Как се чувствате след осиновяването

  • 1 837
  • 8
  •   1
Отговори
Здравейте настоящи и бъдещи мамчета.

Кога решихте да осиновите?
Дълго време ли ви отне това решение?
Страдате ли, че нямате биологично дете?
Страхувате ли се от това, че няма да обичате осиновеното си детенце по същия начин по който бихте обичали вашето биологично?
Чувствате ли се пълноценна майка след като осиновихте?

Много въпроси, зная. Ако ви се иска да отговорите, моля заповядайте. Вълнуват ме тези въпроси, тъй като сме взели решение със съпруга, но бих желала да чуя и вашата история.

Поздрави,
Руми

# 1
  • Мнения: 2 722
Мила Руми, макар и не така систематизирано, отговорите на всички твои въпроси може да намериш като изчетеш темите във форума.
Което не ми пречи да ти отговоря  Laughing
Решихме да осиновим веднага след като стана ясно че няма да стане по друг начин /по-точно че може да стане, може и да не стане, обаче... и т.н/
Решението ни отне минута, изпълнението на решението ни отне  повече от петнайсет години.
Не страдам че нямам биологично дете, не мога да знам дали и при мъжа ми е така вътре дълбоко в душата му, но по думите му и той е надраснал егоизма да види гените си ходещи на два крака  Laughing Laughing Laughing
И двете си осиновени деца обичам от дъното на душата си - трудно е да се опише, трябва да се изживее. Нямам база за сравнение.
Чувствам се пълноценен човек, не само пълноценна майка. Според мен майчинството не е момента на зачеването, на носенето и на раждането, а безсънните нощи над креватчето и ежедневното занимаване с детето /в никакъв случай не подценявам раждането, но не то е най-определящото/
Пожелавам ви успех в начинанието, дано скоро откриете вашето слънчице.

# 2
  • Мнения: 526
Мила Руми тези въпроси също ме вълнуваха преди вземането на решение да осиновим дете. След 10г ходене по мъките без особени резултат, решехме да си вземем дете, което сБожа помощ стана много бързо,за няколко месеца, но това е друга история. След като моят сладур дойде в къщи нашия живот придоби друг смисъл, сега живеем за него, с баща му толкова много го обичаме че живота просто придоби смисъл. За пръв път го оставям на село и сега броя дните когато ще се върне при нас. Само прост пример ние постигнахме толкова много за 4г колкото през тези 10г съвместен живот. Страховете че не ще обичам детето се така както бих обичала дете родено от мен ги имах, но сега осъзнавам че го обичам повече от рождено, дори си мисля че го ограждам с прекалено много внимание. Смело вървете напред през процеса на осиновяване и не позволявай негативни мисли да ти попречат, отвори широко сърцето си за онова създание което ще те нарече мама.

# 3
  • Мнения: 4 138
Здравейте настоящи и бъдещи мамчета.

Кога решихте да осиновите?
Дълго време ли ви отне това решение?
Страдате ли, че нямате биологично дете?
Страхувате ли се от това, че няма да обичате осиновеното си детенце по същия начин по който бихте обичали вашето биологично?
Чувствате ли се пълноценна майка след като осиновихте?

Много въпроси, зная. Ако ви се иска да отговорите, моля заповядайте. Вълнуват ме тези въпроси, тъй като сме взели решение със съпруга, но бих желала да чуя и вашата история.

Поздрави,
Руми

1. преди повече от 10 години. все имаше причини да не го направя. просто ме беше страх. изтъквах какво ли не като причина, а си беше просто страх.
2. решението зрееше и не узря никога напълно. явно на Господ му писна и постави нещата ребром. трябваше да реша за 24 часа hahaha
3. вече не. любопитно ми е просто какво ли дете щях да родя. суета..........
4. преди да, сега ме е страх, че ако случайно имам биологично дете няма да мога да го обичам така както обичам Алекс.
5. от недоспиване и 24 часов терор от страна на малката талибанка не ми остава време да си задавам подобни въпроси Joyно като се замисля, чувствам се като алфа-майката. все едно само аз имам на този свят дете Blush

Последна редакция: вт, 31 юли 2007, 14:43 от matakosmata

# 4
  • Мнения: 1 843
1. Кога решихте да осиновите?
2. Дълго време ли ви отне това решение?
3. Страдате ли, че нямате биологично дете?
4. Страхувате ли се от това, че няма да обичате осиновеното си детенце по същия начин по който бихте обичали вашето биологично?
5. Чувствате ли се пълноценна майка след като осиновихте?

1. Честно казано...някъде около 16-тата ми годишнина... newsm78
2. Явно изпълнението ми отне доста повече време от решението.
3. От години категорично не, но някога страдах безумно.
4. Не. Нямам база за сравнение, но децата, независимо какви, са добре дошли в сърцето ми и в дома ми.
5. Ами...майка се чувствах още навремето, но сега май се чувствам по-пълноценна Жена.

Мата, за 'алфата' трябва да се спогодите с  брадатата "майка" на Алекс!  Laughing

# 5
  • Мнения: 2 722
Като чета писанията - всички във форума сме алфа вълчици - горко на този, който направи грешката да ни настъпи по мазола - за дечицата си прегризвам гърла

# 6
  • Мнения: 526
Супер казано, убивам човек за моето дете. В градината знаят че мога до вдигам скандал ако не обърнат достатъчно внимание на детето, моя мъж оня ден ми каза че малкия паднал и доста се ударил след обят учителката и директорката го чакали чинно в редица и му давали обяснение кое как станало. Казва ми май доста си ги уплашила да ми обръщат такова внимание. Не го лигавя но си търся неговите права, така като не видях много полза от неговата лична лекарка при това педиатърна я смених без особенно  притесниние.

# 7
  • Мнения: 2 123
Здравейте настоящи и бъдещи мамчета.

Кога решихте да осиновите?
Дълго време ли ви отне това решение?
Страдате ли, че нямате биологично дете?
Страхувате ли се от това, че няма да обичате осиновеното си детенце по същия начин по който бихте обичали вашето биологично?
Чувствате ли се пълноценна майка след като осиновихте?

1. Винаги съм искала да осиновя
2. 6 години борба със  стерилитета, но мъжът ми ми беше обещал, че ако и когато имаме рождено дете, веднага ще осиновим
3. Честно казано не страдам
4. По-скоро се страхувам, че ако имам биологично дете няма да мога да го обичам така космично, както Никола
5. Това за алфа вълчицата е много точно - абсолютно пълноценна майка се чувствам. Обаче аз явно съм от скромните - докато се мъчехмесъс стерилитета, никога не съм се чувствала непълноценна жена от факта че нямам дете, така че....

# 8
  • Мнения: 1 843
[докато се мъчехмесъс стерилитета, никога не съм се чувствала непълноценна жена от факта че нямам дете, така че....

Не се сдържам да уточня: то това усещане не идва без външна помощ...(за справка - виж темата за силното момиче)
Аз затова тача мъжете до нас. Тези, които ни подкрепят и ни обичат такива, каквито сме.
На другите отдавна им "отмъстих" с едно "Прощавам ти!"...

Общи условия

Активация на акаунт