Странно ли ви се струва когато ви помогнат?

  • 1 574
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 120
Здравейте, не мога да не споделя, толкова е странно и хубаво Laughing
От около близо година живея на ново място (нова квартира). Малката е на 5 месеца и излизаме редовно от април. Понеже количката ми е малко тежкотоварна и ми е трудно да слизам и качвам стълбите от асансьора до входа ми се налага да моля някой да ми помогне, а толкова мразя да моля някой. Както и да е вече се научих и сама да я свалям и качвам. Странното е друго, че почти всеки път се намира кой да ми помогне, без да кажа и дума. Още докато ме видят и идват и помагат и то напълно непознати хора. И то не 1-2 пъти, а доста често. Странно ми е, че когато бях бременна само веднъж ми направиха място в автобуса, а пътувах до 9-ия месец.
Толкова хубаво ми става, че исках да го споделя. И стари хора, които имат внуци и знаят как е - идват, и тинейджъри които се събират пред блока и те. Дали просто тука са се събрали да живеят толкова съпричастни хора или ....
Може би не трябва да ми е странно, но всеки път се учудвам, че има толкова добри хора  Hug

# 1
  • Мнения: 674
Рядко някой се сеща да ми помага! И тогава и аз се учудвам! Понеже е рядкост за съжаление! Confused

# 2
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Постове като вашите ми пълнят сърцето-  Hug Hug Hug
Вили

# 3
  • Мнения: 707
В България хората стават подоzрителни, ако някой е добре въzпитан и иска да помогне или отстъпи мястото си в обЩествения транспорт.
В чужбина това е напълно естествено. Помагат ми редовно, а и аz гледам да помагам, когато имам въzможност.

# 4
  • Мнения: 220
Хубаво е , че се срещат и добри хора понякога. За съжаление на мен досега само два-три пъти ми е помагал някой. Да не говорим , че повечето пъти като ме види някой съсед , че идвам към входа , направо ще си счупи краката от бързане да влезе преди мен , защото живея на 8 ми етаж и не им се чака.  Twisted Evil

# 5
  • Мнения: 288
И на мен винаги ми помагаха с количката Hug

# 6
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 432
Намирам за странно когато шепа мъже се имъкнат като п**** от гащи и те оставят да слизаш сама от автобуса с количка от 14-15кг.
Ей това ми е много странно.
Забелязала съм че жените по-често се отзовават,тъй като явно са солидарни.
И съм се заканила на пиля на мъжо на главата ако не помага на жени нуждаещи се от помощ. #Cussing out

# 7
  • Мнения: 4 496
Тъжно звучи,но се учудвам,когато някой е готов да отдели от времето си,за да ми помогне.Има много добри хора все още,но пак ми е странно. Embarassed

# 8
  • Мнения: 1 081
Добри хора?!?  Shocked Къде, бе? Аз живея на петия етаж в кооперация без асансьор и досега никой, ама съвсем никой не ми е предлагал помощ (не изглеждам толкова страшна, че да плаша  хората) Сама си свалям количката по стълбите, хората си ме изчакват да мина и си продължават все едно нищо не е.  Close Ами, какво да кажа, хората имат други приоритети, явно.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 011
Ами не ми звучи странно,но определено не ми е ежедневие.
Имах и отвратителен обратен пример тези дни.Тръгвам с бебето на разходка и се засичам със съседката,която се прибира.Не само,че не ми предложи да ми помогне да сваля количката по стълбите/щях да и откажа помощ,защото съвсем лесно я свалям сама и винаги отказвам помощ/,но тръгна да се качва едновременно с нашето слизане и дори ме избута за да мине покрай нас нагоре!А е млада жена,уж възпитана и образована,юрист...

# 10
  • Мнения: 19 268
В България хората стават подоzрителни, ако някой е добре въzпитан и иска да помогне или отстъпи мястото си в обЩествения транспорт.
В чужбина това е напълно естествено. Помагат ми редовно, а и аz гледам да помагам, когато имам въzможност.

в България много хора за мен са невъзпитани, неучтиви, озлобени и рядко са готови да помогнат,казват си сега пък кво ще се занимавам с тоя/тая,да се оправя.една бременна мама беше писала,че в автобуса й се скарали с тоя корем къде била тръгнала,като не може да си стои на краката ,да стои вкъщи. млада, седнала в автобуса жена беше казала на друга бременлийка,която стояла права до нея, да се отдръпне ,защото коремът й й пречел *no comment*
в чужбина хората много помагат.

# 11
  • Мнения: 120
Има и такива хора в България, които отделят от времето си за да помогнат. В чужбина сигурно е нещо естествено, но тук е учудващо...
Веднъж един чичко ми помогна да сваля количката и когато се прибирах след около 2 часа, той говореше навън с друг чичко и като ме видя веднага дойде помогна ми и пак излезе. Друг път момче с колело стоеше пред входа също веднага предложи да помогне, а чистачката на входа която е доста възрастна жена всеки път се втурва макар, че ми е неудобно (все пак е възрастна жената)... Друг път асансьора не работи - комшийката с дете на 2г. ми помогна до долу - 5 етажа, и малкото и то слиза и качва стълбите. И още много пъти все се намира някой без да се налага да моля. Е има го и обратния вариант - да ме подминат, но е много рядко.
Иначе двама шофьори вече ме напсуваха, че се движа по шосето, но като няма тротоар... Ама не ми и прави впечатление...
По ме радва другото - доброто Hug

# 12
  • Мнения: 2 208
Живея на втория етаж, нямаме асансьор. Всеки ден качвам и свалям количката сама. Бебето в едната ръка количката в другата и активно спортувам  Mr. Green
Свикнала съм, не ми тежи...
Съседите често ми прадлагат да ми помогнат, даже и непознати, които идват на гости на някой от входа...
Като пътуваме с АДския  Mr. Green транспорт, също се намират хора да помагат.
Но стават и разни неприятни ситуации. С мъжа ми тръгваме да се качваме в тролейбус на обозначеното за колички място. Да, ама дръжката е по средата на стълбите и не става. И съответно тръгваме да слизаме. В последния момент, приди да затвори вратите, мъжа ми видя, че е направена специална рампа на последната врата и тръгва да качва количката с детето, а шофьора затваря вратата. Стана една, мъжа ми се развика, но свой ред и шофьора, пък и аз си отворих устата.... Twisted Evil
Само не мога да разбера, отделили са време и труд да направят специална рампа, толкова ли е трудно да се смени и правилното местонахождение на лепенките?!?!? Все пак не сме врачки да гадаем къде да си качваме количките!

# 13
  • Варна
  • Мнения: 2 317
Ами и аз се учудвам, но ми се е случвало да ми помагат. Някои от мъжете, които живеят в блока ми помагат да кача количката в асаньора и после тичат по стълбите да ми отворят вратата на етажа (ние сме на втория). Винаги като се случи някой на асансьора, ме пускат с предимство. Но примерно на детската кухня за 6-те месеца, през които ми личеше втората бременност, един единствен път ми предложиха да не чакам и да взема храната без ред. Ей това най-много ме учудваше. Разбирам, че всички са с малки деца и т.н., но все пак ми беше тъпо. Никога обаче не съм пререждала. И когато една майка буквално ме изтика отпред направо се шашнах. Shocked

# 14
  • Мнения: 46 430
Не. Винаги са ми помагали във входа и в метрото.

# 15
  • Мнения: 1 924
Интересно е, че когато някой помогне, се чувстваме странно, а като ни подминат,се възмущаваме Laughing

Аз не мога да се оплача,де.
При подлеза на хотел " Плиска " слизането с количка е кошмарно, релсите не са добре пригодени, та карам през стълбите.Досега не ми се е случвало някой да не ми помогне още на петото стъпало Grinning
Като бях бременна, откакто започна да си личи съвсем очевидно, няма случай да не са ми отстъпили място в градския транспорт.

Много е радващо. Grinning

# 16
  • Мнения: 4 546
до средата на осми месец се возих в автобуса от понеделник до петък. 2 пъти са ми отстъпвали място - единят път контрольорката се развика някой да ми направи. дразнела съм се много, когато някой се вре в мен, въпреки че има достатъчно място и за двамата.  Close
хората от входа ми се вижда по-нормално да помагат - все пак сме съседи. бих се учудила, ако някой съвсем непознат, обаче се опита да ми помогне с нещо и в първия момент бих подходила подозрително дори - примерно, ако иска да ми помогне с торбите с покупките ще откажа помощ.

# 17
  • Мнения: 4 451
Чак да ми е странно не, но рядко ми се случва.  Rolling Eyes

# 18
  • Мнения: 5 362
Хубаво е това,което споделяш!Правят впечатление подобни жестове,защото са рядкост...,за съжаление.

# 19
  • София
  • Мнения: 431
Моите съседи винаги ми предлагат помощ за количката и детето. За щастие сме случили на блок и съседи, защото има доста трагични случаи например в блока на родителите ми (те не са от София, но все пак).

# 20
  • Мнения: 1 183
Често ми се случва да ми помагат,но и често си свалям сама количката по стълбите.

# 21
  • Мнения: 220
Малее само аз май не съм попаднала на съседи , а живея тук 23 години. Добре , че  не ми се налага да пътувам с градския транспорт

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 563
Явно имаме съседи темерути - изглеждат ме, казват някоя съжалителна дума и толкова. Но аз и не очаквам да ми помагат, гледам винаги, когато мога да се справям със собствени сили. Парадоксалното е, обаче, че на улицата, в автобуса, по опашките помагат съвсем непознати хора. Не ми е странно - смятам, че е съвсем в реда на нещата - помагат ми, така както аз бих помогнала, бих отстъпила мястото си в автобуса, бих настояла бременна жена или майка с малко дете да мине пред опашката. Нормално е, така трябва да бъде.

# 23
  • София
  • Мнения: 191
На мен не ми е странно. Защото досега нито веднъж не се е случило...да не ми помагат.

# 24
  • Мнения: 617
И аз съм заобиколена от съседи, които много ама много рядко помагат когато ме видят с количката. 
Даже бързат да влязат в асаньора преди мен, или потропват на стълбите като ме изчакват да кача количката с малкия.
Мама на Ема, да взема да се приместя във вашия блок Wink

# 25
  • Мнения: 1 877
Много рядко се случва някой да се притече,в повечето случаи гледат безучастно

# 26
  • Мнения: 229
Ами чудесно е,ако има кой да помогне! Аз живея на четвърти етаж в кооперация без асансьор.
Случвало се е точно два пъти да ми помогне съседка /на 65г./ , а мъжете в блока се поотместват само "да не ми пречат" #2gunfire

# 27
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
ох на мен таквиз работи не са ми се случвали... като бях бременна ме бутаха в автобуса и ми казваха "че ние какви сме виновни че си бременна, я си стой и остави нас възрастните да седим"... в супермаркета имаме огромни стъпала. Как веднъж някой не ми помогна... напротив, ще ме отнесат с вратата. Съседката от 8-мия етаж само дето не ме напсува че ще заема асансьора с количката и ще й се наложи да почака малко. А има семейство араби с 6 деца. Винаги като ме видят децата се спускат да ме поздравят и да видят бебето. Как една от тия съсухрени вече бабишкери, дето сме им пазарували и сме играли пред очите им, не вземе едно "добър ден" да ми каже. Не ми се говори. Мъчно ми е че хората станахме такива злобни, затворени в черупката си.
Сега се преместихме в ново жилище и там съседите са по млади и по услужливи. Но пък на мен не ми е нужна помощ. Иначе няколко пъти са ми задържали вратата на асансьора и са изчаквали да се кача първа.
Но и друго ми прави впечатление. Младите са се научили да НЕ ИСКАТ помощ. Някак си се справяме. Имам съседка с малко по голямо дете от моето. Живее сама. Съпруга й работи в друг град и си идва само през уикенда. Та жената се оправя сама. Детето й беше болно веднъж и беше изкарала кошмарна нощ. Казах й ако нещо се случи или има нужда, по което и време да е, да звънне. Имаме кола, може да ги закараме някъде, да доведем лекар, да купим нещо... всичко се случва. Тя ми поблагодари, но сподели че е шокирана от думите ми. Не е очаквала почти непознат да й каже такова нещо. Вече е рядкост хората да си помагат.
Та такъв ни е живота. Трябва да разчитаме на себе и и не бива да очакваме много от околните.(

# 28
Рядко някой се сеща да ми помага! И тогава и аз се учудвам! Понеже е рядкост за съжаление! Confused
И аз така.Макар да родих секцио и всички от входа да знаят.Заради това мъкнене на количката ми се отвори операцията.Само един дядо ми е помагал с количката.До ден днешен си я качвам и свалям сама.И бих се учудила доста ако някой ми помогне.Даже долу пред входа има денонощно младежи които пият и щом ме видят с количката се обръщат на другата страна все едно не ме виждат.А става въпрос само за 8 стълби... Sad

# 29
  • Бургас
  • Мнения: 10 809
По-често ми се случваше да ми помагат,но и сама се е налагало да се справям.

# 30
  • Мнения: 4 784
Има ги всякакви, някои ми помагат, а други ме избутват, даже и с количка да съм. Съседите ми са дружелюбни, въпреки че съм новодомка, помагат...

# 31
  • София
  • Мнения: 4 585
Разбирам те. Simple Smile
И на мен доста често ми се случва да ми предлагат помощ разни хора. Като бях бременна, също почти винаги ми отстъпваха място.
Радвам се, че  има такива хора все още. Grinning

# 32
  • София
  • Мнения: 3 804
... в чужбина хората много помагат.

Съгласна съм с това, но само ако не си бременна или с малко дете.
В момента съм бременна и имам дете на 1 година и 7 месеца и не само, че никой не ми помага, ами ме гледат като полезно изкопаемо Shocked. Преди няколко дни един мъж на около 35 години ме помоли да му остъпя ред на опашката в един магазин, защото имал да плаща само един шоколад #Crazy.  Е, аз на това му викам "без коментар"  smile3505.

# 33
  • Мнения: 1 896
На мен често ми предлагат помощ, но само хора над определена възраст.
Прави ми впечатлеие, че младежите пасуват и се правят,че не виждат.Не че са ми длъжни -разбира се.Предполагам,че се дължи на различията във поколенията.Но това е вече друга тема.

# 34
  • Мнения: 4 362
Рядко се случва да ми помогнат,когато си изтърва парите в магазина и държа детето на ръце или когато се качвам в банката с количката ,а охраната ме гледа тъпо.Случвало се е най много веднъж  Peace

# 35
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Не, не ми се струва странно, но винаги се радвам когато ми предложат. Едно такова приятно ми става Simple Smile. В нашият вход всички се познаваме и почти всички семейства са с бебета или малки деца, съответно и постоянно си помагаме с колички и багажи  Hug. Помагали са ми и съвсем непознати хора, и място са ми правили винаги като бременна, не знам явно имам късмет просто като чета другите постове...

# 36
  • Мнения: 174
Това с непомагането е Българска болест... При нас си е норма да се усмихват, да предлагат място, да правят път в асансьора и т.н. В големите магазини и моловете дават електри4ески скутери на бременните, безплатно, (ако не искат да ходят), правят път до пробната или тоалетната за инвалиди, дори ако има опашка...

Нормално е - колкото по-богато е едно общество, толкова е по-толерантно към "уязвимите" си 4ленове...затова и много се радвам да про4ета, 4е в бедна и измъ4ена България все още има хора които не са оскотели съвсем...

# 37
  • Мнения: 174
Това не ми е странно. Радва ме. Странно ще ми е ако на пешеходна пътека ми направят път да мина с количката /или сама/. Защо се правят пешеходни светофари, когато убият някого, а не преди това?

# 38
  • Мнения: 2 039
Не ми се вижда странно,напротив,това е нормалното отношение,което трябва да бъде  Peace И наистина ми става много приятно,когато срещам отзивчиви и любезни хора  Heart Eyes

# 39
  • Мнения: 2 197
В нашия вход винаги ми предлагат да ми помогнат, а живеят предимно възрастни хора. Съответно никога не съм се възползвала от помощта им, но ме радва, че предлагат. Но има и обратни случаи. Примерно един от съседите си е оставил един огромен столточно на нашата стълбищна площадка. Минаването покрай въпросния стол с количката е много трудно. Помолих го преди 3 месеца да го качи на горната площадка, което не мисля че е кой знае какъв проблем (още повече, че на събранието на входа изрично се прие да се разкарат всички предмети от площадките с изключение на нашата количка). Оттогава не ме поздравяват и стола си седи. Друг пример, който силно ме потресе: тръгвам да слизам с количката от един рейс 404. Явно техните врати са по-малки, защото аз се заклчщих с количката и няма мърдане. Цял рейс и цяла автобусна спирка седят и ме гледат как се пъна като глист на буца. Накрая шофьорът на автобуса слезе и ми помогна.
Така че много е жалко, когато такива уж нормални реакции започнат да ни правят впечатление и да ни очудват.

# 40
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 366
Ами браво,радвай се Laughing.При нас абсолютно никой не се сеща да помогне  и то са хора от блока,с които се засичаме за асансьора Crossing Arms.Много съм разочарована,дори от майки които имат деца и също не помагат,а само се хилят на бебето

# 41
  • Мнения: 471
Единствено децата пред блока ми помагат и то винаги когато ме видят. Възрастните, или бягат напред все едно не са ме видяли, или като си кача количката казват "е, що не каза да ти помогна"

# 42
  • Мнения: 11
V 4ujbina tova e napalno normalno,dori me zagovarjt nepoznati koga ste rajdam,kakav e pola

Общи условия

Активация на акаунт