То направо - "Дързост и красота"
- Публикувана: 31 юли 2007, 13:09 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 07:22 ч.
Детето на дядото....
....
Защото така поставена, темата смърди на яд и злоба отвсякъде, да ме прощаваш.
Защото така поставена, темата смърди на яд и злоба отвсякъде, да ме прощаваш.
Лично аз съм го изживяла, само че с тая разлика,
че аз имам полу- брат, а не съпругът ми.
"Чичото" е по- голям от дъщеря ми само с две години.
Искам да ти кажа, че той (съпругът ми)
прие много по- лошо новината, от колкото самата аз.
Едва ли авторката изпитва яд и злоба, като знае,
че все пак ще има и щастливи хора от цялата ситуация.
По- скоро чувството е странно и непознато за нея...
....
Защото така поставена, темата смърди на яд и злоба отвсякъде, да ме прощаваш.
Защото така поставена, темата смърди на яд и злоба отвсякъде, да ме прощаваш.
Лично аз съм го изживяла, само че с тая разлика,
че аз имам полу- брат, а не съпругът ми.
"Чичото" е по- голям от дъщеря ми само с две години.
Искам да ти кажа, че той (съпругът ми)
прие много по- лошо новината, от колкото самата аз.
Едва ли авторката изпитва яд и злоба, като знае,
че все пак ще има и щастливи хора от цялата ситуация.
По- скоро чувството е странно и непознато за нея...
Съжалявам за това, което си изживяла, но наистина не разбирам този вид емоции. А още по-малко пък на не-потърпевшата половинка... Но това е може би защото - както споменах - познавам само хора, за които това не е било, и не е никаква драма.
, освен....
Съжалявам за това, което си изживяла, но наистина не разбирам този вид емоции. А още по-малко пък на не-потърпевшата половинка... Но това е може би защото - както споменах - познавам само хора, за които това не е било, и не е никаква драма.
Съжалявам за това, което си изживяла, но наистина не разбирам този вид емоции. А още по-малко пък на не-потърпевшата половинка... Но това е може би защото - както споменах - познавам само хора, за които това не е било, и не е никаква драма.
странно е, когато чичото (лелята) е набор на децата ти.
Както и да е- хора разни, нрави- също....
Издрахних се, че даваш на авторката такива определения:
....
Защото така поставена, темата смърди на яд и злоба отвсякъде, да ме прощаваш.
Защото така поставена, темата смърди на яд и злоба отвсякъде, да ме прощаваш.
Сигурна съм, че ще свикнат с така създалата се ситуация....
BirdsFlu , благодаря ти, че изразяваш мнение, но не мога да те разбера.... Какво, имаш познат , който е в подобна ситуация, но не му тежи...Ами много хубаво. След известно време може и на мен да не ми тежи, но засега все още ми е трудно да го приема. Странно ли ти се вижда?
Нека не си поставяме епитети, моля.
Няма потърпевши и непотърпевши в цялата тая ситуация.
Стихчето е хубаво, да.
Много веселко.
Нека не си поставяме епитети, моля.
Няма потърпевши и непотърпевши в цялата тая ситуация.
Стихчето е хубаво, да.
Много веселко.
Е немам думи просто..... 
Аз съм в същата ситуация.
Майка ми роди 5 месеца след като аз родих. Имам брат, 20 години по-малък от мен.
Как се чувствам ли? Безкрайно го обичам, новото семейство на майка ми е страхотно!
На 40, 50, 60 какво значение има? Трябваше ли майка ми да спре да живее, след като има голяма дъщеря?
И аз и мъжът ми обичаме това дете като наше собствено. На почивка винаги сме с трите деца. Още от сега тъгувам, че ще учи в чужбина...
Майка ми роди 5 месеца след като аз родих. Имам брат, 20 години по-малък от мен.
Как се чувствам ли? Безкрайно го обичам, новото семейство на майка ми е страхотно!
На 40, 50, 60 какво значение има? Трябваше ли майка ми да спре да живее, след като има голяма дъщеря?
И аз и мъжът ми обичаме това дете като наше собствено. На почивка винаги сме с трите деца. Още от сега тъгувам, че ще учи в чужбина...
Какво толкова се чудите защо пита жената! Ами нормално! Все едно под път и над път се случват такива ситуации! Признайте, че не са толкова често срещани или установени като практика, поне не и в нашето общество и нрави. Не ми лъха на злоба или отказ да възприеме ситуацията въпроса, лъха ми на обърканост и точно недоумение. Мисля, че търси хора като eta, които да и кажат те как са го приели и да и кажат, че същото нещо се случва и на други.Около мен няма такива случаи, не съм свикнала да мисля, че синът ми ще е по-голям (при това с 11 години) от чичо си или леля си. Чичо ми е по-голям от мен с 13 години и често са ни мислели за гаджета, но пак е по-голям и малката ни разлика изненадва хората. Аз лично щях да се чувствам точно толкова притеснена и объркана, колкото ми звучи тя и не защото няма да го приема или някоя от глупавите причини, които бяха изредени като наследство и т.н., а защото е заложено и установено, че майката и бащата са по-възрастни от детето си, че чичото е по-голям от племенника си, че вуйна е по-голяма от племенницата си. Различното не означава лошо естествено, но всеки има нужда да намери начин да се справи и да го приеме, когато то е изключение от обкръжаващият го свят.
Какво толкова се чудите защо пита жената!
Ето на това й обяснение се чудя най-много и съм го написала по-напред:
Е, може и вие да искате да имате още едно дете, но ще ви се наложи да гледате своето или на мъжа си братче/сестриче...
И в нашия род има такива разминавания във възрастта на поколенията, но пък не знам някой да се е отказал от плановете си за още деца заради разликата, която ще имат с роднините си. Не си говорят на чичо, леля, а по име. Наистина непознати хора трудно могат да определят роднинската им връзка, но къде е проблемът? Защо е нужно да се обяснява на хората кой на кого какъв е?
И в рода на мъжа ми има такива разминавания. Не ме впечатляват въобще. И не знам защо трябва да им се обръща такова внимание и да се сочат като различни, ненормални, неприети и т.н.
Около мен пък е пълно с мъже, които са на порядъчна възраст, но имат втори бракове с млади жени и им направиха бебе, даже не само по едно. Имат си и големи деца, някои от които са на възрастта на жените им. Живея в България, в София, това не са единични случаи и хората около мен го намират за напълно нормално, както и семействата им.