Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора
Здравейте момичета,отдавна чета форума като гост и винаги намирам полезни и интересни неща. Харесва ми това че си давате кураж и се подкрепяте в трудни моменти. Реших и аз да потърся съвет и надявам се да изляза от емоционалната дупка в която съм изпаднала. На 27г. съм, имам връзка от 1.5г. с мъж на 33, който искаше да си направим дете още от самото начало на връзката ни. Аз също мечтая за дом и семейство,но проблемът ми е че не мога да му имам доверие. Имам чувството,че не ме обича, а е с мен защото майка му непрекъснато му натяква че му е време да се жени и да има дете. Той ми казва, че няма любов а има уважение, че не иска да живеем сами / имаме възможност/ а с родителите му че да си помагаме, че няма да ми купи нищо нито да ми плати сметка в заведение /говоря за едно кафе/, защото не е Рокфелер, че не иска да правим секс, защото нямал желание. Моля ви кажете ми от гледна точка на съпруги и майки нормално ли е това отношение или аз живея в някакъв свят от илюзии, че съществува любов и безрезервна помощ от страна на най-близкия ти. Изпаднала съм в депресия. От 4 месеца си мисля че не трябва да бъда с този човек, но се страхувам да не остана сама цял живот. Изпитвам панически ужас от самотата и от чувството, че вече съм „изпуснала и последния влак” и че ако продължавам да се колебая и да избирам ще си остана сама…  Crying or Very sad Имам нужда от повдигане на духа.
Моля за съвет.
Цитирай


Мнения: 1 876
Не, това отношение не е нормално. Не допускай под предлог "страх от самотата", да влезеш в капан, примирявайки се с неща, които не ти харесват.
Не си изпуснала последния влак.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Ако нещата наистина са такива, каквито ги описваш, ще направиш грешка, ако се обвържеш с този човек...
Няма да останеш сама, бъди сигурна  thumbsup
Цитирай

София

Мнения: 9 132
Не обичам да давам съвети, но щом молиш, ще споделя какво мисля аз Rolling Eyes
1. С такъв мъж не бих била и два дни. Защо, мисля и на теб ти е ясно, щом си задаваш такива въпроси въобще.
2. Може да останеш сама, може и да не останеш, но при всички случаи по-добре сама, отколкото с подобна тиква Sick
3. Ако наистина си с него само заради паническия ужас от самотата, то имаш сериозна нужда от помощ, не просто от повдигане на духа. Нямаш ли си приятели? Близки хора, които да са до теб?
Цитирай

Sofia

Мнения: 178
Изпитвам панически ужас от самотата и от чувството, че вече съм „изпуснала и последния влак”

На 27 си бе жена, очакват те бая влакови композиции  Laughing и със сигурност и ТВОЯ влак е някъде там!
Горе главата и не прави компромиси със себе си!!!
Цитирай


Мнения: 4 112
Разбирам те. Аз също съм изпадала в подобна ситуация - да стоя с един мъж, само заради страха от самотата. Когато установих, че това е единствената причина да сме заедно го напуснах. Животът ми стана по-лесен, по-спокоен, по цветен. Не съм за изхвърляне, но съм се страхувала. Не останах сама, намерих подходящ човек за себе си. Както са ти казали по-горе - по-добре сама, отколкото с такъв ... (няма да го обиждам). Той не изпитва любов към теб - това не е ли достатъчно? Аман от философи - от тях бягам надалеч.
Цитирай

Самоков

Мнения: 1 676
Това, което сега не ти харесва, с времето само ще се задълбочава, по-добре няма да става. Сега трябва да хвърчиш в облаците, да си щастлива и влюбена, всичко да е прекрасно, той да ти се струва идеален и т.н. Щом не е така - нещата едва ли ще се оправят като заживеете заедно, а най-вероятно и ще се влошат. Ти си само на 27 години - твърде рано ти е да се тревожиш дали няма да останеш сама. Времето е пред теб. По-добре сама, отколкото с лоша компания, вярвай ми. Страхът е лош съветник, тласка те към това, от което най-много се страхуваш. Защото човек може да се чувства напълно сам, когато живее с хора, които не го разбират и уважават.
Цитирай


Мнения: 770
Та ти си само на 27г. Животът е пред теб. Какви последни влакове! ooooh!
А иначе това отношение/ако наистина е такова, каквото го описваш/ не е нормално. Мъжът ти е казал, че няма любов, но има уважение. Аз мисля, че и уважение няма. Бягай от този човек. Няма какво да се колебаеш. Той няма да се промени. А проблемите ще се задълбочават. Ще се ожените и после какво?
Или ще се разведете. Или ще търпиш липсата на обич и щастие цял живот.
Силна си и ще се справиш. Успех. Hug
Цитирай
Здрасти Тъжна, искам да ти кажа, че и аз имам същите страхове за самотата на 27 г съм също. Нямам точно същите проблеми, като твойте, даже приятелят ми ме боготвори и прави всичко за мен, но при мен проблема, е че той е бил женен преди и има дете, което ме прави толкова несигурна, вече не съм сигурна дали искам да бъда с него и по-лошото е, че той го усеща, но просто много ме обича! Искам да го оставя, защото мен това, че има дете ще ме мъчи цял живот , но ме е страх да остана сама- страх ме е също така, че надали ще си намеря толкова добър мъж, но какво да направя и само го обвинявам как е могъл да се ожени толкова млад и да има дете и аз съм в някаква депресия от близо 6месеца, опитвам се да се справя, но не мога, аз съм сигурна в него, но не съм сигурна в себе си, което май е по-лошо! Не мога да взема решение! Просто ме е страх, че ще остана съвсем самичка в големия град, приятелките ми вече съм семейни и с деца и не мога да разчитам на компания по всяко времеее! Ох много е сложнооо и мен ако може някой да ме посъветва!!И ние говорим за деца, всъщност той много иска, мен ме е страх, ами ако после съжалявам и оставя още едно дете без баща, само защото се мисля за много престаряла!
Цитирай


Мнения: 4 112
странна, как е възможно това, че има дете да те мъчи цял живот? Не го разбирам това. И да разбирам ли, че си с него, защото няма с кого да излизаш, защото приятелките ти са се задомили и да не останеш назад. Оттърви човека от себе си, напусни го. 
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Бягай бързо надалеч!
Не може някой да ти каже в прав текст, че няма любов, а уважение. Че вие да не сте бизнес-партньори. една пълноценна връзка започва с любов, уважението, разбирането, готовността да си винаги в помощ на другия се надграждат само и единствено върху любов!

Здрасти Тъжна, искам да ти кажа, че и аз имам същите страхове за самотата на 27 г съм също. Нямам точно същите проблеми, като твойте, даже приятелят ми ме боготвори и прави всичко за мен, но при мен проблема, е че той е бил женен преди и има дете, което ме прави толкова несигурна, вече не съм сигурна дали искам да бъда с него и по-лошото е, че той го усеща, но просто много ме обича! Искам да го оставя, защото мен това, че има дете ще ме мъчи цял живот , но ме е страх да остана сама- страх ме е също така, че надали ще си намеря толкова добър мъж, но какво да направя и само го обвинявам как е могъл да се ожени толкова млад и да има дете и аз съм в някаква депресия от близо 6месеца, опитвам се да се справя, но не мога, аз съм сигурна в него, но не съм сигурна в себе си, което май е по-лошо! Не мога да взема решение! Просто ме е страх, че ще остана съвсем самичка в големия град, приятелките ми вече съм семейни и с деца и не мога да разчитам на компания по всяко времеее! Ох много е сложнооо и мен ако може някой да ме посъветва!!И ние говорим за деца, всъщност той много иска, мен ме е страх, ами ако после съжалявам и оставя още едно дете без баща, само защото се мисля за много престаряла!
А теб какво те притеснява всъщност - че ще делиш вашето дете с другото или просто те е страх, че може да се разделите. И в двата случая не си права. Първо нямаш никакви основания да си недоволна, че не те е срещнал 10 години по-рано. Такъв ви бил късмета. След като самата ти твърдиш, че той те обожава не виждам причина да се чувстваш недоволна от факта, че има дете. Даже би могла да прецениш как се отнася той с децата, дали вашето дете ще разчита на грижовен баща. За това специално говоря от личен опит. Приятеля ми има 2 големи деца. И за секунда не съм си мислела, че те може да са пречка. Дъщеря ни е на 15 месеца и има най-прекрасния баща. Доказателство е, че тя иска само при него. Ако се притесняваш за възможна раздяла - това винаги може да се случи ако ще да сте заедно от детските си години. С предишния ми приятел имахме 12-годишна връзка (тръгнах с него на 18 години) и всички очакваха да се оженим и да имаме деца. Е, разделихме се, и двамата намерихме подходящия човек, и двамата имаме деца. и сме добри приятели. Така че успокой се, а и не забравяй, че 27 е много малка възраст. имаш още много път да извървиш. Аз родих на 34 и още си мисля, че ми беше рано.
Цитирай


Мнения: 263
Не, това отношение не е нормално. Не допускай под предлог "страх от самотата", да влезеш в капан, примирявайки се с неща, които не ти харесват.
Не си изпуснала последния влак.
С две ръце подкрепям това мнение! Нищо и абсолютно нищо направено от страх не дава добри резултати!
Цитирай
Няма такъв филм. Този човек просто изобщо не е наясно със себе си Shocked Я го разкарай  #2gunfire Предпочитам да ходя пеша отколкото с такъв влак Laughing Ако ще е да е поне първа класа я , няма да се даваме Laughing
Цитирай

Плевен

Мнения: 3 846
 Тъжна, и аз се включвам да те подкрепя и да ти дам сила. Наистина този човек не е за теб и не трябва да се примиряваш с такова отношение,нито да си мислиш,че ще можеш да живееш с него. Ще ти е безкрайно трудно,още повече пък ако трябва да живееш с родителите му. Казвам ти всичко това от собствен опит,защото и аз като теб мислех,че ще остана сама и трябва да се оженя за първия,които ми предложи,дори и да не го обичам,само и само да имам семейство и дете. Сега благодаря всеки ден,че не го направих и съм с мъжа,който обичам и който ме обича. Срещнахме се на 30г. , а го познавам от поне 6-7,така че никога не знаеш от къде ще ти излезе късмета. И искам да ти кажа,че ми е много трудно понякога да живея и с него,въпреки че го обичам,а не искам да си представям как бих живяла с човек,към когото не изпитвам нищо,още повече пък ако и той не ме обича . Бррррр,уужас. Така че не бързай и не прави тази грешка да се омъжиш за този човек. А помисли и за децата си,искаш ли те да имат такъв баща? Защото каквото и да си мислиш сега - че сама можеш да си ги гледаш,че ти ще ги възпитаваш всичко е много по-сложно и не трябва да бъдем егоисти и да мислим само за себе си.
Надявам се да съм ти помогнала поне малко,както и другите жени тук. Вярно е,че отстрани е много лесно да се дават съвети като всичко му е наред на човек,а ти трябва да се справяш със бъдещата самота,страховете  и притесненията си,но повярвай ми,заслужава си. Иначе ще съжаляваш много повече и може наистина да съсипеш живота си с този човек.
Надявам се скоро да пишеш как си Hug
Цитирай
Здрасти Тъжна, искам да ти кажа, че и аз имам същите страхове за самотата на 27 г съм също. Нямам точно същите проблеми, като твойте, даже приятелят ми ме боготвори и прави всичко за мен, но при мен проблема, е че той е бил женен преди и има дете, което ме прави толкова несигурна, вече не съм сигурна дали искам да бъда с него и по-лошото е, че той го усеща, но просто много ме обича! Искам да го оставя, защото мен това, че има дете ще ме мъчи цял живот , но ме е страх да остана сама- страх ме е също така, че надали ще си намеря толкова добър мъж, но какво да направя и само го обвинявам как е могъл да се ожени толкова млад и да има дете и аз съм в някаква депресия от близо 6месеца, опитвам се да се справя, но не мога, аз съм сигурна в него, но не съм сигурна в себе си, което май е по-лошо! Не мога да взема решение! Просто ме е страх, че ще остана съвсем самичка в големия град, приятелките ми вече съм семейни и с деца и не мога да разчитам на компания по всяко времеее! Ох много е сложнооо и мен ако може някой да ме посъветва!!И ние говорим за деца, всъщност той много иска, мен ме е страх, ами ако после съжалявам и оставя още едно дете без баща, само защото се мисля за много престаряла!
Всичките ми приятелки са между 28-31г. горе-долу само аз и още една от мацките имаме деца. Повярвай ми останалите са ок. и си знаят, че още не им е дошло времето. Има едно усещане, вътре в човек, което се обажде винаги, когато трябва да решаваш нещо. Е, ако то не е добро просто не се захващай. Според мен най-важното е да не вървиш срещу себе си и всичко ще е ок.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора