Ако някой ден ви се наложи да "играете ролята "на мащеха,и вие ли ще се държите като тази на Пепеляшка?Дали една майка може истински да обикне "чуждото" дете или до колко то е чуждо щом сме решили да споделяме живота си с неговия татко?
- Публикувана: 30 юли 2007, 09:27 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2007, 23:39 ч.
Жената -мащеха
Не знам колко може да е трудно да се обича едно детенце, пък било то и чуждо. Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми 
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
Aми зависи от жената. Двете деца на приятеля ми са големи. Комуникирам си с тях, налагало се е да им помагам с някой компютърен проблем (баща им не работи на компютър). Но никога не бих могла да живея с тях или понякакъв начин да допусна да им бъда мащеха. Те са отделно семейство и не искам да са близо до нас. Виждаме се, но дъщеря ми няма брат и сестра, защото аз съм родила едно дете. Това е положението.
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми , но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо! За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Моят мъж има дъщеричка от предишния си брак, която много обичам. Вярно, че понякога ме изкарва извън кожата ми , но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо!
, но това е нормално, защото е в такава възраст - почти на 6г. и вече има мнение по всички въпроси. Не разбирам жените, които казват, че не могат да приемат децата на своите половинки - ами те са си деца. Голяма ревност към предходната съпруга, голямо чудо! За мен няма разлика в това дали е мое или чуждо детето. Щом е дете, то има нужда от грижи.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Подобно е на това да питаш дали може човек да обича осиновеното си дете.
Има и разлики в мненията, в зависимост от това дали вече си станала майка (темата е за майки;)) или още не си развила майчински инстинкти и чувства...
Пантер, почти всяка седмица детето е при нас - от петък вечер до понеделник за градинката, а понякога и повече дни. Когато ходим някъде извън София винаги гледаме да го вземем с нас, за да се разнообрази. С баща му сме заедно от 3 години - детенцето беше на 2.5 г когато се запознахме и си израстна с моето присъствие наоколо. Това дете винаги ще има собствено място в нашия дом, независимо, че не живее с нас за постоянно. С майка му нямаме никакви противоречия и поддържаме перфектни отношения. Сега, когато и казахме, че чакаме бебе по-рядко се обажда да я взимаме, за да не ме притеснява и да не ми тежи. Много мило от нейна страна. А колкото до това дали ще бъде сестра на моето дете - естествено, че да, нали имат един и същи татко.
Ами ... еваларка!
Тъпа роля. Или поне тъпа дума. Налага ми се.
Детето е страхотно, прекарваме си супер двете.
Това лято беше (не беше, а си е все още) изцяло при нас и то повече с мен, защото не работя сега. Бившата не мога да я обикна, изпитвам некотролируем яд към нея, но това какво общо има с детИТУ. Да, мразя я!
Ако един ден имаме деца дъщеря му ще е сестра на нашето дете и аз много ще държа на това.
Детето е страхотно, прекарваме си супер двете.
Това лято беше (не беше, а си е все още) изцяло при нас и то повече с мен, защото не работя сега. Бившата не мога да я обикна, изпитвам некотролируем яд към нея, но това какво общо има с детИТУ. Да, мразя я!
Ако един ден имаме деца дъщеря му ще е сестра на нашето дете и аз много ще държа на това.
Да бе, ма на Пепеляшка мащехата и толкова я е обичала, че няма накъде и сестрите и и те, викали и Пепеляно...
А ако на детето майка му е починала (да не дава Господ) или заминала далеч и го зарязала с баща му, който ви е нещо като съпруг, ще обичате ли повече детето като знаете, че си няма никой друг освен вас в ролята на майка?! А?
А ако на детето майка му е починала (да не дава Господ) или заминала далеч и го зарязала с баща му, който ви е нещо като съпруг, ще обичате ли повече детето като знаете, че си няма никой друг освен вас в ролята на майка?! А?
Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
Aми зависи от жената. Двете деца на приятеля ми са големи. Комуникирам си с тях, налагало се е да им помагам с някой компютърен проблем (баща им не работи на компютър). Но никога не бих могла да живея с тях или понякакъв начин да допусна да им бъда мащеха. Те са отделно семейство и не искам да са близо до нас. Виждаме се, но дъщеря ми няма брат и сестра, защото аз съм родила едно дете. Това е положението.
Донякъде съм съгласна, аз съм в същата ситуация, но все още нямаме общи деца- аз също не бих искала да живея с неговото дете, но не мога да кажа, че бъдещото дете-няма брат или сестра, както и да го погледнеш, те имат кръвна връзка, приятно, неприятно- това е факт! И не мисля, че децата не трябва да знаят за съществуването на брат или сестра!
Имам позната, която има дете от втори брак- и двете са момичета, с разлика 3год, които си приличат, като две капки вода, нищо че са от различни майки! На нея и е тежко от това, но си мълчи, тя дори се среща и с другата майка, само и само двете сестри да могат да подържат връзка и да се познават, нищо че са от различни градове!Но тя много се измъчва от това нещо, но много си обича мъжа и по нищо не му показва, че това и тежи!
Но при мен това също е проблем, за който аз пък съм точно обратното говоря непрекъснато, защото мен ме измъчва нон-стоп, до такава степен, че ми става лошо, и дори тръгнах на психотерапевт- защото- не точно самото дете, а факта, че има дете ме унищожава бавно - не искам да се разделям с този човек, само защото има дете, малко като че ли имам подобрение, но времето ще покаже!!!
Бих приела всяко дете, което има нужда от обич и грижа.
Нещо не схващам с какво точно фактът ,че има дете те унищожава?С какво ти пречи,та чак споменаваш за раздяла и какво " говориш непрекъснато "за него?Предполагам,че ревнуваш,но чак до психотерапевт да стигнеш...
Не вярваш?!
Понякога човек адски се задълбочава и има нужда от помощ.
Приятелките не са винаги най-компетентните помощници.
Ако някой ден ви се наложи да "играете ролята "на мащеха,и вие ли ще се държите като тази на Пепеляшка?Дали една майка може истински да обикне "чуждото" дете или до колко то е чуждо щом сме решили да споделяме живота си с неговия татко?
Пантер, почти всяка седмица детето е при нас - от петък вечер до понеделник за градинката, а понякога и повече дни. Когато ходим някъде извън София винаги гледаме да го вземем с нас, за да се разнообрази. С баща му сме заедно от 3 години - детенцето беше на 2.5 г когато се запознахме и си израстна с моето присъствие наоколо. Това дете винаги ще има собствено място в нашия дом, независимо, че не живее с нас за постоянно. С майка му нямаме никакви противоречия и поддържаме перфектни отношения. Сега, когато и казахме, че чакаме бебе по-рядко се обажда да я взимаме, за да не ме притеснява и да не ми тежи. Много мило от нейна страна. А колкото до това дали ще бъде сестра на моето дете - естествено, че да, нали имат един и същи татко.
Да но да го обича като майка или само като дете,защото кой не обича децата?
Една жена при едни обстоятелства може би ще го обича и като майка, друга не.
В повечето случаи според мен НЕ е така, и НЕ е нужно, защото децата си имат майки все пак и не е хубаво някой да отнема ролята им. Считам, че в повечето случаи "мащехите" (ГРОЗНА, ГРОЗНА ДУМА) преиграват с обичта си. Но това всеки признава пред себе си.
Да но да го обича като майка или само като дете,защото кой не обича децата?
Винаги си проличава кога едно дете е настройвано срещу новата жена на татко си!!! 
Да но да го обича като майка или само като дете,защото кой не обича децата?
Една жена при едни обстоятелства може би ще го обича и като майка, друга не.
В повечето случаи според мен НЕ е така, и НЕ е нужно, защото децата си имат майки все пак и не е хубаво някой да отнема ролята им. Считам, че в повечето случаи "мащехите" (ГРОЗНА, ГРОЗНА ДУМА) преиграват с обичта си. Но това всеки признава пред себе си.
Eй, хора ама и вие сте странни, има всякакви теми, като например, не може да приеме че бащата на мъжа и ще става пак баща и може би няма така да се радват, на нейното дете, как жене ревнува, че бабата обръща по-голямо внимание на едното внуче от дъщерята примерно, пък внуците от сина много не ги зачита, че бабата или дядото предпочитат сина си, пред дъщеря си и т.н, а ви е странно, че човек когато обича друг човек иска да дели изцяло и единствено любовта си с него и не иска да го дели дори и с друг вид любов! А иначе, в такъв тип теми, всички скачате, как е възможно, човек така да говори и всички колко много обичате децата, без значение чии са!
Хайде моля ви се, нагледала съм се на какви ле не случки с майки, които единствено защитават своите деца, а чуждите вълци ги яли! така, че моля Ви мислете и без да сте попадали в такава ситуация, не може да твърдите че вие сте светици и обичате всичо живо!
Тези форуми тук в бг-мама показват, каква голяма човешка злоба има в някой потребителки Оставям отворена....... да видя кой ще ме обори
Хайде моля ви се, нагледала съм се на какви ле не случки с майки, които единствено защитават своите деца, а чуждите вълци ги яли! така, че моля Ви мислете и без да сте попадали в такава ситуация, не може да твърдите че вие сте светици и обичате всичо живо!
Тези форуми тук в бг-мама показват, каква голяма човешка злоба има в някой потребителки Оставям отворена....... да видя кой ще ме обори
Aми зависи от жената. Двете деца на приятеля ми са големи. Комуникирам си с тях, налагало се е да им помагам с някой компютърен проблем (баща им не работи на компютър). Но никога не бих могла да живея с тях или понякакъв начин да допусна да им бъда мащеха. Те са отделно семейство и не искам да са близо до нас. Виждаме се, но дъщеря ми няма брат и сестра, защото аз съм родила едно дете. Това е положението.
Не виждам защо се тормозиш- той има дете от преди да се запознае с теб, това е негово минало, част от него и го приемаш или не. Все едно той да се тормози, че ти имаш дете от преден брак, или изобщо за нещо от твоето минало. Всеки има право на минало.
Истински да го обикне не е невъзможно, но предполагам е трудно.
Обаче може истински да го приеме.
Обаче може истински да го приеме.
Eй, хора ама и вие сте странни, има всякакви теми, като например, не може да приеме че бащата на мъжа и ще става пак баща и може би няма така да се радват, на нейното дете, как жене ревнува, че бабата обръща по-голямо внимание на едното внуче от дъщерята примерно, пък внуците от сина много не ги зачита, че бабата или дядото предпочитат сина си, пред дъщеря си и т.н, а ви е странно, че човек когато обича друг човек иска да дели изцяло и единствено любовта си с него и не иска да го дели дори и с друг вид любов! А иначе, в такъв тип теми, всички скачате, как е възможно, човек така да говори и всички колко много обичате децата, без значение чии са!
Хайде моля ви се, нагледала съм се на какви ле не случки с майки, които единствено защитават своите деца, а чуждите вълци ги яли! така, че моля Ви мислете и без да сте попадали в такава ситуация, не може да твърдите че вие сте светици и обичате всичо живо!
Тези форуми тук в бг-мама показват, каква голяма човешка злоба има в някой потребителки Оставям отворена....... да видя кой ще ме обори
Хайде моля ви се, нагледала съм се на какви ле не случки с майки, които единствено защитават своите деца, а чуждите вълци ги яли! така, че моля Ви мислете и без да сте попадали в такава ситуация, не може да твърдите че вие сте светици и обичате всичо живо!
Тези форуми тук в бг-мама показват, каква голяма човешка злоба има в някой потребителки Оставям отворена....... да видя кой ще ме обори
Когато се запознаваш с един човек или приемаш миналото му и приемаш всички около това минало или не и си търсиш съответно друг. Много се разпали нещо по темата Когато се запознаваш с един човек или приемаш миналото му и приемаш всички около това минало или не и си търсиш съответно друг.
Когато се запознаваш с един човек или приемаш миналото му и приемаш всички около това минало или не и си търсиш съответно друг.
Пак ще напиша специално за теб, мен не ме дразни самото дете, разбираме се отлично и то търси моето внимание, мен ме подтиска факта, че има дете, и точно затова ходя на психоаналитик1
Пащ ще вметна за една госпожица, която беше писала, тук във форума че я дразни, че мъжа и много се радва на детето на брат си и непрекъснато му обръщал внимание- тя неможела да го приеме, и много му се сърдела за това, откачала направо, защото той не и обръщал на нея внимание!! Това не е ли вече мисля по-сериозен психологически проблем, още повече че те все още нямат деца???Аз поне търся помощ, защото аз не търся внимание от мъжа ми имам го в излишък и не деля детето от него- ФАКТА, че то е ФАКТ- това не мога да приема! Не ме дразни като го взима и се занимаваме ЗАЕДНО с него..................
Пащ ще вметна за една госпожица, която беше писала, тук във форума че я дразни, че мъжа и много се радва на детето на брат си и непрекъснато му обръщал внимание- тя неможела да го приеме, и много му се сърдела за това, откачала направо, защото той не и обръщал на нея внимание!! Това не е ли вече мисля по-сериозен психологически проблем, още повече че те все още нямат деца???Аз поне търся помощ, защото аз не търся внимание от мъжа ми имам го в излишък и не деля детето от него- ФАКТА, че то е ФАКТ- това не мога да приема! Не ме дразни като го взима и се занимаваме ЗАЕДНО с него..................
Тогава пожелавам ти успех, дано преодолееш проблема (това е може би някаква ревност към миналото), пожелавам ти го, защото ПРОСТО НЯМА СМИСЪЛ да си причиняваш ИЗЛИШНИ терзания. Освен психоаналитика обаче, опитвай се да полагаш и ти усилия- погелдни ан това като една битка със себе си, която си мотивирана да спечелиш в името на това да живееш спокойно, без този проблем.
Много се разпали нещо по темата Когато се запознаваш с един човек или приемаш миналото му и приемаш всички около това минало или не и си търсиш съответно друг.
Когато се запознаваш с един човек или приемаш миналото му и приемаш всички около това минало или не и си търсиш съответно друг. Пак ще напиша специално за теб, мен не ме дразни самото дете, разбираме се отлично и то търси моето внимание, мен ме подтиска факта, че има дете, и точно затова ходя на психоаналитик1
Пащ ще вметна за една госпожица, която беше писала, тук във форума че я дразни, че мъжа и много се радва на детето на брат си и непрекъснато му обръщал внимание- тя неможела да го приеме, и много му се сърдела за това, откачала направо, защото той не и обръщал на нея внимание!! Това не е ли вече мисля по-сериозен психологически проблем, още повече че те все още нямат деца???Аз поне търся помощ, защото аз не търся внимание от мъжа ми имам го в излишък и не деля детето от него- ФАКТА, че то е ФАКТ- това не мога да приема! Не ме дразни като го взима и се занимаваме ЗАЕДНО с него..................
Пащ ще вметна за една госпожица, която беше писала, тук във форума че я дразни, че мъжа и много се радва на детето на брат си и непрекъснато му обръщал внимание- тя неможела да го приеме, и много му се сърдела за това, откачала направо, защото той не и обръщал на нея внимание!! Това не е ли вече мисля по-сериозен психологически проблем, още повече че те все още нямат деца???Аз поне търся помощ, защото аз не търся внимание от мъжа ми имам го в излишък и не деля детето от него- ФАКТА, че то е ФАКТ- това не мога да приема! Не ме дразни като го взима и се занимаваме ЗАЕДНО с него..................
Немога да разбера специално за кой пишеш, но предполагам, че е за мен и затова ще си позволя да отговоря. Аз лично не се бутам там, където ме подтиска каквото и да било каму ли едно дете и при положение, че неможеш да приемеш факта, че има дете незнам чий го дириш при него??
[/quote]
Да те успокоя, да не си мислиш, че има пари и затова стоя при него- де така да беше- парите са ни по равно! Получавам невероятно отношение към себе си от невероятен човек с огромна и добра душа- за любов си чувала нали!Е май съм влюбена и то без да търся материална изгода от всичко!Заедно градим живота си лека -полека с изглед за едно по-добро бъдеще! Друга такава сходна душа, не мисля че бих срещнала-еднакви интереси, еднакви мечти......но има и едно минало и настояще и бъдеще- неговото
[/quote]
Да те успокоя, да не си мислиш, че има пари и затова стоя при него- де така да беше- парите са ни по равно! Получавам невероятно отношение към себе си от невероятен човек с огромна и добра душа- за любов си чувала нали!Е май съм влюбена и то без да търся материална изгода от всичко!Заедно градим живота си лека -полека с изглед за едно по-добро бъдеще! Друга такава сходна душа, не мисля че бих срещнала-еднакви интереси, еднакви мечти......но има и едно минало и настояще и бъдеще- неговото
А бе не знам аз как бих се държала.Но приятелката на бившия ми е много смешна, когато се мъчи да приема като свой СИНОВЕТЕ МИ. Никога не е имала свой деца а е вече на 40 и ми е малко смешно поведението и като да чете приказки на 12г дете/ което вече се заглежда по девойки/. Как да и кажа, че любов към мъжа не се показва по този начин, мъчеики се да приемеш като свой ЧУЖДИ деца.
А бе не знам аз как бих се държала.Но приятелката на бившия ми е много смешна, когато се мъчи да приема като свой СИНОВЕТЕ МИ. Никога не е имала свой деца а е вече на 40 и ми е малко смешно поведението и като да чете приказки на 12г дете/ което вече се заглежда по девойки/. Как да и кажа, че любов към мъжа не се показва по този начин, мъчеики се да приемеш като свой ЧУЖДИ деца.
Ето това е преиграване.
Това, че е на 40 и няма деца не знам дали е за коментиране. Мисля, че не е. Обаче, дмария, сигурно знаеш, че и на нея не и е лесно и тя може би търси път към тях... Именно, защото са част от миналото и тя се стреми да го приеме... Ся, че не е в час...
Как да и кажа, че любов към мъжа не се показва по този начин, мъчеики се да приемеш като свой ЧУЖДИ деца.
А бе не знам аз как бих се държала.Но приятелката на бившия ми е много смешна, когато се мъчи да приема като свой СИНОВЕТЕ МИ. Никога не е имала свой деца а е вече на 40 и ми е малко смешно поведението и като да чете приказки на 12г дете/ което вече се заглежда по девойки/. Как да и кажа, че любов към мъжа не се показва по този начин, мъчеики се да приемеш като свой ЧУЖДИ деца.
, ами раждането на дете не те прави майка искам да ти кажа ами много други неща. Всеки има различни възгледи за това как се възпитава дете на 12г., а и всяко дете е различно, така че тя е решила за правилно да чуту приказки и не виждам нищо толкова смешно в това и в поведението и ами напротив възхищавам и се 
Всеки има различни възгледи за това как се възпитава дете на 12г., а и всяко дете е различно, така че тя е решила за правилно да чуту приказки и не виждам нищо толкова смешно в това и в поведението и ами напротив възхищавам и се
Личи си че не общуваш отблизо с 12 годишни момчета.
schr, вече на 5г. не щат приказки да слушат, за 12г. вече не знам.
С оглед на темата по-лесно е да комуникираш активно и прямо
с детето, то само ти показва от какво има нужда, от приказки или
от презерватив...
[/quote Имам контакти с момичета и момчета на по 13-14г. и смятам, че дори и те да мислят за презервативи не би трябвало ние като родители да им ги дадем ами по-добре да м прочетем една приказка, която е интересна за тях, а определено има такива , които са свързани с възраста им и с проблемите им!!!
С оглед на темата по-лесно е да комуникираш активно и прямо
с детето, то само ти показва от какво има нужда, от приказки или
от презерватив...
[/quote Имам контакти с момичета и момчета на по 13-14г. и смятам, че дори и те да мислят за презервативи не би трябвало ние като родители да им ги дадем ами по-добре да м прочетем една приказка, която е интересна за тях, а определено има такива , които са свързани с възраста им и с проблемите им!!!
И защо да не дадеш презерватив?!
Да ти кажа, по-добре дай презерватива, че като се
вдъхновят от приказката, не се знае накъде ще ги отвее.
Да не станат активни в бг-мама и бг-тата.
Да ти кажа, по-добре дай презерватива, че като се
вдъхновят от приказката, не се знае накъде ще ги отвее.
Да не станат активни в бг-мама и бг-тата.
И защо да не дадеш презерватив?!
Да ти кажа, по-добре дай презерватива, че като се
вдъхновят от приказката, не се знае накъде ще ги отвее.
Да не станат активни в бг-мама и бг-тата.
Да ти кажа, по-добре дай презерватива, че като се
вдъхновят от приказката, не се знае накъде ще ги отвее.
Да не станат активни в бг-мама и бг-тата.
Ще се упражнявате заедно, да може после да се справи сам.
И защо да не дадеш презерватив?!
Да ти кажа, по-добре дай презерватива, че като се
вдъхновят от приказката, не се знае накъде ще ги отвее.
Да не станат активни в бг-мама и бг-тата.
Да ти кажа, по-добре дай презерватива, че като се
вдъхновят от приказката, не се знае накъде ще ги отвее.
Да не станат активни в бг-мама и бг-тата.
Ще се упражнявате заедно, да може после да се справи сам. Не разбирам за правилно на 12г. да даваш презерватив, поне да стане на 16-17г., дотогава е хубаво да се подготвят с приказки!!!
Сегашният ми мъж , много бързо и без излишна показност се разбра с децата. Също няма свой деца /от предишния си брак, вече имаме наши/
Но жените са смешни когато вършат нещо за да си пишат някакви положителни точки в очите на любимия.
Мъжете или приемант или не приемат децата, не се напрягат излишно.
Но жените са смешни когато вършат нещо за да си пишат някакви положителни точки в очите на любимия.
Мъжете или приемант или не приемат децата, не се напрягат излишно.
Вярно е, че жените се напрягат повечко. Не само да пишат точки пред любимия, но
и пред себе си, че са толкова толерантни и прекрасни всеотдайни, любящи децата,
па макар и чужди, жени, които са достойни за уважение и обич. Забравих, точките
се пишат и заради форОма, все пак...
Не знам за презервативите, но съм чела статистика, че повечето девойки правят
първия си сексуален акт около 12г. до 14-15г., така че е добре да знаят,поне да
знаят. На 16-17 вече "знаят повече от тебе", така че е излишно да се правиш
на отворен с твойте fuckin' презервативи...
и пред себе си, че са толкова толерантни и прекрасни всеотдайни, любящи децата,
па макар и чужди, жени, които са достойни за уважение и обич. Забравих, точките
се пишат и заради форОма, все пак...
Не знам за презервативите, но съм чела статистика, че повечето девойки правят
първия си сексуален акт около 12г. до 14-15г., така че е добре да знаят,поне да
знаят. На 16-17 вече "знаят повече от тебе", така че е излишно да се правиш
на отворен с твойте fuckin' презервативи...
Вярно е, че жените се напрягат повечко. Не само да пишат точки пред любимия, но
и пред себе си, че са толкова толерантни и прекрасни всеотдайни, любящи децата,
па макар и чужди, жени, които са достойни за уважение и обич. Забравих, точките
се пишат и заради форОма, все пак...
Не знам за презервативите, но съм чела статистика, че повечето девойки правят
първия си сексуален акт около 12г. до 14-15г., така че е добре да знаят,поне да
знаят. На 16-17 вече "знаят повече от тебе", така че е излишно да се правиш
на отворен с твойте fuckin' презервативи...
и пред себе си, че са толкова толерантни и прекрасни всеотдайни, любящи децата,
па макар и чужди, жени, които са достойни за уважение и обич. Забравих, точките
се пишат и заради форОма, все пак...
Не знам за презервативите, но съм чела статистика, че повечето девойки правят
първия си сексуален акт около 12г. до 14-15г., така че е добре да знаят,поне да
знаят. На 16-17 вече "знаят повече от тебе", така че е излишно да се правиш
на отворен с твойте fuckin' презервативи...
Изобщо мисля да не влизам в такава роля, т.е не бих родила дете на мъж, който вече има дете(деца), не искам детето(децата) ми да имат братя и сестри по документи, с който да се виждат през уикенда (и то евентуално), да съобразявам празнуване на празници с "бившата" и да търпя друг вид дискомфорт, който неминуемо възниква, когато единият от партньорите е с деца, докато другият не.
Изобщо мисля да не влизам в такава роля, т.е не бих родила дете на мъж, който вече има дете(деца), не искам детето(децата) ми да имат братя и сестри по документи, с който да се виждат през уикенда (и то евентуално), да съобразявам празнуване на празници с "бившата" и да търпя друг вид дискомфорт, който неминуемо възниква, когато единият от партньорите е с деца, докато другият не.
Сина ми има двама братя от първия брак на мъжа ми. Момчетата са много големи и много свестни, доста време живяхме с единия постоянно, имаме противоречия - най-вече на база работа, но аз ги обичам и ми е мъчно за тях, както и за моето дете. Ходиме заедно по почивки, забавляваме се и това въобще не е по задължение, е в началото ми беше трудно, но пък те най-малко са виновни за взаимоотношенията на родителите си.
Малко е странно това разделение мое / чуждо за деца. Ако мъжът, с когото сте, има дете от предишен брак, той основно се грижи за детето, майката е духнала някъде какво?? - ще оставите детето просто така или ще изоставите някой, когото обичате само защото има дете...това е смешно! Аз съм в подобна ситуация - приятелят ми има дете, аз собствени нямам, трудно е на моменти има малко ревност , нужда от баланс и т.н, но все пак не е чак толкова страшно изобщо. Свиква се.
Също не разбирам и защо "мащеха" е с лош отенък. В нашия случай детето е малко момиченце, но ако живот и здраве станем семейство, няма да имам нищо против да й помагам да се превърне в жена, така както бих го направила и за моя собствена дъщеря. Все пак ако живее с нас и е част от живота ни, мисля, че границата мое - чуждо ще е просто биологична. Което не означава, че имам желание или намерение да заемам мястото на майка й стига въпросната майка да стои на него!
Някой по-горе беше написал, че може да се приема на 100% и аз съм много съгласна, че е възможно, макар и процесът да е дълъг и труден!
Също не разбирам и защо "мащеха" е с лош отенък. В нашия случай детето е малко момиченце, но ако живот и здраве станем семейство, няма да имам нищо против да й помагам да се превърне в жена, така както бих го направила и за моя собствена дъщеря. Все пак ако живее с нас и е част от живота ни, мисля, че границата мое - чуждо ще е просто биологична. Което не означава, че имам желание или намерение да заемам мястото на майка й стига въпросната майка да стои на него!
Някой по-горе беше написал, че може да се приема на 100% и аз съм много съгласна, че е възможно, макар и процесът да е дълъг и труден!
Много ми е било тежко,като се налагаше да ходя при баща ми и мащехата 
и никога не бих постъпила като нея 
-супер гадно държание,двуличие и всичко лошо сякаш беше в нея .Детето не е виновно за нищо и щом татко му ме уважава (примерно казвам),защо аз да се държа като изверг?!Просто ще се уча от нейните грешки
и никога не бих постъпила като нея -супер гадно държание,двуличие и всичко лошо сякаш беше в нея .Детето не е виновно за нищо и щом татко му ме уважава (примерно казвам),защо аз да се държа като изверг?!Просто ще се уча от нейните грешки
Както вече писах в една друга темя, съвсем отскоро съм в положението "мащеха". Изненадващо и малко стресиращо за мен се получи. Но детето на мъжа ми е невероятно, умно, мило, искрено и непосредствено. На нас ни трябваха само няколко мига заедно за да осъзнаем, че се обичаме вече Милото дете не е имало майка в живота си (неговата е починала при раждането), не мога да не го обичам. Никога не съм си представяла, че ще ми се наложи да отгледам "чуждо" дете, а сега съм невероятно щастлива, че имам този шанс.
Милото дете не е имало майка в живота си (неговата е починала при раждането), не мога да не го обичам. Никога не съм си представяла, че ще ми се наложи да отгледам "чуждо" дете, а сега съм невероятно щастлива, че имам този шанс.
Мога да коментирам единствено от личния си опит. Съпругът ми има две прекрасни момчета (абе, направо са си мъже вече) от първия си брак. Когато се запознахме те бяха вече големи - почти тинейджъри. Аз бях едва на 23г. Ще излъжа, ако кажа, че не се притеснявах от това как ще ме приемат и как ще се чувствам аз в тяхно присъствие. За моя голяма изненада връзката между нас стана някак естествена и плавна. Никога, обаче, не съм се старала да заема мястото на майка им (и как ли бих могла?). Просто бях откровена с тях, бях себе си и може би те оцениха това. Сега, след почти 10 г. мога съвсем честно да кажа, че те споделят повече с мен, отколкото с баща си. 
Било за интимни връзки, било проблеми в училище. Въпреки че никога няма да стана тяхна майка, аз станах техен добър приятел, на когото могат да се доверят и до когото се допитват, ако имат нужда от съвет. Дали ги обичам? Да! няма друга дума, която да опише чувствата, които изпитвам към тях. Дали ги приемам като част от миналото на съпруга ми? Със сигурност. Но когато взехме решение да живеем заедно и двамата бяхме наясно с това, което е било преди и между нас никога не са стояли призраци от предходните ни връзки. Всеки взе своето решение сам за себе си и прие другия със всичките му негативи и позитиви. Защото ние се обичаме, заради това което сме, а не за това което сме (или не сме) били. Познанавам бившата му съпруга. Е, никога няма да станем приятелки, но поддържаме чисто човешки отношения, защото за децата е важно да знаят, че това е което се е случило (развода на родитилите им и последващите им връзки с други хора) е нещо нормално - не е престъпно и няма от какво да се срамуват. И последно, да - те ще бъдат братя на моето дете (използвам бъдеще време, тъй като детето е все още в очакване), защото това е факт, който не може да бъде променен или игнориран.
Малко дълго стана, но дано не съм ви отегчила
Било за интимни връзки, било проблеми в училище. Въпреки че никога няма да стана тяхна майка, аз станах техен добър приятел, на когото могат да се доверят и до когото се допитват, ако имат нужда от съвет. Дали ги обичам? Да! няма друга дума, която да опише чувствата, които изпитвам към тях. Дали ги приемам като част от миналото на съпруга ми? Със сигурност. Но когато взехме решение да живеем заедно и двамата бяхме наясно с това, което е било преди и между нас никога не са стояли призраци от предходните ни връзки. Всеки взе своето решение сам за себе си и прие другия със всичките му негативи и позитиви. Защото ние се обичаме, заради това което сме, а не за това което сме (или не сме) били. Познанавам бившата му съпруга. Е, никога няма да станем приятелки, но поддържаме чисто човешки отношения, защото за децата е важно да знаят, че това е което се е случило (развода на родитилите им и последващите им връзки с други хора) е нещо нормално - не е престъпно и няма от какво да се срамуват. И последно, да - те ще бъдат братя на моето дете (използвам бъдеще време, тъй като детето е все още в очакване), защото това е факт, който не може да бъде променен или игнориран.Малко дълго стана, но дано не съм ви отегчила
Таня, много ми хареса постинга ти, и на Ноара също.
От сърце ви пожелавам да сте много, много щастливи
От сърце ви пожелавам да сте много, много щастливи
Пантер, почти всяка седмица детето е при нас - от петък вечер до понеделник за градинката, а понякога и повече дни. Когато ходим някъде извън София винаги гледаме да го вземем с нас, за да се разнообрази. С баща му сме заедно от 3 години - детенцето беше на 2.5 г когато се запознахме и си израстна с моето присъствие наоколо. Това дете винаги ще има собствено място в нашия дом, независимо, че не живее с нас за постоянно. С майка му нямаме никакви противоречия и поддържаме перфектни отношения. Сега, когато и казахме, че чакаме бебе по-рядко се обажда да я взимаме, за да не ме притеснява и да не ми тежи. Много мило от нейна страна. А колкото до това дали ще бъде сестра на моето дете - естествено, че да, нали имат един и същи татко.
Шапка свалям на такива отношения
