Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора
Поредната дълга и тъжна история с неизвестен край... Не знам защо пиша това, може би просто, за да споделя. Решение на проблема едва ли ще се намери, вече толкова време се опитваме да променим нещо... За съжаление тази тема не е пързалка, ами е истина, дори много неща са спестени!  Crying or Very sad

Става дума за бащата на половинката ми- на 57 години, разведен от над 20 години, живял с родителите си цял живот в средно голям провинциален град. Приятелят ми е живял с тях от 13 до 18-годишен, след това заминахме заедно за Германия да следваме висше. Бабата и дядото починаха преди 8 месеца и двамата.

Бащата имаше хубава работа навремето и беше алкохолик. Всъщност няма такова понятие като "бивш алкохолик". Уж спря да пие преди 4 години. Тогава дори започна да се разбира със сина си и той му се обаждаше не само по задължение както преди, а с желание. Но бащата беше уволнен от работа и тогава се започнаха истинските проблеми. За всичките години с наистина високи доходи, той нищо не си беше спестил, в нищо не беше инвестирал, дори едно жилище или кола не е купил, а имаше финансовата възможност. Всичко спечелено е бивало профуквано веднага от него, бабата и дядото. Бог да ги прости, но бяха го възпитали, че трябва да ги издържа и да им дава всичките си останали пари! Sick Когато му се отвори възможност да иде да работи в София и да се събере с гаджето си, с което се виждат иначе 1 път в месеца, те НЕ ГО ПУСНАХА! Не искам да говоря така за починали хора, но не мога да представя ситуацията достоверно, ако не спомена поне основните факти.  Embarassed

Та, понеже винаги е бил шеф, той започна уж да си търси работа, но с големи претенции и без особено старание. Дълго време не намери нищо според изискванията си и накрая вкупом започнаха да ни реват, че нямали какво да ядат, сметките им не били плащани от 2 месеца, и т.н. Ние сме студенти, които са минали през какво ли не, за да се издържаме сами и на никого да не сме в тежест. Бяхме успели да си спестим малко пари, които да ни дадат поне малко сигурност в случай на нужда. Но устроените ни сценки бяха толкова покъртителни, че аз (глупавата!  ooooh!) накрая казах на половинката да им дадем спестеното, че бащата да започне собствен бизнес. Речено-сторено, дадохме им всичките си пари. Бащата обаче не се беше поучил от нуждата и го даваше супер несериозно и ларж както обикновено. Например за елементарни работи, които може да свърши и сам, плащаше на някакъв братовчед, нали е шеф все пак! Накратко- за 2-3 месеца спестяванията НИ бяха похарчени, а бизнесът беше наникъде. Бащата разпродаде малкото закупено оборудване, за да имали какво да ядат.

И пак се започнаха телефонните обаждания с оплаквания от сутрин до вечер. Може да си представите какво ни беше на нас да слушаме по цял ден как семейството му умира от глад, а в същото време да сме супер далече и да си имаме мноооого собствени проблеми, с които да трябва да се справим (вече и без сигурността на спестените пари). Мисля, че тогава бях писала в този форум да чуя и чуждата гледна точка. Приятелят ми почти получи нервна криза, сдоби се и с тик на окото от този стрес, на който го подложиха. Баща му продаде един имот на село и закрепиха положението за известно време. Но да не си помислите, че са пестели, не, не! Докато ние пускахме топлата вода само на нощна тарифа, за да успеем да си платим сметките, те надуваха климатиците и ходеха по ресторанти.

По едно време баща му си намери работа, но още на втория-третия месец забрави беднотията, започна да се мисли за незаменим и почна да порка на работа! Много ясно, че го изгониха веднага. И пак се почна с тормоза на сина, който трябвало да ги издържа всичките сега! Не се поддадохме на манипулациите (предимно поради липсата на възможност). Ама какви манипулации бяха- дядото тръгнал да се дави, нямали картофи дори, и т.н. Но да се хване бащата на работа за 200-300лв не иска. Всичко беше супер преувеличено, защото знаят, че приятелят ми е добър и чувствителен човек. Но никой не се интересуваше как му е на него, дали се справя в чуждата страна, дали успява да учи наред с работата, дали му стигат парите за текущите разходи. На това аз не му казвам любов и загриженост! Стигна се и дотам да му вадят папка с разходите, които са имали за него!  ooooh!

Бащата си намира работа още 2-3 пъти, но все се пропиваше или го играеше много важен и го гонеха. Дори бяхме свикнали на тези сценки и изцепки и не ги вземахме чаааак толкова навътре. Поне аз де, иначе приятелят ми пак страдаше сравнително много. Накрая им дадоха пари от реституцията на някакъв имот и пак се започна лудото харчене. Но бабата и дядото починаха изведнъж. Бащата остана съвсем сам и го понесе много тежко (сам, защото той приятели няма, освен тези по чашка. А роднините, с които не са изпокарани заради пари, също са алкохолици. На погребението отидоха и моите родители, защото иначе щяха да бъдат само 3-ма човека  Crying or Very sad). Но приятелят ми хвана първия самолет и отиде да го успокоява и подкрепя. Уж успя да го измъкне от депресията, амбицира го да си търси пак работа. Няколко месеца всичко беше горе-долу добре, освен факта, че над 12 хиляди евро от реституцията бяха похарчени за няма и година. Не ме питайте как и за какво, но нищо материално не беше купено с тия пари, нито на почивки са ходили #Crazy Всъщност някакви ремонти правиха май, най-вече на неизползваната стая.  newsm78 Просто не може да се успокои като има пари, трябва по най-бързия начин да се изхарчат! А на сина си не се сети да предложи финансова подкрепа. С много уговорки върна 1/3 от парите, които му бяхме дали назаем за бизнеса. И го направи да изглежда все едно ни прави услуга.

Халал да му бяха, стига да ни беше оставил на мира и да си оправи живота с тия пари. Но преди 3-4 седмици той напусна работа като протест срещу някакъв шеф. Уж имаше подсигурена друга работа, но нещо не станало. Питал и на 1-2 други места и му казали, че е вече стар. И сега е легнал да мре!!!  Shocked Ама буквално! Лежи пред телевизора и само звъни на сина си да си приказвали. Диалог:

- За какво да си приказваме, бе тате, от 10 часа не съм ставал от компютъра, шефът ми иска програмата до утре?
- Ами... отивам си. Нямам пари, няма да си готвя. Това е.
- Е няма ли да търсиш работа?
- Стар съм вече, така е. Нямам пари.
- Моля те, недей да приказваш глупости, пробва ли там и там?
- Не, няма какво да питам, отивам си.
...
(и т.н. цикли докато не му затвори телефона, после пак звъни все едно не са говорили преди малко за същото)

Тотално неадекватен човек е тоя баща, абсолютно бебе! Колкото и странно да е, явно има 57-годишни мъже, които не могат да се оправят в живота изобщо, още повече без мама и тате. И как не го е срам да товари нарочно и без това стресирания си син? Сега той се чуди проектите си навреме ли да предаде или да мисли дали баща му този път няма наистина да се самоубие и дали наистина има какво да яде?!?!  Crying or Very sad

А приятелят ми е хипер добър човек и не заслужава такова отношение и тормоз!  Embarassed Аз гледам отстрани и ми е жал за него. Но не знам вече как да му помогна. Изслушвам го, аз съм единственият му наистина близък човек, но какво повече мога да направя?  Embarassed

Чета из форума, че доста родители заплашват децата си със самоубийство. Лудост ли е това, какво е?  Sick Що за човек трябва да си, за да причиниш такова нещо на собственото си дете? Кой нормален човек си прави дете, за да има спестовна касичка на старини? Ние не искаме това за нашите деца и затова се стараем да си устроим живота и да си носим отговорностите. Да чукна на дърво, добре се справяме вече. Но сме били подложени на много трудности и изпитания, дори на унижения. Още не сме завършили, но работим сравнително много, дори през събота и неделя, понякога по 15 часа на ден. И учим в същото време. Как да си позволим да оправяме живота и на още някой, при това възрастен човек? Та ние дори за дете не сме готови, та какво остава за голямо дете с претенции и определен стандарт на живот, с който не иска да се раздели? Детето поне се възпитава, но с този човек дори не може да се говори разумно. Евентуално бихме могли да отделим някаква малка сума на месец, но няма да е справедливо спрямо нас. Ние се бъхтим сега, за да си подсигурим поне спокойно завършване с добри оценки. Освен това на баща му няма да му е достатъчно и ще ни натиска за още и още. Трябвали му били поне 400-600лв на месец (толкова пък хичне можем да отделим)! А той сега изкарва точно 0 и чака наготово.  Confused Мисля, че съзнателно манипулира приятеля ми. Но ако наистина е в депресия и се самоубие? Не можем ли да звъннем някъде да идат да го прегледат (не доброволно)?

Преди да ни обвините в преувеличаване или липса на синовен дълг, имайте впредвид, че не става дума за нормални хора и чувства. Връзките в това семейство се основаваха предимно на пари и задължение. Бащата не смята, че има нужда да се ходи на гробищата например. Голяма работа, че родителите му лежат там!?! Приятелят ми иска да прекъсне този омагьосан кръг, но как да го стори като баща му звъни и разправя с гробовен глас, че си отива, тоест се оставял да умре сега? Shocked Мислим си, че пак преувеличава. В момента чака парите от последната реституция и според мен ще се оправи и сам дотогава. Но явно му доставя някакво извратено удоволствие така да тормози сина си. Всички разговори, че ние не можем да си позволим и не искаме да го издържаме, му минават през едното ухо и веднага излизат от другото. Той живее с мисълта, че ще си води досегашния живот за сметка на сина си. Дори до пенсия не може да я докара, срамота!

Без особена надежда питам- познавате ли хора, които са били в подобна ситуация, но са се измъкнали? Как? С изплащане на доживотен кредит "Създател"?  Tired
Цитирай


Мнения: 4 112
Съжалявам. Прочетох всичко и ме заболяха очите. Не знам какво може да се направи във вашия случай, но не мога да те упрекна в лъжа, защото историята ми е позната. Няма да разказввам откъде, но незнам да има решение. Нито можете да му обърнете гръб, нито да го издържате изцяло, след като е в работоспособна възраст. Разбирам страха ти и освен да пожелая успех и да намерите решение, с друго не мога да помогна.
Радвам се, че учите, пожелавам ви всичко добро!  Hug
Цитирай


Мнения: 371
Ако е решил да мре, не можете да го издърпате. Мисля си обаче, че е решил да ви гони до дупка, дорде може да изкрънка.
На това му се вика свръхегоизъм, ми оставете го да мре, няма да е загуба за човечеството. Да реве две недели, пак вижте после дали е умрял. Съжалявам за грубостта, ама с такива търтей, така. А за две недели никoй не мре от глад, в най-лошия случаи, ама най-лошия, ацетонов дъх да развие, тъкмо ще си ухае на ичкия без да е пил.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 476
Най-лесно и логично е да се каже - зарежете го този търтей! На тези години тепърва да стане човек? Забравете! Ще ви тормози доживот, а такива живеят дълго, повярвай ми!
От друга страна, разбирам го приятеля ти - баща му е. Макар че винаги съм се чудела такива безотговорни родители как успяват да възпитат свръхотговорни деца?  Thinking
Имам позната в подобно положение. При нея е още по-лошо, че освен баща й, на гърба й лежи и сестра й, също алкохоличка и психичноболна на всичко отгоре. Колко пъти казваше КРАЙ! и ги отрязваше, в опит да спаси собственото си семейство, но уви. Минаваше време и пак някой рев и поредните заплахи за самоубийство по телефона я караше да хване влака и да отиде да ги спасява. А от това страдат и съпруга й, и синът й. Имат скромни доходи, които едва стигат да свържат двата края, а взима заеми, за да купи храна и дърва на баща си или да плати лечението на сестра си. Не знам докога ще изкарат така, но силно се съмнявам, че познатата ми няма да оцелее дълго на това напрежение, а онези търтеи ще останат да векуват...
Пази, Боже, на никого не пожелавам такава трагедия!
ПП Потърсете консултация с психолог. Дано да успее да убеди приятеля ти, че вече е преизпълнил синовния си дълг и ако баща му е решил да се дави, няма нужда да повлича и сина си към дъното. Успех!
Цитирай

София

Мнения: 887
А бе я му сложете една  майна на този  лентяй и си гледйате живота. Резнете го тотално и ще видите как нуждата принуждава човек  да работи и за пет лева.Аз не бих издържала и  четвъртинката  на такъв тормоз, пък било то и за родителите ми #Cussing out
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Как Сийка е много права. Наистина няма смисъл да тегли и вас към дъното.
Цитирай

София

Мнения: 336
Ако толкова не можете да го оставите,пращайте само минимални суми за осигуряване на насъщния.Ако иска екстри-да си осигури сам!Поне ще сте спокойни ,че нямате вина за гладната му смърт.Споразумейте се за разпределянето на парите от реституцията,така че да му стигнат за по-дълго време или да имат възвращаемост. Peace
Цитирай


Мнения: 2 564
Бих пращала по 300-400 лева месечно на такъв родител и бих контактувала минимум с него. Направо ме досрамя, че понякога се оплаквам от родителите си. Че имам проблеми с тях - имам, ама пред това тук са си направо бял кахър.
Цитирай

USA

Мнения: 650
Бих пращала по 300-400 лева месечно на такъв родител и бих контактувала минимум с него. Направо ме досрамя, че понякога се оплаквам от родителите си. Че имам проблеми с тях - имам, ама пред това тук са си направо бял кахър.
300-400? сериозно newsm78
Аз колкото и крайна да звуча бих се ориентирала извън тази връзка. Не съм чула някои да е разрешил подобен въпрос-оттук нататък само ще се задълбочава и нараства.
Цитирай


Мнения: 2 564
Естествено, ако мога да си ги позволя в дадения момент, точно така бих постъпила. Не мога да си представя родителите ми всеки ден да казват, че няма какво да ядат и аз да успея да се дистанцирам. С тези пари бих си откупила спокойствието да знам, че поне има какво да сложат на масата.
Цитирай
Благодаря ви за разбирането, наистина помага да споделиш с някой!   bouquet

Макар че винаги съм се чудела такива безотговорни родители как успяват да възпитат свръхотговорни деца?  Thinking
Това и на мен ми е чудно. Майката и тя е психо и алкохоличка. С нея не контактува от 6 години. И там историята е дълга. Но чашата преля когато тя му открадна едни пари още докато беше ученик и две седмици му затваряше телефона.  ooooh! С такива родители си мисля, че сигурно приятелят ми са го сменили в болницата. Ако не са, направо ме е страх да имам деца от него, то тая лудост се предава предава през поколение май.  Embarassed

Жалко, че от почти 400 човека никой не е попадал на рецепта за успех с такива родители, а по-скоро обратното. Дано не съм ви натоварила с нашите проблеми, ами поне да успеете още повече да се зарадвате на вашите близки, както пише Tess:

Бих пращала по 300-400 лева месечно на такъв родител и бих контактувала минимум с него. Направо ме досрамя, че понякога се оплаквам от родителите си. Че имам проблеми с тях - имам, ама пред това тук са си направо бял кахър.

Tess, ти явно наистина си много добър човек, за да си готова да даваш толкова пари на човек, който те обича единствено като спестовна касичка. Но ние ако можехме да си позволим да отделяме такава сума, не бихме работили на по две места докато учим. А дори и да можехме, бих предпочела да ги даваме на бабите ни на село, които работят на полето и гледат животни, за да имат какво да сложат на масата. Но те не приемат пари от нас, искат ние да си устроим живота и да си отгледаме спокойно децата.  Embarassed Как единствено бащата на приятеля ми, здрав и прав, с претенции относно работата, очаква доживотна пенсия в поне двоен размер на нормалната заплата за града, и то затова, че 5 (!) години се е грижил за сина си?  Mad
Всъщност ти в какъв случай би ги давала тези пари? Би ли го правила, ако трябва да се лишиш от кола, почивка или поне двустайно жилище например?

Проблемът в нашия случай е, че бащата лапва ръката, ако му подадеш пръст. Просто не разсъждава като нормален човек. Ако му кажеш "Вземам 600 Евро заплата, но плащам 300 само за кварира", той ще чуе "Вземам 600 Евро заплата и мога да ти давам поне 200"  Twisted Evil А като действително му се дадат някакви пари, той не слуша, че са ни последните, ами решава, че имаме много. И като е постигнал веднъж успех, се въодушевява и започва още по-зверско реване. Май съм пропуснала да спомена, че след като му дадохме спестяванията си, давахме още няколко пъти дребни суми. Накрая дори помолих родителите ми да му дадат 200лв назаем. Към 5 месеца ги субсидирахме постоянно и те ставаха още по-нагли. След това взеха парите от ретитуцията и дори не върнаха заема на родителите ми. Всичките пари сме им били подарили. Хем никакъв не ми е, хем и моите пари, че и на родителите ми да взима #Crazy

За разпределение на парите и дума не може да става. Като има пари, харчи буквално като луд. Не мисли за утре, не си прави никакви планове и сметки. Няма и приоритети, като например първо да си плати тока и да купи храна, а после да излиза на заведения или да ходи до София на гости на гаджето. Според мен, защото живее с мисълта, че синчето скоро ще завърши и ще му дава супер много пари. Не може да го убедиш в противното, много пъти приятелят ми му е казвал, че тогава ще събираме за сватба, за кола, за къща и няма да го издържа...

Не можеш и да седнеш да приказваш сериозно с него как мисли да я кара. Казва "Ще се мре" и това е! А сигурно си мисли "Ще се пречупиш накрая и ще ми дадеш парите си. Че и приятелката ти за мене ще работи" ooooh!
Цитирай


Мнения: 2 564
Ох, за каква доброта става въпрос, бих им ги давала, ако имам възможност просто защото те са ме създали и без тях нямаше да ме има. Не бих могла да търпя да ми се натяква, че нямат какво да ядат, дори когато знам, че това не е вярно. Ще ми пресяда на мен яденето някак.

Бих предпочела да им давам по нещо, но да не ги чувам и да не се товаря (колкото и гадно да звучи това).

И да - щом наистина нямате възможност казвате истината - че и вие едвам свързвате двата края и това е. Имала съм периоди без почти никакви пари и тогава и при най-добро желание не бих могла нищо да отделя наистина. Ясно е че обикновено наистина нуждаещите се хора, дето живеят на село и те се чудят с какво да помогнат, а не мислят за себе си, а други са винаги в център на внимание.

Гадно е много човек да бъде манипулиран от роднини, но си е ежедневие за съжаление.
Цитирай
Предварително се извинявам, на тези от вас, които са анти-християнски настроени.
Но ето я моята позиция :

В Светото Евангелие е казано:
"Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37).

Как трябва да се разбира това?
Аз тези думи ги разбирам така - който отстъпва от истината (т.е. от Христос), заради майка или баща или син или дъщеря не е достоен за Бога.

Бог е създал всеки човек свободен и му е дал сам да се грижи за себе си. Има Божия заповед "почитай майка си и баща си", но няма заповед "позволи на родителите ти да ти се качат на гърба, да ти развалят собствения живот, както и любовта ти." нито има заповед "храни майка си и баща си".

Ако решите и можете да им помагате донякъде, според собствените ви възможности и желание - няма лошо - ваш избор. НО НЕ СТЕ ДЛЪЖНИ.

В такива случаи се създава ситуация подобна на изнудването - единия изнудва и манипулира а другия е жертвата, на която се внушава фалшива вина и т.н. Не се поддавайте на такива жалки и евтини манипулации. Иначе негативите са си за вас - и няма да имате право да се оплаквате, защото сами сте си го избрали. А така не само не помагате на бащата ами напротив - поддавайки се на изнудването му вие все едно му казвате "да, ти си прав и така е редно". Е време е да му кажете, че не е прав и то не на думи а на дело. Това е.
Знам че не е просто, знам че боли но... така е.

И накрая ще цитирам по памет 2 неща още:
първото го е казал Светият апостол Павел - защо моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
а другото е
Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата. [2:13]

и за финал "постъпвайте по съвест".

Ами не знам дали много съм помогнал, но ако поне малко смятате че да - съвета ми е да се обърнете за подкрепа и съвет към православен свещеник.

Поздрави и успех!
Цитирай


Мнения: 1 213
Няма ли на4ин да го освидетестват и да го сложите под попе4ителстжо някак си?
За6тото алкохолизма си е състояние в което 4овек няма реална преценка и не може да взима адекватни ре6ения. Да не говорим за заплахите за самоубийство. Имам позната която лежа в психиатрия 1.5 месеца за опит за самоубийство.
И така ако парите от тази последната реституция се сложат под попе4ителство и да му се отпускат на вноски месе4но като някакъв вид заплата или и аз не знам как да го кажа. Така поне няма да стои финансовия проблем на дневен ред.

Много ти съ4увствам за проблема ти, това е ужасно положение.
Цитирай


Мнения: 945
Никак не е честно това, което бащата на приятеля ти прави. Аz бих му пращала по 100 лева месечно, да не умре от глад, но бих прекаратила отношенията си с него. Не поzволявай приятелят ти да бъде маниполиран така. Научи го да се zащитава. Нучи го да zатваря телефона, когато баща му го тормоzи, да не чака по 5 минути. Да не му поzволява да го обижда и да спре да се чуства виновен, тоzи "родител" не го е zаслужил...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора