Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора
Кой с какво си спомня първото излизане в чужбина? Какво се е запечатало за винаги дълбоко във вас тогава?

Ето започвам аз ...

Бях много малък и първото ми излизане беше до БОН (тогавашна ФРГ). Като зарежем целият цирк преди това съдържащ т.нар ”изходни визи”, и придружаващите ги тонове обяснения в писмен и устен вид, за това как, защо, къде и с кого трябва или не трябва, минем през разрешителното за закупуване САМО на 100 западни германски марки от БНБ и хиляди други глупости от същия сорт, картината която се е запечатала дълбоко в мен прилича на упражнение с ФОТОШОП. От една страна сивотия, злобни погледи и еднакво облечени хора и от друга засмени лица, цветове, любезност и това от двете страни на стената, от хора принадлежащи към един народ разделени от световната политическа простотия.

Няма да забравя първия израз който чух по време на първото ми излизане от летище София от митничарят, който гледаше паспорта ми ”западна Германия а? И да внимаваш какви ще ги върши там малкия”. Е какви имах да ги върша ... нямах специално изработен чадър с който бих могъл да убия тайно някой или лопата с която да изровя нечии кости и да се опитам да ги продам.

На летището в Берлин все едно че си кацнах обратно в София, единствената разлика че хората бяха в пъти по руси и светли. Останалото си беше същото. Магазини пълни с нищо, хора, които не знаят къде отиват, гризни панелни здания извисяващи се навсякъде и .... и тогава я видях. Стената. Седеше си там, на около 15 метра преди нея имаше бариери, а зад нея много хубави сгради, светлини.

Преминаването в западен Берлин беше в нашия случай през нещо като метро. Влезнахме под земята, там пак ”братя” митничари гледаха паспортите и сумтяха ... явно всичко си беше на ред, само дето явно не искаха да ни пуснат. В крайна сметка минахме. На влизане в забранения свят ни посрещна ухилена до уши мацка, би ни печати в паспортите и ... въобще не ни провери багажа. Каза ”добре дошли” и ... край. А аз очаквах да ме разпитват, да насочат лампа в лицето ми, евентуално да ме измъчват .... нали бяха врагове. Качихме се в този забранен свят осеян със светлини, нормални хора, облечени различно, като вървяхме по улуците ни поздравяваха, и нещо в мен започна да се обърква ... започнаха в главата ми да излизат цели моменти от часовете по история при другарката Йовкова, където ни се обясняваше как само дебнат в западния свят лошите хора и как никога не трябва и да си помисляме да ходим там.

Дойде време за вземем директната влакова линия между западен Берлин и ФРГ. Тогава вече разбрах че имало такова чудо. Това е магистрала и влакова линия които се считали за територия на ФРГ. Т.е. от магистралата излизане няма, и във влака по пътя никой не може да се качи. И това много скоро го видях с очите си.
Някъде посред нощ влакът спря на ГДР-ска територия (за какво не знам, да си смени локомотива ли или да си почине .... ), дръпнах пердето и видях на сред полето малка гара ... която беше пълна ... с въоръжени до зъби войници. Един ред с лица и насочени автомати към влака и друг ред обърнат в обратната посока и също със насочено автомати. Един от тези, които гледаше и ”пазеше” някой да не излезе от влака, се доближи до стъклото, чукна с дулото на Калашника и ми направи знак да затворя пердето. Погледнах го и ... беше с маска на лицето.

Това беше върхът ... главата ми се виреше истинска война противопоставяща това което бях учил и това, което виждах.
След легалния ми престой в ГФР и връщането ми на време, дълбоко в мен вече беше покълнало зърното на свободата и аз подсъзнателно вече знаех какъв ще е моя път в живота.

Цитирай


Мнения: 3 424
Боцо, и сега можеш да усетиш разликата,
като кракът ти стъпва в Източен Берлин.  Laughing

И аз видях тогава Стената. Но къде ги видя
тези пусти светлини, обясни ми. Къде точно?
Щото аз виждах съвсем други неща.

Иначе при първото ми излизане в чужбина се
впечатлих от многообразието дамски превръзки.
В нашата търговска мрежа рядко се намираше и
памук. Май и лигнин нямаше. Аз бях връзкарка, та
си нямах проблем с превързочните активитети по
време на мензис, но превръзките в Германия убиха
всички постпартизански пориви в комсомолската ми
главица. Не знам, дали ще ме разбереш. И не искам.
Цитирай


Мнения: 4 340
Преди ЕС: 3 часа на БГ-Румънската граница след като Румънските граничари събраха всички паспорти и слязоха с тях от влака без никакви обяснения колко ще трае процедурата.
След ЕС: Преминаване на две граници за час - на първата си размахах паспорта пред говореща по телефона служителка, която едва вдигна поглед, на втората го размахах през стъклото на колата.
Цитирай


Мнения: 3 834
Изобщо не помня първия път, когато съм излизала от България. Много малка съм била, не знам даже точно на колко години. Ходили сме в Украйна, в Лвов ако не се лъжа. Единствените ми спомени са как си изтървах една играчка от лифта и как си седях на дюшека до нещо средно между кладенец и езерце.
Цитирай

София

Мнения: 2 740
Смейте се, но сигурно съм единствената, непреминала още БГ границите  Embarassed Но като ида някъде - ще ви споделя Wink
Цитирай


Мнения: 4 112
Минахме гръцката граница с мотор. Беше романтично. Малко след сватбата. Гърците не искаха да ме пуснат - нормално, почти никой не пускаха "ей така". Мъжът ми говори с началника им, явно го е убедил, че ще стоя само 10 дни, колкото да видя къде живеел (на този "трик" ни "светнаха" от гръцкото посолство в българия, гърците). Удивих се от хубавите пътища. Ужасих се от множеството малки параклисчета и кръстове с цветя - множество покойници, загубили живота си по тези хубави пътища. Кръст до кръст. Цялата магистрала приличаше на гробище. Това се запечата дълбоко в мен.
Цитирай

На верандата, под ореха

Мнения: 3 299
Първо излизане - Гърция, 1990 г. На дванадесет години, начинаеща пуберка, която побърква горката си майка. Айде, мама, на Акропола! Не ща! Айде, мама, в музея. Не ща! Да тръгваш, щото като ти тегля един бой насред Атина ме запомниш, лигла с лигла! Rolling Eyes
Тука - криза, купони, няма нищо на квадрат. Там - сладоледи с лъскави опаковки /умрех си на кеф!/, разни лъскави магазини, метро, различни коли. Първото нещо беше да си купя Барби, щото ми беше мерак, въпреки, че бях големичка. Жега августовска, мор!  Cool
А ти, Боцо, ме шашкаш тотално. Дядо и баба ходиха в ГДР в началота на 80те и после говореха години наред колко било хубаво, чисто и колко неща имало по магазините! Да не говоря за подаръците, които ни донесоха. newsm78

Цитирай


Мнения: 5 666
Франция - май 2000, в Руан.
Като изключим валящото време, кофтито храна и скъсването от представления, прекарването беше страхотно.
Францата ми се видеше много странна тогава...и много мръсна.
След още 3 ходения, продължава да ми се вижда странна и мръсна Laughing
Цитирай

На верандата, под ореха

Мнения: 3 299
Франция - май 2000, в Руан.
Като изключим валящото време, кофтито храна и скъсването от представления, прекарването беше страхотно.
Францата ми се видеше много странна тогава...и много мръсна.
След още 3 ходения, продължава да ми се вижда странна и мръсна Laughing
Хехе, странно, но на мен Франция ми се видя като България!  Thinking Единствената чужбина, в която съм се чувствала като у дома.
Цитирай


Мнения: 5 666
Единствената чужбина, която ми се видя като у дома беше Турция - Истанбул - и храната им храна, и хората им хора Laughing И купонът- купон! Wink
Цитирай

Варна

Мнения: 1 425
Беше невероятно. Първото ми излизане беше до Америка 1993 г. и не само това, а и за първи път със самолет  Mr. Green И за мой късмет се наложи да сменим 3ри на отиване и толкова на връщане.
Емоцията беше великолепна. След това съм излизала още много и всеки път се вълнувам  Laughing
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 481
Кой с какво си спомня първото излизане в чужбина? Какво се е запечатало за винаги дълбоко във вас тогава?

Ето започвам аз ...

Бях много малък и първото ми излизане беше до БОН (тогавашна ФРГ).

Коя година и как, бе рожбе?  newsm78
Бях на 10 години (1975), когато за първи път излязох извън България на екскурзия с нашите - в соцлагера. Въпреки дебелата връзка в съответния отдел на МВР, не им разрешиха да прескочат до Австрия. Стигнахме само до Полша и... обратно.
Та затова питам, че знам как се излизаше навремето зад завесата, поне преди определени събития...  Whistling
А "културният" ми шок беше в един универсален магазин в Белград...  Thinking
Цитирай


Мнения: 5 666
А аз чак на това пътуване се качих за първи път на самолет. Добре, че беше преди последната серия на Шепот от отвъдното Crazy
Цитирай

На баира-в дясно

Мнения: 1 187
Смейте се, но сигурно съм единствената, непреминала още БГ границите  Embarassed Но като ида някъде - ще ви споделя Wink

Не си единствена! Mr. Green Така ми се ходи..навсякъде!Пътувам обаче редовно с "Глобусът" и "Другата България". Wink
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Параклисите по гръцките пътища не са за загинали, а за късмет на собственика, на нивата и пр.

Първата чужбина ми беше Унгария (щото минахме транзит Румъния  Mr. Green). С чавдарското си образование реших, че това е, значи, комунизмът. Светнаха ме на 20тата минута, че било така, защото имало частници.
Чувствах се нормално и можех да живея до живот там-Източна Германия, Лайпциг-месеците там ми допаднаха много-ядох рохко яйце, топли земелки с масло и студено мляко. С немския се оправях чудесно-казвах винаги "Найн", че е по-сигурно да не ме въвлекат в нещо. Чак на тръгване, след забележка от мама, реших да сменя репертоара. Казаха ми "Чус", а аз се възмутих, че не ми знаят името и им казах "Калина". Те повториха "Чус, Калина". Сигурно са решили, че съм твърд характер, който може да казва Не и държи на добрите обноски  Mr. Green Бях на 7.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора