Как да разбера дали ставам за ....шофьор?

А, и друго се сетих.
Ти се в центъра.Сети се за кво става въпрос като тръгнеш да си търсиш место за паркиране.
Абе слушай мъжа ти бе, прав е.

Никога и за секунда пред мен не е стоял въпроса ставам ли за шофьор, че според мен и за космонафт и летец ставам. Исках да изкарам курсовете още на 16 год, но се отказах, защото нямаше да ми дадат да си карам спокойно. Изкарах ги на 19 и на 20 вече имах собствена кола, купена с мои собствени си пари. Милото ми Тико, то е първата ми любов.
Така вече 11 години.
И защо моля някой няма да става за шофьор, всичко е до желание и опит!

Свекърва ми навремето така все не е сварвала да извади книжка и сега я е много яд, вечно е зависима от някой да я закара или да чака таксита, да се мъкне с децата и колелета по таксита. Много я е яд, все ми го повтаря.

За поддръжката на колата - лично за мен това са глупости. Аз карам 12-годишна кола и да чукам на дърво не съм хвърляла пари по ремонти по мой спомен. Нямам и намерение да я сменям, като сдаде багажа тогава.
Давай смело напред, колата дава страхотна независимост! А пък и аз мразя таксита!

Е добър ден

Каспър, говорим за София все пак.

Добре де, изкарай курсовете, ако наистина имаш желание, и виж дали можеш или не.

Каспър, има хора, които никога не могат да станат шофьори, колкото и желание да имат.Просто не става, тва е.И да се напинят и да не се напинят, не стават.Познавам хора, с 30, че и повече години шофьорски стаж, и пак не могат да карат.

Аз разбрах,че НЕ ставам за шофьор,след като изкарах курса.
Качвах се с такъв ужас на учебната кола,слизах с безкрайно облекчение,коленете ми чак трепереха.Освен това се шашках много,а един шашардисан човек сам незнае каква реакция може да извади на пътя.
Та реших,заради собствената си и тази на околните безопастност,да не шофирам.

Това което мъжът ти е изброил като аргументи възпира и мен да изкарам шофьорски курсове.
С такси през Варна мога да мина за макс. 10 лв и да си спестя, нерви, такси по колата, бензин, смяна на части и гуми при нужда, плащане на паркинг....

Мъжът ми предложи няколко пъти да ме учи, но не искам да ми се кара като на малко дете 
Някой хубав ден, като реша, ще изкарам шофьорските курсове - не се знае кога ще ми потрябва

Може и така да е.
При мен освен силното желание да имам кола /като малка много мразех рейсовете като се прибирах от училище, изморените жени с мъкнещи големи торби, си казвах, аз никога няма да съм така/ имаше и момента, че условието на първата ми отговорна работа беше да си шофьор, обикаляха се складовете с големи задръствания и препятствия и аз цялата съм треперила, обаче пустия инат да го работя това ми помогна.

Ако имаш желание , ще се нау4иш, но вси4ко е до практика, практика и пак практика, никой не се е родил нау4ен, така 4е давай смело, и мен ме беше страх отна4ало да се ка4вам по магистралата, ама ми се наложи и сега със затворени о4и мога да карам до работа, като свикнеш с габаритите на колата  ще ти е по-лесно отколкото в на4алото, но си трябва практика, затова се запиши на курсове като имат адеквтна цена, и ако мъжа ти има кола- хващаш го за ушите и на голям паркинг- тръгни спри, тръгни спри и така докато ти се завие свят-после пак...желая ти успех и да споделиш нататък как са нещата

Тук виждам 2 въпроса:много ли е скъпо да имаш и поддържаш собствен автомобил и дали имаш способности за шофьор.На първия всеки отговаря различно според доходите си.Ние имаме една семейна кола,която ползва главно мъжът ми.Но когато аз я взимам,той пък е с микробуса,т.е. не виждам реална нужда да купувам,застраховам,поддържам личен автомобил.При това разстоянията тук не са големи,живея почти в центъра,трудно се намират места за паркиране-на този етап втора кола не ни трябва.Може би по-нататък,живот и здраве,ако се изнесем да живеем извън града,ще си купим.
Абсолютно всеки става за шофьор и не позволявай никой да те убеждава в обратното.Просто шофьорите са различни.Аз взех книжка по-късно,вече имах 2 деца,и бях много по-предпазлива,даже страхлива да не причиня катастрофа,от 18-годишните курсисти.Техните весели мозъци нямат достатъчно гънки да проумеят,че катастрофите от новините наистина се случват в живота,затова карат нахакано и трупат самочувствие,което на мене ми липсваше.Мъжът ми,отличен шофьор с дълъг стаж,уж ми помагаше,а реално така ми го"начукваше",че колко пъти съм ревала после сама,тайно...никаква подкрепа от никого,само приказки за моята некадърност и за жените-шофьорки.Накрая сама се "измъкнах" за косата-ако всички освен мене са толкова добри шофьори,защо стават толкова катастрофи?И осъзнах,че аз може да съм не особено опитен шофьор,но съм внимателна,спазвам правилата,за пиене и превишени скорости и дума не може да става,и не е мой проблем,че движението по улиците и контрола са толкова зле организирани.Просто това,което при мъжа ми е вече навик,при мене пак става,но с повече внимание и по-бавна скорост.Така че не позвлявай някой да те анализира можеш или не да бъдеш шофьор.Можеш.А дали си струва-това ти трябва да си решиш.

Жози, няма нищо по-прекрасно от независимостта!

1. Има работни места, където условието е да имаш
шофьорска книжка. Ако я нямаш, шансовете ти да
получиш еди-каква си работа драстично намаляват.

2. Има чудни местенца по света и у нас, които са
достъпни само с автомобил, и ти искаш да ги видиш,
но не искаш да го направиш, набутана в такси, нали.

3. Такситата са кожодери, стачкуват понякога, не
можеш да разчиташ винаги на тях, грубияни са.

Щом имаш желание действай!
От както изкарах курсовете съм абсолютно независима. Работя в другия край на града и ако нямах книжка щях да сменям 2 рейса + ходене пеша, ставане с 1 час по-рано за работа. И въобще където и да ми се приходи не съм зависима от абсолютно никой.
Поддръжката зависи от това каква кола ще избереш.
В този смисъл заставам твърдо зад думите на Каспър.

Как да разбереш дали ставаш за шофьор - незнам. Някакво вътрешно усещане, трябва да е.
Аз бях убедена, че ще мога да карам, но след като си взех книжката нямах кола и ме беше страх да карам на този или онзи  колата.
След това, когато се сдобих със своята кола, много бързо се отраках. И шофирането се превърна в удоволствие. От първото ми качване трябваше да кача да возя и детето си, и бях спокойна, че  е с мен.
За центъра - голям минус.
Всеки божи ден, поне по веднъж проклинам всички, които са дошли в центъра с колите. Ето сега водя една битка с КАТ и Паркинги и гаражи. Ужасно е наистина. Въртяла съм се с часове около нас, включително с болно дете, току-що боцнато с урбазон, защото няма къде да оставя колата. А около нас е забранено паркирането, вдига паяк.
Ако не ти е задължително необходима всеки ден, ако нямаш други варианти си струва собствения автомобил, но иначе - вече не съм сигурна.

Все си мисля, че няма лошо да имаш книжка. Незнаш кога може да ти е от полза.
Пък умението - се е полезно, дори да не си някакъв майстор на волана, ако си безопасен за себе си и околните, за мен е равностойно на "добър шофьор".

Това за сумата за поддръжка, още колкото си дала за колата, не мога да се съглася.
Моята кола е внос, втора ръка, пипала съм само няколко неща под капака, и то година след като я карах ежедневно. Като няколко от тях даже аз бях виновна да са за смяна. Похарчила съм за ремонти не повече от 1/10 от сумата, която съм дала за самия автомобил.

Ако ти си я поддържаш е хубаво да си имаш един майстор под ръка. Имам приятелка, която е намерила такъв човек и винаги, когато закъса за нещо (а тя имаше късмета, доста случки да има), той е на среща, идва , помага, или прибира колата. Има му пълно доверие.
Аз, късметлийка в това отношение, не търсих много, че баща ми е любител разбирач по автомобилите и той се грижи за моята. Мъжът ми не се занимава.

Накратко - автомобилът и карането са си удобство, но ми се струва, че за да го практикуваш в София, трябва да ти е наложително.

Чети. Ако се познаеш - недей.

А според мен също има шофьори, които не са за тая работа и е по-добре да бъдат возени.

Да, карат, може с години да карат, но никога не са спокойни зад волана, винаги са пренапрегнати, създават много проблемни ситуации, постоянни предпоставки за птп-та, по-леки или не.

Просто не е за тях.
Които могат - спират навреме, които са зависими - продължават, тормозят се, няма как.

Но съм твърдо убедена, че има хора, които не са за тая работа. Поне не за движение тип София, Варна...

Да Азиатците( не съм расистка ама това тяхното никаде го няма- МАСОВО Е И Е СТРАШНО)
ето с това нещо карат

Щом, като 2 мои познати изкараха курсовете и вече карат 2-5г., може би ставаш и ти.