Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 8 182
Какво мислите за помощните училища?

# 1
  • Мнения: 485
А ти какво мислиш  Grinning

# 2
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 11 978
Аз лично нищо не мисля, защото не съм влизала дори в такова.

Какво мислите за помощните училища?


А ти наистина какво мислиш. Сподели.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 8 182
Мисля, че децата с увреждания се чувстват много по добре там отколкото в масово училище.Програмите за работа са добри .Децата се научават да четат и пишат по бавно, но не се натоварват толкова много както в масовите.Обръща им се много повече внимание, в масовото училище детето гледа своите съученици как успяват, а то не може така бързо като тях да усвоява и това несъмнено му действа на психиката.Става въпрос за деца с умствени проблеми,синдром на Даун и др.Не говоря за деца, които умствено са добре-напр. увреден слух, проблеми с опорно двигателния апарат и т.н.

# 4
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 11 978
Ивбен - зададох ти въпрос и в другата тема.


Но искам да разкажа за едно дете на мои близки, което е вече на възраст със синдром на Даун. Та навремето са искали да го дадат на училище в помощно при това, то още тогава се обслужвало добре, знаело е да чете и са искали да го запишат в първи клас в помощно училище са отказали. Не са питали хората в масово училище. На запад такива деца работят на каса, защото едно Даунче е по природа честно. То не може да лъже. Дори моя близка ми каза, че си завършват образование.

# 5
  • Мнения: 3 007
Ивбен аз съм майка на различно дете. Няма умствена изостаналост но все пак различно когато е много уморен трудно се концентрира и искам да ти кажа ,че за нищо на двета не бих го записала в помощно училище или оставила в институция.

Защо мислиш,че мястото на различните не е при нормалните?

# 6
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 11 978
И друго си мисля, ако помощното училище беше с равни права пред останалите - що не. Но аз доколкото знам - то не се счита за образование. Нека Ивбен сподели опит - аз не съм ходила и не съм стъпвала в такова.

# 7
  • Мнения: 3 007
Аз съм ходила. Училището на Тузлата е такова имам много наблюдения затова съм толкова категорична и така се боря за интеграцията на нашите деца в масовото. Сигурна съм че те имат нужда точно от това.

# 8
  • Добрич
  • Мнения: 747
ivben, мисля че не може да даваш такива оценки кой къде трябва да учи.Всеки родител иска най-доброто за детето си, независимо какво е здравословното му състояние.А и с интеграцията на специални деца в масово училище, здравите ще се научат/надявам се/ на толерантност към тях.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 380

Мисля, че децата с увреждания се чувстват много по добре там отколкото в масово училище.Програмите за работа са добри .Децата се научават да четат и пишат по бавно, но не се натоварват толкова много както в масовите.Обръща им се много повече внимание, в масовото училище детето гледа своите съученици как успяват, а то не може така бързо като тях да усвоява и това несъмнено му действа на психиката.Става въпрос за деца с умствени проблеми,синдром на Даун и др.Не говоря за деца, които умствено са добре-напр. увреден слух, проблеми с опорно двигателния апарат .


Със съжаление трябва да призная,че съм абсолютно съгласна с Ивбен.Не го/я познавам от предишни постинги,но ще се включа да споделя своя опит.
Дъщеря ми е с епилепсия и умствена изостаналост-писала съм го тук.Болестта започна на 2-3 годишна възраст,а изоставането-към 5-6-тата година.Записахме я в първи клас в масово училище при много близка учителка,която правеше всичко възможно за нейното приобщаване към другите деца и обучението и.Изоставането се задълбочи,въпреки,че майка ми е бивша учителка и всеки ден я учеше допълнително в къщи.Следващата година настояхме да остане да повтаря класа,защото се надявахме,че лесно ще навакса пропуснатото и ще продължи напред.УВИ!През следващата година я преместихме в друг клас,с надеждата,че другата учителка ще се справи по-добре.Не стана.Въпреки нашите неимоверни усилия в къщи и посещението на специален център за деца с увреждания.В трети и четвърти клас започна при учителка със специалност олигофренопедагог/колко грозно звучи,нали /-ефектът беше временен.
За пети клас вече нямахме никакъв избор и я записахме в помощно училище.Няма да ви разказвам каква вътрешна борба преживях,колко сълзи изплаках,когато отидох и видях милите дечица-с Даун,с физически увреждания и много, много други заболявания.Моята е красавица.............докато започне да говори.
Вече четири години е там,сега ще бъде в девети клас.Ще си избираме специалност-готварство или цветарство.Каквото и да е.
В това училище детето ми беше гледано и пазено от персонала като свое.Пазено от настроенията на другите деца,а те-пазени от нейните настроения.За толкова години не и се случи никаква неприятност.Не очаквам да бъде отличничка,дори там.Но съм спокойна,че персоналът е достатъчно обучен и съвестен,за да не позволява заболяванията на децата да влияят на техните взаимоотношения.Уреждат им партита,празненства.Всички деца са приятели и си помагат,според възможностите си.Обичат се .И аз ги обичам.И те ме обичат.Всички са с еднаква съдба-различни.В нашия град нормалните хора наричат училището-онова,на лудите.Боли ме,защото те не са луди.Те са болни и невинни душици.
В масовото училище имаше разбиране,вярно е.Но колкото децата растат,толкова повече забелязват различните и ги подиграват,отделят ги от себе си.Не ги възпитаваме в този дух-да приемат различните,това е проблемът.
Това,къде ще учи едно болно дете,се решава на първо място от неговите родители и на второ място от тъпата ни система на образование.Всеки сам си поема риска  и за двата варианта.Аз лично не вярвам в интеграцията на деца с увреждания.Казвам го от горчивия опит на майка,гледала такова дете вече 13 години,откакто е болно.А живея в голям град,имам престижна професия и много връзки.Никой не можа да ми помогне досега.Наесен ни предстои ходене в чужбина за предоперативни изследвания и евентуална операция.Може и да отидем-ако съберем парите.Какво ще стане след това,само господ знае.Страхувам се!
Моля да ме извините за дългия постинг,но не се стърпях да споделя мнението си.Съжалявам,ако съм ви обременила.
Желая на вас и вашите дечица да не изминавате дългия път,който изминахме ние-и досега без ясен резултат.Желая ви да успявате да взимате правилните решения-защото ако едно нещо е добро за нас,правилно за нашето его,може да не е най-доброто за децата ни.
Бъдете здрави всички!
Много ви обичам!
                                                   Мами

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 182
Аз не казвам кой къде трябва да учи.Изказвам мнение.Мисля, че имам право на това.За сведение съм работила с такива деца и имам някакви наблюдения.

# 11
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 11 978
Аз не казвам кой къде трябва да учи.Изказвам мнение.Мисля, че имам право на това.За сведение съм работила с такива деца и имам някакви наблюдения.

А в помощно училище ли си работила - сподели

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 182
Да работила съм.И сме имали деца, които идват от масовите и се чувстват много по добре в помощно училище,отпускат се, по спокойни са.Все пак с тях работят психолози,логопед ....така мисля аз.Не искам да задължавам мнението ми да се приема.Но не трябва да се очаква и чудо, защото болестта на децата не позволява кой знае какви успехи(става въпрос за умствено изостанали деца).

# 13
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
А как се справят децата след като излязат от тази прекрасна и изолирана среда?
Как възприемат обществото и как то ги възприема. Идеята на интеграцията на децата, които подлежат на такава е те да могат да се грижат за себе си, да се справят с живота в обществото, което не е изолирана среда и което те опознават и то ги опознава от раждането им. Мама и татко няма да са вечни и съм сигурна, че всеки мисли за този момент. Да- детето трябва да е щастливо- през целия си живот и извън помощното училище. А ще е щастливо, когато си намери работа и има приятели, компания, която да го цени заради това, което е, а не това което не е. Обществените отношения възникват в масово училище, а не с магическа пръчка, когато детето излезе от помощното училище. Нали не смятате, че ще съществува паралелен изолиран свят, който  да наподобява идиличната картина на помощното училище. Всъщност може и да има такива училища като описаните от вас, но те са такава рядкост, че е спорна идеята за самото им съществуване.
Това мисля аз- не харесвам идеята за помощно училище! Не харесвам изкривеното мислене на работещите там. Не харесвам напъните на всяка цена да бъдат спасявани тези институции.

# 14
  • Мнения: 16
 newsm10
А как се справят децата след като излязат от тази прекрасна и изолирана среда?
Как възприемат обществото и как то ги възприема. Идеята на интеграцията на децата, които подлежат на такава е те да могат да се грижат за себе си, да се справят с живота в обществото, което не е изолирана среда и което те опознават и то ги опознава от раждането им. Мама и татко няма да са вечни и съм сигурна, че всеки мисли за този момент. Да- детето трябва да е щастливо- през целия си живот и извън помощното училище. А ще е щастливо, когато си намери работа и има приятели, компания, която да го цени заради това, което е, а не това което не е. Обществените отношения възникват в масово училище, а не с магическа пръчка, когато детето излезе от помощното училище. Нали не смятате, че ще съществува паралелен изолиран свят, който  да наподобява идиличната картина на помощното училище. Всъщност може и да има такива училища като описаните от вас, но те са такава рядкост, че е спорна идеята за самото им съществуване.
Това мисля аз- не харесвам идеята за помощно училище! Не харесвам изкривеното мислене на работещите там. Не харесвам напъните на всяка цена да бъдат спасявани тези институции.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт