Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте момичета!
Не знам дали си спомняте за моята история. Накратко, преди няколко месеца бях зарязана заради родителска намеса след  дългогодишна връзка. Ужасно съм ви благодарна за хубавите думи и приятелското рамо, което получих от вас в онзи труден момент.  Hug Hug
В момента съм се съсредоточила в работата, засега се справям с къщата, разходи, т.н., опитвам се да лавирам на всички фронтове сама. Кризите са по/малко, гледам да ограничавам контактите си с него, макар че постоянно ми е в главата, тъпо...Не че искам да се връща в живота ми, просто ме е яд и постоянно се ядосвам, че толкова време само ме баламосва да правя компромиси в името на общото бъдеще.
Иначе той се промени, прави всичко онова, което мен винаги ме е дразнило, сякаш напук. Винаги е много щастлив, много разговорлив, всичко му е перфектно, прекрасно, изобщо сякаш без мен се е оттървал от най/голямото зло в живота си. На хората казва, че много страдал, много трудно го преживявал. Загубих се из историте му вече. Колкото повече се опитвам да нямаме нищо общо заедно, толкова той се дърпа. Напр. откак си е тръгнал от квартирата се опитвам да го накарам да ми прехвърли сметката за тока и досега се дърпа и се прави на луд. Следователно аз трябва да му се обадя, за да му кажа, че е дошла слетката и да следя да я плати и това отгоре после трябва да му внеса парите. От цялата ситуация излиза, че аз го притеснявам, а всъщност не желае да прехвъли сметката на мое име.  #Crazy newsm78 И всякакви такива абсурдни ситуации. Предполагам, че това също е период и ще мине.
Това което ме притеснява, мили момичета,  е че така съм се затворила в черупката си, че не контактувам с почти никого. С колегите си в работата се разбирам добре, но те са доста по/възрасти от мен, вълнуват се от друг тип теми и нямаме контакт извън работно време. Познати имам доста, но приятели почти никакви, в последно време няма с кого дори две приказки да си кажа (не включвам празни разговори от сорта какво е времето и кой какво ял...).  Crying or Very sad Опитах се да изляза да се запозная с нови хора, но беше едно ... фалшиво.  SickНе искам да изпадам в депресии, стига вече. Посъветвахте ме да създам свой живот, своя среда, но удрям на камък. Не искам да оставам цял живот сама.  ooooh! Защо така се самоизолирам?
Простете за дългия постинг, ще се радвам на вашите мнения, размисли, съвети.   bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
Ако правилно си спомням ти живееше в чужбина? ако можеш дай линк от старата си тема....
Може би просто бързаш... дай си време... Но знаеш ли, независимо къде живееш, хората са се променили в днешно време -живеят по- затворен и самодостатъчен живот.... Преди винаги съм била заобиколена с хора и не съм вярвала, че ще дойде време не само да не ги  търся, но и да не ми липсват особено Mr. Green Огледах се около себе си виждам, че приятелките ми и те имат по една две приятелки, с които могат да си поговорят и да се почувстват добре и толкова- както сама казваш - познати много, но приятели...... Много философксо взе да става, но исках да ти кажа, че донякъде такова е времето, не вини себе си........и просто не бързай,  остави нещата сами  да се наредят.
Цитирай

wku6ti s teb

Мнения: 424
гледай да не се изолираш от приятелите, които са ти най-близки. дори и на длан да се броят, важното е да не загубиш връзката с тях и те с тебе, в крайна сметка най-силно е усещането с тях точно в тия моменти, в които се чувстваш самотна и загубена. обаждай им се по-често, занимавай се с техните проблеми доколкото е възможно и си прекарвайте време заедно . като си поприказваш просто с някоя истинска стара приятелка за 2-3 часа, изобщо няма да ти е нужно да си заобиколена от 10ки приятели  Wink не се самоизолирай, направи няколко 1ви крачки сама, за да напомниш на приятелите си ( истинските ) , че все още ти пука за тях , разберат ли какво ти е, няма да те оставят след това да ти е самотно.
а с този мъж -гледай да намериш начин да скъсаш връзката и се помъчи да не слушаш от странични източници какво и как казал, защото е безмислено. само се измъчваш така  Thinking аз веднъж припаднах на улицата от мъка ( в 6 месец бременна), заради разни приказки на колеги за 1 човек, който ми беше ужасно скъп  Tired
гледай напред!!! Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.