Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора


Мнения: 103
Момичета искам да споделя с вас нещо, което много ми тежи. Но за да е ясно всичко ще започна по-отдалеч.
 Израсла съм в семейство, в което винаги са ме учили на самостоятелност, постигане и  отстояване на желанията и целите си. Имам брат и мога да твърдя, че доста успешно сме се справяли и двамата с трудностите, които сме срещали. Родителите ни взимат отношение да изкажат мнение и преценка, но никога не са се налагали. Съветите им са по-скоро ориентировъчни, на база личен опит. Но пък всички знаем, че човек се учи от грешките си.
С мъжът ми сме заедно вече 9 год.(от първата ни среща до днес). В семейството им те са 4 деца- 3-ма братя, от които той е най-малкия и 1-на сестра, най-малка от всички. С цел избягване на всякакви спорове и разправии, той често е премълчавал и не е  споделял със семейството си. Когато го попитах защо е така той ми отговори:"Защото те обичат винаги да се налагат!". Първите три години от съвмесния ни живот бяхме в апартамента на родителите му. Той е голям, но за мен беше като в дядовата ръкавичка. Мъжът ми не иска да живеем при нашите, макар че те с в къща. Разбирам го и не го насилвам. По цял ден бяхме на работа и се прибирахме само вечер. Искш да се изкъпеш-няма топла вода, искаш да переш-терасите и пералнята пълни с пране. За тези 3 год. успяхме да си купим само спалнята. Повечето ми дрехи си бяха у нас. Никой не позволи да освободим място поне за един гардероб. Много обичам мъжа си и затова стоях там. Отслабнах много и разбих нервите си, но само аз съм си виновна за това. С много убеждавания мъжа ми се съгласи да живеем под наем. Намерихме етаж и случихме на страхотни хазяи. Обзаведохме се, всичко си дойде на мястото и скоро мъжа ми призна, че съм била права и се чувства много добре. През цялото това време сами сме се справяли с всичко. Решихе да си родим дете. След един спонтанен аборт, много страх и сълзи миналата година се роди синът ни. Естествено веднага всички се опитаха да наложат пак контрол, и да се зачетат мненията и желанията им, но ние не позволихме на никого. Решихме, че ние двамата единствени ще взимаме решения за нашето дете. Стана им криво и всеки път когато отивахме при тях бяхме като на фейс-контрол. Трудно ни беше, но смея да твърдя, че досега се справяме добре.
 И сега-черешката на тортата. Решихме на Великден да кръстим сина си. Тогава мъжа ми има курбан и искахме да съчетаем нещата, но по независещи от нас причини, не успяхме. Избрахме друг голям християнски празник- Гергьовден. Поради физически, психически и финансови причини(изплащаме наем и заем) решихме да направим кръщене само с кръстниците. Говорих с нашите и те нямаха нищо прротив. Мъжът ми не каза на техните, не му се искаше да се разправя и да спори, защото те си мислят, че винаги са в правото си да искат. И така мина кръщенето.
 Снощи бяхме на рожден ден на дъщеричката на сестра му и там тя го попитала дали сме кръстили малкия, а  той казал-да. На мен нищо не ми спомена. Прибрахме се, изкъпахме детето, приспахме го и се приготвяхме да си лягаме. Към 23.30 часа и двамата получихме по един смс ( малко по-късно аз получих и втори) от единия му брат, че щом сме си кръстили детето без тях повече да не му звъним и да не го търсим. Останах потресена. Мъжът ми каза да не им се ядосвам. Заради него не предприех нищо, но ми стана мнооооооооооооооооого гадно. Уплаших се да не ми спре млякото и си налагах да се успокоя, но не успявах. Заспах много трудно след часове. НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА КАК МОГАТ ДА ИМАТ ТАКИВА ПРЕТЕНЦИИ! Да кажа само, че ние така и не разбрахме кога беше кръстена племенницата, както и много други неща. Те всички живеят заедно в апартамента, братята му още на са женени, а на сестра им мъжа е в чужбина(то и него не го признават за нищо), та и тя е там с дъщеря си. Но това си е техния живот и ние не им се месим, а и никога не сме го правили.
 Ох, момичета, стана много дълго, дано имате търпение да го прочетете и да ме посъветвате как да постъпя. Мъжът ми каза, че няма намерение да се занимава, и че те ще го потърсят първи, защото когато трябва да се свърши нещо винаги опират до него, но на мен ми е ужасно гадно Sad  Та ето това е, излях си мъката
Цитирай

Пловдив

Мнения: 220
Според мен нямаш поводи за притеснения , щом двамата се разбирате. Той знае какви са близките му и след като това не влияе на отношенията между вас не виждам поводи за притесненията ти!  Hug  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 1 919
 Hug щом съпругът ти е на твоя страна няма страшно-аз съм н апринципа ВСЕКИ да си гледа неговото семейство /жена с дете, или мъж и дете зависи гледната точка/ да се подкрепят, и хич да не обръщат внимание на никакви такива интриги newsm78 Ауу много мразя такива неща! Успокой се и не се нерви излишно твоето дете и съпругът ти имат нужда от теб! А и всичко се връща на този свят! Peace
Цитирай

София - Младост 1А

Мнения: 2 122
Дръжте се здраво един за друг и се обичайте. Чудесно е че той те подкрепя... а ако беше обратното.
И на мен са ми се случвали такива неща и по някога хората го приемат лично. Някак първосигнално реагират. Не отчитат че може да нямаш възможност да поканиш гости. И като ти кажат... е ние няма да дойдем за ядене и пиене... ама можеш ли да ги сложиш на празна маса, или елате ама после си отивайте... или а я сега си платете сметката. Аз не се обиждам и не се сърдя. На всеки може да се случи. Да седна да се кахъря, че този или онзи не ме е поканил някъде ли? В крайна сметка семейството ми знае, че ако имам възможност купона ще се вихри. Никога не съм пренебрегнала празник наш или техен. След като нямам възможност... това е положението. Пък ако някой иска да се сърди, вместо да ми влезне в положението...
Цитирай


Мнения: 1 174
Хубавото е, че с мъжът ти сте в един отбор  Peace Но разбирам и "родата" - ако са свикнали да споделят всички празници в семейството (но пък кръщенето племенницата ви ???)...
Цитирай

благоевград

Мнения: 42
 Very Happy ле-ле ти за такива ли глупости се косиш? След като със съпруга ти сте заедно и след като си имате едно сладко съкровище, тогава нищо да не те притеснява. Party
Цитирай

София

Мнения: 222
Според мен нямаш поводи за притеснения , щом двамата се разбирате. Той знае какви са близките му и след като това не влияе на отношенията между вас не виждам поводи за притесненията ти!  Hug  bouquet

Абсолютно подкрепям!!! Peace
Цитирай


Мнения: 103
Хубавото е, че с мъжът ти сте в един отбор Peace Но разбирам и "родата" - ако са свикнали да споделят всички празници в семейството (но пък кръщенето племенницата ви ???)...
свикнали са да става както те кажат, а иначе зачитат празници, които те си искат
моето дете не са се сетили да го поздравят по никакъв повод до сега, а е имало такива( Коледа, Нова година, 1-ви юни), но карай Smile някои са се сещали, други пък хич ги няма и така Smile
« Последна редакция: вт, 31 юли 2007, 23:04 от vilii »
Цитирай


Мнения: 4 112
Извинявай, но какво ти пука, че нямало да ти говори братът на мъжа ти? Мъжът ти ти го е казал много добре. Радвай се, че е такъв, че такива мамини синчета има, че лошо да ти стане. Не се тревожи, как ще ти спре кърмата от такава глупост. Явно си много чувствителна. Детето ти е най-важното - бъди спокойна заради него (нея в случая). Раздвай се на семейството си! Луди има навсякъде - безброй са.
Цитирай

София

Мнения: 237
 Вместо да се радваш, че мъжът ти е на твоя страна, ти си седнала да се притесняваш. Нещо не мога да схвана  newsm78. Представи си само и той ако е като тях как щеше да живееш. Щом двамата сте щастливи изобщо не си го слагай на сърцето.  Peace
Цитирай


Мнения: 103
Гадно ми е, защото те все мрънкат, че аз манипулирам мъжа си, сякаш той сам не може да прецени и не разбират как с тези си действия и приказки го отдалечават все повече от тях
 благодаря ви много за отделеното време Hug
Цитирай


Мнения: 858
Съчувствам ти много.Защото не зависимо ,че в случая с мъжът ти сте в един отбор...подобно отношение от страна било на неговото семейство,твоето или приятели и познати е неприятно и натоварващо.Моят съвет е да не взимаш никаква страна или позиция.Обичай човека до себе си,детето си.Грижете се един за друг и ако ти се наложи си общувай с тях.Те ако не искат ,да не го правят.Но това е техен избор,не твой.Мъжът ти си познава роднините добре и явно е свикнал с подобни отношения.Успокой се и не задълбавай в тази история  Hug
Цитирай


Мнения: 524
Нали знаеш, че винаги "чуждото" е виновно, да не ти пука и аз на кръщенето на децата ни не поканих брат си и семейството му, не съм му казала и нямам намерение. Както иска да го разбира, за мен най-важно е моето семейство, не, че за другите ни близки не ми пука, но всеки гледа себе си.
Цитирай

София

Мнения: 1 227
Въобще не си го слагай на сърце. А пък щом и мъжа ти реагира по този начин, няма за какво да се притесняваш. Аз бих върнала СМС "ОК! Няма проблеми Wink" Пък после да дойдат да ми кажат нещо...
За инфото, родата научи, че ще се женим 2 седмици преди сватбата, а на нея присъстваха само кума, кумата + мъжа й и ние двамата. Страхотно си изкарахме в една ирландска кръчма.
Гледай си детето и прекрасният мъж до теб и не се впрягай на роднински идиотии. Радвай се, че живеете самостоятелно.
Цитирай


Мнения: 323
Според мен нямаш поводи за притеснения , щом двамата се разбирате. Той знае какви са близките му и след като това не влияе на отношенията между вас не виждам поводи за притесненията ти!  Hug  bouquet
На същото мнение съм Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 47 отговора