Поредната дълга и тъжна история с неизвестен край... Не знам защо пиша това, може би просто, за да споделя. Решение на проблема едва ли ще се намери, вече толкова време се опитваме да променим нещо... За съжаление тази тема не е пързалка, ами е истина, дори много неща са спестени! 
Става дума за бащата на половинката ми- на 57 години, разведен от над 20 години, живял с родителите си цял живот в средно голям провинциален град. Приятелят ми е живял с тях от 13 до 18-годишен, след това заминахме заедно за Германия да следваме висше. Бабата и дядото починаха преди 8 месеца и двамата.
Бащата имаше хубава работа навремето и беше алкохолик. Всъщност няма такова понятие като "бивш алкохолик". Уж спря да пие преди 4 години. Тогава дори започна да се разбира със сина си и той му се обаждаше не само по задължение както преди, а с желание. Но бащата беше уволнен от работа и тогава се започнаха истинските проблеми. За всичките години с наистина високи доходи, той нищо не си беше спестил, в нищо не беше инвестирал, дори едно жилище или кола не е купил, а имаше финансовата възможност. Всичко спечелено е бивало профуквано веднага от него, бабата и дядото. Бог да ги прости, но бяха го възпитали, че трябва да ги издържа и да им дава всичките си останали пари!
Когато му се отвори възможност да иде да работи в София и да се събере с гаджето си, с което се виждат иначе 1 път в месеца, те НЕ ГО ПУСНАХА! Не искам да говоря така за починали хора, но не мога да представя ситуацията достоверно, ако не спомена поне основните факти. 
Та, понеже винаги е бил шеф, той започна уж да си търси работа, но с големи претенции и без особено старание. Дълго време не намери нищо според изискванията си и накрая вкупом започнаха да ни реват, че нямали какво да ядат, сметките им не били плащани от 2 месеца, и т.н. Ние сме студенти, които са минали през какво ли не, за да се издържаме сами и на никого да не сме в тежест. Бяхме успели да си спестим малко пари, които да ни дадат поне малко сигурност в случай на нужда. Но устроените ни сценки бяха толкова покъртителни, че аз (глупавата!
) накрая казах на половинката да им дадем спестеното, че бащата да започне собствен бизнес. Речено-сторено, дадохме им всичките си пари. Бащата обаче не се беше поучил от нуждата и го даваше супер несериозно и ларж както обикновено. Например за елементарни работи, които може да свърши и сам, плащаше на някакъв братовчед, нали е шеф все пак! Накратко- за 2-3 месеца спестяванията НИ бяха похарчени, а бизнесът беше наникъде. Бащата разпродаде малкото закупено оборудване, за да имали какво да ядат.
И пак се започнаха телефонните обаждания с оплаквания от сутрин до вечер. Може да си представите какво ни беше на нас да слушаме по цял ден как семейството му умира от глад, а в същото време да сме супер далече и да си имаме мноооого собствени проблеми, с които да трябва да се справим (вече и без сигурността на спестените пари). Мисля, че тогава бях писала в този форум да чуя и чуждата гледна точка. Приятелят ми почти получи нервна криза, сдоби се и с тик на окото от този стрес, на който го подложиха. Баща му продаде един имот на село и закрепиха положението за известно време. Но да не си помислите, че са пестели, не, не! Докато ние пускахме топлата вода само на нощна тарифа, за да успеем да си платим сметките, те надуваха климатиците и ходеха по ресторанти.
По едно време баща му си намери работа, но още на втория-третия месец забрави беднотията, започна да се мисли за незаменим и почна да порка на работа! Много ясно, че го изгониха веднага. И пак се почна с тормоза на сина, който трябвало да ги издържа всичките сега! Не се поддадохме на манипулациите (предимно поради липсата на възможност). Ама какви манипулации бяха- дядото тръгнал да се дави, нямали картофи дори, и т.н. Но да се хване бащата на работа за 200-300лв не иска. Всичко беше супер преувеличено, защото знаят, че приятелят ми е добър и чувствителен човек. Но никой не се интересуваше как му е на него, дали се справя в чуждата страна, дали успява да учи наред с работата, дали му стигат парите за текущите разходи. На това аз не му казвам любов и загриженост! Стигна се и дотам да му вадят папка с разходите, които са имали за него!
Бащата си намира работа още 2-3 пъти, но все се пропиваше или го играеше много важен и го гонеха. Дори бяхме свикнали на тези сценки и изцепки и не ги вземахме чаааак толкова навътре. Поне аз де, иначе приятелят ми пак страдаше сравнително много. Накрая им дадоха пари от реституцията на някакъв имот и пак се започна лудото харчене. Но бабата и дядото починаха изведнъж. Бащата остана съвсем сам и го понесе много тежко (сам, защото той приятели няма, освен тези по чашка. А роднините, с които не са изпокарани заради пари, също са алкохолици. На погребението отидоха и моите родители, защото иначе щяха да бъдат само 3-ма човека). Но приятелят ми хвана първия самолет и отиде да го успокоява и подкрепя. Уж успя да го измъкне от депресията, амбицира го да си търси пак работа. Няколко месеца всичко беше горе-долу добре, освен факта, че над 12 хиляди евро от реституцията бяха похарчени за няма и година. Не ме питайте как и за какво, но нищо материално не беше купено с тия пари, нито на почивки са ходили 
Всъщност някакви ремонти правиха май, най-вече на неизползваната стая. 
Просто не може да се успокои като има пари, трябва по най-бързия начин да се изхарчат! А на сина си не се сети да предложи финансова подкрепа. С много уговорки върна 1/3 от парите, които му бяхме дали назаем за бизнеса. И го направи да изглежда все едно ни прави услуга.
Халал да му бяха, стига да ни беше оставил на мира и да си оправи живота с тия пари. Но преди 3-4 седмици той напусна работа като протест срещу някакъв шеф. Уж имаше подсигурена друга работа, но нещо не станало. Питал и на 1-2 други места и му казали, че е вече стар. И сега е легнал да мре!!!
Ама буквално! Лежи пред телевизора и само звъни на сина си да си приказвали. Диалог:
- За какво да си приказваме, бе тате, от 10 часа не съм ставал от компютъра, шефът ми иска програмата до утре?
- Ами... отивам си. Нямам пари, няма да си готвя. Това е.
- Е няма ли да търсиш работа?
- Стар съм вече, така е. Нямам пари.
- Моля те, недей да приказваш глупости, пробва ли там и там?
- Не, няма какво да питам, отивам си.
...
(и т.н. цикли докато не му затвори телефона, после пак звъни все едно не са говорили преди малко за същото)
Тотално неадекватен човек е тоя баща, абсолютно бебе! Колкото и странно да е, явно има 57-годишни мъже, които не могат да се оправят в живота изобщо, още повече без мама и тате. И как не го е срам да товари нарочно и без това стресирания си син? Сега той се чуди проектите си навреме ли да предаде или да мисли дали баща му този път няма наистина да се самоубие и дали наистина има какво да яде?!?!
А приятелят ми е хипер добър човек и не заслужава такова отношение и тормоз! Аз гледам отстрани и ми е жал за него. Но не знам вече как да му помогна. Изслушвам го, аз съм единственият му наистина близък човек, но какво повече мога да направя?
Чета из форума, че доста родители заплашват децата си със самоубийство. Лудост ли е това, какво е? Що за човек трябва да си, за да причиниш такова нещо на собственото си дете? Кой нормален човек си прави дете, за да има спестовна касичка на старини? Ние не искаме това за нашите деца и затова се стараем да си устроим живота и да си носим отговорностите. Да чукна на дърво, добре се справяме вече. Но сме били подложени на много трудности и изпитания, дори на унижения. Още не сме завършили, но работим сравнително много, дори през събота и неделя, понякога по 15 часа на ден. И учим в същото време. Как да си позволим да оправяме живота и на още някой, при това възрастен човек? Та ние дори за дете не сме готови, та какво остава за голямо дете с претенции и определен стандарт на живот, с който не иска да се раздели? Детето поне се възпитава, но с този човек дори не може да се говори разумно. Евентуално бихме могли да отделим някаква малка сума на месец, но няма да е справедливо спрямо нас. Ние се бъхтим сега, за да си подсигурим поне спокойно завършване с добри оценки. Освен това на баща му няма да му е достатъчно и ще ни натиска за още и още. Трябвали му били поне 400-600лв на месец (толкова пък хичне можем да отделим)! А той сега изкарва точно 0 и чака наготово. 
Мисля, че съзнателно манипулира приятеля ми. Но ако наистина е в депресия и се самоубие? Не можем ли да звъннем някъде да идат да го прегледат (не доброволно)?
Преди да ни обвините в преувеличаване или липса на синовен дълг, имайте впредвид, че не става дума за нормални хора и чувства. Връзките в това семейство се основаваха предимно на пари и задължение. Бащата не смята, че има нужда да се ходи на гробищата например. Голяма работа, че родителите му лежат там!?! Приятелят ми иска да прекъсне този омагьосан кръг, но как да го стори като баща му звъни и разправя с гробовен глас, че си отива, тоест се оставял да умре сега? Мислим си, че пак преувеличава. В момента чака парите от последната реституция и според мен ще се оправи и сам дотогава. Но явно му доставя някакво извратено удоволствие така да тормози сина си. Всички разговори, че ние не можем да си позволим и не искаме да го издържаме, му минават през едното ухо и веднага излизат от другото. Той живее с мисълта, че ще си води досегашния живот за сметка на сина си. Дори до пенсия не може да я докара, срамота!
Без особена надежда питам- познавате ли хора, които са били в подобна ситуация, но са се измъкнали? Как? С изплащане на доживотен кредит "Създател"?
Става дума за бащата на половинката ми- на 57 години, разведен от над 20 години, живял с родителите си цял живот в средно голям провинциален град. Приятелят ми е живял с тях от 13 до 18-годишен, след това заминахме заедно за Германия да следваме висше. Бабата и дядото починаха преди 8 месеца и двамата.
Бащата имаше хубава работа навремето и беше алкохолик. Всъщност няма такова понятие като "бивш алкохолик". Уж спря да пие преди 4 години. Тогава дори започна да се разбира със сина си и той му се обаждаше не само по задължение както преди, а с желание. Но бащата беше уволнен от работа и тогава се започнаха истинските проблеми. За всичките години с наистина високи доходи, той нищо не си беше спестил, в нищо не беше инвестирал, дори едно жилище или кола не е купил, а имаше финансовата възможност. Всичко спечелено е бивало профуквано веднага от него, бабата и дядото. Бог да ги прости, но бяха го възпитали, че трябва да ги издържа и да им дава всичките си останали пари!
Когато му се отвори възможност да иде да работи в София и да се събере с гаджето си, с което се виждат иначе 1 път в месеца, те НЕ ГО ПУСНАХА! Не искам да говоря така за починали хора, но не мога да представя ситуацията достоверно, ако не спомена поне основните факти. Та, понеже винаги е бил шеф, той започна уж да си търси работа, но с големи претенции и без особено старание. Дълго време не намери нищо според изискванията си и накрая вкупом започнаха да ни реват, че нямали какво да ядат, сметките им не били плащани от 2 месеца, и т.н. Ние сме студенти, които са минали през какво ли не, за да се издържаме сами и на никого да не сме в тежест. Бяхме успели да си спестим малко пари, които да ни дадат поне малко сигурност в случай на нужда. Но устроените ни сценки бяха толкова покъртителни, че аз (глупавата!
) накрая казах на половинката да им дадем спестеното, че бащата да започне собствен бизнес. Речено-сторено, дадохме им всичките си пари. Бащата обаче не се беше поучил от нуждата и го даваше супер несериозно и ларж както обикновено. Например за елементарни работи, които може да свърши и сам, плащаше на някакъв братовчед, нали е шеф все пак! Накратко- за 2-3 месеца спестяванията НИ бяха похарчени, а бизнесът беше наникъде. Бащата разпродаде малкото закупено оборудване, за да имали какво да ядат. И пак се започнаха телефонните обаждания с оплаквания от сутрин до вечер. Може да си представите какво ни беше на нас да слушаме по цял ден как семейството му умира от глад, а в същото време да сме супер далече и да си имаме мноооого собствени проблеми, с които да трябва да се справим (вече и без сигурността на спестените пари). Мисля, че тогава бях писала в този форум да чуя и чуждата гледна точка. Приятелят ми почти получи нервна криза, сдоби се и с тик на окото от този стрес, на който го подложиха. Баща му продаде един имот на село и закрепиха положението за известно време. Но да не си помислите, че са пестели, не, не! Докато ние пускахме топлата вода само на нощна тарифа, за да успеем да си платим сметките, те надуваха климатиците и ходеха по ресторанти.
По едно време баща му си намери работа, но още на втория-третия месец забрави беднотията, започна да се мисли за незаменим и почна да порка на работа! Много ясно, че го изгониха веднага. И пак се почна с тормоза на сина, който трябвало да ги издържа всичките сега! Не се поддадохме на манипулациите (предимно поради липсата на възможност). Ама какви манипулации бяха- дядото тръгнал да се дави, нямали картофи дори, и т.н. Но да се хване бащата на работа за 200-300лв не иска. Всичко беше супер преувеличено, защото знаят, че приятелят ми е добър и чувствителен човек. Но никой не се интересуваше как му е на него, дали се справя в чуждата страна, дали успява да учи наред с работата, дали му стигат парите за текущите разходи. На това аз не му казвам любов и загриженост! Стигна се и дотам да му вадят папка с разходите, които са имали за него!
Бащата си намира работа още 2-3 пъти, но все се пропиваше или го играеше много важен и го гонеха. Дори бяхме свикнали на тези сценки и изцепки и не ги вземахме чаааак толкова навътре. Поне аз де, иначе приятелят ми пак страдаше сравнително много. Накрая им дадоха пари от реституцията на някакъв имот и пак се започна лудото харчене. Но бабата и дядото починаха изведнъж. Бащата остана съвсем сам и го понесе много тежко (сам, защото той приятели няма, освен тези по чашка. А роднините, с които не са изпокарани заради пари, също са алкохолици. На погребението отидоха и моите родители, защото иначе щяха да бъдат само 3-ма човека
). Но приятелят ми хвана първия самолет и отиде да го успокоява и подкрепя. Уж успя да го измъкне от депресията, амбицира го да си търси пак работа. Няколко месеца всичко беше горе-долу добре, освен факта, че над 12 хиляди евро от реституцията бяха похарчени за няма и година. Не ме питайте как и за какво, но нищо материално не беше купено с тия пари, нито на почивки са ходили Всъщност някакви ремонти правиха май, най-вече на неизползваната стая. Просто не може да се успокои като има пари, трябва по най-бързия начин да се изхарчат! А на сина си не се сети да предложи финансова подкрепа. С много уговорки върна 1/3 от парите, които му бяхме дали назаем за бизнеса. И го направи да изглежда все едно ни прави услуга.Халал да му бяха, стига да ни беше оставил на мира и да си оправи живота с тия пари. Но преди 3-4 седмици той напусна работа като протест срещу някакъв шеф. Уж имаше подсигурена друга работа, но нещо не станало. Питал и на 1-2 други места и му казали, че е вече стар. И сега е легнал да мре!!!
Ама буквално! Лежи пред телевизора и само звъни на сина си да си приказвали. Диалог:- За какво да си приказваме, бе тате, от 10 часа не съм ставал от компютъра, шефът ми иска програмата до утре?
- Ами... отивам си. Нямам пари, няма да си готвя. Това е.
- Е няма ли да търсиш работа?
- Стар съм вече, така е. Нямам пари.
- Моля те, недей да приказваш глупости, пробва ли там и там?
- Не, няма какво да питам, отивам си.
...
(и т.н. цикли докато не му затвори телефона, после пак звъни все едно не са говорили преди малко за същото)
Тотално неадекватен човек е тоя баща, абсолютно бебе! Колкото и странно да е, явно има 57-годишни мъже, които не могат да се оправят в живота изобщо, още повече без мама и тате. И как не го е срам да товари нарочно и без това стресирания си син? Сега той се чуди проектите си навреме ли да предаде или да мисли дали баща му този път няма наистина да се самоубие и дали наистина има какво да яде?!?!
А приятелят ми е хипер добър човек и не заслужава такова отношение и тормоз!
Аз гледам отстрани и ми е жал за него. Но не знам вече как да му помогна. Изслушвам го, аз съм единственият му наистина близък човек, но какво повече мога да направя? Чета из форума, че доста родители заплашват децата си със самоубийство. Лудост ли е това, какво е?
Що за човек трябва да си, за да причиниш такова нещо на собственото си дете? Кой нормален човек си прави дете, за да има спестовна касичка на старини? Ние не искаме това за нашите деца и затова се стараем да си устроим живота и да си носим отговорностите. Да чукна на дърво, добре се справяме вече. Но сме били подложени на много трудности и изпитания, дори на унижения. Още не сме завършили, но работим сравнително много, дори през събота и неделя, понякога по 15 часа на ден. И учим в същото време. Как да си позволим да оправяме живота и на още някой, при това възрастен човек? Та ние дори за дете не сме готови, та какво остава за голямо дете с претенции и определен стандарт на живот, с който не иска да се раздели? Детето поне се възпитава, но с този човек дори не може да се говори разумно. Евентуално бихме могли да отделим някаква малка сума на месец, но няма да е справедливо спрямо нас. Ние се бъхтим сега, за да си подсигурим поне спокойно завършване с добри оценки. Освен това на баща му няма да му е достатъчно и ще ни натиска за още и още. Трябвали му били поне 400-600лв на месец (толкова пък хичне можем да отделим)! А той сега изкарва точно 0 и чака наготово. Мисля, че съзнателно манипулира приятеля ми. Но ако наистина е в депресия и се самоубие? Не можем ли да звъннем някъде да идат да го прегледат (не доброволно)?Преди да ни обвините в преувеличаване или липса на синовен дълг, имайте впредвид, че не става дума за нормални хора и чувства. Връзките в това семейство се основаваха предимно на пари и задължение. Бащата не смята, че има нужда да се ходи на гробищата например. Голяма работа, че родителите му лежат там!?! Приятелят ми иска да прекъсне този омагьосан кръг, но как да го стори като баща му звъни и разправя с гробовен глас, че си отива, тоест се оставял да умре сега?
Мислим си, че пак преувеличава. В момента чака парите от последната реституция и според мен ще се оправи и сам дотогава. Но явно му доставя някакво извратено удоволствие така да тормози сина си. Всички разговори, че ние не можем да си позволим и не искаме да го издържаме, му минават през едното ухо и веднага излизат от другото. Той живее с мисълта, че ще си води досегашния живот за сметка на сина си. Дори до пенсия не може да я докара, срамота! Без особена надежда питам- познавате ли хора, които са били в подобна ситуация, но са се измъкнали? Как? С изплащане на доживотен кредит "Създател"?
А като действително му се дадат някакви пари, той не слуша, че са ни последните, ами решава, че имаме много. И като е постигнал веднъж успех, се въодушевява и започва още по-зверско реване. Май съм пропуснала да спомена, че след като му дадохме спестяванията си, давахме още няколко пъти дребни суми. Накрая дори помолих родителите ми да му дадат 200лв назаем. Към 5 месеца ги субсидирахме постоянно и те ставаха още по-нагли. След това взеха парите от ретитуцията и дори не върнаха заема на родителите ми. Всичките пари сме им били подарили. Хем никакъв не ми е, хем и моите пари, че и на родителите ми да взима