Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 44
Искам да попитам родителите,които имат бебче и голямо дете,дали баткото/каката ревнува от бебока,защото аз имам племенник на 2год. и 4 месеца и много ревнува от дъщеря ми,защото преди цялото ми внимание беше насочено към него. newsm07
Цитирай


Мнения: 4 496
Мда.Ревнува май.Ама няма да я върнем я?!?...Въпреки,че ако зависи от него.... smile3521
Цитирай

Sofia

Мнения: 195
Аз имам дъщеря на 7 години и от мига в който забременях я въвеждам в това вълшепство че ще си имаме бебе. Обяснявах и че това е нейното бебе и нейното братче и тя много трябва да ми помага за да мога да се справя. Сега бебето е на 13 дена и каката е много доволна и много помага. Сложили сме кревачето в нейната стая за мен е мъка но така тя е внедрена максимално в процеса и няма проблем. Още нещо постояно и обяснявам че тя е много важна за мен както до сега във всеки миг отделям внимание и на нея и много внимавам да не я засегна с действията си към бебето. Просто трябва голяма политика.
Цитирай

София

Мнения: 6 036
каката ревнува. трябва да се говори с децата за ревността. иначе става страшно.

п.с. намали снимката в профила си:)
Цитирай

Някъде във Вселената :)

Мнения: 328
Аз нямам опит, но ви пейстам една извадка от книгата на Фицхю Додсън - Изкуството да бъдеш родител, с която съм отговаряла по друга тема. Може да ви е от полза  Peace
Ревността у децата
Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничес¬твото между деца от един брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изоб¬що не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сест¬ра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение. Пред¬ставете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Рок-сана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те
обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съпер¬ница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхлади-телни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд! Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си.
 Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е вляз-ла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занима¬ва с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като ка¬пак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренеб¬регват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудва¬ме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към брат-чето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я полриглушите.
Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на де¬тето за раждането, за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.)
Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка. В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез заместилата реалността кукла.
Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки по¬даръци из къщата. След това се обадете по телефона от бол¬ницата и му кажете, че за него има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща, че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете, опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му окажете внимание и да, му засвидетелствате обичта си.
Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в малко бебе. Това е защитен рефлекс, който ние всички използваме от време на време в моменти на изпитания. Тогава поведението ни става инфантилно. Повечето родители обаче правят точно обратното на онова, което трябва да се направи, когато детето им прояви жела¬ние да се върне назад. Те се опитват да му покажат предим¬ствата на по-голямото дете. Само че то не забелязва тези мними предимства. Вижда само, че всичко, което се е пос¬тарало да научи - да се храни само или да не се напишква, е било, за да дойде сега това бебе и цялото семейство внима¬телно да гледа как мама му дава биберона или го преповива.
Все едно, че по-голямото дете си казва: „Хм! Може би ако се държа като бебе, ще накарам мама да ми задели малко от обичта и вниманието си!" И започва отново да се напишква, да настоява за биберон, или да иска да го гушкат и люлеят.
Каква е обичайната реакция на родителите спрямо тази тактика? „Хайде сега, ти си голямо момче. Големите мом¬чета не са правят на бебета!" Реакция, която още повече травматизира детето и го кара още по-силно да желае да се държи като бебе и да го глезят като бебе.
Как да постъпите? Дайте на детето възможност даге върне назад, ако му се иска. Когато се роди първият ми син, дъщеря ми беше на шест години. Очаквахме да започне да се държи като бебе и тя точно това направи. Поиска биберон, дадохме й и в продължение на четири-пет дни си пи колата или порто¬каловия сок от биберон. След това спонтанно заряза биберо¬на, сякаш искаше да ни каже: „Добре де, вече нямам нужда от това. Май не е толкова забавно да си бебе и да пиеш от биберон!" Повторихме опита със сина ми, когато беше на шест години и се роди братчето му. Всеки път по-голямото дете „регресира" за известно време и се отказа от регрееията, щом задоволи краткия си порив към инфантилност.
По-голямото ви дете ще изпитва гняв и враждебност към новороденото. За съжаление повечето родители се опитват с разговори да го отклонят от тези му чувства. „Не говори така за братчето си, не е хубаво. Бъди добър с него, виж колко е сладък!" А вместо да правят това, те би следвало да го оставят да изрази гнева и ревността си. Това е един от случаите, в които е добре да се приложи отразяването на чувствата: „Ядосан си на Джени, смяташ, че мама я обича повече от теб." Може да се окаже полезно да попреувеличи-те и да споделите с по-голямото дете в какво упреквате бе¬бето (в края на краищата не рискувате да го обидите, тъй като то още не разбира). Така по-голямото ще разбере, че не рискува нищо, ако си признае какво не харесва у бебето.
Ето как една майка описва реакциите на момченце на година и пет месеца при раждането на сестричката му.
Когато се прибирах вкъщи с Джени, Марк най-на-пред ме изгледа, сякаш съм чужд човек, а щом баща му я пое, за да я отнесе в колата, започна силно да плаче. Часове наред не се приближи до нея. Мислила си бях, че Марк може да ревнува, но смятах, че няма да е толкова явно или че ще е насочено срещу мен. Нищо подобно! При първия удобен случай той се отправи към бебето с каменно лице и се опита да го удари. Изглеждаше изпълнен с решимост да сма¬же тази злотворна топчица и заедно с това оче¬видно бе ужасно нещастен от жеста си. Разплака се и занарежда: „Не, не!" Без да спре да се прибли¬жава... Всичко се уреди седмица след прибирането ми. Преповивах Джени и Марк ме гледаше, сгушен в прегръдките на баба си. Джени издаде някакъв звук, който аз изимитирах, като казах на Марк: „Ама че глупости говори това бебе!" Внезапно Марк ши¬роко се усмихна и повтори: „Глупости!" Явно бе открил, че съм на негова страна, че двамата заед¬но се подиграваме на бебето. След това вече прак¬тически нямаше проблеми.
Трябва да се отбележи, че съперничеството между братя и сестри се проявява двупосочно, от по-голямото дете към по-малкото и обратно. То не може да се възпре, а само да се смекчи. Родителите все се питат защо децата им толкова се карат и бият, след като чудесно умеят да си играят мирно и тихо, "без разправии със съседското дете. Отговорът е, че съседчето не ги конкурира пред майка им.
Понякога всяко дете иска останалите деца в семейството да изчезнат, та само то да разполага с мама и татко. Какво можете да направите, за да приглушите чувството на рев¬ност у децата ви? Опитайте се всеки ден да прекарвате из¬вестно време сами с всяко дете. Дайте-му да разбере, че това е неговият миг и че никое друго дете не може да му го отнеме. Казвате, че няма кога? Майката на Джон Уесли, основателя на методистката църква, е имала единайсет деца и е намирала време да се уединява с всяко от тях всеки ден!
Друго средство за смекчаване на съперничеството и на пристъпите на ревност по време на пътуване и почивка е да вземете с вас някое приятелче на децата ви. Ще бъдете из¬ненадани до каква степен присъствието му намалява напре¬жението и разправиите между братя и сестри.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 784
Ревнува да,въпреки голямата разлика.Ревнува от вниманието,което се отделя на малкия.
А твоята бебка е много сладка. Love Hug
Цитирай

София

Мнения: 44
Аз имам дъщеря на 7 години и от мига в който забременях я въвеждам в това вълшепство че ще си имаме бебе. Обяснявах и че това е нейното бебе и нейното братче и тя много трябва да ми помага за да мога да се справя. Сега бебето е на 13 дена и каката е много доволна и много помага. Сложили сме кревачето в нейната стая за мен е мъка но така тя е внедрена максимално в процеса и няма проблем. Още нещо постояно и обяснявам че тя е много важна за мен както до сега във всеки миг отделям внимание и на нея и много внимавам да не я засегна с действията си към бебето. Просто трябва голяма политика.
Оф,така е! радвам се,че ти си успяла !
Цитирай

София

Мнения: 44
Ревнува да,въпреки голямата разлика.Ревнува от вниманието,което се отделя на малкия.
А твоята бебка е много сладка. Love Hug
Хе-хе! Благораря ти ! Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 44
Аз нямам опит, но ви пейстам една извадка от книгата на Фицхю Додсън - Изкуството да бъдеш родител, с която съм отговаряла по друга тема. Може да ви е от полза  Peace
Ревността у децата
Благодаря Ви за вниманието! Това ще ми е от полза! Да ви е живо и здраво детенцето!
« Последна редакция: пт, 27 юли 2007, 09:13 от Доня Туфиня »
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 065
Не. Или поне аз не съм забелязала.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.