столче в колата или да го отнемат от тези безсъвстни родители и да г пратят да гние като скот в някое сиропиталище - за мен отговрът е ясен - и най-лошите родители в БГ са за предпочитане пред социалните ни служби  Cry Cry Cry Жалко, но така мисля.
За щастие не познавам родители, които пребиват децата си, или майки, които карат дъщерите си да проституират - ако познавах щях да се обадя в детска педагогическа стая към полицията- да викнат тези родители и да г посплашат - дано подейства - но ако сезирам органите на реда и в следствие на това детето попадне в някой от детските ни домове - няма да почувствам че съм направила добро дело, а напротив - стомахът ми ще се свие, че заради мой сигнал едно дете ще попадне в крайна физическ и емоционална нищета  Sad
А друг въпрос е, че в България не познавам случай за отнети родителски права поради недобросъвестност на родителите - сигурно защото и държавата знае, че отнемайки децата от родителите ги праща на още по-лошо място

# 16
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
само ако са ми близки малтретираните деца и техните родители мога да взема отношение. И даже и тогава гледам да си мълча и да избегна прекия контакт със събитието.

Ако все пак чак толкоз е застрашен нечий дет. живот и аз съм в състояние да помогна (правила съм го. Люлка щеше буквално да скалпира едно дете на 1г., а бабата баш тогава не гледаше към внучката си) го правя.
И може би най-дразнещо за мен е да видя, че дете си хвърля буклука на земята, а родителите нито дума не обелват. Тогава демонстративно давам да се разбере, от що съм подразнена.  Close

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Добре, а какво означава "родителят не си гледа детето добре"? Има ли дефиниция? Защото моето дете например е 17 кг. на 7 години. Скоро тук една майка пусна тема, че подобни деца са жертва на родителска простотия, липса на интелект и безотговорност. Пък аз имам самочувствието, че си гледам детето прекрасно. Отстрани може да изглежда недохранено, следователно застрашено от моята родителска немърливост. Кой и как ще прецени как си гледам детето?

Разликата между бой и побой... За мен тя е много ясна. Виждам, че някой млати дете. Обаждам се. И какво следва после? Нищо! Пресен пример са последните 3 /или 4 бяха/ изгорели дечица. Имало е няколко сигнала в Социални грижи. Резултат - налице. В същото време гракна цяла България за детето на Виолета Здравкова колко нещастно и недогледано било. Поза!

Аз нямам претенциите да имам във всеки момент правилна, безпристрастна и точна преценка. Особено пък за неясни категории от сорта "гледано добре дете". Тогава какво?

# 18
  • Мнения: 4 841
Много пъти съм си мислила по темата, и така и не мога да стигна до никакъв еднозначен отговор.  Вярно, не съм ставала свидетел на наистина СЕРИОЗЕН проблем, в който живота на детето да е пряко застрашен, но съм виждала десетки примери за неща, които излизат извън МОИТЕ представи за нормалност:
- Дете на площадката, навлечено от детегледачката с поларена блузка дълъг ръкав, поларен панталон, шушляково елече без ръкави, затворени обувки и дебели чорапки в началото на лятото, когато всички останали деца бяха вече по къси ръкави, тънки панталонки и сандалки. Детето потно, задъхано, а тя непрекъснато му прави забележки да не тича, че "ще се изпоти". Питях я защо не я поразсъблече малко - ами "да не настине"...
- Дете на съседка, което е на 4 години и се вози в колата не само без столче, но и в движение преминава от задната на предната седалка и обратно  #Crazy Питах не я ли е страх - нито тя може да се концентрира и да кара спокойно, нито пък за него е безопасно - е, НЕ ИСКАЛ столче, МРАЗЕЛ да е с колан... Пък нищо, че утре като порасне и стане шофьор ще МРАЗИ и червените светофари и НЯМА ДА ИСКА да се съобразява с правилата...

Наистина не знам... "Хлъзгава" е материята, много даже...

# 19
  • Sofia
  • Мнения: 179
В прогресивните държави съответните органи действат! докато при нас БЕЗдействат! Аз лично съм се обаждала в социални грижи, отдел "закрила на детето" - имахме съседи, младо семейство, което явно беше в развод, детенце на около 4 годинки, което ставаше свидетел на неописуеми сцени - бащата на няколко пъти заплашваше да ги убива и двамата с майка му ( панелка - всичко се чува), детето ревеше все едно го колят, майката на няколко пъти изхвърляше багажа на детето и бащата + самото дете по стълбите, крещейки му че е боклук и че тя не му е майка..
звъннах, казаха че ще минат на проверка, но нямат практика за обратна връзка, т.е. и да установят нарушение, аз няма да разбера... скандалите не спряха, но след около месец се изнесоха от апартамента - бяха под наем... не знам, тази случка беше преди повече от 4 години, може би сега изнституциите работят по-добре.... но ми остана горчилка от тогава... защото винаги се чувствам безсилна в такива ситуации, няма адекватна реакция, затова на мен лично ми е по-леко просто да не обръщам внимание и да не се тормозя...
както казват, една птичка пролет не прави...
всичко е въпрос на култура, която в нашето общество ЛИПСВА!

# 20
  • Мнения: 1 547
Добре, а какво означава "родителят не си гледа детето добре"? Има ли дефиниция?

За мен има  Mr. Green Да си гледаш добре детето не означава да се вместваш в някакви мерки и теглилки. Доброто родителство се познава по щастливото, здраво и възпитано дете, това е. В случаи на непрестанно боледуване, тръшкане, фобии, инциденти, злоядство, агресия или липса на интерес към света, някъде е допусната грешка. При хронична проява на гореописаното, вече може да се твърди, че родителят не си гледа добре детето /макар понякога да мисли точно обратното/.

# 21
  • София
  • Мнения: 650
и най-лошите родители в БГ са за предпочитане пред социалните ни служби 

Това е и моето мнение. Ставала съм свидетел на побой на един ненормален татко над детето му в кварталната градинка и съм се намесвала, но и да ден днешен се чудя над дилемата лоши родители по- добре ли е от съвсем без родители. И точно заради горното мнение не съм предприела по- сериозни действия, защото това дете в сиропиталище няма да стане по- пълноценен човек. Жалко, че в България все още се наблюдава пошляпване на децата от родителите им или майка, влачеща пищящо дете за ръката. Много жалка гледка. Ми не издържам и се намесвам в хорските работи в тия ситуации.

# 22
  • Мнения: 2 700
Бих се намесила само ако става въпрос за безспорен физически и психически тормоз. Във всеки друг случай не бих се намесила, тъй като обществото може да носи само част от отговорността. Ако институциите са си на място, ролята на отделния гражданин е да сигнализира, а тази на институциите да наложат спазването на правилата. В противен случай и да сигнализираш, и да не сигнализираш, си е глас в пустиня.

Каква би била ползата да сигнализирам, че Х вози децата си без предпазен колан? newsm78
На кого да сигнализирам? На пътна полиция ли? На социалните ли?
Къде са КАТ-аджиите след гръмкото оповестяване на драконовски мерки?
Кой полицай ще дойде и кога при сигнал "Майка шамароса детето си"?
Какви санкции биха понесли съответните родители?
Дали случаят е инцидент или практика?

Слава Богу не съм била свидетел на драстични сцени и не съм имала повод да се самоупреквам. Когато се нарушава обществения ред сигнализирам, защото си знам правата и задълженията.

Между другото, наше приятелско семейство остава децата си от доста малки сами вкъщи. Изключително културни и образовани хора. Те просто бяха преценили, че децата им са достатъчно зряли и отговорни, за да се справят сами и не бяха сбъркали. Тук бих казала "Всеки сам решава как да отглежда децата си" (Аз моето и до ден днешен не го оставям).

# 23
  • Мнения: 25 398

Между другото, наше приятелско семейство остава децата си от доста малки сами вкъщи. Изключително културни и образовани хора. Те просто бяха преценили, че децата им са достатъчно зряли и отговорни, за да се справят сами и не бяха сбъркали. Тук бих казала "Всеки сам решава как да отглежда децата си" (Аз моето и до ден днешен не го оставям).


Лошото веднъж става!
Мои съседи, също много възпитани хора и страхотни родители, оставяха достатъчно зрялата си и отговорна дъщеря сама вкъщи от първи клас нататък. Проблемът се оказа това, че семейството се отоплява на дърва. Късмет беше, че си бях вкъщи, когато детето ми звънна на вратата, че апартаментът им е пълен с дим. Отидох, бащата, който беше в командировка, по мобилния ми даваше инструкции, аз оглеждах и открих, че коминът се е напукал и оттам излиза дим. Добре, че беше предиобед, добре, че бях вкъщи и му помогнах, добре, че детето не беше легнало да спи, например... А можеше да не е техният комин, можеше да е, както се случи вкъщи, някой тъпанар да реши да си чисти комина с нафталин и да го подпали...  ooooh! Всичко се случва! И съседи отдолу са се подпалвали, и крадци са се опитвали да влизат посред бял ден, къде успешно, къде не... Всичко може и трябва да се очаква! Колкото и да са ни кротки и отговорни децата, никой не е застрахован от нищо. Да, и възрастните не сме, и в наше присъствие може да се случи лошото, но не знам как би намерила сили да живее една майка, ако детето й пострадазаради нейната безотговорност?  Cry

# 24
  • София
  • Мнения: 6 999
Много благодаря за отговорите ви. Макар, че не се радвам на прочетеното, че дори и ме натъжи...

Моите мисли бяха в тази посока:
В този смисъл считам, че западния модел на социална политика в това отношение е не особено правилен и намесата на обществото е поставена по-скоро като вмешателство. Тук пък сякаш е точно обратното - пълна незаинтересованост от страна на обществото и пълна немара от страна на институциите. Честно казано къде е оптимума не знам...

Въпреки, че аз съм по-склонна да приема и предпочета западния начин на действие. Където ако дете бъде заведено със синини в болницата - социалните се викат веднага - а чак после се установява бито ли е било или е паднало по стълбите.

Може да ви прозвучи малко смешно, но последно време си мисля, че ако ние не накараме институциите да действат - те няма сами да се задействат. Има полиция, има социални, има закони.

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
За мен има  Mr. Green Да си гледаш добре детето не означава да се вместваш в някакви мерки и теглилки...

За теб може и да не означава, но явно има хора, за които означава.  Simple Smile И ако попадне човек на загрижени, социално активни и "добронамерени" хора от последните и тогава ще стане неприятно мисля аз.

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141

Може да ви прозвучи малко смешно, но последно време си мисля, че ако ние не накараме институциите да действат - те няма сами да се задействат. Има полиция, има социални, има закони.

Не знам ти звънила ли си на институциите. Защото аз съм. Станах свидетел на катастрофа и се обадих. Ами те ме третираха като зяпач-сеирджия-престъпник-клюкар. Не мога да кажа, че съм съжалила, че се обадих, но да го кажем така - останах с много горчив вкус в устата.

Имах близка приятелка социален работник. От тези, които ходят и правят огледи и интервюта. Не ми се говори що за критерии имат, как гледат на контингента, с който работят и що за манталитет формират. Грозно е направо. И как да разчитам, че мога да се обърна към тях? Когато им потърсиш сметка те стават невидими и изключително успешно се крият зад гърба на институията. Примери колкото искаш. Бюрокрацията е най-мощният инструмент за самозащита. Особено щом става дума за държавна институция.

Иса, темата ти е като блато май...

Последна редакция: пн, 23 юли 2007, 14:40 от dara

# 27
  • Мнения: 967
Иса, права си, че гражданското общество трябва да се погрижи институциите да работят, но тук не става въпрос само дали социалните си гледат работата или не ... както вече писах според мен децата обект на домашно насилие са ОБРЕЧЕНИ ДУШИ - в България за тях няма спасение, защото дори и социалните да се размърдат и да ги отнемат от родителите им няма къде да ги пратят - и тези деца ще гният по сиропиталищата без пари за дрехи, храна и учебници ... Не познавам от близо такива деца, но да не дава Господ да срещна за в бъдеще - в България пари за деца не се дават - никой няма и пет пари да дадеза отглеждането на едно дете, отнето от безсъвестните си родители  Cry

# 28
  • Мнения: 1 134
Въпреки всичко, за някои от децата домовете са по - добрата среда, отколкото семейната.
Поне имат някакъв шанс... Имат контакт с други хора... Имат шанс да бъдат осиновени и отгледани в нормално и любящо семейство...

Само преди месец 2 малки деца бяха убити в т.нар "семейна среда", заради нечие бездействие.

# 29
  • Мнения: 4 841
Преди малко прочетох в една съседна тема за дете на 15 месеца, оставяно многократно за по час и половина само  #Crazy Разбита съм, честно!
Но какво може да се направи в такъв случай? Да кажем, че някой се обади на социалните. Ще дойдат, ще видят - млада майка в (явно) добри житейски условия, компютърно грамотна  Wink - ще попитат "Наистина ли оставяте детето само?", ако тя каже - не, как ще се докаже? ако каже да - какво ще й направят? За съжаление не можеш да отвориш главата на родителя и да му налееш малко отговорност. И ако е беден, необразован и т.н., ВИЖДАШ проблема.
Но когато родителят е състоятелен, с професия, (привидно) интелигентен, осигурил е на детето си отлични битови условия и т.н., какво правим?!?
Е такива неща се питам.

# 30
  • Мнения: 9 990
Намесвам се.
Например-обадихме се в КАТ, когато видяхме на магистралата татко да кара заедно с детето си в скута.Тогава в някаква подобна обсъжданка във форума ме нарекоха клюкарка ли, какво беше, не помня.Порта, че съм ги издала на  "моля Другарката"-нещо такова беше, как не ме било срам, да доноснича. Mr. GreenКатегорично отричам необезопасяването на деца, най-малкото, защото при една евентуална лека катастрофа, детето може да си замине ей така-от нищото, уж на колата само фарът пукнат, но и главата на детето пукната, щото се изтъркулило и паднало под седалката например...Отстоявам върло идеята за превенцията.Повярвайте ми-КАТ идва, догонва нарушителя, но не светя там, че да видя санкцията.Спряхме и един на Цариградско-реагираха веднага-на кръговото преди Младост го приклещиха със сирени, нищо, че не караше бързо-караше с дете на волана все пак.
Оставянето на сами деца-също.При все, че съм сама с две деца и не е да не ми е минавала подобна мисъл-само до аптеката да изтичам, щото е я много пек, я кучи студ-все страшни картини в главата ми.Но пък около мен не познавам някой оставил децата сами и хукнал до някъде.Обикновено, ако сме в градинката и на някой се наложи да изтича за нещо-ние поемаме детето/ с тройна отговорност, щото е чуждо все пак/
Въобще не става дума тук за отнемане на родителски права и пращане на детето в дом, а за това-родителя да се научи на някои писани и неписани правила за успешно родителстване, за отговорност, да се научим да живеем в Общество.Не като вълци-единаци-всеки за себе си.

И друго-до вчера люлките в градинката си бяха наред.Днес вече-счупени-клатят се.Аз не съм забелязала, но една жена дойде да пита чии са децата на люлката загрижена.Ами-зарадвах се, че е видяла тя, аз след като не съм.В първия момент ми стана малко неприятно на тона и-едва ли не съм си зарязала детето ей така, но после си казах-тя е видяла, че люлката е счупена, аз не съм-по-добре раздразнена и със непотрошено дете, отколкото удовлетворена, че съм се отяла на някоя тетка, дето все ще се намери да обяснява как да си гледам децата, но пък я с шевове в Пирогов, я нещо по-сериозно...

Намесвала съм се и при разпра между деца.Не се меся за неща от сорта-кой кога захранва, подхранва със бонбони и зрънчо, слага плетен елек посред лято и тем подобни. Crazy

Последна редакция: пн, 23 юли 2007, 14:11 от пенелопа

# 31
  • Мнения: 22 277
В България нито има, нито смятам, че скоро ще се наложи подобна практика. Чужди хора да алармират съответните служби за някакви нередности при отглеждането на детето.
Съгласна съм, че донякъде това е полезно и върши работа в много от страните, които се прилага и има модел за такова поведение. Но понякога подобни "доброжелатели" могат да не преценят добре ситуацията и само да навредят на родителите, както и на детето.
На всеки се е случвало предполагам да удари леко детето си на улицата, ако то отказва да направи това, което му е казано. Е, трябва ли във всеки един такъв случай минувачите да звънят на социалните?
А и не смятам, че в нашата страна тези служби си вършат както трябва работата. И да направя нещо, то е временно. А децата, които наистина се нуждая от закрила биват връщани твърде бързо в семействата. За това по новините постоянно се съобщава за пребити и малтретирани деца.

# 32
  • Мнения: 524
Тази тема е провокирана именно от тази майка и столчетата за кола. За съжаление някои мислят повече за красотата си, не ми пука дали съм красива, важно е децата ми да ме обичат и да знаят, че правя всичко за тяхно добро, а не да се съмняват

# 33
  • Мнения: 934
Ами ето днес примерно, виждам един чичко с 3-4 годишно дете в парка. Почти сигурна съм, че не му беше баща, някакъв роднина сигурно. Говореше му така, както козарите на село говорят на козите, и по-зле. Напсува го на майка няколко пъти. Нашамари го за нещо. Развика му се. Купи си бира, а на детето - нито вода, нито нищо, макар че беше по обед. Айде, не е кой-знае какво, но си представих как вкъщи, като не го гледат хора, ще му хвърли един як бой за нищо. И кой знае какво може да стане.
Дощя ми се да мога да се обадя някъде, да говорят с него, с родителите. Да не оставят повече детето с този изрод, който очевидно не знае как да се държи с деца. Но къде да се обадя, и дали някой ще направи нещо? Все пак детето ОЩЕ не е пострадало!

# 34
  • Мнения: 14 654
Не ми се е налагало да попадна в ситуация, в която да се замисля редно ли е да сигнализирам някъде. Виждала съм майка, която удря 2 шамара на детето си, но това за мен не е причина жената да посещава задължителни консултации с психолог или да и се отнемат родителските права- прекалено е, пък и е от ясно по-ясно кога е побой и кога е плясване, заради някоя "беля". Виждала съм деца на скут в шофьора само из кварталните улички, където се кара съвсем бавно и ми е ясно, че таткото(дядото, вуйчото) ще направи едно кръгче около градинката и няма да си претрепе детето. Последно- децата масово се оставят сами след училище у дома, родителите са на работа. Знаят телефоните и на полицията, и на пожарната, и на родителите си, събират се на групички и играят в градинките, докато родителите се върнат. Може би 10- годишно момче трябва да се разхожда с бавачката си?
Ще сигнализирам в полицията ако преценя, че ситуацията е опасна за някого.

# 35
  • Мнения: 24 467
Много благодаря за отговорите ви. Макар, че не се радвам на прочетеното, че дори и ме натъжи...

Моите мисли бяха в тази посока:

Въпреки, че аз съм по-склонна да приема и предпочета западния начин на действие. Където ако дете бъде заведено със синини в болницата - социалните се викат веднага - а чак после се установява бито ли е било или е паднало по стълбите.

Може да ви прозвучи малко смешно, но последно време си мисля, че ако ние не накараме институциите да действат - те няма сами да се задействат. Има полиция, има социални, има закони.


По този въпрос и аз самата многократно съм изразявала подобно становище. Определено за мен хората у нас, обществото, като цяло, си приема една хитърпетровщина /защото е от тези приказки, пък аз не ги харесвам/- "всяка коза- за своя си крак"- ако у нас е добре, това е достатъчно за мен.
Определено такъв тип мислене представлява едно духовно и интелектуално късогледство, ясно е поради какви причини.
От нас зависи поне сигнали редовно да подаваме за наличието на неприемливи ситуации. Но ние и това не правим, за съжаление. Нека да създадем повече работа на Агенцията за закрила на детето, без друго си има назначени хора на щатни заплати, нека си ги заработват.

# 36
  • Мнения: 193
Имах един такъв случай преди години, когато подадох сигнал.
Ситуацията беше изключително сериозна и ставаше въпрос за сексуален тормоз над деца, ама не от родител, а от учител в училище.
Да не мислите, че го направих, щото много ми се занимаваше?!
Почувствах се длъжна - не знаех как ще спя нощно време, ако си замълча.
И.... нищо.
Освен дето всички ме гледаха накриво.
Преместиха съответният учител в друго училище и с това се приключи - никой не ми вярваше май, защото само моето дете си призна, другите се страхуваха!
Много ръзсъждавах по темата за доверието между родители и деца...
И оттогава все се питам, какво ли е точно правилното решение в такава ситуация?!
Брррр! Не ми се говори по темата даже.
Ужасът и безсилието са още живи!!!

# 37
  • Мнения: 24 467
Когато аз бях ученичка имахме един зверовит даскал /не беше учител, баш даскал си беше/- замеряше с тебешири, удряше с дървени триъгълници учениците по главите и т.н. изпълнения. Веднъж моя съученичка закъсня за час и той като я почна- направо си я наби. Следобеда споделих с майка ми и тя побесня- нищо, че не аз бях пострадалата. Отиде и се оплака в общината /тогава инспекторатите бяха на общинско подчинение/.
Трябва да ви кажа, че след този ден този даскал поне не е бил никого от нашия клас. За останалите- не знам. Аз също не пострадах, може и той да не е узнал от кого е излязъл сигналът, но ефект си имаше.

# 38
  • Мнения: 1 344
"Несправедливостта невинаги се състои в някакво действие. Често тя се състои именно в БЕЗДЕЙСТВИЕ." Марк Аврелий
Човек може да промени много повече неща, отколкото понякога ни се струва. Всичко ни засяга. Светът може да стане малко по-добър или малко по-лош от всяко наше действие или бездействие, от всяка наша дума или премълчаване. Това не означава, че винаги може да се намесим. Но често можем - много по-често, отколкото обикновено ни се струва. Според мен водещо трябва да бъде най-вече съображението доколко сме прави (от някаква общочовешка гледна точка за благополучието на потърпевшия - дете, възрастен или животно, или природна ценност) и дали има поне минимална вероятност за поне минимален ефект. В никакъв случай обаче страх да не би случайно нещо на нас да ни се случи - да ни набият или да ни се накриви шапката от някоя груба дума. Малодушно и жалко е.

# 39
  • Варна
  • Мнения: 78

Човек може да промени много повече неща, отколкото понякога ни се струва. Всичко ни засяга. Светът може да стане малко по-добър или малко по-лош от всяко наше действие или бездействие, от всяка наша дума или премълчаване.

  Иска ми се да вярвам в това!
  Иска ми се повече хора да повярват в това и да имат смелостта да не премълчават и да не бездействат.
 Praynig

# 40
  • Варна
  • Мнения: 78
Съжалявам за грешката по-горе!
Това е цитата:


Човек може да промени много повече неща, отколкото понякога ни се струва.  Светът може да стане малко по-добър или малко по-лош от всяко наше действие или бездействие, от всяка наша дума или премълчаване.

  А това моето мнение:



  Иска ми се да вярвам в това!
  Иска ми се повече хора да повярват в това и да имат смелостта да не премълчават и да не бездействат.
 Praynig

# 41
  • Мнения: 6 315
Не съм ставала свидетел на бой, не съм виждала и изоставени деца, но бих се намесила. Кола не карам и обикновено не гледам по колите (а и съм разсеяна доста).  newsm78

Правя забележки на деца, ако видя че с действията си застрашават себе си или друго дете, правя и забележки за изхвърлен не на място боклук и хич и не ме интересува реакцията на родителите! За да науча Йоан да пази себе си, останалите и да не хвърля където му падне той трябва да вижда това не само в мен а и в другите хора.

Аз съм по-скоро за западния модел по простата причина, че там социалните при подаден сигнал веднага се задействат. За България не съм убедена че е така. Самата система е прекалено тромава.

# 42
  • Мнения: 323
аз бих се намесила ако обществото или държавата са направили от определения начин на отглеждане на дете закон. иначе колкото и да се меся, едва ли ще има файда.
На същото мнение съм.

# 43
  • Мнения: 1 470
        Ми по принцип съм социален тип...Помагам с каквото мога на различни хора...Обаждала съм се до неправителственни организации,които уж защитават правата на детето,по един недоказан случай,но така и не се намери организация която да се заинтригува,и поне да докаже че слуховете не са верни,или обратното...Може би и в този случай по добре,защото като гледам в последствие как се развиха събитията,ще се окаже че детето е послъгало,за да се отърве от наказание,а родителите му не са лоши...Но важен според мен е принципът!!!Мисля си че всеки вик за помощ,трябва да бъде проверяван.Майка съм на три деца,и това със столчетата ми е да кажа невъзможно,така че не упреквам никого за липсата на подобно,упреквам неразумното каране и пиянството...За боя,не мога да кажа че никога не съм удряла,има моменти в които се налага,и не смятам също че не е възпитателен,не говоря за малтретиране,можеш да смажеш детето си като личност,и без да си го удрял,трябва да се знае мярката...

# 44
  • София
  • Мнения: 392
Преди два дни срещнах наше комшийче/4клас/,което скоро не съм виждала в градинката и го питах,защо не идва да си играе.А то въздъхна и каза,че трябва постоянно да гледа бебето/майка му роди миналата година/ и го пускат да излиза само с него,хранело го,успивало го и като ходеше на училище успявало да напише набързо само докато бебето спи!На въпроса ми,какво прави майка му,само вдигна рамене и вяло отвърна-готви,чисти и после да си почине...твърдо бях решила да поговоря с майката,но тя като дойде една напушена и просъска на детето"тръгвай веднага",не посмях,реших че сигурно ще му усложня положението,ако разбере че е споделило...Та много е сложно това с намесването,и аз не знам правилно ли постъпих newsm78

# 45
  • Мнения: 4 841
Преди два дни срещнах наше комшийче/4клас/,което скоро не съм виждала в градинката и го питах,защо не идва да си играе.А то въздъхна и каза,че трябва постоянно да гледа бебето/майка му роди миналата година/ и го пускат да излиза само с него,хранело го,успивало го и като ходеше на училище успявало да напише набързо само докато бебето спи!На въпроса ми,какво прави майка му,само вдигна рамене и вяло отвърна-готви,чисти и после да си почине...твърдо бях решила да поговоря с майката,но тя като дойде една напушена и просъска на детето"тръгвай веднага",не посмях,реших че сигурно ще му усложня положението,ако разбере че е споделило...Та много е сложно това с намесването,и аз не знам правилно ли постъпих newsm78

Ужасно неприятна ситуация... Сега очаквам да се включи една видна съфорумка, която с патос да ти обясни, че грешно си разтълкувала казаното от детето, че то всъщност ОБИЧА да се грижи за бебето, че го прави с небивал кеф и удоволствие, и всъщност това е похвално, а не обект на притеснение  Sad  Ужасявам се, че има хора, които мислят по този начин, но за съжаление не са изолирани случаи, а доста често срещана практика...

# 46
  • Мнения: 647
Прекрасна е темата и много обобщителна.
Peace
Не съм се сблъсквала с подобни нередности при отглеждане на деца.Съответно , не ми се е налагало да се намеся.Но на въпроса дали бих се намесила мога да отговоря - да , ще се намеся ,ще уведомя когото е необходимо или ще направя забележка. Лошото е , че когато вземеш отношение по някаква нередност винаги излизаш виновен/лош , нахален, завиращ се там където не трябва и т.н./ .

# 47
  • София
  • Мнения: 6 999
Лошото е , че когато вземеш отношение по някаква нередност винаги излизаш виновен/лош , нахален, завиращ се там където не трябва и т.н./ .

Много ясно - едва ли някой някъде по света ще благодари, че оспорват компетентността му като родител.

Отделно никой не обича да е лош... Но мен част от това, което ме подтикна да започна тази тема е, че вече няколко пъти виждам как хора демонстрират явно лошо родителство във форума и вместо поне да им се размаха пръст се казва нещо от рода на: "Всеки сам решава, Бог да ви пази..." и прочие.

Не мисля, че всеки сам си решава. Ако жената Х е решила да дава ягоди на 5 месечното си бебе и поради това то се сдобие с алергии само неин ли е проблемът или на всички нас?
Ако семейството Y инвалидизира децата си, защото им се свидят 200 лева за столчета - техен ли е само проблема или наш?
Ако Z бие сина си и той на свой ред един ден реши да бие жена си /моята дъщеря/ или децата си /моите внуци/ мой ли е проблема или не?

Под 'намеса' имах предив точно сигнал до компетентния орган, а не да се каже на родителите, че грешат... Но когато дори тук, защитени от анонимноста не казваме - "Така не се прави!", а "Ти си знаеш!"...

# 48
  • Мнения: 9 990
Ами точно това казах-сигнали му е майката.Доносничество един вид за някои.Аз съм сигнализирала.Пък нека съм доносник-спасила съм детски живот/да шофираш с дете в скута си е...хайде да не казвам, па макар и по кварталните улички/

# 49
  • Мнения: 2 051
Иса, трудна тема. Confused
Но си задала много точни въпроси, директни и насочени към болните места....

Къде за вас свършва фразата "Всеки сам решава как да отглежда децата си" и започва колективната отговорност на обществото или отговорността ни към околните?
Законът определя тези правила, не е самолично определянето.
Дори и в едно регламентирано общество обаче, тези правила остаряват - нали животът се развива и обикновено се налага приемането на нови правила, които гарантират развитието. Как става това  - с организираното участие на самите хора - с граждански инициативи, с издигане на искания към компетентни органи (а ако ги няма с искания да се създадат такива), с непрекъснато присъствие на масмедиите в конфликтните места - по законен начин, не със саморазправи и раздаване на правосъдие в махалата. Обикновено ако са значими новите идеи пробиват път - нали затова има и някакво развитие Grinning. Вярно е, че става по-бавно, но по нашите географски ширини само моменталната агресия на хайдутина-отмъстител се тачи - е, не може все тя да е критерий, просто не е цивилизована от съвременна гледна точка. Обикновено точно този тип хора не понасят "доносничеството", излизането на нещата на бял свят пред обществото и предизвикват саморазправи.
Личните намеси не решават нищо или решават отделни случаи, после всичко се повтаря (или потулва) а пък ние се залъгваме как сме успели да убедим някой дебелоглав в нещо.....
Затова си мисля си че това е пътят и у нас - обединяване на групи хора за да се постигне някакво подобрение по ненасилствен начин с добро познаване на действащите закони.

Какво ще направите или правите ако съседите ви оставят децата си сами, ако на улицата някоя майка бие детето си, ако в колата, която ви изпреварва 2 хлапета висят на прозорците, вместо да седят в столчетата си... или всичко това не е ваш проблем? -
Ще се запитам дали съм компетентна да  направя нещо, ще проверя дали е законно това, което става или не е законно. Може и да е законно, но притеснението ми да е плод на мой личен страх или личното ми желание да си навирам носа не където трябва (случвало ми се е Laughing). Ако е по-сериозно нещо (насилие например, не жилетки), ще проверя в коя законово регламентирана институция мога да съобщя.  Ще следя за развитие - ако институцията се помайва, ще се обадя на медиите. Обикновено това върши работа. Медиите вдигат шум, институцията се задейства. Или медиита вдигат шум, появява се граждански защитник на потърпевшия. И тн.
Ако и това не върши работа и въпросът ме е засегнал много - бих потърсила инициативи, НСО или други подобни, които се занимават с подобни случаи. Ако няма такава организация (силно съмнително дори и у нас) ще търся съмишленици за да я създадем с цел да се променят правилата. Mr. Green Така обикновено се стига и до новите закони.

Кога смятате, че обществото, държавата или вие трябва да се намесите в начина, по който някой отглежда децата си и кога не? - когато нещо не отговаря драстично на моите лични критерии и на обществените норми. Зависи от случая, ясно е че зависи от отделния човек. Насилието - драстично не отговаря, разрушително е. Дебелата жилетка - не е драстично Simple Smile, начинът на обличане не заплашва до такава степен и държавата не може да го регламентира.

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141

Отделно никой не обича да е лош... Но мен част от това, което ме подтикна да започна тази тема е, че вече няколко пъти виждам как хора демонстрират явно лошо родителство във форума и вместо поне да им се размаха пръст се казва нещо от рода на: "Всеки сам решава, Бог да ви пази..." и прочие.

...

Очевидно стана, че те е провокирала конкретна тема. И друг го спомена, но аз не съм я чела и не знам коя е тя. Но любопитството вече започва да ме гложди безпощадно. Може ли някой да пусне линк към въпросната тема?

# 51
  • Мнения: 2 700
Вероятно темата е тази.

# 52
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Благодаря.

# 53
  • София
  • Мнения: 6 999
dara,

Темите, които ме провокираха са 3/осовно/ всъщност, но другите 2 са от преди доста време /повече от година/. Едната беше, в която майка разказва за катастрофата на семейството си - бебето, което е държала в ръце излита през прозореца, детето й на 5-6 годинки също е без стол. Колата се преобръща мисля, но всички се спасяват без наранявания като по чудо - Основния лайт мотив беше - Направи курбан, Бог ви е запазил и прочие... Когато аз написах, че бих ги осъдила имаше възгласи да смекча тона...

Не толкова фрапиращо, но все пак за мен като човек с поли алергия е ужасно - в друга тема майка се хвалеше как дава ягоди /или малини/ на 5 месечния си син и 'нищо му няма'... Всеки сам си решавал...

Естествено и всяка тема, в която се споменава бой или удряне на дете, защото 'не слуша' или прави 'бели' ... Мен най-малкото би ме било срам да го признач, а да го намирам за нормално...

# 54
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Истината е, че сме пасивни и това е неоспорим факт. Обществото ни е прекалено толерантно към подобни прояви и не знам народопсихология ли е или е остатък от стари социални нагласи.

От друга страна пък, този лов на вещици, който според мен е залегнал като основен принцип в американския модел на социална политика е безумен за мен. Там презумпцията за невинност не съществува. Виновен си до доказване на противното. Не знам...

Нормалност... Толкова е относително. Аз не считам за нормална гледката на висящи с часове по кафенетата майки, потънали в задълбочен разговор, засмукали поредната чаша кафе и напълно забравили за безпризорно щъкащите си деца наоколо /ако и да има детски кът, колкото и мизерен често да е той/. За тях пък сигурно е ненормално аз да не давам детето да се храни и играе едновременно или да забранявам щастливото цамбуркане в близката локва. Хора разни. Кой би бил арбитър, при това компетентен, безпристрастен и полезен? Една надеждна институция ми посочи.

# 55
  • Мнения: 2 051
...
Естествено и всяка тема, в която се споменава бой или удряне на дете, защото 'не слуша' или прави 'бели' ... Мен най-малкото би ме било срам да го признач, а да го намирам за нормално...

Спомням си за тема, в която наказанието на детето беше бодене с вилица по брадичката...
Иса, размахване с пръст във форума не е решение. Няма да спрат да го правят. Ще се скрият оттук, ще знаят и как да се крият по-добре извън форума когато го правят.
Каквото и да се прави трябва да е в реалния живот...

# 56
  • Мнения: 14 654
Естествено и всяка тема, в която се споменава бой или удряне на дете, защото 'не слуша' или прави 'бели' ... Мен най-малкото би ме било срам да го признач, а да го намирам за нормално...
Спомням си, че в една тема и ти написа, че си шляпнала Дария и по дупето, но преди това си я предупредила, сигурна съм. Запомних го, защото все пишеш как позитивно възпитаваш и ми направи впечатление.

# 57
  • Мнения: 524
Още в началото казах, че съм пошляпвала децата си и не ме е срам да го призная, правила съм го когато съм обяснила, че не трябва да правят еди какво си и те не разбират. "Еди какво си" в нашия случай да не се наранят, малката счупи стъкло от витрина, което като видях каква дупка е направило в секцията изтръпнах и т.н. за такива бели говоря, не за стъклото, а че ще се нарани, как ще обясните на дете на 1 година например без да го шляпнете? Защото моите не разбират. Не се оправдавам, защото не мисля, че децата ми са малтретирани.

# 58
  • Мнения: 647
Спомням си за тема, в която наказанието на детето беше бодене с вилица по брадичката...
Това е абсурд !Кажи , че няма такава тема !

# 59
  • Мнения: 5 468
Спомням си за тема, в която наказанието на детето беше бодене с вилица по брадичката...
Това е абсурд !Кажи , че няма такава тема !
И аз съм пропуснала това наказание Tired...

# 60
  • Мнения: 2 051
Абе да ви кажа, рових сега да намеря тая юнска тема, защото писах тогава на въпросния садистичен баща с вилицата какво мисля за методите му, обаче не я намирам.
Може и да е в небитието вече темата - няма лошо.
Ама методите едва ли са в небитието Confused

# 61
  • София
  • Мнения: 6 999
Истината е, че сме пасивни и това е неоспорим факт. Обществото ни е прекалено толерантно към подобни прояви и не знам народопсихология ли е или е остатък от стари социални нагласи.

Аз си мисля, че е и двете...
Вярно е, че в САЩ /например/ през 70 е имало голям "лов на вещици" при който много семейства са били разбити поради обвинения, че родителите злоупотребяват сексуално с децата си - децата отнети, родителите в затвора... Вярно е, че първо викат социалните, а после се гледа от какво точно е тази синина по детето...

Но пък на Изток децата са един вид 'собственост' на родителите си и те могат да правят с тях каквото си пожелаят, включително /в някои/ държави да ги убият.

Както вече казах - аз предпочитам по-западния модел и много ми се ще точно той да се наложи в БГ.

Янечек, аболютно признавам - удряла съм я - като начин да покажа, че е прехвърлила границата на търпението ми. Но нито се хваля с това, нито го считам за нормално, нито ми е начин за обучение. Може би следва да спомена и че посветих следващата си сесия при психоаналитика на причините и следствията от това, че съм я плеснала по дупето. Изобщо не желая да се изкарвам светица или перфектна майка, но се стремя към това  Wink Peace

Ведра, защо да е размахване на пръст само? Аз мисля, че тук всички четат, за да обменят знания и опит... Какво лошо има в това вместо да се одобрява или поне толерира дадено състояние на нещата да се предложи алтернатива? Мисля, че съвремени и образовани хора би следвало поне да се замислят, когато им се каже, че могат да научат детето си да не пипа горещата печка по начин различен от това да го удрят през ръката... Че вместо да си оставиш детето само, за да платиш сметките и да напазаруваш - можеш да използваш И-нет, че има и столчета за 50 лева и те могат да спасят нечий живот... Не виждам нищо конструктивно в простото: "Всеки си гледа децата както сам прецени" 

# 62
  • Мнения: 625
За мен също би било трудно да се намеся в някоя подобна ситуация,най-много да извикам полиция,но това означва,че наистина положението е критично и става въпрос за нечий човешки живот.Но да си представим и обратното нещо:съседите се плакват където трябва ,че малтретирам детето си(без разбира се това да е вярно) и те наистина го мислят защото са чули ,че се карам на детето ми с доста сериозен тон(а аз съм имала достатъчно добра причина да го направя).

# 63
  • Plovdiv->Toronto
  • Мнения: 1 361
Почти изключено е в Канада да се види тормоз или някаква недобросъвестност у родители, по-скоро обратното, децата се качват на главата на всички и няма кой да спаси тихо умоляващите родители от разбеснелите се детища Confused. И аз не знам какво да правя. Боя не е изход, безкрайните разговори, безброй изпълнени желания водят до краткотраен успех, след това Алекс пак става неуправляем. Не знам дали е до ген, до темперамент, миже би до начин на възпитание, вече се чувствам ужасно несигурна и разочарована от родителските си умения, не знам как да продължа.
Кои социални служби ще дойдат да ме спасят мен от детето, което никога не е бито и нищо не му е отказвано, и което избяга днес от мен в зоологическата градина и парк рейнжърите го търсиха 20 минути. Аз също, обиколих половината парк и остарях с 5 години сигурно. Накрая го намерих с пакет чипс в ръка, обикалящ клетката на слоновете и много доволен  #Crazy. Искал чипс и искал да погледа още малко слоновете, и тъй като по план имаше ябълка вместо чипс и връщане към колата вместо още обикаляне, той реши да направи все пак каквото на него му харесва. Да, няма страх от наказания, няма страх от непознати, много е любознателен и смел, но дори в Канада това не е безопастно. Как да го разбере ?
Бой и немарливост при отглеждане на детето са нежелани крайности, но начина на възпитание, подхода към всяко дете е различен, и всеки трябва да намери това което работи за него. Аз то се вижда, още търся Sad,  успех на сходните по съдба  Simple Smile ...

Последна редакция: чт, 26 юли 2007, 00:06 от eli_c

# 64
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Абе да ви кажа, рових сега да намеря тая юнска тема, защото писах тогава на въпросния садистичен баща с вилицата какво мисля за методите му, обаче не я намирам.
Може и да е в небитието вече темата - няма лошо.
Ама методите едва ли са в небитието Confused

Да, имаше такава тема. И аз си я спомням много добре. Скоро беше. Бащата разказваше как детето е прекалило /мисля на масата за хранене/, удряло майка си и той го набол с вилицата по ръчичката /аз така си спомням/, за да го усмири.

# 65
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Не бих се намесила лично. Ако има социална служба, която да се занимава с подобни неща, бих сигнализирала при фрапиращ случай. Не си позволявам да давам и съвети на близки майки, споделям как постъпвам аз, но назиданието и упреците не са ми присъщи.

Малко off, но се сетих за следното: Напоследък синът ми, ако му се скарам за нещо, започва да крещи: "Не ме бий, моля те, само не ме бий!"   Simple Smile, съпроводено с търчане и хихикане. Това, разбира се е шегичка, но си знаем само той и аз. Чудя се, ако някой загрижен съсед го чуе, дали няма да ме обвинят за малтретиране на малолетен.  Wink

# 66
  • Мнения: 24 467
Към офф-а: моят син пък, когато беше на 2,5 години, не искаше да се местим в новото жилище и беше се оплаквал на ляво и на дясно, че го бием много и не искал да живее с нас, искал при баба и дядо /в старото жилище/.
Боже, боже- не бой, шамар не беше виждал в живота си, лично говоря, иначе по площадките е срещал  отношения разни и знае за какво става дума, та се решил да се пробва, на 2,5 години, мошеникът му неден.

Всяка конкретна ситуация се преценява и аз също мисля, като Ведра, че си има законови рамки, за които, когато бъдат прехвърлени, следва да се сигнализира. Често обаче законът "говори" с обща терминология- "дете в риск", "отношение", "обичаи" и т.н., т.е. конкретната преценка дали дадено поведение излиза и до каква степен извън общоприетите норми и то общоприети за дадено общество в определена държава, се прави първо от сигнализиращия и второ- от специализирания компетентен да се намеси орган.
За да може обаче последният да направи компетентната си преценка и да вземе необходимите мерки трябва обществото да изпълнява сигналната си функция.

# 67
  • Мнения: 17 394
Темата за децата сами у дома и преди време една за децата в столчета ме провокира да ви питам:

Какво ще направите или правите ако съседите ви оставят децата си сами, ако на улицата някоя майка бие детето си, ако в колата, която ви изпреварва 2 хлапета висят на прозорците, вместо да седят в столчетата си... или всичко това не е ваш проблем?

Кога смятате, че обществото, държавата или вие трябва да се намесите в начина, по който някой отглежда децата си и кога не?



Ми нищо няма да направя, честно казано в изброените от теб ситуации. То хората се нервят, ако някой направи забележка на децата им, камо ли пък да се месим за такива неща.... Родителите да си носят отговорността!

# 68
  • София
  • Мнения: 6 999
Ми нищо няма да направя, честно казано в изброените от теб ситуации. То хората се нервят, ако някой направи забележка на децата им, камо ли пък да се месим за такива неща.... Родителите да си носят отговорността!

Искаш да кажеш, че 'такива неща' не са голяма работа ли?

А пред кого родителите следва да носят отговорност? Кой им я търси?

# 69
  • София
  • Мнения: 2 958
.......

Последна редакция: чт, 26 юли 2007, 15:36 от StaM

# 70
  • Мнения: 17 394
ИСа, не са малка работа. Обаче ако ти изобщо не си пляскаш детето, не му с екараш и т.н, има родители, които го правят. По- горе беше даден пример с обратната ситуация, когато се преекспонират нещата от странични наблюдатели.

# 71
  • София
  • Мнения: 6 999
ИСа, не са малка работа. Обаче ако ти изобщо не си пляскаш детето, не му с екараш и т.н, има родители, които го правят. По- горе беше даден пример с обратната ситуация, когато се преекспонират нещата от странични наблюдатели.

Всъщност беше написано само, че биха могли да се изтълкуват погрешно нещата. Моята дъщеря също беше казала на баща си, че баба й я бие... Той ми поиска обяснение. Аз просто попитах девойката: "А тати бие ли те?", след нейното 'да' на него му стана ясна ситуацията. Това от една страна, от друга хората в 'социалните служби' са учили за това, с което се занимават /поне повечето надявам се са/ едва ли могат толкова лесно да бъдат заблудени.


Има и друг /до някъде скрит/ замисъл на тази тема и то беше да проверя какво за повечето ви е нормално и какво не като отношение към децата НИ... Какво е приемливото състояние на нещата за една малка извадка от обществото. По моя преценка нещата се препокриха с това, което се случва на улицата.  Rolling Eyes

# 72
  • Мнения: 17 394
Понеже си цитирала мен, аз никъде не съм написала, че за мен тези неща са нормални. ИСках да кажа, че пряко и лично не бих се намесила. Колкото до столчетата в колата- нали уж вече е задължително, нали има органи, които да следят... Аз като гледам колко теми се напускаха за тези столчета- ма как, ма защо, явно на някой родители им е все тая. НЕ знам...

# 73
  • София
  • Мнения: 6 999
ДееНКа, не, не съм имала теб предвид. За това и го отделих в нов абзац.  Peace

# 74
  • Мнения: 17 394
Разбрах, просто дообясних Peace

# 75
  • Мнения: 3 491

Вярно е, че в САЩ /например/ през 70 е имало голям "лов на вещици" при който много семейства са били разбити поради обвинения, че родителите злоупотребяват сексуално с децата си - децата отнети, родителите в затвора... Вярно е, че първо викат социалните, а после се гледа от какво точно е тази синина по детето...

Но пък на Изток децата са един вид 'собственост' на родителите си и те могат да правят с тях каквото си пожелаят, включително /в някои/ държави да ги убият.

Както вече казах - аз предпочитам по-западния модел и много ми се ще точно той да се наложи в БГ.

Същевременно обаче в нашия район (не говоря за САЩ като цяло, защото не съм толкова компетентна) съществува истински респект към източния модел на авторитарно възпитание и към неговите продукти. При нас има много образовани китайци и индийци, и разбира се, в случая говоря за респект към възрастните, а не за насилие. Там, където са азиатците, са на високо ниво и дисциплината, и образованието, и цените на недвижимите имоти.  Mr. Green Банкери, лекари, адвокати  и хай-тех  богаташи купуват на родителите си скромни жилища в района, за да могат внуците да посещават локалните училища. Ако погледне човек статистиките, ще види, че и процентът на деца, диагностицирани със "свръхактивност и дефицит на вниманието", е по-нисък.
Не знам какво ще се наложи в България, но каквото и да е, пожелавам да е за добро.

# 76
  • София
  • Мнения: 6 999
блажка, за друго става дума...не за начин на възпитание  Peace

Ни един Китаец не съм видяла да бие или да крещи на детето си. Не си издействат уважението с насилие...

# 77
  • Мнения: 3 491
блажка, за друго става дума...не за начин на възпитание  Peace

Ни един Китаец не съм видяла да бие или да крещи на детето си. Не си издействат уважението с насилие...
И аз не съм. Но съм виждала американци да крещят на децата си. Или  да съскат на ръба на пръсването, за да не бъдат публично чути. Само в един от случаите ми беше свидно за детето, защото бащата беше някакъв пиян черен, а не виждах причина да крещи на детето. В другите случаи искрено съчувствах на родителите.

# 78
  • usa
  • Мнения: 2 113
блажка, за друго става дума...не за начин на възпитание  Peace

Ни един Китаец не съм видяла да бие или да крещи на детето си. Не си издействат уважението с насилие...

аз съм виждала. тъкмо вчера обсъждахме с колега китайо-виетнамец методите си на възпитание и той се чудеше как се справям с три без да ги ступвам. на него често му се налагало да поплясва тригодишния си син.

Общи условия

Активация на акаунт